питане

Здравейте

Искам да попитам дали има към кого да се обърна във В. Търново за помощ, защото вече ми е кристално ясно че сама няма да се справя, а не мога повече да продължавам така.

Благодаря

Здравей, Обърквация!

Аз съм Харакири, алкохоличка. Не пия от една година и десет месеца.
Прекрасно е че си разбрала, че сама е трудно. Направила си първата и най-важна крачка, заявила си проблема си и разчиташ на помощ.
Съвсем ли ти е невъзможно да пътуваш? Три часа са до Варна, и три часа са до София, до Русе не знам колко е. Нещо все ще измислим.
Не губи кураж. Докато мислим, можеш да почетеш Голямата книга, да почетеш из форума тук как и откъде сме започнали всички тук трезвостта си.
Сега спряла ли си? Или се опитваш?
Докато ти отговори някой от твоя град (да се надяваме, иначе сбирка там засега няма) погледни инфото за онлайнсбирките ни.

Skype сбирки
Сряда и събота от 21.00 ч. Skype: aa.varna
Петък от 20.30 ч. Skype: onlainsbirka_aa_

Ако желаеш пиши ми на [email protected]
ICQ - 280148536

Моля те, не пий! Само днес. И утре пак така. И вдругиден...
Прегръщам те.
Знам какво ти е, минала съм оттам.
Само не се срамувай, не се ненавиждай, не се проклинай - не си виновна, че си болна, но краят на кошмара зависи от теб самата.

Щом аз можах да спра, значи и ти ще успееш.

Когато ми е много тежко, повтарям си първите изречения от една молитва и много ми помога:


Господи,

дай ни спокойствието да приемаме нещата, които не можем да променим,

смелостта да променяме нещата, които можем да променим

и мъдростта да прозираме разликата между тях


Тук е книгата Анонимни Алкохолици, наичаме я Голямата книга
[линк]

Здравей, Обърквация,
съществува вероятност в най-скоро време да има към кого да се обърнеш във вашия град за помощ. Което ме подсети за нещо, което тук беше писал май Алкажа, че случайността е начинът на Господ да остане анонимен.
А дотогава ти гледай да не пиеш и послушай съветите на Харакири.

И после, като станеш от Обърквация на Оправация да не забравиш да ни черпиш по една фанта

Здравей
Много ти благодаря! За момента наистина ми е невъзможно да пътувам. Да прочетох доста и тук и във форума. Днес се надявам да ми е вторият сух ден....много искам. Скоро ще се включа и в скайп сбирките.

Благодаря наистина!

Здравей и на теб

Дано да е така, аз всъшност вярвам че няма нищо случайно така че ...

Ще продължавам да ви чета и да се опитвам да следвам съветите ви. И дано накрая да стана Оправация

Благодаря

Човекът в ямата

Изтормозен алкохолик се въргаля на дъното на дълбока яма, където паднал по време на поредния запой. Вика за помощ. Минаващ лекар чул виковете, показал се от ръба на ямата и казал: „Подай ми ръката си, приятелю, и аз ще ти помогна.“
Пияницата отчаяно се опитал да докопа протегнатата ръка на лекаря. След няколко напразни опита лекарят се отказал: „Няма да стане. Ще ида да донеса стълба“, и отминал.
Тогава свещеник чул виковете за помощ, надзърнал в ямата и също предложил: „Подай ми ръката си, бедни човече, и аз ще ти помогна да излезеш.“
Отново опитите да се достигне протегнатата за помощ ръка останали безплодни. „Постарай се,“ съветвал свещеникът, но напъните изтощили отпадналия човек и той се свлякъл в дъното на дупката. „Може би трябва да намеря въже“, помислил на глас свещеникът докато се отдалечавал.
Малко след това Трети човек се появил на ръба на ямата и се провикнал с жизнерадостен глас: „Здрасти, приятелче, ти наистина ли искаш да се измъкнеш от тази дупка?“
„Да! Да! Искам“, проплакал изтощеният човек. „Помогнете ми, моля, моля, помогнете ми!“
Преди болният човек на дъното на ямата да осъзнае какво точно се случва, човекът с веселяшкият глас скочил в дупката и застанал до него.
„Глупако,“ възкликнал болният човек. „Защо го направи? Ти не можеш да ми помогнеш от тук долу!“
„Нека да се опитам, въпреки това,“ отговорил Третият човек. „Виждам, че си имал неприятности с пиячката. И аз бях така, някога. Аз съм алкохолик и съм бил в същите бъркотии като тебе...айде, качвай се на гърба ми и аз ще се опитам да те избутам навън.“
След доста драпане, изтощеният човек се измъкнал от ямата, отново навън при слънчевата светлина. Трезвият Трети човек лесно се покатерил навън и се присъединил към него.
„Сега, след като се измъкна от ямата, мислиш ли, че искаш да продължиш да пиеш? Или истински искаш да останеш трезв? Това решение трябва да вземеш. Помогнах ти да излазиш от дупката, но изборът – да бъдеш трезв или да пиеш – е твой....Ако се интересуваш, мога да ти разкажа за един начин на живот, който практикувам и който ме пази трезвен ден по ден.“ Той се усмихнал и сложил ръката си на рамото на болният. „Кво мислиш?“
Мислите на болният се огъвали, както тялото му, но той отговорил - „Искам!“
Дори и да не осъзнавал по онова време, думата „искам“ била вълшебна – ключът към неговото бъдеще.
След като признахме, че сме алкохолици, чрез готовността да работим по Програмата на Анонимни алкохолици, ние научихме да оставяме волята и живота си на грижите на Сила по-висша от нас самите. По този начин се сдобихме с надежда, с вяра и, да, дори с прераждане.
Това повторно раждане е най-важно, защото чрез тази чудодейна случка ние сдобихме с божествената привилегия да предаваме посланието на хиляди болни алкохолици, които не знаят как да се възстановят – въпрос, който е обърквал през векове наред добронамерените лекари и свещеници.
Отговорът са извлекли от собственият си горчив опит двама на практика безнадеждни алкохолици – Програма за възстановяване, която с изключителната си простота и отсъствие на догма, продължава да смущава с успеха си свещеници, медици и непрофесионалисти.
Третият човек знаел, че единствено чрез собственото си желание да помага на друг алкохолик, чрез разбиране и любов, може да подсигури своята собствена ежедневна трезвост...той също така знаел, че е най-важно да помага на болният човек и че само така угризенията от вчера и страхът от утре могат да се разтопят в един двадесет и четири часов период, наречен вяра сега....Той вярвал, че може да помогне на болният човек да осъзнае, че няма нужда никога вече да бъде сам – че благодарността е съдбоносна дума в новият му речник.

Rod M.
New York

[линк]
Преведох статийката за днес от списанието на АА-Грейпвайн, че нещо ме стягаше около лопатките. Остенът ме боде за действия. Имам избор - или действия или разпускането, което води обратно в ямата.

Това е....не знам....чета и го препрочитам и...настръхвам и не мога да си спра сълзите

Имах нужда точно от такива думи

Благодаря!

Благодаря алкажа благодаря ти, че ми помогна да изляза от ямата. И че ми помагаш да стоя отвън.

Напълно Ви разбирам. Похвално е, че съзнавате проблема и имате желание да се борите с него. Имате лично съобщение от мен.

Поздравявам обърквацията и всички, които се опитват да се измъкнат от бездънната яма. Тази песен винаги ми е давала вдъхновение и кураж. Понякога ме разплаква. Като тази сутрин.

[линк]