или/или...

поставят ви ултиматум "или клуба (ГЗС) или аз/той/тя/работата/службата/неделната сбирка на плетки и бяло сладко"

какво правите?

- спирате да пишете завинаги
- спирате да пишете и надзъртате тайничко
- сменяте си ник-4ето и се хвърляте настървено в орг/ията/азменото Б/плато
- пазите поведение, надявайки се забраната да е временна
- развеждате/разделяте се
- хвърляте си заявлението за напускане
- написвате статуса си в скобите след никчето(ангажиран/женен/завързан/...)


ПоЗДРАВ4е за... Киро, Емма... и всички, които неистово ми липсват - Чайчето, Бериииии... и Кирооооо

казвайте кой липсва на вас

п.п. и Масклиииииин, ъф коурс

Няма какво да правя с хора, които си мислят, че могат да поставят ултиматуми. Така че всичко е неговите ръце - или спешно поумнява (което разбира се е рядкост) или отива там където му е мястото.


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

зависи кой и защо ми е поставил тоз нелеп ултиматум
ама с угворката, че никога не съм била изправяна пред такава ужасна катастрофа, де, та само хипотетично
-ще спра да пиша, надзъртам и подобни , ако верно му е проблем, но само до изясняване на случая
- след изясняване на случая и в случай, че криво е разбрал съжителството/подчинението( ако ми е работодател), има два пътя ( като във вица), зависи кое ми е по- важното в момента
- да си сменя ника, пак ще ми лъсне дупето и няма см
- развеждам, се/ разделям се- ми зависи докъде сме я докарали в другите батаци
- за статуса- не виждам какво това променя

Влюбена в теб

...приемам ултиматума - защо са нужни безмислени войни, след като може со кротце, со благо и со малко кютек...

- казвам на любимата:"ти си по-важна от всичко на света, мила"...после я целувам нежно, отнасям я до леглото, излизвам я от глава до пети...правим любов...пушим в паузите и пак любов...после си говорим дълго за нашите общи планове и децата, които ще имаме...гушкам я дълго...и така - докато заспи дълбоко...после скачам и бегом към компа или лаптопа...здравееееееей, ГЗС!!"...



Нека бъдем реалисти, нека искаме невъзможното.

Колкото и помпозно да звучи, не се е родил човека, който може да ми постави ултиматум.

По т. 2-ра - Салемчеееее, кам сииииииии?????

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Отличен (6=)
релсите, щот пушенето пречи на... бебетата

Прилагам подмолна тактика...на приобщаване.
Дет се вика..ако ще залюбваме нещо или ще го низвергваме...да го познаваме, поне. Това ще е моята теза!
Пък мимоходом..ще видим накъде духа вятърът..

Не съм виждала Рошко отдавна (пък ми беше голям любимец), тоз чиляк нещо се губи, а може и да е сменил одеждите - нямам идея..

Дъра - бъра...100...чадъра

Хе-хе, къде пък сложи Киро в картинката, само да загрозижи пейзажа...

Истината е друга: излез и посрещни Изгрева...
И не се бой...
И утре ще бъде Ден...

В случая най безболезнено ми се вижда да си сменя ника При други обстоятелства пак зависи от възможностите

не е на работа днес
патю ми липсва...т.е. спомените...
а защо тр някой да ми поставя ултиматом....не може!

плюс тва как можеш да пишеш тук и мъжа ти примерно да знае...нали постоянно ще мисля как ме чете и повече от половината тем,които БИХ ИСКАЛА да напиша просто няма да се появят....
ами аз не ти ли липсвам????
сигурно не
или сега ще го кажеш от куртоазия

А-а-а, зависи. Ако е работодателят- зависи колко държа на работата си, но най-вероятно ще спра да влизам по работно време, щото човекът не ми плаща за това. Виж, ако е мъжът ми, няма да спра да влизам, но едва ли и ще го зарежа. Просто ще го убедя, че този ултиматум е тъп.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Фантеса , този клуп е толкова безобиден, че само лумпен би му хрумнало да постави такива ултиматуми
по същата логика следва да допусна , че някой може да ми забрани да чета вестник ми не е сериозно!
иначе :салем ,трабълче , рошко , доста липсват

Същото ....
Ако от работата ми направят забележка ...моменталически забравям дори да надниквам...щото само ще се дразня ...

Вкъщи няма да стане ...щот ако отворя аз уста за ултиматуми ...ще стане война ...

по същата логика следва да допусна , че някой може да ми забрани да чета вестник

Мда, така е

Mondo Bongo

Ако ми пречи на работата спирам...сама си се контролирам за това...щото си обичам работата повече и от себе си Ако пък друго човешко същество ми постави такова условие ще му се усмихна и ще му кажа "добре" и ще си правя каквото преценя, че ми е приятно и искам да правя...мн съм опърничава
Липсват ми Теорет, Гоуста и Салемката и още мн други...

..обичам да обичам...

Аз съм от тези, които се съобразяват с мнението на най-ближния относно кесенето във форума. Тук не пиша след залез слънце , но ни най-малко не ми тежи това, защото съзнавам, че и другата крайност е неприятна и неуважителна спрямо хората, които искат да те погледат в очите през малкото време, докато сте заедно. Обидно е да се залепиш с часове да дрънчиш абстракции и да се чешкате по коремчетата с някакви непознати, залепени за монитора.
Ако някой ми поставя ултиматум, първо ще преценя доколко този някой ми е ценен, след това ще преценя доколко причината за ултиматума е основателна, след което най-вероятно ще се съобразя с искането, ако той ми е ценен и има основание да негодува, че "хобито" не, ами по-скоро крастата ми е заразна за хубавите ни отношения.

Липсват ми Осоговеца със сексапилния скепсис, Анджела Хел с бурните и дилеми, Чупакабра със саркастичното кекерчене, Лимончето със свежарското тръскане на къдрици, Игуана (от периода, в който съм започвала да пиша тук), Чайчето - с искреното и присъствие, Трабълмейкър - детето-вамп, Карамел с нейните теми, предизвикващи мозъчни революции и сърдечни размирици... Масклин, разбира се, Уайлдбери, Соната, Джеми, много други също. Някои пък формално още са тук, но ми липсват като предишен образ и излъчване.

аз съм го правила, ставаше въпрос верно за друг сайт, но...виждах че човекът се тормози и му го спестих. просто не ми беше важно.
за важните неща не отстъпвам. избирам си битките.

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

Избереш ли клуба пред любимия.
Той не е любим, търси си друг.
Но безмисленото или/или.
Правело "разведен" от "съпруг".

... да. И Ънлимитид неистово ми липсва.

Ти ме разбра.

Намигването към Ем*а, *иро, К*ро, Ки*о, Кир*... и прочее си остава.



п.п. помня Игуаната и Годес, и Рошко... едно варненско лято...