част първа
2 отговора
0 прегледа
част първа
Добро утро мили момичета и момчета!От много отдавна се каня да споделя една истоярия, която е 100% истинска, в която имената не са променяни и се надявам да ви хареса.
Беше мразовита вечер -23/10/2004, първата от зимните, студени нощти , който проникват през дрехитети и те карат да се прибираж бърже към в къщти.
Не за мен и мъжа ми обаче.Имали купон , там съм първо аз и после половинката ми.Но така или инъче дойде късна доба стелеща се над Лондон и се озовахме пред нас, където ни очакваше котката на сънищата ми-огромна рошавелка, черно-бяла и много галювна.
Часът беше изключително късен и това ме подтикна да я поканя в нас с преспиване и ясната идея на другата сутрин да ходи и си намери стопаните, който със 100% имаше.Галювницата вечеря стабилно в нас, за пълен уплах на котката ми Кремане, която населяваше тези земи 3 години по-рано от тази огромна мъркалница.
Настана утро или по точно пладне, защото беше неделя и аз нагостих както подабава една гостенка и я пуснах да си ходи по живо и здраво.
Но Пепина( както беше кръстена в последствие) изобщо не мръдна от входната ми врата и почна да плаче жално.По това време все още имаше дечурлига на улицата(те са вече пораснали и не си играят по улиците, а на нашата улица какви игри падаха, понякога играех с тях на ръбче) МИ ЗВЪННАХА НА ВРАТАТА и този невинен поглед, на който са способни само децата ме запитаха, защо котката ми реве в този дъжд и студ.Аз отначало им обяснявам ,че не я познавам и е преспала само една нощ в нас.Това им се стори напълно неправдопадно и ми заявиха да си я прибирам в нас(защото навън е студено и тя плаче.Колко обичам Англия, заради думи като тези>>>>>>и затова си живея тук, защото съм щастлива).
Аз я прибрах Пепина с удоволствие, но веднага я снимах и разлепих олакати из района, че има загубена котка.
Децата са си деца и аз уважавам умните им аргументи, но аз бях убедена, че тя дори не се е загубила , а ако я пусна ще си отиде в тях.
С голяма мъка в понеделник, отивайки на работа аз я пуснах нарочно на улицата да си ходи при стопаните(знам каква мъка е като се изгуби любимеца).
Вечерта се връщам от работа и моето момиче ме чака пред входната врата.....
Друго е интересно-улицата ни е дълга 200 номера, абсол'тно еднотипни къщи, залепени една до друга,Тя ме е намерила точно мен, защото в мразовитат нощ тя седеше и ме чакаше да се върна от гуляй?
Англичаните имат поговорка, която смятам че е 100 % вярна и ми е и моя философия-Не хората осиновяват котките, а котките, осиновяват хората.Това е вярно!!!!!!!!!!!
Та прибрах си аз Пепина , но не спрях да разлепям снимки, ако някой си я познае да си я вземе(Сърцето ми се е късало), аз я обичах и исках да си бъде вече моя.
Другата ми котка, просто полудяваше от ревност и беше непрекъснато сърдита.
Мъжът ми сложи послание в кутиийка от шоколадовите яйца, около врата, когато ходеше да се разхожда, къде могат да я открият стопаните й.
Така или инъче никий не я потърси за повече от месец и аз бях настроена че тя е другото ми момиче.
Но .............една вечер последва разговор на тел. на мъжа ми-Някой евентуално смята че е неговата котка, но дъждът е размил снимките налепени от мен и се налага проверка на място да се установи.
Жената така или инъче не уточнила, кога точно.
Беше седмица преди Коледа и аз по много важни и лични причини си бях в къщи в този ден.
Сутринта към 11 се появява едно много намахано бабенце на около 75г. и ме пита дали може да влезе и установи самоличността на Пепина.Направо ми се дорева, като си помислих , 4е ще ми я вземе, но.........
Котката се гуши в мен и никакво внимание на бабето.Аз тогажа се сетих че бях чела по вестниците за няккави обири, при който невинни възрастни, уж наблюдават нещо , а всъщност дават информация по-късно на престъпни банди.
Косата ми настръхна,ме че има нещо за крадене в нас, но............
Питам жената-Познавяте ли тази котка, тя очевидно не ви е виждала никога?
Бабето, хънта - мънта и накрая каза-Не се плашете от това, което си мислите, най-вероятно за мен.Аз съм от една благотворителна организация за животни, видяхме,че има изгубена котка, още преди мес. и повече и свързахме се с вас сега да проверим, дали тя е още при вас и аз съм тук да видя, дали се грижите добре за нея( никакви забележки, впечетлена съм как я храните и с какво) и ако има нещо което аз не съм щастлива да я прибера да й търсим нов дом.
Жената обаче остана очарована от моите грижи и ми каза, ама щом никой не я е потъсил , значи е ваша.
Колко щастливо живяхме с моята Пепина за 3 години, но затова ще ви разказвам в следващиат ми разказ как от от Пепина дойде котето Лейла , което се явява годежния ми пръстен
Надявам се да ви е интересно и после ще ви разказвам акк станах приятелак с бабите(най-младите са над 75г)от организациата.
Но сега имам много сложно счетоводни въпроси да решавам , защото и следвашият разказ, няма да е къс.
Целувки и успещен ден на всички вас!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Пепина за около месец , два така добре се настани в новата си къща, че Кремена получи още по- голям уплах и ненавист към нея и изобщо взето се премести към 2-ят етаж, за който Пепина имаше рестрикции от мъжа ми и много добре ги спазваше в негово присъствие.Седи си кротко долу, мърка , тепа и се прави на невинно коте.
Но той само веднъж да напуснеше къщата в 7 сутрин и тя 7.05 се намърдваше до мен в леглото и изкарваше още и някой друг сън.
Много мило същество беше, което ама никога, никога не е създавала каквито и да е било проблеми.Само дето беше научена да ходи в тоалетна и нашия двор не го признаваше за нищо.Цял ден седеше да се препича и накрая бум до тоалетна в нас.Това не успях да й го изкореня до края на живота й.
Живееше си блажено, наслаждаваше се на летни барбек#та от пиленца и скаридки, за разлика от Кремена, която освен котешката си храна( и то само един конкретен вид не близва нищо друго, ако ще цял ден да е гладна).
Натупа за добър ден немската овчарка на една приятелка, която я доведе в нас.Но така или инъче песът беше глезен до безобразие и му се е отразило добре един тупаник от Пепина.
Както къщите на улицата ни са стериотипни, така и оградите по дворовете са едни и същи - паянтови дървении.Та веднъж се изви буря невиждана, почти смерч така да се каже и натръшка по земята половината стобори от района.
Тогава за кратко настъпи истинския рай за Пепина, преди аз да се усетя какви ги върши в мое отсъствие през деня.
Съседната къща тогава беше дадена под наем на едно огромно бразилско семейство.Е много народ, много чудо бяха.Та Пепка, която я мързеше много, много да се отдалечава от двора, изведнъж видяла разградения двор и тръгнала да изследва нови територии в съседите, който я посрещали с пълна паничка, тя си хапвала сладко и после в къщи ме лъжеше, че била малко гладно котенце, чакащо мама за вечеря.Гледам аз, Пепинка, едно че беше големичка, още по взе да наедрява и даже подозирах, да не ставам баба.
Но истината я прозрях една съботна сутрин, като видях през прозореца, къде е детето и как го гощават.
Помолих ме бразилците от който само единия син говореше англ. да не я хранят , защото не е добре за здравето й.
Е то като набл#давах как живеят , просто са супер близко до бълг. манталитет.Ти му казваш, недей-то отива и точно обратното.А чакаме майстор за таз ограда 2 мес. да се накани и да дойде да я сложи( ние с техника в нас не се занимаваме), ама и англ майстори не падат по долу от Бг.Правят си каквото си знаят и когато решат.Та рахътлъка на безвизово, свободно преминаване на границите за Пепина продължаваше и съответно, нейното дебелеене.
Е мъжът ми вече много се ядоса и отиде да се кара с бразилците и да им обяснява че тя има болно сърце и е на специална диета и с тяхното безотговорно поведение , могат да предизвикат преждевременната й кончина.
Да ли се слушаха в речта или не , майсторите се явиха един слънчев ден и наложиха Шенгенската бариера за Пепина.
Времето си течеше и животът продължаваше.
Настъпи пролетта на 2006(искам да уточня, 4е има грешка в хронологията в част първа.Пепина се появи при мен на 22/10/03, а не 2004, както съм писала).
Пепка, за чудо около няколко дена, загуби апетит и от там поотслабна, но за нейните внушаваши размери, дори си помислих , че тялото й се детоксикирало и пречистило малко.А колко съм грешала...............
След около седмица си беше същата добра Пепина.Хапваща, сладко , сладко и според мен отговорна за един зловещ обир в двора от първото ни барбек# за сезона, когато сме си забравили гърненцето(много голямо и стабилно глинено-английско гурбе), което беше пълно с около 2, 3 големи мръвки и зеленчуци.
След около час обаче, там се мъдреха само зеленчуците, а Пепина беше се подрискала.
Към май месец дойдоха едни познати от Австралия да започнат едногодишно пътешествие по света с първа точка Лондон.Та къщата се напълни с глъч и врява.Никол, много хареса момичетата и им накупи какви ли не играчки и четки за ресане и Пепина, която беше дългокосместта , заприлича на кралица.Не че съм мързелива, но никога не бях я ресала до такава луда педантичност , та всеки косъм от разкошния й кожух да си е на място.Просто беше неотразима.
Настана малко след средата на май и дойде имения ми ден( сетете се кой е именник тогава).Поради и аз точно не помня какви причини, празнувах с мъжа ми и най-добрия ни приятел ден по-рано.
Връщайки се в нас по късна доба, Пепина ме посрещна величествено, мърка ми и май така всъщност се е простила и взела довиждане до времената, когато пак ще се гушкаме.
В съботната утрин си спяхме много блажено с мъжа ми докато не подскочих от дърварски удари по вратата на спалнята ни.Австралиййката Никол, която е свръх чувствителна и малко лудичка крещеше-Ставай, Пепина не е добре.Аз първо си помислих че детето е похапнало нещичко без мама да знае и сега страда.Но Никол беше като обезумяла и след 2 мин. станах.Бях толкова сънена и никога не съм си мислила, че нещо би могло да се случи с Пепка и не осъзнавах, че всъщност котката е студена , студена...........
След 5мин, бяхме при най-милия и добър ветиринар в Лондон , който познавам.Той беше в момента с пациент и сестрите й сложиха кислородна маска.
Докторът ни посрещна 5 мин. по-късно и преди да е казал и дума, аз почнах да имам гадното усещане, че нещата са необратими.Той каза, пипни и стомах4ето( а тя за целия си престой в нас, никога не ми е давала, да я пипам там и аз съм уважавала желанията й).Нямах сили да пипам, но мъжът ми пипна и каза че както докторът е казал( аз вече не чувах и виждах от сълзи), има огромен тумор.
Тогава аз взех да говоря несвързано, че ще скоча под влака, защото аз не съм взела мерки, когато Март е имало нещо нередно с нея.
Избягах на улицата и не знам дали и до гарата под влака нямаше да стигна, ако мъжът ми не ме настигна и върна обратно при Пепина, доктора и Никол, която също толкова неудържимо плачеше.
Докторът ми каза( още като я намерихме, ходихме при него да провери дали няма микро 4ип и по него да намерим стопаните й-нямаше,още тогава че е около 10г годишна котка, която не е била много супер гледана, по зъби и там други докторски признаци) дори и да съм я завела тогава при него и да я е оперирал на време, пак нямаше да знаем дали няма да се повтори.Каза от друга страна че е било толкова прогресивно че общо взето..............
Пита ме-Пепина може да се мъчи още няколко часа,операция, няма да предприема,защото шансът е 0.
Искаш ли да бъде в агония(тя беше студена) или да й избегнеш мъките.
Даде ми колкото искам време да се простим с нея , като напусна кабинета.Аз нямах никакви сили, нищо.
После ме пита, дали искам да ис я взема в нас или да я кремират.
Нямах и сили да я върна .............
Просто нямах.Пепина е прах и отново се е върнала в природата.
Изпращайки ни , ме попита-А знаеш ли каква порода беше?
Аз ч обичах заради нея, харектера й на лигла и никога не бях се замисляла, че освен че е дългокосметта има нещо по - странно в нея-мито ангорска, нито......
Норвежка Горска Котка
Всичко се случи на самия ми имен ден!
Очаквайте 3-та част, как едно малко горско коте стана моя годежен пръстен 36 часа по-късно от 300км далече от Лондон.
извинявайте ако съм ви натъжила, ако има(то има със сигърност грешки, като пиша, но ако седна да го проверя и никога няма да го пусна).
Аз пиша на един дъх и пускам,защото като се зачета и почва да не ми харесва и така съм си зарязала много мои писания , за които от един съжалявам и до сега, че нещо стана с комп. и фаила, нещо стана.
Така че ме извините!
3-та част ще бъде много весела и изпълнена само с .............весели неща.
Добро утро на всички!
Беше мразовита вечер -23/10/2004, първата от зимните, студени нощти , който проникват през дрехитети и те карат да се прибираж бърже към в къщти.
Не за мен и мъжа ми обаче.Имали купон , там съм първо аз и после половинката ми.Но така или инъче дойде късна доба стелеща се над Лондон и се озовахме пред нас, където ни очакваше котката на сънищата ми-огромна рошавелка, черно-бяла и много галювна.
Часът беше изключително късен и това ме подтикна да я поканя в нас с преспиване и ясната идея на другата сутрин да ходи и си намери стопаните, който със 100% имаше.Галювницата вечеря стабилно в нас, за пълен уплах на котката ми Кремане, която населяваше тези земи 3 години по-рано от тази огромна мъркалница.
Настана утро или по точно пладне, защото беше неделя и аз нагостих както подабава една гостенка и я пуснах да си ходи по живо и здраво.
Но Пепина( както беше кръстена в последствие) изобщо не мръдна от входната ми врата и почна да плаче жално.По това време все още имаше дечурлига на улицата(те са вече пораснали и не си играят по улиците, а на нашата улица какви игри падаха, понякога играех с тях на ръбче) МИ ЗВЪННАХА НА ВРАТАТА и този невинен поглед, на който са способни само децата ме запитаха, защо котката ми реве в този дъжд и студ.Аз отначало им обяснявам ,че не я познавам и е преспала само една нощ в нас.Това им се стори напълно неправдопадно и ми заявиха да си я прибирам в нас(защото навън е студено и тя плаче.Колко обичам Англия, заради думи като тези>>>>>>и затова си живея тук, защото съм щастлива).
Аз я прибрах Пепина с удоволствие, но веднага я снимах и разлепих олакати из района, че има загубена котка.
Децата са си деца и аз уважавам умните им аргументи, но аз бях убедена, че тя дори не се е загубила , а ако я пусна ще си отиде в тях.
С голяма мъка в понеделник, отивайки на работа аз я пуснах нарочно на улицата да си ходи при стопаните(знам каква мъка е като се изгуби любимеца).
Вечерта се връщам от работа и моето момиче ме чака пред входната врата.....
Друго е интересно-улицата ни е дълга 200 номера, абсол'тно еднотипни къщи, залепени една до друга,Тя ме е намерила точно мен, защото в мразовитат нощ тя седеше и ме чакаше да се върна от гуляй?
Англичаните имат поговорка, която смятам че е 100 % вярна и ми е и моя философия-Не хората осиновяват котките, а котките, осиновяват хората.Това е вярно!!!!!!!!!!!
Та прибрах си аз Пепина , но не спрях да разлепям снимки, ако някой си я познае да си я вземе(Сърцето ми се е късало), аз я обичах и исках да си бъде вече моя.
Другата ми котка, просто полудяваше от ревност и беше непрекъснато сърдита.
Мъжът ми сложи послание в кутиийка от шоколадовите яйца, около врата, когато ходеше да се разхожда, къде могат да я открият стопаните й.
Така или инъче никий не я потърси за повече от месец и аз бях настроена че тя е другото ми момиче.
Но .............една вечер последва разговор на тел. на мъжа ми-Някой евентуално смята че е неговата котка, но дъждът е размил снимките налепени от мен и се налага проверка на място да се установи.
Жената така или инъче не уточнила, кога точно.
Беше седмица преди Коледа и аз по много важни и лични причини си бях в къщи в този ден.
Сутринта към 11 се появява едно много намахано бабенце на около 75г. и ме пита дали може да влезе и установи самоличността на Пепина.Направо ми се дорева, като си помислих , 4е ще ми я вземе, но.........
Котката се гуши в мен и никакво внимание на бабето.Аз тогажа се сетих че бях чела по вестниците за няккави обири, при който невинни възрастни, уж наблюдават нещо , а всъщност дават информация по-късно на престъпни банди.
Косата ми настръхна,ме че има нещо за крадене в нас, но............
Питам жената-Познавяте ли тази котка, тя очевидно не ви е виждала никога?
Бабето, хънта - мънта и накрая каза-Не се плашете от това, което си мислите, най-вероятно за мен.Аз съм от една благотворителна организация за животни, видяхме,че има изгубена котка, още преди мес. и повече и свързахме се с вас сега да проверим, дали тя е още при вас и аз съм тук да видя, дали се грижите добре за нея( никакви забележки, впечетлена съм как я храните и с какво) и ако има нещо което аз не съм щастлива да я прибера да й търсим нов дом.
Жената обаче остана очарована от моите грижи и ми каза, ама щом никой не я е потъсил , значи е ваша.
Колко щастливо живяхме с моята Пепина за 3 години, но затова ще ви разказвам в следващиат ми разказ как от от Пепина дойде котето Лейла , което се явява годежния ми пръстен
Надявам се да ви е интересно и после ще ви разказвам акк станах приятелак с бабите(най-младите са над 75г)от организациата.
Но сега имам много сложно счетоводни въпроси да решавам , защото и следвашият разказ, няма да е къс.
Целувки и успещен ден на всички вас!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Пепина за около месец , два така добре се настани в новата си къща, че Кремена получи още по- голям уплах и ненавист към нея и изобщо взето се премести към 2-ят етаж, за който Пепина имаше рестрикции от мъжа ми и много добре ги спазваше в негово присъствие.Седи си кротко долу, мърка , тепа и се прави на невинно коте.
Но той само веднъж да напуснеше къщата в 7 сутрин и тя 7.05 се намърдваше до мен в леглото и изкарваше още и някой друг сън.
Много мило същество беше, което ама никога, никога не е създавала каквито и да е било проблеми.Само дето беше научена да ходи в тоалетна и нашия двор не го признаваше за нищо.Цял ден седеше да се препича и накрая бум до тоалетна в нас.Това не успях да й го изкореня до края на живота й.
Живееше си блажено, наслаждаваше се на летни барбек#та от пиленца и скаридки, за разлика от Кремена, която освен котешката си храна( и то само един конкретен вид не близва нищо друго, ако ще цял ден да е гладна).
Натупа за добър ден немската овчарка на една приятелка, която я доведе в нас.Но така или инъче песът беше глезен до безобразие и му се е отразило добре един тупаник от Пепина.
Както къщите на улицата ни са стериотипни, така и оградите по дворовете са едни и същи - паянтови дървении.Та веднъж се изви буря невиждана, почти смерч така да се каже и натръшка по земята половината стобори от района.
Тогава за кратко настъпи истинския рай за Пепина, преди аз да се усетя какви ги върши в мое отсъствие през деня.
Съседната къща тогава беше дадена под наем на едно огромно бразилско семейство.Е много народ, много чудо бяха.Та Пепка, която я мързеше много, много да се отдалечава от двора, изведнъж видяла разградения двор и тръгнала да изследва нови територии в съседите, който я посрещали с пълна паничка, тя си хапвала сладко и после в къщи ме лъжеше, че била малко гладно котенце, чакащо мама за вечеря.Гледам аз, Пепинка, едно че беше големичка, още по взе да наедрява и даже подозирах, да не ставам баба.
Но истината я прозрях една съботна сутрин, като видях през прозореца, къде е детето и как го гощават.
Помолих ме бразилците от който само единия син говореше англ. да не я хранят , защото не е добре за здравето й.
Е то като набл#давах как живеят , просто са супер близко до бълг. манталитет.Ти му казваш, недей-то отива и точно обратното.А чакаме майстор за таз ограда 2 мес. да се накани и да дойде да я сложи( ние с техника в нас не се занимаваме), ама и англ майстори не падат по долу от Бг.Правят си каквото си знаят и когато решат.Та рахътлъка на безвизово, свободно преминаване на границите за Пепина продължаваше и съответно, нейното дебелеене.
Е мъжът ми вече много се ядоса и отиде да се кара с бразилците и да им обяснява че тя има болно сърце и е на специална диета и с тяхното безотговорно поведение , могат да предизвикат преждевременната й кончина.
Да ли се слушаха в речта или не , майсторите се явиха един слънчев ден и наложиха Шенгенската бариера за Пепина.
Времето си течеше и животът продължаваше.
Настъпи пролетта на 2006(искам да уточня, 4е има грешка в хронологията в част първа.Пепина се появи при мен на 22/10/03, а не 2004, както съм писала).
Пепка, за чудо около няколко дена, загуби апетит и от там поотслабна, но за нейните внушаваши размери, дори си помислих , че тялото й се детоксикирало и пречистило малко.А колко съм грешала...............
След около седмица си беше същата добра Пепина.Хапваща, сладко , сладко и според мен отговорна за един зловещ обир в двора от първото ни барбек# за сезона, когато сме си забравили гърненцето(много голямо и стабилно глинено-английско гурбе), което беше пълно с около 2, 3 големи мръвки и зеленчуци.
След около час обаче, там се мъдреха само зеленчуците, а Пепина беше се подрискала.
Към май месец дойдоха едни познати от Австралия да започнат едногодишно пътешествие по света с първа точка Лондон.Та къщата се напълни с глъч и врява.Никол, много хареса момичетата и им накупи какви ли не играчки и четки за ресане и Пепина, която беше дългокосместта , заприлича на кралица.Не че съм мързелива, но никога не бях я ресала до такава луда педантичност , та всеки косъм от разкошния й кожух да си е на място.Просто беше неотразима.
Настана малко след средата на май и дойде имения ми ден( сетете се кой е именник тогава).Поради и аз точно не помня какви причини, празнувах с мъжа ми и най-добрия ни приятел ден по-рано.
Връщайки се в нас по късна доба, Пепина ме посрещна величествено, мърка ми и май така всъщност се е простила и взела довиждане до времената, когато пак ще се гушкаме.
В съботната утрин си спяхме много блажено с мъжа ми докато не подскочих от дърварски удари по вратата на спалнята ни.Австралиййката Никол, която е свръх чувствителна и малко лудичка крещеше-Ставай, Пепина не е добре.Аз първо си помислих че детето е похапнало нещичко без мама да знае и сега страда.Но Никол беше като обезумяла и след 2 мин. станах.Бях толкова сънена и никога не съм си мислила, че нещо би могло да се случи с Пепка и не осъзнавах, че всъщност котката е студена , студена...........
След 5мин, бяхме при най-милия и добър ветиринар в Лондон , който познавам.Той беше в момента с пациент и сестрите й сложиха кислородна маска.
Докторът ни посрещна 5 мин. по-късно и преди да е казал и дума, аз почнах да имам гадното усещане, че нещата са необратими.Той каза, пипни и стомах4ето( а тя за целия си престой в нас, никога не ми е давала, да я пипам там и аз съм уважавала желанията й).Нямах сили да пипам, но мъжът ми пипна и каза че както докторът е казал( аз вече не чувах и виждах от сълзи), има огромен тумор.
Тогава аз взех да говоря несвързано, че ще скоча под влака, защото аз не съм взела мерки, когато Март е имало нещо нередно с нея.
Избягах на улицата и не знам дали и до гарата под влака нямаше да стигна, ако мъжът ми не ме настигна и върна обратно при Пепина, доктора и Никол, която също толкова неудържимо плачеше.
Докторът ми каза( още като я намерихме, ходихме при него да провери дали няма микро 4ип и по него да намерим стопаните й-нямаше,още тогава че е около 10г годишна котка, която не е била много супер гледана, по зъби и там други докторски признаци) дори и да съм я завела тогава при него и да я е оперирал на време, пак нямаше да знаем дали няма да се повтори.Каза от друга страна че е било толкова прогресивно че общо взето..............
Пита ме-Пепина може да се мъчи още няколко часа,операция, няма да предприема,защото шансът е 0.
Искаш ли да бъде в агония(тя беше студена) или да й избегнеш мъките.
Даде ми колкото искам време да се простим с нея , като напусна кабинета.Аз нямах никакви сили, нищо.
После ме пита, дали искам да ис я взема в нас или да я кремират.
Нямах и сили да я върна .............
Просто нямах.Пепина е прах и отново се е върнала в природата.
Изпращайки ни , ме попита-А знаеш ли каква порода беше?
Аз ч обичах заради нея, харектера й на лигла и никога не бях се замисляла, че освен че е дългокосметта има нещо по - странно в нея-мито ангорска, нито......
Норвежка Горска Котка
Всичко се случи на самия ми имен ден!
Очаквайте 3-та част, как едно малко горско коте стана моя годежен пръстен 36 часа по-късно от 300км далече от Лондон.
извинявайте ако съм ви натъжила, ако има(то има със сигърност грешки, като пиша, но ако седна да го проверя и никога няма да го пусна).
Аз пиша на един дъх и пускам,защото като се зачета и почва да не ми харесва и така съм си зарязала много мои писания , за които от един съжалявам и до сега, че нещо стана с комп. и фаила, нещо стана.
Така че ме извините!
3-та част ще бъде много весела и изпълнена само с .............весели неща.
Добро утро на всички!
Re: част първа
Разказите ти ми доставиха огромно удоволствие. Имаш дарба на добър разказвач. Изчетох всичко на един дъх, въпреки че не обичам да чета дълги постинги, но това беше приятно изключение. Знам какво си изпитала със смъртта на Пепина, защото съм била на твое място и за разлика от тебе още не мога да превъзмогна мъката си и макар безкрайно да обичам котките, не мога да се реша да заменя моята 16годишна вече покойна Мия с друга. Котките стават част от дома, от семейството, от децата и от всичко.Те са незаменим партньор и приятел, детенце и " разбойник", играчка и плачка- неизброими са епитетите и сравненията за тях. Пиши ни още от твоите истории...