Екстремно

Има ли романтика в опасните ситуации? Има ли очарование в това да стоиш на ръба на човешките възможности? Бихте ли отишли с любим човек на опасно място, като например вулкан (никак не е задължително да са сравнително безобидните хавайски такива)?

повечето любители на силните усещания точно затова се възбуждат.. опс романтизират.

Queen's only

Аз точно в момента съм на ръба на своите лични възможности, правя невъзможното да си изпълня ангажимента в уговорения срок и изобщо не намирам за романтично преживяването си, въпреки че пулвинта ми е ей тука на има няма два метра от мен.
Иначе - да, що да не отида с любим човек на опасно място. Но това няма нищо общо с романтиката, по-скоро е адреналинено усещане.

Your future dream is a shopping scheme.

работи, пиле, работи, опашка не клати...

Queen's only

Тъкмо мислех да пиша че, би ми харесало, и ми просветна, че доста ме е страх от летене. Имам един приятел, който всеки път като се качи на самолет става някаква неразбория. Въпреки това човекът не се е отказал да лети. А аз винаги като се кача на самолет се чувствам страхотно и полетите винаги са безпроблемни, въпреки това обаче си умирам от страх. Дори ме хваща яд на хората, които са около мен и започвам да ги тормозя. Така че май не съм романтична в такива ситуации.

Но пък предполагам, че вулкан или земетресение например са нещо различно. Във всеки случай (направо ме е срам да си го призная) но от земетресенията имам почти романтични спомени.

аз отидох на яхта- беше много романтично докато не ми стана зле на стомахчето....с една таблетка се размазах като плужек под платната и ми беше все едно клати ли се лодката или не.

Невъзможно. С любимия ми човек винаги се чувствам сигурна.