Николай Евров

Снощи по Еврокласик-Ноктюрно даваха портрет на нашия голям пианист и педагог професор Николай Евров. Изпитах истинска духовна наслада.
Развълнувах се. Това е един голям пианист, скромен човек, лице на културата на България. Той свири Шопен, Гершуин, солист бе в Петия концерт за пиано и оркестър на Бетовен с оркестъра на Българското радио и под диригентството на легендарния Добрин Петков. След това свири вариации на тема Паганини от Рахманинов под диригенството на друга легенда Васил Стефанов.
Освен това представиха български творби. Удоволствие бе за мен да чуя "Софийски солисти" с диригент Васил Казанджиев, които изпълниха "Пет скици за оркестър" от Марин Големинов. Хор "Кавал" изпълни "Конници" с диригент Михаил Ангелов. Интересно бе изпълнението на българска творба, аранжирана за цигулка и китара от един англичанин /не запомних името/.
Нека не звучи гръмко, но изпитах вълнения като българин от ньличието на такива имена и творби в българската музика. И накрая си помислих, че ако се възпитава поколението в духа на тези хубави музикални традиции и тази музика не звучи в малките часове на денонощието, а нееднократно през деня, би било по-добре за поколението и не би имало разни отвратителни деяния/ на които сме свидетели напоследък/. Защото духовното именно характеризира човека от животното. Това е просто като аксиома, но ...
Да спра дотук, то е ясно...

Жена му - Румяна Вълчева - едно време беше много готина....

Много помниш бе, ces! Беше не само готина, но можеше и да пее, но Ники я ревнуваше от пеенето. Тя имаше абсолютен слух, можеше да пее и авангардна музика /Константин Илиев - "Еленово царство"/, но Ники и забрани. И така си остана май жена на мъжа си. Жалко!