OFF

Знам, че темата не е за този клуб, но само с вас мога да споделя. Имам проблеми със сина ми. Не знам как да се справя, защото чувството за вина и негативните емоции замъгляват трезвата ми преценка на ситуацията. Всеки иска най-доброто за детето си и понякога , когато очакванията ни се разминават с действителността, блокираме.
Тъжно ми е и в същото време се чувствам безпомощна.
Той е единствената ми радост, утеха и е страхотно дете.
Не искам да е идеален, а само да ме допуска до себе си, да разговаря с мен, да взема някаква поука от моя живот и да се научи да поема отговорност за своя.
Баси, понякога е адски трудно...

Синът ти е във възраст когато всичко е на принципа опит-грешка, опит-грешка. Дай му възможност да бърка за маловажните неща.
Сигурна съм, че няма начин той да не е направил изводи за твоя живот, дори да не ти ги казва.
Колкото до допускането на близост- може защото е момче, може би защото е такъв характер, може би изживява нещо и не желае да го споделя в момента.
Какво всъщност е станало?

Думи, думи и нищо повече

Януари е бил през повечето време болен, без аз да знам.
Снощи ми го каза, за да ме подготви за срещата в училището днес.

какво значи това-без ти да знаеш?
не е ходил на училище ли?
чуствал се е зле и не ти е казвал?
не те разбрах.

Думи, думи и нищо повече

Естествено, че не е ходил на училище. Що да ходи?
Някакво Джи пи му е продавало мед.бележки за 2 лв.-парчето.

всички сме така, човекът има нужда от личен живот. Ако иска съвет или си мисли, че можеш да му помогнеш - ще сподели сам. Иначе ако му се натрапваш в личното пространство с клишетата: 'искаш ли вече да си поговорим' или 'защо вече не споделяш нищо с мен', ще постигнеш още по-голяма отчужденост.

Queen's only

ех тея джипита.
Ти пък как не си забелязала, че пичът не ходи на у-ще?

Queen's only

Не му се натрапвам, оставям го сам да избере момента.
Благодаря ти, че се включи.

Никой от училището не ми е сигнализирал, а и шмекерът си тръгваше всяка сутрин за училище, само дето времето го е прекарвал по билярдните зали.

Ами честно казано и аз редовно не се обаждам на родители, чиито деца вдъхват доверие. Даже и да отсъстват.

Мисля, че важното в случая е не толкова, че е бягал от училище - стува ми се, че всички (или почти всички) деца имат такива периоди. Може би е по-важно да се знае какво му дава скитането по билярд клубовете. Това ми звучи като компания, в която има възможност да се почувства мъж. Докато в училище винаги е дете.

Много деликатна ситуация.
Според мен за да си имате доверие е ИЗЦЯЛО да го подкрепиш пред учителите. После говорете с него, но като възрастни хора, без нападки, без обвинения, според мен той трябва да стане наясно, че ти си против това, че е лъгал, но въпреки това винаги ще го подкрепяш. Трябва да усети, че сте отбор, явно това ви убягва в отношенията.
Днес ми е мъгляво в главата и несвързано говоря, щото снощи до много късно работих, но две трябва да са ти основните позиции: че го подкрепяш пред учителите, но че не подкрепяш това, че е излъгал. И МНОГО ВАЖНО - да говориш с него като с възрастен.

Your future dream is a shopping scheme.

Ти пък ... да не си въобразяваш, че учителите сме повели война срещу отсъстващите ученици. Е, вярно, че има някой колеги, които са на бойното поле с някой ученици, но това винаги са присъстващи ученици - т.е. такива, с които имаш време да се скараш.

От гледна точка на един учител момчето трябва само да понесе последиците от отсъствията си. А те са по-ниски оценки заради пропуснат материал - щом като очевидно се е оправил с бележките и няма да има административни наказания. А да се кара с учителите за оценките му, смятам, че е меко казано неразумно.

Ако тръгнеш с рогите напред, той ще ти отговори със същото и няма да постигнеш нищо. Затова си измисли стратегия, подготви се и тогава "атакувай"
Щом искаш да поема отговрността за живота си, в конкретния казус провери какви са наказанията по закон за неявяване на работа и ползване на фалшиви болнични листи. Съответно "мащабирай" тези наказания до нивото на неговото провинение и съответно го наложи на принципа "работата ти е да ходиш на училище, щом не си изпълняваш задълженията..." Подходи без емоции и му изложи съвсем спокойно доводите си. Същевременно поискай аргументи за смекчаващи вината обстоятелства и по този начин разбери защо го е направил - дали е само да се прави на мъж, дали има проблем с някого в училище или бяга от контролни...ако трябва му дай пример как Иванчо бягал от училище, пък всъщност се оказало, че някакъв му претарашва джобовоете т.е. да разбере, че си отворена да чуеш мотива и да оценищ справедливо, а не да размахаш тоягата без да си разбрала причината.

Не ве, това което имам предвид е, че детето (то вече не е и съвсем дете, де), трябва да чувства подкрепата на Сара. Щото те ще са майка и син за цял живот, а учителите все пак са от ден до пладне, нали разбираш какво искам да кажа. Освен това не се знае от кой тип учители са учителите на детето.
Иначе караници за оценки - в никакъв случай.

Your future dream is a shopping scheme.

Уф, че не мога да се изразявам днес, ама ще опитам въпреки всичко: значи, синът на Сара, ако е искал да поема отговорност за живота си, щеше да ходи на училище. Според мен той се бунтува против нещо - дали против нея, против училището като цяло или в частност, или всичко накуп, това само той може да каже, а може и да не си дава сметка какво точно върши.
В тийнейджърския си период аз също не бях съвсем цвете и ми се е случвало да пропусна някой и друг час, вярно рядко беше, отделно, че без малко да ми намалят и поведението, щото казах на класната си, че е дърта кошница, после викаха майка ми в училище, тя обаче застана на моя страна и после като се прибра у нас си поговорихме, но без нападки.
Много ясно е, че в тийнейджърските години човек се бунтува против нещо по един или по друг начин, просто не трябва да се губи диалога родители-дете.

Your future dream is a shopping scheme.

Причините ще ги доизясняваме довечера. Снощи просто го изслушах, а днес и класната. Ще направя една равносметка и ще видя...

Класната какво каза?

Your future dream is a shopping scheme.

Не ве, това което имам предвид е, че детето (то вече не е и съвсем дете, де), трябва да чувства подкрепата на Сара. Щото те ще са майка и син за цял живот
Именно, точно това искам да постигна в тази ситуация.

Беше благоразположена, каза, че иска да работи с него, а не да го наказва.
Съдейства ми, с една дума.

Проблемите са още по-назад във времето, натрупани и чакат да изригнат под формата на точно тези бунтове, които ти посочваш.
Опитвам се да лекувам първоизточника, но ще трябва време.