Просто да споделя...

... тук, защото няма на кого
Винаги съм обичала да си пийвам, но последните две години ми се струва, че нещата започват да излизат извън контрол - познати са ви - криене на алкохол, запасяване, наливане понякога до безпаметност... Имам добър съпруг и малко дете, от които се крия и изпитвам вина. Усещам, че затъвам. Денем мога да не пия, но вечер ми е трудно. И не мога да мина с едно-две - изпускам количеството. Сутрин ставам подпухнала, със сърцебиене и мътна глава и всяка сутрин се кълна в себе си как с това нещо е край. И така вече две години. Напълнях, попдухнах, запуснах се и не ми пука, важното е да има пиене. Ето сега имам пиене до мен и не искам да го пия. Седя и ви пиша, сърцето ми хлопа, главата ще ми се пръсне, бузите ми горят, реве ми се... Не живея повечето време в годината в България, няма на кого да споделя проблемът си - от всеки би ме било срам, не искам никой да разбира. Искам да спра, но проблемът ми е, че така спя лесно и съм спокойна от живота, весела и енергична. Без пиене ставам парцал и мисля, че ще умра /имам от дете натрапливи мисли, че ще умра от сърце и така и започнах да пия - да успокоя страховете си, но залитнах повече/. Направих чернодробни изследвания - 1см е увеличен, не бил затлъстял или нещо друго, но Алат и Асат са ми съответно 127 и 77, изписаха ми Легалон за 3 месеца. Мразя нощите, мразя безпомощността, която изпитвам ненавиждам нуждата от алкохол и искам да се измъкна... Но не знам как без помощ, от която пък нямам възможност да се възползвам...
Благодаря ви много, ако ми пишете. Каквото и да е, просто да знам, че не съм сама

Здравей, Франклин,
не си сама. Тук четат доста хора и много от тях са на твоя хал. А аз и много други бяхме и в много по-тежко положение от теб.
Но за всеки неговото положение си е най-тежко, защото тоягиге са на неговия гръб.
криене на алкохол, запасяване, наливане понякога до безпаметност..

запуснах се и не ми пука, важното е да има пиене. Ето сега имам пиене до мен и не искам да го пия. Седя и ви пиша, сърцето ми хлопа, главата ще ми се пръсне, бузите ми горят, реве ми се..

Не можеш да си представиш колко са ми познати тези неща.

ненавиждам нуждата от алкохол и искам да се измъкна... Но не знам как без помощ, от която пък нямам възможност да се възползвам...

Щом имаш добър съпруг, признай пред него проблема си, така няма да се чувстваш толкова сама. Дано той те разбере и те подкрепи.
След това потърси помощ. Където и да живееш извън България, навсякъде може да я намериш. Сега като се замислих и доколкото знам в Европа май само в Македония няма още Анонимни алкохолици.

А не е само АА и другаде може да потърсиш помощ. Така че не отлагай. Сама наистина трудно ще успееш.

Имах уголемен черен дроб, висок холестерол, хронични трахиобронхити тонзилити колити и не знам си още какви ...лити.Всичко което казваш като състояние ми е до болка познато, само че всички освен мен знаеха че съм алкохолик.Когато осъзнах,че съм алкохолик и имам огромен проблем със спирането и контролирането на пиенето , тръгнах нагоре.Отначало само се молех да намеря пътя и начина, после почнах да го търся и накрая ми се струва че го намерих.Почни да търсиш и пробваш и мисля че ще намериш начина си.Моя се оказа че е в АА и 12 стъпковата духовна програма.
Желая ти успехи.Винаги има изход.

Искам да спра, но проблемът ми е, че така спя лесно и съм спокойна от живота, весела и енергична. Без пиене ставам парцал и мисля, че ще умра /имам от дете натрапливи мисли, че ще умра от сърце и така и започнах да пия - да успокоя страховете си, но залитнах повече/.

Здравей,Франклин.
Спомням си как когато аптекарката ме питаше защо пия този спирт,нали това ще ме убие аз и отговарях,че не мога да заспя,което си беше абсолютната истина за мен.Преди години пиех и се радвах на живота с алкохол,без дори да предполагам,че ще дойде време когато колкото и да искам да спра да пия,това щеше да е невъзможно по собствена воля.
На мен ми бяха нужни около 30 години в опити първо да се науча да пия "като другите" ,а после като виждах,че това ме убива-да спра да пия със собствени сили.
Тези напразни опити да направя невъзможното почти ми костваха живота като цяло,но това нямаше голямо значение,тъй като в последните ми пиянски години вече исках краят ми да дойде.Желаех като заспивам вечер/което си беше нещо доста трудно и почти невъзможно/ на сутринта да не се събудя.Молех се съвсем искрено както съм си заспал,така и да не се събудя на сутринта,защото не ми се живееше.Това непрестанно спиране и почване на пиенето независимо след колко време без алкохол, ме караше да живея в неспирен Кошмар,от който не виждах никакъв изход.Винаги когато съм си мислел,че това е "последното ми пиене",после се оказваше,че точно това "последно" беше началото на следващия ми запой.В запои почнах да влизам едва преди няколко години,когато болестта в мен взе застрашителни размери и почнаха редовните посещения на болници,отрезвителни и психиатрии./в психоболниата съм лежал само вежднъж,но това ми помогна да видя,че при алкохолизма никаква човешка помощ не може да спре болестта в главата и тялото ми/....
Имам събратя,които са доста напред с алкохолизма,но имам и доста познати алкохолици,които все още не са отворили "вратата на Ада",в който живях през последните си години,без никаква надежда за успех с алкохола.
Сега единствено работата ми по програмата на Анонимни Алкохолици със спонсор,работещ програмата на Анонимни Алкохолици,както е описана в книгата "Анономни Алсохолици" и следвайки стриктно 12-те стъпки точно както ми е показано, ме пази трезвен днес и сега.
За мен няма друг "по-лесен,по-удобен път",тъй като доста години от живота си загубих в мотаене по псииатри,психолози,невролози,есктрасенси,Цървки,йоги и тн.
Дори бях готов да стана мюсюлманин,само и само да спра да пия и да не се връщам отново в този Ад,където живеех години подред.
Сега се старая да работя програмата на АА по съвсем прост начин точно така,както са я работили и нашите пионери на Анонимни Алкохолици,без да си измислям свои си програми,тъй като и от това имам солен опит. След една година без алкохол и правейки си своя програма така "се изгърмях на врата си",че едва не умрях след този "кратък" едномесечен запой.

Благодаря ти,че те има,Франклин.
Ще се радвам да споделиш как смяташ да решиш "проблема си с алкохола" и да пишеш как действаш за това.
Бъде здрава и трезвена,Франклин и ти желая да решиш този "проблем",преди да си отворила вратата към"........."





Бъди себе си.

… няма на кого да споделя проблемът си - от всеки би ме било срам, не искам никой да разбира.


Много трудно ми беше да призная пред себе си , че имам проблем с алкохола. Но още по-трудно ми беше да призная пред когото и да било, че имам проблем с алкохола. Проблемите ми бяха от “друго естество” Не падам лесно на гърба си. Не само това, не се предавам лесно. Това е срам и страх взети заедно.Тези съпротиви бяха най- тежки. Трябваше да се докарам до пълно отчаяние, за да потърся помощ. Сега знам, че най-трудното е признанието. А ключа към спасението е в признанието че имам проблеми и съответно търсене на помощ. Просто трябва ключът да се постави в ключалката, да се завърти и най- неочакваното е, че когато вратата се отвори, вместо мрак от срам и страх се открива път с много светлина. Доста често при нас в АА се чува “ как по-рано не съм потърсил помощ или - от отдавна знам за АА, но не смятах, че това ще ми помогне, трябваше да дойда по-рано, или пък – страхувах се да дойда”. Събрали кураж да потърсим помощ на време, успяваме да си спестим години в мъки, лутане и загуби. Нещо повече – спасяваме си Живота. Както собствения си, така и на любимите хора около нас. Алкохолизмът е болест и като всяка една болест, колкото по-рано се потърси помощ, толкова възстановяването е по-успешно. Алкохолът поразява не само пиещия , но и тези които живеят с него.

Много, много ви благодаря на всички. Трябва да се измъкна, не може да няма начин. Имам желание, искам, надявам се алкохолът да не се окаже по-силен от мен. Нали всичко е в главата и зависи от мен ще надигам ли чашката или не? Трябва да се справя!!!

На тези сбирки на АА, какъв е принципът за посещение, записване? Трябва ли ми направление, каква е таксата, колко пъти се събират и мога ли да посетя някоа сбирка?

Книгата, която, Стефко, споменаваш, продава ли се свободно и би ли ми била от полза?

"Анонимните Алкохолици" е братство между мъже и жени, който споделят помежду си своя опит; сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизмът.
Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат трезвеност."

Това е с няколко думи какво представлява Братството на Анонимни Алкохолици.

По-долу съм извадил част от гл.ІІ от Голямата книга "Анонимни Алкохолици",в която се намира посланието на АА-"Има изход".Тази глава от Голямата книга носи името:"Има изход".Надявам се това да даде отговор на въпросите,които те вълнуват,а пълният текст можеш да намериш в нета на следния адрес:

[линк]

/Голямата книга е написана от първите сто нъпълно възстановили се алкохолици;първото и издание е от 1939 година/.
Ето и тази част от гл.ІІ -"Има изход" от Голямата книга:

"Тези наблюдения биха останали теоретични и безцелни, ако нашият приятел не посяга към първата чаша, с което задвижва ужасния кръговрат. Следователно основният проблем на алкохолика се крие по-скоро в неговата психика, отколкото в неговото тяло. Ако го попитате защо е започнал последния си запой, вероятно ще ви представи стотици причини. Понякога тези извинения са до известна степен правдоподобни, но всяко едно гъби смисъла си в светлината на хаоса, създаден от пиенето на алкохолика. Те звучат като философията на човека, страдащ от главоболие, които се удря с чук по главата, за да не усеща болката. Ако посочите на един алкохолик несъстоятелността на този род извинения, той ще ви се присмее или ще се раздразни и ще откаже да говори.

Понякога може да се каже истината. А истината, колкото и да е странно, е че той обикновенно няма никаква представа защо е посегнал към онази първа чаша. Някои пиячи имат извинения, с които се задоволяват за известно време. Но дълбоко в сърцата си те всъщност наистина не знаят защо го правят. Щом веднъж болестта се изяви, те са прокълнати. Страдат от манията, че по някакъв начин някой ден те ще успеят. Но много често подозират, че вече са изгубили.

Малцина си дават сметка, че това е истината. По смутен начин семействата и приятелите им усещат, че тези пиячи не са нормални, но всеки с надежда очаква деня, когато страдащият ще се събуди от летаргията и ще упражни силата на волята си.

Трагичната истина е, че ако човекът е истински алкохолик, този щастлив ден може никого да не дойде. Той е изгубил контрол. В даден момент от пиенето на всеки алкохолик той преминава в състояние, в което и най-силното желание да спре пиенето е без ефект. Това трагично положение е настъпило в практически всички случаи много преди да си дадът сметка за това.

Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.

Почти сигурните последствия, които идват след поемането дори на чаша бира, не ни карат да се замисляме. Ако ни минат през ум такива мисли, те са мъгляви и лесно се изместват от предишната неоснователна идея, че този път ще се държим като другите. Онзи вид защита, която ни възпира да поставим ръцете си върху гореща печка, напълно се проваля."

Франклин,благодаря ти за въпроса относно Голямата книга,на който ще ти отговоря максимално кратко и без увъртания.Както ти споделих в предишния пост на мен ми трябваха повече от 25 години на търсене на изход от Алкохола,но винаги този "изход" беше Вход към нови страдания и безпътица.Там се намира Посланието на Анонимни Алкохолици,което аз получих преди време и благодарение на това съм жив, и трезвен днес и сега..

Бъди здрава и трезвена,Франклин и успех.Благодаря ти,че имах шанса да ти споделя за себе си и дано това ти помогне относно "Изхода" от алкохола.



Бъди себе си.

Франклин, давам ти линк към форум на анонимни алкохолици
[линк]
както и линк към книгите на АА
материали
всички книги са в темата на Еми Интересно и полезно, малко по-нагоре.
Пожелавам ти успех и не се притеснявай да питаш за всичко, каквото те интересува. Не си само ти, има толкова много хора с това заболяване. Важното е да се разбере че е болест, а не порок, и да се пристъпи към лечение. А лечнието е изцяло в твоите ръце, както си го направиш, така ще бъде.

Усмихни се, има изход!

"Лесно е да се остави духовната програма за действие и да се почива на минали успехи. Ако го допуснем ще ни връхлетят неприятности, защото алкохола е коварен неприятел. Ние не сме се излекували от алкохолизма. Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при условие, че подържаме добрата си духовна форма. Всеки ден е ден през който мисълта за Божията воля трябва да пронизва всички наши действия. “Как най-добре да Ти служа – нека бъде твоята воля.” Това са мислите, които трябва да ни съпътстват постоянно. Можем да използваме силата на волята си само с такива мисли. Това е правилното използване на волята."

........................................................

"АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи."..........

Бъди здрава и трезвена,Гирасол, и нека не забравяме на Кого дължим своята трезвеност днес и сега и най-вече защо сме така..


Бъди себе си.

1 Февруари
Трудности
“Чувствахме , че не сме като другите ... Само когато капитулираме ще можем да преодолеем отчуждението.”

“Но вие не разбирате”, казвахме ние , и започвахме да се оправдаваме. Аз не съм такъв. Просто ми е наистина трудно. Използвахме тези оправдания много често по времето на активна употреба, за да не отговаряме за последствията от своите постъпки, или да не прилагат за нас законите , които се прилагат за другите. Възможно е и ние да сме произнесли тези думи на първата си сбирка. Може би дори доскоро сме ги казвали.
Много от нас се чустват единствени по рода си, мислим че сме нещо съвсем различно. Тъй като сме алкохолици-може да използваме всичко само, за да се различим от другите да не сме като тях. Но не съществуват такива причини поради , които да се откажем от възстановяването. Няма такава причина , която да ни откаже от програмата , нито хронично заболяване , нито бедност или нещо друго. Хиляди са алкохолиците , които се възстановяват въпреки огромните трудности в живота им . Благодарение на работата по програмата те са получили духовен ръст в отговор на тези трудности.
Отделните обстоятелства и разликите ни , като личности нямат значение , за възстановяването. Отказваики се от отчуждението, капитулираики и поемаики по този жизнен път ние откриваме , че сме част от някаква цел . Това чуство за съпричасност ни дава силите за да живеем и да се справяме с трудностите.

Просто за днес: Ще се откажа от отчуждението и ще приема принципите за възстановяване, общи за всички нас. Моите трудности няма да попречат на възстановяването ми , точно обратното ще станат негов стимул.

Благодарен ли съм днес , че успях да мина през трудностите , благодарен ли съм , че съм чист . Наскоро споделях , че май чакам нещо много голямо да ми се случи и да придобия , нали за това , че работя по стъпките и съм чист . "Трябва май само да видя през колко трудности минах , ама наистина много и съм чист сега и днес , не съм пушил , не съм играл хазарт , не съм пил , и съм без още две неща които няма да споделя де тая вечер ще си ги запазя за себе си." Та това е да мога да мина през трудности чист якооо . Благодаря ти господи че ми даде инструмента за това . Лека вечер.

Много ви благодаря за материалите и подкрепата. Аз по този повод вчера си спретнах поредния запой с някаква ужасна домашна шльокавица...

Най-гадното на болестта е,че през всичкото време на пиене Тя се крие и постоянно ми вкарва в главата,че:

"не съм като тези долни алкохолици,които се търкалят по улиците и ровят в кошовете за смет.Че аз си имам жилище,добра служба,приятели,здраве,а най-вече винаги когато си поискам мога да спра да пия или да не пия.Просто не съм решил и затова си пия,но когато си поискам мога да спра и ще го направя,но сега защо да се напъвам,когато ми е кеф да пия и да си философствам колко съм нещастен,неразбран,онеправдан,изоставен и тн."....

/Така си мислех преди около десетина години,преди да дойде деня,в който колкото и да исках да не пия, не можех да спра за повече от няколко месеца,но след това ВИНАГИ ставаше все по-зле/

..............................

Днес се връщах от Болницата където ходих при един събрат,който скоро излезе от запой и исках да поговорим,което и той желаеше вчера.Не се получи,тъй като при него имаше други посетители и се уговорихме да се видим някой ден,когато има възможност за това.
На връщане от болницата си слушах музика на плеъра и по едно време край мен мина една жена,която плачеше със сълзи/на средна вързраст/ и аз не обърнах внимание на това,но след малко нещо ми влезе в главата и почувствах "нещо"което ми е познато.
Не беше "лошо",но като гледах тази плачеща жена си спомних колко години подред съм карал бившата си жена да плаче със сълзи,а аз съм се държал с нея като животно/с което не се гордея/,но това не ми попречи да изкарам нея "виновна" и за развода, и за влошеното ми пиене в последните години от брака ни, а и следтова.
Доста често доскоро съм си мислел,че тя наистина има "вина" за падението ми с алкохолизма но това с нищо не ми помогна да престана да пия.Дори като почнах да правя програмата на АА имаше моменти,в които отново исках да си я върна и отново търсех нейната "вина".Сега след като упорствам в работата по програмата на Анонимни Алкохолици,която е подробно описана в книгата Анонимни Алкохолици все по-ясно виждам доста неща за себе си.Сега за пореден път видях,че ако трябва да търся "правосъдие" както съм си мислел "че съм жертва,изоставен,страдащ,неразбран,нещастен,използван и тн",то би трябвало да съм в някой Казан без никакви изгледи за измъкване от там.Не че не живях доста време в своя си "Казан",но сега съм вън оттам.Явно това показва Божията милост към мен и не би трябвало аз да "съдя" когото и да е,когато сам аз "съм под Съд"..........

Надявам се ден по ден с работата си по програмата на Анонимни Алкохолици да поправя своите грешки,с които доста хора нараних и премазах в желанието си да живея егоистично.
Надявам се по този начин да изразя своята Благодарност не само на думи,а с действие.От свои приятели от АА поне това съм запомнил,че Блогадарността е също вид действие, както всичко в Духовната програма на Анонимни Алкохолици.


Благодаря ви,приятели,чи ви има и ви желая още 24 часа трезвеност.
Нека никога не забравяме на Кого дължим своята трезвеност и защо сме трезвени днес и сега.


Бъди себе си.

Здравей, Франклин!

Знам за вечерите - и колко е важно да изглеждаш бодра, и колко е важно да се чувстваш добре. Както се казва: минала съм през това. Но не алкохолът може да ти помогне - ти и сама го виждаш, щом споменаваш подпухването Няма начин да се виждаш подпухнала и да се чувстваш добре - това според мен.

Не се страхувай от безсънието. Щом не те плаши, можеш да го употребиш и да започнеш наистина да се чувстваш добре с него. Чети или рисувай, прави каквото ти душа иска във времето, когато не можеш да заспиш. Организмът ти ще се постарае да навакса - особено щом имаш малко дете и инстинкт на майка. Номерът е да не съпротивляваш на безсънието. Тогава то не е страшно, а и получаваш някакво предимство да го управляваш. Ако много силно искаш да заспиш, легни спокойно (позата няма значение - нека да е най-удобната за теб), затвори очи, фиксирай погледа си под клепачите хоризонтално, а после го вдигай до около 20 градуса нагоре - всъщност докато почувстваш, че вече гледаш към себе си. Ще го усетиш - специфично усещане е, само не бързай. Задръж така, дишай доколкото можеш равномерно и започни да броиш от 100 назад като продължаваш да дишаш равномерно. Би могла на вдишване да кажеш "100", а на издишване - "99", и така нататък - това дори и без да искаш, води до ритъм. Сънят ще дойде, още преди да си стигнала до 70 :)

Предлагам ти да се погрижиш за себе си - а по този начин и за детето си и за съпруга си - като се съхраниш. Това означава да спреш да пиеш, да не се плашиш от безсънието и да се върнеш към своята същност: това богато момиче, което си в себе си И здравословните проблеми с черния дроб ще изчезнат, убедена съм в това. Ти само не го натоварвай с алкохол

Извинявай, ако ти стана много дълго мнението ми, написах го, защото имам желание да ти бъда полезна. Желая ти хубави, вдъхновени и трезвени дни - което значи щастливи дни

Здравей, мила Приятелко,
много, страшно много ти благодаря за хубавото писмо, загрижеността и ценните съвети, всичко това означава много за мен, наистина, така не се чувствам сама с всички вас. Стартирала съм от днес трезвеност, надявам се да се справя. Искам!
Не се плаша точно от безсъннието, плаша се от болести, въобразявам си такива, получавам панически кризи с всичките му екстри като ужасен страх, сърцебиене и мисли, че умирам. Ужасни са тези кризи и алкохолът ми помага да се чувствам здрава, весела, непобедима, вечно в настроение и енергия. До поредната трудна сутрин... Не искам да мисля за глупости и да се плаша...
Имам една приятелка, също пие, рядко се виждаме, но нейните запои са всяка нощ по две бутилки уиски. А е с хепатит С. Това продължаваше от години, но - тя се спря. Вече 15-ти ден не пие и страшно се радвам за нея. Щом тя може, значи и аз ще мога, нали?
Купих си Карсил, вит. Е и В, овесени ядки и ленено семе и ще започвам


Благодаря ви, че ви има, че разбирате и помагате - безкористно и истински. Благодаря ви

Здравей отново

Само се радвам, ако ти е било полезно да прочетеш мнението ми - както се казва: ако не сега, друг път може да ти потрябва. А ако не на теб - на комшията или на приятел/ка

Всъщност не се страхувай от каквото и да било от изброените от теб неща: само можеш да ги предизвикаш така... Предлагам ти да гледаш филма "The Secret" - Предполагам, че би могъл да те предизвика да помислиш по теми, които до момента са минавали край теб

"алкохолът ми помага да се чувствам здрава, весела, непобедима, вечно в настроение и енергия - ами всеки тук ще ти каже, че всичките тези "хубави" усещания, предизвикани от алкохола са много, ама много!, временни... Та - помисли: можеш да се довериш на препатилите тук, а можеш и да продължиш с усещанията, които ти предлага алхололът. Решението си е твое. Не те притискам с това - аз опитах с АА, не всичко ми хареса (може би защото съм си "чешит" като всички други алкохолици впрочем), оттеглих се - но важното за мен и за семейството ми е, че не пия. Имам толкова други хубави неща в живота си, че не искам да ги загубя заради някаква илюзия, лъжа... или опиянение, ама - предизвикано с химия. Предпочитам истинските емоции вече

А свекърва ми, с която съм приятелка, казва: "Ако някой може нещо, значи това не е непостижимо и за мен. И аз ще мога да го направя, ако се постарая." - приех това напълно и се радвам, че го направих - така не се страхувам да опитвам нови неща. И успявам

Давам ти тема за размисъл: Дали си струва да се страхуваш да опиташ да направиш нещо, което не умееш? Та нали Ноевият ковчег е построен от аматьори, а специалисти са построили "Титатик" ?

Успех!

[линк]

Прочетохме с приятелката ми темата на Франклин и тя ми каза - сложи на нея размисъла. Много е забавно детското с Франклин. Една костенурчица.

Мисъл за деня
Ако алкохолизмът беше просто физическа алегрия, като астма или сенна хрема, щеше да ни е лесно да си направим кожен тест с алкохол и да разберем дали сме или не сме алкохолици. Но алкохолизмът не е само физическа алергия. Той също така е алергия на ума или обсебване. След като станахме алкохолици, ние все още физически понасяхме донякъде алкохола, въпреки че страдахме малко повече след всеки следващ запой и след всеки път ни отнемаше все повече време да преодолеем махмурлуците.
Дали осъзнавам, че откакто станах алкохолик, вече и умът ми не може изобщо да понася алкохол?

Медитация за деня
Светът няма нужда от свръх-мъже или свръх-жени, а от свръх-естествени хора. Хора, които ще премахнат егото от живота си и ще оставят на Божествената сила да работи чрез тях. Нека вдъхновението да замести домогването. Търси духовно израстване, вместо да се стремиш към почит и богатство. Главната ни амбиция трябва да е да бъдем използвани от Бог. Божествената Сила е достатъчна за всички духовни работи по света. Бог единствено има нужда от инструменти, за Негова употреба. Неговите инструменти могат да преправят света.

Молитва за деня

Моля се да мога да съм инструмент на Божествената сила. Моля се да мога да дам своя дял в преправянето на света.



Това за свръхестествените нещо не ми се получава смислово. Всъщност получава се, но някак свръхестествено е придобило значение за нещо повече от естественото. А ми се струва, че в случая е нещо много естествено. От естествено, по естествено. Няма нужда от супермени или супержени, а от естествени по-естествени хора. Но как да стане номера, като един алкохолик съвсем не е естествена работа. Каквото и да означава естествено.

Лисичето, трезва от 7 дни:
Когато почнах да пия първата си доза след година и два месеца трезвост, дълго време не можех да се опияня. Имах усещането, че насила вкарвам алкохола в себе си, не получавах желания ефект, но не исках да се спирам, тъй като помнех, че тъй желаното все пак ще настъпи.
В онзи “първи” ден много бързо “се отключих” без да почувствам желаното.
После 2 седмици бях трезва и фактът, че не попаднах в запой ми даде много сили за по-нататъшни експерименти.
Купувах си бира и я смучех на глътки, проследявайки отзивите на организма ми. Забелязах, че не изпитвам особено опиянение, цялото ми тяло натежа леко и дойде сънливост.
Около месец експериментът вървеше успешно. Една бутилка бира ми стигаше – и близките вкъщи не разбираха, и кефът започна да се връща.
В момента, в който дочаках кефа, който се беше върнал, животът ми стана по-радостен.
Боже, помислих си, ами че аз вероятно не съм алкохоличка. Ето, хем приятничък кеф си имам, хем не пия повече от бутилка. Сигурно просто съм била в нервен срив и именно заради този срив не съм можела “да удрям спирачки”.
Ето – най-сетне си я открих – моята дневна доза – бутилка бира. Хем си правя “хорошото”, хем няма последствия, животът е прекрасен, а главното е, че мога да контролирам тази доза. Не, аз със сигурност не съм алкохоличка.
След тези “светли мисли” изпомпах по необясним начин 250 гр. коняк, разреждайки го с бира. Не помня при какви обстоятелства, но това вече не мина незабелязано – скандал вкъщи и т. н. На сутринта трябваше да отида на работа и през целия ден “се лекувах” с бира.
След този случай не пих месец. И тогава ми хрумна “гениална идея”. Не, аз все пак не съм алкохоличка. Просто такъв ми е организмът, нервно-неустойчив, не бива да пия твърд алкохол. Как можах да не го установя по-рано, да не го проследя и да мина на коняк? Лоша работа – трябва да съм по-бдителна. И в книгата го пише.
И започнах да се уча да бъда бдителна. Резултатите от моя експеримент за половин година: Загубих общо 14 хил. рубли, 2 мобилни телефона (единият за 6700 р., другият - за 800 р.), два пъти се опитвах да се изнеса от къщи и да заживея в мазето, защото у дома ми изпилиха мозъка, нямах физически сили да ходя на работа и напуснах.
С мъжа ми, който не живя с мен година и половина, а после се върна, отношенията са крайно обтегнати.
Моята трезвост отново е само на 7 дни. А можеше да бъде почти две години.
Манечка,
аз не знам дали ти си алкохоличка или не си. Ако имаш средства, сили и желание, можеш да проведеш експеримент.
Лично аз – СЪМ алкохоличка, никакви съмнения по този въпрос вече не възникват.

22.00
AXN
28 дни

плаша се от болести, въобразявам си такива, получавам панически кризи с всичките му екстри като ужасен страх, сърцебиене и мисли, че умирам.

Почти не пиша тук, но това ме провокира.
Най-горещо те съветвам да идеш на лекар, психиатър, психолог ......минал съм от там и знам, че хипохондрията не се лекува със воля и мислене
Ако искаш прочети ми историята....

Успех!