Любчо...

[линк]

Интересно видео...

Морам да признам дека Љубчо е многу остроумен човек, ама не разбирам зошто толку се држи до тој негов план за поделба, кога со него ни 35% од македонските албанци немаше да припаднат во делот кој тој го имаше одредено за давање на Косово или Албанија.
Никогаш не го слушнав да каже како ќе го делевме Скопје. Албанците уште веднаш му дадоа до знаење дека без поделба на Скопје нема договор за размена на територии.
Знам дека ќе речете оти сега албанците ќе ја земат цела западна, ама по мене, и така би ја зеле освен ако не се направеше стрикна размена и на население...што не знам дали би било практично изводливо во денешно време а да не зборувам дека херметичко затворање на границата е исто неизводлива задача.

Не се наемам да казвам колко процента е, но когато минавам през Куманово ми се плаче. А това е на няма и 100 км от София.

Обикновен македониSSъм

Ќе пробам да најдам точни податоци.

Най-общата ми сметка е че шиптарите (да са живи и здрави) са повече отколкото македонците могат да преглътнат.

Обикновен македониSSъм

Планът на Любчо повдига много въпроси, на които не мога да си отговоря еднозначно. Скоро препрочетох книга, която като ученичка много обичах - "Какавидите" от Джон Уиндам. Един цитат от нея, макар че касае друг тип дилема, искам да споделя с теб.





"— Но можем ли да направим нещо? — повторно попитах с нещастен глас аз.

Той ме изгледа невесело и продължително.

— А не е ли оправдано да стигнете до крайност? Един от вас е тръгнал по път, който заплашва живота и на осмината. Не съвсем преднамерено, може би, но това не омаловажава случилото си. Дори ако възнамерява да ви остане вярна, тя преднамерено подлага на риск всички вас, заради собствените си цели: достатъчно е само да каже няколко думи насън. Има ли тя моралното право да създава една непрекъснато висяща заплаха над главите на седем души, само защото иска да живее с този човек?

Поколебах се какво да отговоря.

— Да, от тази гледна точка… — започнах аз.

— Друга гледна точка няма. Има ли Ан това право?

— Направихме всичко възможно, за да я разубедим — неуспешно се опитах да избягна отговора.

— И се провалихте. А сега какво? Готвите се да си стоите под заплахата, без да знаете кой ден точно Ан ще се пречупи, и ще издаде всички ви?

— Не зная — отговорих аз.

Нищо повече не можах да добавя.

— Виж какво — каза чичо Ексъл. — Някога познавах един човек, останал с още моряци в една лодка на произвола на вълните, след като корабът им изгорял. Храната им не била много, а вода почти нямали. Един започнал да пие морска вода и подлудял. Опитал се да потопи лодката, за да могат всички заедно да се удавят. Превърнал се в заплаха за другите. Накрая те се принудили да го хвърлят зад борда — като последствие малкото храна и водата стигнали на останалите трима, докато видели земя. Ако не го бяха направили, той и без това е щял да умре, а най-вероятно е да бяха умрели и те.

Поклатих глава.

— Не — казах решително. — Не можем да го направим.

Чичо Ексъл ме гледаше все така настойчиво.

— Този свят не е хубавичко удобно място за никого, особено за хората, които се различават. Може би в крайна сметка вие не сте от тези, които оцеляват — каза той.

— Не е там работата — отвърнах. — Ако ставаше дума за Алан и това да го хвърлим зад борда решаваше въпроса, щяхме да го направим. Но ти имаш предвид Ан, затова не можем — не защото е момиче, все ни е едно — просто не можем да го направим. Прекалено близки сме помежду си. Много по-близък съм с нея и с другите, отколкото със собствените си сестри. Трудно ми е да ти го обясня…

Спрях и се помъчих да измисля начин, по който да му покажа какво значехме ние един за друг. Изглежда не можех да го изразя ясно с думи. Затова продължих не особено успешно:

— Това няма да е просто убийство, чичо Ексъл. Ще бъде нещо още по-лошо — все едно, че сме унищожили част от себе си завинаги… Не можем да го направим.

— Другата възможност е над главите ви вечно да виси меч — каза той.

— Зная — съгласих се тъжно. — Но не е това начинът. Меч, който да е в самите нас, е нещо още по-лошо."

Не се достапни некои стари линкови (имаше и карта ... ако има некој нека постира ) ... најдов некоја информација на некаков албански сајт..но мислам дека е доследно пренесена како што беше првичниот предлог. Тогаш беше претставен како предлог од МАНУ на чело со акд. Ефремов ... но се зборна нешто дека Љубчо е иницијатор од позадина.

[линк],

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
According to this plan, Albanians would settle in the western regions of Gostivar, Tetovo, and Debar which would then join Albania itself at a later date. In exchange, Albania would hand over to Macedonia the town of Pogradec and the surrounding area near Prespa Lake, where a small Macedonian minority lives
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Демек да се населеле албанците во овие области, а не само размена на теиртории со актуелното население. Така повеќе има смисол, ако албанците од Скопје би се населиле таму .... а инаку ако треба и Скопје да го делиме !!!!.. поарно нека тераме вака....па .... Скопје е поделено и без ѕидови и граници.

Во тоа време (2001) не се сеќавам да се зборуваше за поделба на Скопје ....сега Љубчо и тоа го спомнува како варијант.

Ако направиме груба проценка на население на градовите Тетово, Гостивар и Дебар со околиите ..тоа би дошло некаде 200-250 000 Албанци. Грубо ако земеме дека има 550 000 албанци во македонија ... доаѓа некаде на 40-45% без преселби. Ами шо правиме со Кичево, Куманово и Струга и Скопје. Кога би се размениле само територии со доброволна преселба.....ем територија ем 200-250 000 албанци пак на врат. Придобивка би бил само намалениот процент.

На крајот на краиштата , албанците никогаш не би се сложиле со ваков или сличен план..тие вака станаа газди во спомнатите региони плус Кичево, Струга, Куманово и Скопска околија со Чаир а така ќе изгубеа на полет.

Се прашувам дал и самиот Љубчо верува искрено во полезноста на едно вакво решение ?! За мој вкус инсистирање на ваков план на овој начин звучи премногу дефетистички и апокалиптично, особено ако го земеме предвид периодот во кој го актуелизира.

той вече не поддържа тази идея..... сега вече, ако се раздели Македония по-добре направо да отивате целите към Косово...

makedonijo , makedonijo so kje praime so tebe

Албанците уште веднаш му дадоа до знаење дека без поделба на Скопје нема договор за размена на територии.

Това ще е ако колониалното ви правителство преговаря с тях. Тогава може да си останете и само с Делчево и Берово. Виж ако София преговаря шанс има не само за Скопие, но и за Струга и Кичево.

Абе аз ли не разбирам македонски или Любчо замета на бугарски....според мене човекът ясно каза, че е късно вече за поделби, така както си ги е представял 2001 г. и че Македония на практика е вече федерация, а е въпрос на време Охридският договор да бъде ревизиран от албанците....корект ми иф ай ем ронг...


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".

Jas kolku sto razbiram od firomski jazik saka da kazhe deka ako vo 2001 se ostvarela negovata ideja nemalo da dojde do deneshnava siuacija koja spored nego e mnogu ponepovolna. Jas se somnevam deka e taka i vo taa nasoka mi beshe napishanoto.
Neli predi nekoe vreme tuka vo forumot imashe link kon nekoja bugarska agencija kade Ljubco navodno rekol deka i Skopje bi go delel ako mora.

ю ар нот ронг