В Пирогов

искам да знам кой от вас е колабирал или е получавал свръх-доза или ... всичкото там, което му се казва като минеш границата. какво стана? видяхте ли "силен лъч светлина" или направо в пирогов по пижама и със системите в ръката се събудихте. и въобще... колко близо сте били до оня край, за който всички говорим, че не се страхуваме и не ни пука от него? какво беше първото нещо, когато се усетихте, когато асимилирахте реалността и си дадохте сметка къде сте?

На мен ми пука и си се страхувам. Може би за това не съм колабирал никога ...

Като се замисля имах един път едно гадно приключение със speedball ... Не знам дали беше заради коката или хероина, но както си стоях на леглото (и си бях дори много буден) изведнъж ми падна едно черно перде за около 10 секунди сигурно (може и по-малко да е било). Помислих си че умирам, адреналина ме удари ... изобщо весело. Трябваха седмици да се върна на себе си ... Коката от тогава я избягвам.

Иначе има моменти от живота които тотално ми се губят заради тъпия Диазепам. Някои от тези "моменти" са си дълги около една седмица. Какви светлини съм гледал тогава - не знам. Но има ли значение - така и така не си спомням нищо.

В самото начало когато започнах да друсам взех и да продавам, и беше минал около месец месец и нещо от друсането ми, дотогава бях вземал най много петичка, тогава сварих 20 ка едно време и материала си беше много добър и така. Още преди да го вкарам цялото ми се доспа много силно само си казах не трябва да заспивам. И съм паднал . Всъщност усещах всичко около мен чувах си все едно виждах всичко , а всъщност маика ми ми каза че съм бил проснат на земята като труп спринцовката в ръката и това в мазето нали облегнат на задната страна. Тогава чух само маика ми как извика и от тук натам, тъмна индия нищо не помня. Предполагам , че тя ме е върнала тогава. лека вечер

ми събудих се, посинял и целия в болки, огледах се няколко секунди, сетих се къде съм и кво е станало, и толкова...
до белите тунели не стигнах, сорка.

______________________________________
exterminate all rational thought.

Ебаси яката картина!Може ли да ми кажеш кой е сътворил тази красота?

Французойке, не спами Предварителни извинения към автора за спама и от моя страна.Картината е от едно много талантливо момче.

Извинявам се за спама и аз!А сега ще ми кажеш ли кой е?

Една кофти пироговска история с тъжен край....
Дали някой познава(познаваше) Ралка от София,или не-не знам,но ето последната нощ от живота й (не съм очевидец,но го знам от сигурен източник):
Събират се приятели,неголяма компания,стара партия,дългогодишни джънкита,но добри приятели...не са се виждали отдавна,половината от тях живеят извън БГ,върнали са се,и както се случва обикновено (знам го от личне опит) софийската атмосфера ги грабва,припомня им старите навици,и ей-така,за добре дошли,решават да се надрусат.
Взимат си материал,прибират се в някаква квартира,готвят,целят се и се отпускат доволно на канапето...
Слушат тихо любима музика,спомнят си доброто старо време,смеят се,пушат цигара от цигара,някои задремват,после се събуждат и пак палят цигара...
Никой не обръща внимание на Ралка,която кротко спи свита на кравайче на фотьойла...тя дори е взела най-маката доза от всички,понеже отдавна не е друсала,и с малко ще се оправи(важна подробност!).Мислят си,че е обичайното опиятно занитване...нито спиш,нито си буден,някъде по средата,нещо трето....
Става време да тръгват от мястото,или просто се размърдват,а навън още е нощ...
И тогава някой забелязва,че тя едва диша (Но Диша!Това е важно да се разбере,за да се проследи после странния случай),не могат да я събудят дори след силно разтърсване,шамари по малките изпити бузки,викове...тя сякаш спи дълбоко и не може да се събуди..
Викат линейка,и приятелите й (може би не всички,не знам),решават да я придружат,като единя от тях се качва с нея в линейката.После се кълне,че тя е дишала-леко,едва доловимо,но сърцето й туптяло...може би е била в кома,но все пак е била там-ЖИВА!
Закарват я в Пирогов(!),парамедиците я предават на докторите,и носилката й се скрива зад широките врати на реанимацията.
Този (или тези),които я придружават остават да чакат в чакалнята на реанимето.След час (или повече) все още никой не излиза да каже какво става.Накрая се показва някакъв доктор от залата за реанимация,и приятелите й отиват и питат:"Какво става с момичето,което докараха преди час?"Разтревожени са,но докторът явно не го е грижа,и е-така,без много да му мисли,без грам човещина в поведението,просто им съобщава,че момичето е починало.Казва,че тя била умряла още в линейката,и че въобще не е имало шанс за реанимация!Някой от приятелите казва:"Ама как? Тя дишаше,аз бях до нея в линейката,имаше пулс."Казва,че бил сигурен,но докторът,все така студено,отвръща,че тя е била умряла вече,когато са я докарали...
Нвън новият ден вече е започнал,няма слънце и е зимно мрачно утро.Това беше последната нощ от живота на Ралка.Два дни по-късно полагат тялото й в земята.
Не ми е била много близка,никак даже,но историята й е тъжна,а тя беше добро и красиво момиче,и за съжаление,колкото и да не ни пука от смъртта,като я предизвикваме често,телата ни са слаби,в тях бие сърце,което може да спре във всеки миг на лош късмет.
Имам няколко приятели,които са починали от свръхоза,или по-точно,според мен, в следствие на дозата,натрупвана през годините и обрекла тялото на евентуален подобен край (понеже кой,ако не самоубиец,би си джаснал овърдоуз,а тези мои приятели,а вероятно и самата Ралка,не са имали такива намерения изобщо),и тези приятели са били най-близките ми,истински хора,красиви и добри...
Жалко за тях,и много жалко,ако смъртта им не обица на ухото,за това,което дебне зад ъгъла...зад ъгъла,на който си уреждаме среща с дилъра..

Сори,ако нещо,но наред с вълнуващите моменти с дрогата,наред с тях,ръка за ръка върви и шансът да свършим по този начин.Вярно,че смъртта идва изневиделица,може да се случи на всеки,във всеки един момент,и не може да се каже,че наркоманът има по-големи шансове за смърт,отколкото другите хора,понеже както казват,може да излезеш на улицата и да те блъсне кола или да ти падне тухла на главата, и да останеш там,на място...да си умреш като нищо..
Но наркоманите предизвикваме смъртта всеки ден,с всяка доза,понеже никой никога не знае,какво всъщност би могло да има в пакета...
Не ме е страх да умра,повече ме е страх да преживея смъртта на най-любимите си хора....
Повече ме е страх от затвора,да ме затворят и никога повече да не видя как деня изгрява,свободна и щастлива...ЖИВА!
Но историята на Ралка е реална,не може да се случи на всеки,но може да се случи точно на нас-наркоманите...
Не карам никого да мисли за смъртта си,да се смишлява за реалната опасност,да трепери пред мрачните алтернативи...не карам никой нищо..
Просто разказах една тъжна зимна пироговска история...

п.с.Ралка,това ноктюрно е за теб,не знам дали би ти харесало,но като разказвам историята ти (така както я чух),го слушам и си мисля дали там,където е душата ти сега,има шанс да се порадва на един по-добър и чист живот,от този,който изживя тук...
[линк]
.

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

хах.
неколкократно ми се е случвало.
съберем се 3-5 човека, някой вземе, че колабира сериозно.
другите се изнизват щото "имали материал в тях", и не знам си кво.
аз влача трупове по нощите да ни види линейката.
kindness never pays.
или когато един тъп софииски джънки реши, ей така, да ме навести в плевен, след двуседмичен алкохолен ступор.
казах му точно 6 пъти - не я вкарвай цялата 10ка!
майка ми долу..
наложи се интервенция от общо...8 човека.
и имаше наглоста след 1 седмица да ми се обади да съм му пратил една 20ка по рейса за козлудуй хаха.

______________________________________
exterminate all rational thought.

Лакомия, лакомия, лакомия.

opi,pastet такъв,недей да правиш глупости,ще разбера и ще те бия да знаеш!!!
да не чувам точно от теб такива работи!!!!
2 месеца е едно добро начало!!
и без ...lol

sometimes my mind plays tricks on me!!!

аз пък,не знам дали някои ще ми повярва,но понеже имах период,в които всеки ден си зимах на ръба на това,което мога да понеса,та всеки ден си зимах от един от иван вазов и после отивах в южния парк в най-бликите храсчета до 4e6mi4kata и там зад коктейли мечти,та там секи ден си колабрирах за по доволно време след дозата,първо като си я вкарах помня ,че идваше вълната(която не ме кефеше особено вече,беше ми просто необходимост)и след това леко почва да ми се замъглява,но това което помня след това е ,че лекичко се унасям винаги,и аз понеже клекнал се целех и така си седя после и така си заспивам и си се унасям,и после винаги се събуждам с някоя нова раничка по главата или ръката,а ако съм с дрехи,то целите са със прах и пръст по тях,я някой път и някои кучешки шит.абсолютно винаги и след като се събудех бях със сини устни и незнам още кво,вече съм забравил,уж секи път ме питаха хората после какво ми е това синьото...ама кое точно вече съм забравил,най-вероятно за устните са говорели....та това беше секи ден,някъде 4-5 месеца.....а, и да не забравя,заедно със вълната,винаги преди да колабрирам,винагу паралелно с нея усещах и силен сърбеж навсякъде,най-вече в главата.това беше признак,че ще колабрирам.даже помня как си мислех веднъж или два пъти,смисъл спомням си как се стараех да си мисля \"йорка,бате,опитай се сега сичко да запомниш какво става,за да можеш после да си спомняш\" и помня ,че много се бях напънал да запомня кога точно ще припадна и верно съм запомнил,даже помня как ми се удари главата в земята,даже после белег ми остана точно от тозя път! , и помня,как най-спокойно след като си ударих главата в земята(вече почти легнал)си заспивам и съвсем ясно усещам какво става:)) хаха да бе много интересно,значи сичко помниш,до момента,в които не се събудиш,някакси тогава се забравя сичko,mn интересно.
А най-силния ми случаи беше първия път,когато беше у баба ми у кенефа,бях се предозирал с една 20-ка(!!) и тя ме намерила посинял в кенефа,и чак като ме сложила в коридора легнал по гръб на земята и дошли медиците,чак тогава се осъзнах,и помня че първата ми мисъл беше\"ах мамка му верно ли майка ми ше разбере,че съм на херца\":)) и помня,че ми набиха 4 (!!!!!!) ампули със нилохон(после нечовешката абстиненция,и май ми се падаше първата по-сериозна абстиненция тогава,абе мани!!),та 4 ампули са доста някои ако не знае лекарите си носят максимум 3,но тогава бяха 2 линейки слава богу някакси или двама доктори ли ,кво било и така:]]
иначе никви светлини,тва ако някои го изпита,да знае,че няй-вероятно са сънища:]]
btw яко се сънува през това време,макар и после да не помниш

забравих да уточня: не заспивах,ами си колабрирах баш!!за по час минимум,при това.през това време не можех да бъда събуден,пулса е никакъв,както и дишането-> затова е колабриране.и то си колабрирам с колапс,в смисал,моментално става,както съм си уж нещо ангажиран,примерно цигара да запаля,и си се чувствам добре,и изведнъж става,мисля,че баш колапс си се нарича даже,с което паралелно си започва колабрирането.
доколкото знам,различните организми различно го приемат.с някои се случва да си умрат направо и изведнъж да се изправят(като мойте късметни случаи),а други миргат доста лесно:(((

Я, имали сме един и същи дилър
И аз от там си взимах доста време, няколко години. После се ориентирах към Дружбенци и така.

Но пък никога не ми се е случвало да колабирам от дрога. Но от падане на кръвното например съм припадала няколко пъти и знам за какво говориш. Предполагам е доста сходно с колапса.

Между другото - знаеш ли дали работят още от Иван Вазов хората?
Не питам щото съм се залетяла да си зимам от тях, ами имахме по близки отношения, донякъде приятелски по едно време и ми е интересно какво ли става с тях, как са, що са.

еми зависи за кой точно говориш,то там по различни времена имаше различно КОЛИчЕСТВО дилари:P,но най-вероятно говориш за едни с колела дето идваха,ако не за тях,то за един,дето с питбул идваше,ако не за него,един дето секи ден с различна кола идваше(един дебел:P)(прякора му се свързва със ПЛАСТМАСА И КУХОТА):пп:))) (няма да споменаваме имена),но като цяло само последния човек го има сега,даже и да не съм изброил някои...а и да се е пръкнал някои нов там,са го окошарили вече 100%,защото в момента там е полицейски район,т.е. куките 100% знаят кой къде и какво прави....поне преди няколко месеца беше така,надали се е променило...:)

извинявам се за оффтопиkа :[

Аха, значи все пак го знаеш - за човека с питбула говоря аз. Беше свестно момче. Надявам се да се е отказал от дилърството и да си е оправил живота, щото по онова време имаше такива намерения, но принципно като се хванеш на такова хоро не е и много лесно да се откачиш после.
Абе както и да е, но при всички случаи беше много далеч от типичния дилър, добро момче беше, е, надявам се и че още си е де

да,вече не продава,след като го хванаха няколко пъти лошо,и мисля,че си е добре...:]

ха, и ние по едно време от тоя с кучето взимахме и после от дружба и от подуене. баси, кви времена бяха.
а тва за ралка верно ли е? и за същата ли става въпрос? една мъничка, мургава? не мога да повярвам. не че нещо сме били близки, виждали сме се няколко пъти по терените, ама винаги е странно, като ти сервират такава нвина.
имах един страхотен приятел. никога нищо не беше откраднал, никога никого не нарани, винаги беше чист и спретнат. помня вечерта, когато ми се обадиха да ми кажат, че на следващия ден съм на погребение на неговото село, дето все ни разправяше за реката и старата къща и как трябвало да идем някой път през лятото.
е, отидохме.
беше лято, но беше мрачно и дъждовно. седяхме на верандата на къщата. реката не я видяхме.
през цялото време се чувствах като в сън. струваше ми се, че всеки момент ще се събудя. когато докоснах ръката му, беше студена. и не беше вече неговата ръка. помня, че си помислих, че това е някакъв предмет. че той е тук някъде, наоколо. но не в ковчега пред мен. онова вече не беше неговата ръка. беше просто някакъв предмет. предмет.
и досега често се срещам за него. особено когато е слънчево. не зная защо. чудя се дали може да види слънчевия ден и дърветата и тревите.
и досега понякога забравям, че го няма. някакси зная, че не си е отишъл. понякога, когато някой позвъни на вратата, както той звънеше, отивам да му отворя. но на вратата стои друг. тогава някаква буца ми засяда на гърлото и ми коства толкова много да се усмихна на госта си.
още не мога да повярвам понякога.