Трапеза

Днес странно защо, в главата ми нахлу един спомен, нищо незначещ, но така натрапчив, че като терапия за освобождаването си от него, реших да ви го разкажа.

Преди няколко години се случи така, че трябваше да погостувам няколко дни в един дом... някакъв апартамент, чиято стопанка ме приюти с голяма доза любезност и гостоприемство. Тя беше около 35-40 годишна, слабичка и словоохотлива, но пазеше добре личния си периметър. Веднага ме осведоми, че е разведена и очаквайки да чуе критика, каза, че настоящият й приятел е негър...и той бил семеен с дете. Не знам какво е изразявало лицето ми, тъй като не пророних и дума, но в своя защита започна да ми обяснява, че много обича веселите премеждия, тъй като не можело само да се работи...
Другата стая обитаваше една двойка, мъж и жена на наша възраст. Мъжът, който дойде да ме вземе от автобусната спирка, побърза да изправи всяко недоразумение, в случай че си помислех, че са семейство...не, далеч от семействата си, те живееха заедно. Тя, Милена беше на работа, щеше да си дойде утре вечер. И хазяйката и Румен я чакаха, говорейки за нея като спасение, че то...сега няма нищо за ядене, само сухоежбина. Успокоих ги, знаех предварително къде отивам, бях си взела определен брой сандвичи и неопределено количество ябълки, пък и не бяха длъжни да ме гощават.
На другия ден, най-сетне Милена си дойде, веднага се разшета и набързо приготви пълнени чушки / на това място си помислих, че аз бих се мотала два часа/. Масата бе подредена също толкова бързо и сръчно и не след дълго се провикна: айдеее...Аз отказах да се присъединя към тях и знаете ли...беше нужно само тя да каже :виж какво, никой не е по-голям от хляба, за да се откажа от инатлъците си.
Беше много вкусно и вечерта - запомняща се. И да ви кажа, веднага ми мина безпокойството, което ме държа два дни. Сега с нея сме по-близки и се чуваме понякога.

Ей, доринка, сега едва погледнах твоята "Трапеза".
Знаеш ли, че това 'място' (да го нарека условно) събира и дели, около Трапезата се раждат и много умни и не дотам умни идеи. Изрази като тези : "Никой не е по-голям от хляба", "Да хапнем, каквото Бог дал" са се вкоренили в съзнанието ни от детството, използваме ги и досега. И все с желанието да се съберем, да обсъдим, да поспорим, да се поскараме, ако трябва... но в крайна сметка - да постигнем някакво единение.
Дори да е само на 'хляб и сол', когато сме заедно - всичко лесно се преодолява.
И обратно - и най-богатата Трапеза не може да компенсира липсата на сърдечност, откритост, свързаност на събраните около нея.
Не знам, но сега повече от всякога ни е важно мисля, поне веднъж на ден да се стремим да сме заедно около Трапезата - иначе се разпадаме, разпиляваме на разни страни. А тогава е лесно....знаете какво...
Спирам, че като се разфилософствам, няма да оставя място и за другите 'да седнат' на Трапезата.

Не винаги ще е така...

Може да е хляб и сол /в случая пълнени чушки/, но щом са от сърце са най-вкусното нещо на света. Чак на мен ми се дояде, толкова сърдечно прозвуча разказа ти.
Другия път не се притеснявай. Има такива хора и срещите с тях ни правят по-добри!
Много ме зарадва разказа ти, защото като че ли все по-рядко се срещат - изчезващия вид хвърчащите хора!

[линк]

Няма начин да знаеш, че съм голям инат, а като прибавиш и скрупулите ми да не досаждам или да съм в тежест някому...Тази Милена събра всички на масата, наистина тогава ги опознах по-добре, не че се е проточила много вечерята - и двете с Ирина трябваше да ходят на другия ден пак на работа. А Ирина пък беше толкова позитивна, сякаш всичко на този свят има своята основателна причина и приемливо обяснение.

Тази Милена като че донесе със себе си някакъв мир, откъде го беше взела, като бе ходила на работа.Не че беше любезна и учтива и внимателна, не...не знам, някак естествена и спокойна. Има такива хора, които с присъствието си само те карат да се чувстваш добре, не мога да кажа ''хвърчащи'', по-скоро ''летящи'', като добрите духчета... Казах й какво е породило присъствието й и тя се съгласи - много хора й го били казвали. Аз бях притеснена, защото бях попаднала в нова и напълно непозната обстановка и тя ми помогна много, за да се адаптирам. Е, това не ми попречи по-късно да я покритикувам за друго нещо, което не можех да оправдая дори и формално.

Допускам, че си имала повод за критика. Няма идеални хора.
Питам се, обаче, до колко хората приемат критиката, дори когато е констурктивна?

В отговор на:

---

А Ирина пък беше толкова позитивна, сякаш всичко на този свят има своята основателна причина и приемливо обяснение

---

А не е ли така?

Ето, това е разковничето - естествена и спокойна.
Когато нямаш страховете, че ще те разберат погрешно, че няма да те приемат по начина, по който ти се иска, не може и да сбъркаш и да искаш. Да, така е, колкото и невероятно да звучи. Ако си искрен и открит, това се усеща и ти се отвръща със същото.

Не винаги ще е така...

Точно това е в основата на едни добри взаимоотношения - да преглътнеш гордостта си, да признаеш грешката си и да приемаш укори, когато си ги заслужил.
Но затова се иска сила, добро познаване на себе си най-напред и разбира се самокритичност.
Иначе и не може да бъде.

Не винаги ще е така...

Всичко е въпрос на усещане и желание. Усетила е вероятно притеснението ти и е пожелала да ти го стопи с позитивизма си.
Има такива хора.

Не винаги ще е така...

Сериозно сте я подхванали.Да.А така съм несериозна днес,че пресвяткам.По-добре да си закърпя гащите,че утре ще ми трябват.Дано измисля нещо умно през това време.

нормална съм,ама не ми личи

Нее, има много противоречиви действия и ситуации. Малките наши недостатъци ги провокират, никой не е идеален, нали. А пък има и фрапиращи недоразумения. Връщам се в настоящо време - можеш ли да разбереш, че и да мислиш позитивно за човек, който е напълно убедителен, че приказките за злоупотреби са неверни, а само след седмица научихме, че присвоил 36 милиона...аз - не.

Така е, иска се сила, за да е благороден човек. За съжаление, както всички понятия, това също е относително. Като че сме забравили или пък не искаме да си признаем. Ако някой ми посочи грешка, почвам да убеждавам колко е било наложително да постъпя по грешния начин и той непременно е единствения...
А пък така ми се иска да бъда добрааа...

Не, не, тя Милена си е просто такава...абе излъчва нещо и в същото време е съвсем обикновена.
Сега някой да не помисли това, дето ни подхвърли и Румен веднъж - да не сме били лесбийки, та толкоз много сме си приказвали.

Сериозни сме от егнето.Ама ти когато си несериозна как така вършиш такива сериозни неща като кърпене на гащи.
Виж сега, не се хаби да мислиш, щото всички умни работи са отдавна измислени, ние само си преговаряме тук.

Здравей.Кърпя гащи с лекота.И ако това есериозно нещо ,аз съм най-сериозния човек на света.Да преговорим заедно.Когато се смея,върша най-сериозните неща.И ЕГН-то изобщо не ми пречи да се смея на всичко, което ми се види смешно.Опитайте!Лесно е.

нормална съм,ама не ми личи

че се намесвам

За такива хора се казва - "стара душа". Смятам, че знаеш, какво значи

Carpe diem! Volente deo!

Не ме учудва. То като чи ли в нашата действителност много често се случва крадеца да вика дръжте крадеца!
Важно е да се научим да ги разпознаваме и да сме непримирими.

И аз - не!
Вече станахме две!
Като станем 7 385 367 души, колкото е насебението на България / По данни на Националния статистически институт за 2006 г. - сигурно вече сме по-малко :)/ има надежда нещата да се оправят!