Съмнение

Даа, даа, знам, че му е рано още за коментари, но ако все пак някой е прежалил 12 кинта, може да обсъдим. Засега ще се въздържа от мнение докато не се появи някой, който да го е гледал също. А ако има такива, които искат спойлери, да пишат бележка:)

Гледах го, хареса ми, актьорската игра ми се видя невероятно добра, не че съм някакъв спец, де.

кажи си мнение спокойно, да не мислиш, че в тука има някакви кино спецове. всички сме фенове

Филмът е създаден, за да се бори за Оскар (с всичките му плюсове и минуси от това). Мерил заслужено е номинирана (тя винаги е) и заслужено няма да вземе (или поне аз не бих й дал). Играе като по учебник - ролята й е клише и тя самата я изпълнява като такова (за разлика от ролята на Кейт, която трябва да се справя с различни възрасти, настроения и съблечености). Някак във всеки момент зрителят получава муцката, която очаква. Филип Сиймур също се справя добре (естествено). Скандалът, който спретна, беше един от най-сполучливите за тазгодишен филм (примерно този, който Лео направи на Кейт в Революшънъри роуд беше някак като за пред камера). Ейми Адамс отдавна я хвалят, дори за ролята й в "Омагьосана", след който се чудех дали не съм се превърнал в Барби (какво въздействие, а). И браво на Виола Дейвис. Влезе в кадър за няколко минути, погледна неповторимо през вратата на кабинета, поплака и хоп - номинация. Майстор.
Като цяло основен плюс на филма е въздухът, който оставя на зрителя - да си обича, мрази, осъжда и съмнява в когото си иска. Без размахани пръсти и решени загадки. Режисьорът показва една история, в която непрекъснато променя гледната точка за добро и зло, за да остави накрая само едни Съмнения. Чак ми долипсва нараторът от ВКБ
За Оскар може и да не е номиниран, но ако го направят като театрална постановка, сигурно ще му дадат Тони или както там се казват театралните Оскари.

Това, което ми хареса е въздухът, за който говориш. Някак поставят аудиторията в ситуация на съдебни заседатели, които въз основа на фактите и чутото от явилите се свидетели по делото, трябва да отсъдят за едната или другата страна. В нашия случай - мнение.

Определено не ми хареса играта на Мерил Стрийп в ключовият епизод. Прекално театрална беше. За разлика от останалото й екранно време, разбира се.

Това, което мен ме разби беше играта на Ейми Адамс. Ама толкова точно в десетката изиграна роля не съм гледал отдавна. Постоянно се двоумях между неистова омраза към дебилната й тъпота и някакво искренно чувство на съжаление. Много добра игра.

Whatever doesn't kill you, makes you... cripple

Абсолютно театрална! Бях го написал, но го изтрих, защото все пак това е Мерил Стрийп и щяха да наскачат да ми обясняват колко велика и недостижима е, пък ме мързи да обяснявам, че едното не пречи на другото. Затова оставих само предложението за театрална постановка по филма (йезуитски да си виси, пък и може да се обясни и със самата форма и сценарий на филма, без да намесваме Дъ Грейт Мерил).

Останах с усещането, че Мерил Стрийп не участва много-много в този филм. Но малката наистина беше много добра.

Първо да вметна, че филмът (поне на български) е „Съмнения”, а не "Съмнение", и, второ, е адаптиран за екрана по отличената с награда „Пулицър” пиеса.

Може би наистина малко театрално играеше Стрийп, но всъщност и замисълът, и декорите са като на театрална постановка. Та не виждам нищо лошо и неестествено в това. А и ролята й беше на сдържана, притворна, дори двулична монахиня, тоест намирам за нормална някаква театралност в престувките й.

Но играта на всички поне за мен беше като за отличен. Умело и прецизно подбрани за ролите актьори, постепенно завладяваща те атмосфера, никакъв фалш, чудесно аранжирани сцени и умела операторска работа. Въпреки чувството за мудност на действието на някои места, филмът ме изпълни с мисли, настроения и впечатления, и зададе не един въпрос и в моята душа.

Traduttore traditore

В отговор на:

---

Първо да вметна, че филмът (поне на български) е „Съмнения”, а не "Съмнение"

---

Нищо подобно. Просто така е решил да го преведе разпространителят.

[линк]

Кво значи това "нищо подобно"? Че ние тук ще си превеждаме заглавията на филмите различно от официалното ли? Не те разбирам...

И "Съмнения" според мен е по-удачно, защото във филма всеки се съмнява в нещо или в някого.

Traduttore traditore

В отговор на:

---

Кво значи това "нищо подобно"? Че ние тук ще си превеждаме заглавията на филмите различно от официалното ли?

---

А защо не, при положение, че официалният превод е неточен?!

Щом авторите са решили да е в единствено число, трябва да се уважава тяхното тълкуване. Плюс това, тук няма нищо сложно за превеждане, за да си правят преводачите свободни съчинения.

[линк]

Вероятно точно поради тази причина и "Гордост и предразсъдъци" (Pride and Prejudice) на български е преведено така, както е преведено. Наистина няма никакъв смисъл да измисляш нови правила в превода на заглавия и титрирането на филми, само за да подкрепиш собствените си виждания по въпроса.

Traduttore traditore

Предполагам си съгласен и с преводи като: “Жертва на спасение“/ “Gone baby gone”, “Позабременяла”/ “Knocked Up”, “Два милиона бакшиш”/ “It Could Happen to You”, само защор е "преведено така, както е преведено".

Е, аз не съм. И не, защото си "измислям нови правила", а защото обикновено мисля преди да консумирам.

Не искам да се заяждам с теб. Като не ти харесва, направи си тема "Съмнения", без да ми вметваш и вмъкваш нелепи забележки.

Със здраве.

[линк]

Хммм... Аз не съм любител на свободните преводи (например когато в книгите на Тери Пратчет преводачът изтрива цели пасажи и страници, само защото били сложни или непреводими или на него така му се струвало по-добре. .. вж. Дядо Прас например, чийто оригинал е 1/3 по-дебел от превода).
Ако беше съмнения, нямаше ли да има едно "с" накрая за цвят?

Ритни камбаната с финес, Изворът на живота, Гангстери, секс и гилзи...


Със сигурност има още много, но все ми хрумват литературни примери ("Островът на сливите", преведено като "Аз, детективът" ;)

Радвам се, че предизвиках (мини) обществен дебат по темата за преводите на заглавия. Не смятам да мултиплицирам темата, сащо защото на теб не ти харесва "Съмнения".

И понеже професионално се занимавам с преводи, смея да твърдя, че отговорността за даден превод (ако искаш, проследи дискусията между Константин Величков и Кирил Христов относно превода на "Ад" от Данте, и двамата са го превеждали, но чий превод е по-добрият? - ЛВ, бр. 3/2009) лежи изцяло върху плещите на преводача, а публиката е длъжна да възприеме неговата интерпретация до публикуването на по-добра такава.

Извинявай, ако съм ти оцапал темата!

П.П. Що се отнася до цитираните от теб преводи на филмови заглавия, съвсем целенасочено дадох за пример стойностно произведение/филм, с еднодневки и конфекция не се занимавам. Ако искаш да откриеш още нелепи примери за превод, може да направиш справка с унгарските заглавия от бокс офиса.

Traduttore traditore

Крис, от теб очаквах по-скоро мнение по същество. Ако искаш да разбереш какво мисля по въпроса, виж бележката ми към Джедая.

Traduttore traditore

По съществото на филма?
Трудно ми е. Филмът е като пиеса - по-скоро си го представям като театър. Не мога да кажа, че ще се включи сред любимите ми, но предизвика размисли и съмнения - виновен ли е, не е ли, ... права ли е или не, наивна ли е или глупава, ...
Много добро актьорско присъствие, без да ми докара особено напрежение или вживяване в историята (както в Подмяната или Фрост/Никсън, да речем).
Малката сестра е много добра - няивните роли страхотно й отиват - помня я с прекрасното й изпълнение в "Омягьосана" - за мене там си беше направо за Оскар - изкопира перфектно всеки жест и движение на анимационна героиня - а аз съм истински специалист-експерт по анимациите. :)

Сетих се на кой друг филм ми напомня "Съмнения" - на "Момичето с перлената обица". По две неща - по камерността на действието, и заради интровертната атмосфера. И по още нещо - в "Съмнения" така и не видяхме косата на директорката, а тази на младата монахиня зърнахме само за миг, докато се приготвяше сутринта за работа. (Защото на католическите монахини и послушници е забранено да показват косата си пред чуждия взор, така както на мюсюлманките е забранено да излагат лицето си.) Така и не зърнахме и косата на моделката на Вермеер във филма на Уебър.

Traduttore traditore

Да, по тези показатели двата филма може и да си приличат, но за мене единият беше просто един добър актьорски филм, докато другия беше удоволствие за очите и ушите. Изключително харесвам Момичето с перлената обица - помня как го изгледах на един дъх (в кино "Център") и после се върнах вкъщи, веднага прочетох книгата за втори път и заведох 2-3 невинни жертви и те да го гледат.
Между другото, книгата е доста по-динамична.
А косата на момичето се видя съвсем ясно - това беше една от кулминациите във филма (тук някой любител на екшъни ще си умре от смях) - в момента, в който тя си връзваше кафявия и жълтия парцал около главата, за да позира.
В книгата косата беше описана много по-впечатляващо, обаче.

Въпрос на вкус - ако сравним тези филми с ястия, то и двата са направени от качествени, здравословни и чудесни съставки, но Съмнение ми беше някак постен и безвкусен (съзнавайки, че е приготвен професионално и изискано), докато другия просто беше пиршество за сетивата ми - малко като гъбата с френското сирене в Рататуи, ако си спомняте ;) )