Фарисеят

Веднъж, в съботен ден, вървял Господ със светите Си ученици и Апостоли между нивите, засети с пшеница.
Учениците почувствале глад, започнали да късат класове, стривайки ги с ръце, очиствали зърната, които употребявали за храна.
Фарисеите, като видели това, казали на Господ:Ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота (Мат 12:2)

Господ, след като споменал за Давид и за свещениците, от които първият нарушил обредния закон поради нужда, а вторите по предписание на закона нарушават закона, казал на фарисеите:Ако знаехте, що значи:"Милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните.(Мат.12:7)

Така и всеки един от нас се нуждае от Божията милост, но достойни ли сме за тази милост, виждайки недостатъците на ближните и сравнявайки ги със своите като леки и извинителни?
Нека се постараем да нарисуваме изображение на фарисея в днешно време, та всеки, вглеждайки се в това изображение да може да се предпази: от начина на мислене, от правилата и настроенията на фарисеите.

Не сме достойни разбира се... За това е казано, че никой няма да се спаси по собствени заслуги а по Божията милост.

Днес е неделята на Митаря и Фарисея.

Точно в тази връзка свещеникът каза:
"А ние, за да не се гордеем да се сравняваме не с грешниците, а със светиите".

Е, тогава ще ни се изпари цялото самомнение.

Да, Камъче, днес е неделята на Митаря и Фарисея и по тази причина пуснах и темата.

Незнам ти как ще го приемеш, но по този повод да ти споделя нещо:
Имах международен паспорт, чийто срок изтече преди година. Откакто влязохме в европейският съюз реших, че такъв ще ми е излишен, но сега ще ми трябва, макар и не спешно, та затова реших да го подновя.

Отивам в МВР за нов и ми казват, че трябва да платя глоба, защото не съм го върнала след изтичането на срока.
Незнаех за това и си заплатих глобата от 20лв., след което служителката ми каза, че след година и три месеца от изтичането на срока, глобата отпадала.

Тази постъпка ми напомня за митаря, който си събира дължимото и какво й пречеше на служителката още в началото да ме попита дали ми е спешен паспорта, като точно след три месеца щеше да ми отпадне глобата.

Защото държавната касичка трябва да се пълни, Сиси... Какво и дреме на служителката...

По Божия милост - да!
Господ заповядва да извършваме всички добри дела тайно. И милостинята според завета Му да се извършва тайно! И постът да се извършва тайно! И молитвата - в затворената скришна стая!

Така е, да не изпадаме в подробности, че си изпадаме и във фарисейство. Няма отърване.

Не се учудвам, никак даже. На мен ми "спестиха" какво трябва да се направи и това ми коства маса разкарване.

Така и всеки един от нас се нуждае от Божията милост, но достойни ли сме за тази милост, виждайки недостатъците на ближните и сравнявайки ги със своите като леки и извинителни?

Чии недостатъци са извинителните - твоите или на околните? И какви недостатъци имаш предвид. Защото според мен има много малко качества, които могат да се нарекат недостатъци.

Тук имах предвид фарисеят, който благодарил на Бога:Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци.(Лук.18:17)
Той изброява явни съгрешения, които моган да бъдат виждани, но за душевните страсти, за гордостта, зависта, лицемерието не казва нищо.

Бог е този, който прощава недостатъците, ние сме тези, които не трябва да осъждаме.

Винаги съм се чудила на тази идея за осъждането и неосъждането. Това, което изброяваш, не е повод за осъждане, защото измъчва най-много "носителят". А и често някой "недостатък" се оказва на точното място в точно време, за да се получи доста позитивен ефект.

Ти защо смяташ, че не трябва да осъждаш недостатъците? Само заради Библията ли?

Защото си имам достатъчно свои за да осъждам другите. По скоро бих се опитала да помогна, стига да е по силите ми.

Хм, ... това ми звучи малко ... ами като комплексарско. И в същото време малко горделиво. Един вид "Аз съм зле, но има и по-зле от мен. Дай да им помагам."

Според мен е по-добре човек просто да се опита да разбере корените и последствията от тези "недостатъци" и ще открие, че не може да осъжда хората не само защото не е по-добре от тях, а и защото разбира причините и следствията от поведението и характера им. Вместо да си повтаря непрекъснато недостатъците си, които в един момент могат да се окажат необходими качества.

Мисля, че истински недостатъци са по-скоро липсата на търпение и нежеланието за разбиране.

Добре, ако ти видиш че човек пада в локвата и друг , минавайки покрай него му се присмива, как ще постъпиш?

Ще се надъня и аз в локвата и после ще подгоня присмиващия се с малко кал.

Иначе казано ще опитам да развеселя този, който е в локвата и да направя от проблема шега. Още повече, че имам редовно подобни случаи в работата ми. Надявам се осъзнаваш какъв е ефекта върху присмиващия се.

C богослужебното начало на Постния Триод, Светата Църква ни въвежда в същинсткото покаяние . Тази богослужебна книга ще доминира с покайните си химнографски текстове през целия период на четирийсетдневния Велик Пост.

«Вратите на покаянието ми отвори, Жизнодавче!»

Виждайки телесния си храм осквернен, каещата се християнска душа се обръща от дълбочините си, просейки Божието милосърдие за нейното очистване.

Пред разтревожената от множество грехове душа застават картините на Страшния Съд.

Днес, Светата Църква обръща вниманието на своите верни чеда към основата на истинското покаяние – молитвата, която трябва да съпътства всеки един от нас ежедневно в течение на целия ни земен живот. Като пример на молитва, Евангелието изправя пред погледа на своите слушатели - дошлите в храма да се помолят фарисей и митар.

Казаното за тях в Евангелието би могло да доведе до недоумение всеки човек, който не познава същността на християнския живот или всеки един, който не живее в светлината на Христовото Евангелие.

Единият е образец на грешник и при все това, той излиза от храма оправдан. Другият не само познава Божия Закон, но той и живее по него. Въпреки това, излиза осъден.

Господ ни предупреждава за съществуващата в човечеството болест на фарисейщината. Тя е най-страшната духовна болест и най-опасната, дори за Църквата. Тази болест прогресира от поколение в поколение. В лично отношение, тази болест е гибелна, защото тя устремява самомнението за постигната праведност.

Този устрем за самоправедност в обществен аспект води до оправдание или омаловажаване на най-страшни престъпления.

Някога, комунизмът като безрелигиозно фарисейство, считаше себе си прав във всяко отношение.

Днес, комунистическото фарисейство е заменено с измамната претенция за «общочовешки ценности», което по свему фарисейски оправдава беззаконията. За онова, което някога хората са изпитвали срам, днес се гордеят и хвалят не само пред човеците, но и пред Бога.

Няма да сме далече от онзи момент, когато ще чуем подобна молитва: «Благодаря Ти, Господи, че не съм като другите хора, които се измъчват от съвестта си, от някакви скрупули. Аз съм убиец, крадец, греховодник. Аз не съм като другите хора, нито като евангелския митар, който се бие покайно в гърдите».

Този нов тип църковен фарисей, който не се бои да влезе в Божия храм и да застане със запалена свещ горделиво, оглеждайки всички наоколо, не е с нищо по-добър от старозаветния фарисей, за когото чухме в днешното евангелско четиво.

Трагедията на всеки човек се състои в това, че той се смята за добър, защото не върши нищо лошо. Но какви са в действителност днешните критерии за добро и лошо?

Ние виждаме, че външното, показното благочестие ни оприличава по-скоро на евангелски «варосани гробници», отколкото да ни води към Царството Небесно.

Гордостта на евангелския фарисей и неговата увереност в собствената му праведност били такива, че той искал не само първото място в очите на хората, но и пред Бога. Само това е достатъчно за да видим до каква степен грехът е ослепил този евангелски нещастник. Грехът действително ослепява духовно и според думите на св. Йоан Богослов : «Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас» (1 Иоан 1:8).

Нека обърнем внимание на казаното за фарисея в евангелския текст. Той се молел: «Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци» (Лк. 18:11).

По принцип, всички в храма следим богослужебните текстове и се стараем да се молим с думите на църковната молитва. За Бога е важно как всеки един от нас се моли вътре в себе си. Бог чува гласа на сърцето ни, а не шепота на устните. Езикът може и да подведе, но не и сърцето, което показва човека такъв, какъвто той е в действителност. Всеки може да се осенява с кръстно знамение, но дали всеки присъстващ на богослужението се моли? Способен ли е всеки християнин да погледне в душата си и осъзнае доколко живее по заповедите Божии и доколко е чужд на суетата и гордостта? Колко от православните християни идват на богослуженията по традиция само, без да осъзнаят че телесното им присъствие е плод на църковната фарисейщина.

Евангелският фарисей дошъл в старозаветния храм за да обезчести достойнството на своите ближни и да се похвали със своите добри дела. Той не бил разбойник, нито греховодник. Нещо повече дори, постел по два пъти в седмицата и давал десятък от доходите си за храма и нуждаещите се.

Ето защо искам да подчертая, че постът и молитвата ни в храма, както и многото ни добри дела биха могли да се окажат камък за нашето препъване и не само да не ни доближат до Бога, но и да повредят на душите ни.

Постът и молитвата са за да ни доближат до Бога и ближния.

Фарисеят постил по два пъти в седмицата и давал милостиня, но той презирал и ненавиждал другите, превъзнасяйки себе си пред Бога.

Как да се научим на истинска и богоугодна молитва? Пример за това ни е даден в постъпката на грешния митар, който стоял накрая на храма и не смеел да повдигне очи към небето, биейки се покайно в гърдите: «Боже, бъди милостив към мен грешния».

Според учението на светите Отци, нашето чувство за грях зависи от близостта ни до Бога. Чувството ни за грях е мярка за познаването на Бога.

Нека си спомним за св. Йоан Предтеча, който се изпълнил със страх при появата на Христа: «...на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му» (Марк 1:7).

Когато пророк Исайя имал видение и се оказал в Божието присъствие, той осъзнал своята греховност: "Горко ми! Загинах! Защото съм човек с нечисти уста...- и очите ми видяха Царя, Господа Саваота» (Ис. 6:5).

Когато на св. Апостол Петър се открила силата Божия при чудесния улов на риба, той умолявал Христа: «Отиди от мен, Господи, защото съм грешен човек»

Поради своята близост с Христа. Св. Апостол Павел се наричал първи между грешните

Ние живеем в света, в който все по-слабо е усещането и чувството за грях. Може да се помисли че живеем в «безгрешно общество», чиято грижа е най-вече за «безопасния грях». Съвременният човек не се безпокои от мисълта за грях. Той е обезпокоен от последствията на греха – болестите, катастрофите, войните, вътрешната празнота и отчаянието. Докато ние губим времето си как да победим последствията от греха, криейки самия грях, докато ние не го поднесем пред Бога в смирено покаяние, то последствията от греха ще правят човешкия живот на земята все по-нещастен.

Най-страшното на което сме свидетели, това е отсъствието на чувство за грях. Например, някогашният грях на прелюбодеянието се приема от днешното човечество като израз на любов и човешка свобода и затова изглежда в очите на масите като добродетел.

От наложилата се духовна повреда в света следват и другите две закономерности. Колкото повече грехът се увеличава в света, толкова по-малко той се усеща. Докато всеки един от нас не започне да усеща че грехът си е грях и кое в действителност е грях, то той ще вижда другите като грешници, а не себе си, бидейки ослепен от фарисейството.

В заключение, нека запомним едно нещо. Колкото и голям да е човешкият грях, то няма по-голямо нещо от Божията благодат, която е всесилна и побеждаваща всеки грях. Всички светии са били хора с присъщите човешки грехове. Те съумяли обаче да принесат покаяние, съразмерно сторените от тях грехове.

Нека молим Всеподателя Бог да укрепи душевните ни и телесни сили за да пребъдем в духовна трезвост в светлината на Неговата божествена истина.