Дали можем...

13 отговора 0 прегледа
#1

Дали можем...

Снощи в едни съвсем безобидни разменени бележки между мен и ..... се прокрадна тази идея и замря във въздуха. Замисляйки се по този въпрос се запитах, кое е важното за хората от клуба:
Разменянето на хапливи забележки ;
Гей браковете;
Нетърпимостта на определени групи към различните;
Или
Социализацията на тази общност
Много често чувам изказвания от рода на : „Аз сам съм си достатъчен” и се питам , вярно ли е това и ако е така, то защо се вълнуваме, възприемат ли ни другите и как се отнасят с нас? Не е ли това позицията на самотник?
Ние май се страхуваме да се покажем пред другите като нас, а какво остава за контакта ни с различните? Крием се зад анонимността в клуба, а после се чудим, че и другите ни избягват.
Нямам намерение да откривам панацеята за разрешение на проблемите ни. Моля всеки да изкаже своето мнение. Това го пиша не само за този клуб, разчитам и на дейно участие от страна на Евите. В голяма степен Нашите проблеми са общи.
Опитах се да бъда леко провокативен, но това е само с една единствена цел – да чуя Вашите мнения.
Надявам се , този път да няма удари под пояса и сръдни. Нека приемаме чуждото мнение без враждебност, а просто като различно от собственото ни мнение


Отговор
в отговор на ros2r #2

Прощавай, откога гей браковете са

узаконени?

Отговор
в отговор на comprehension #3

А кой е

казал, че са ?

Отговор
в отговор на ros2r #4

Re: Дали можем...

Рос, би трябвало да разбираш, че: първо, човек не се определя като личност само по един признак /черен или бял, гей или хетеро, интелектуалец или алитерат, добър или лош и т.н./, в противен случай щеше да е абсолютно невъзможно хората от различните така определени "общности" да комуникират... Второ, вероятно всеки си дава сметка какво търси в този живот, от какво се нуждае, с какво не би искал да се сблъска и къде да прояви инициатива с цел намиране на сродни души...
Аз, например, не винаги съм си достатъчен, имам нужда от приятели и контакти с нови хора, но през всичките години разбрах, че вероятно е по- важно да си дадеш ясна сметка, кой си ти самият, че /вероятно/ е възможно никога да не срещнеш човекът, който ще те направи вечно щастлив /то си е май направо невъзможно/, че трябва да можеш да се задоволиш и с малкото, което предлага житието ти /е, ще се бориш, където прецениш за необходимо/, и да не се улавяш за каквото и да е било, като удавник за сламка...
Социализация- да, и с хора, с които можеш да имаш нещо общо, не само заради еднаквата сексуална ориентация. Нямам абсолютно нищо против спрямо когото и да е било от съклубниците ни /Курвоазието ме кефи /не винаги, де/, айдеде11 се пъне нещо, но това не ми пречи, Гардиън откри снизхождението към немирниците, Абаут Бланк ми е мил, Папата си го обичам, направо, /той си е едно голямо детенце, но не всмисъл на разсъждения/, Лавъррок пък е момиченцето, което обича гейове, ти ме караш да чувствам нужда от възторгване /дори и в неподходящи моменти/, чрез Фьон се усещам значим на моменти, Шмат ме приземява- всеки си има своите големи проблеми, на фона на които моите изглеждат понякога несъществени, Мартир е щастлив собственик на любовта си, РедБул ще преследва до дупка ББургас и ще го изненадва /отпред или отзад, или и от двете страни, без значение/, но той пък излъчва твърдостта на човек, който може да се справи със всяка ситуация, СииСтар999 ни предоставя актуална информация без коментар /добър похват/, Сапиенс ми липсва, както и Uninvited, Мизрахи е прагматик и почитател на черния спорт, jaytee е скромен в участието си, но със характер, РедДжип изпитва/ше/ нужда от българския, както Амброзий от доказателствата на вярата ни в "райския" живот на гейовете, част от Евите пък- от мъжкото ни присъствие//...

Със сигурност пропускам някого, но не е с някаква умисъл. И не мисля, че всички ще се съгласите с по- горното... Както и с това, че държа на всички вас.
Бъдещето ще покаже останалото...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Редактирано от ljove на

Отговор
в отговор на ros2r #5

Re: Дали можем...

Знаеш ли, топикът ти говори, че форумът е изпаднал тупик.
Вероятно разменените бележки са повод, а причините са повече.

Та каква социализация!
Ако от социализъм изхождаш, да, социалистически прийоми се ползват тук. Правиш си партия, издигаш някой за Майка хранилница, и който не споделя пътя на водача, то майката ще се погрижи.
Ако от тесния смисъл тръгваш, да, частната собственост (Дира) се е превърнал в обществен с партиен контролен орган. Жив комунизъм от нов тип.

Ако от социално подхождаш, то това за мен е форума в два плана – среща на мнения и обществена стойност от получения продукт. Този вариант включва собствеността се запазва, не се окупира чуждо, има свобода на словото в място коректно оставено за волята на ползвателя; саморегулация от последния. Е това последното не се случва!


Отговор
в отговор на ljove #6

Re: Дали можем...

Кофти, забравих The Jack /linjack/- с мъдрото му мълчание, което много уважавам...
И Енарис- с евгеничните си опити, които провежда упорито върху нас...

Гардиън, можеш да ме нашляпаш, ти си може би единствения човек, от когото ще изпитам удоволствие след садистична проява...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Редактирано от ljove на

Отговор
в отговор на ljove #7

Re: Дали можем...

Хехехех, появих се савсем скоро в този клуб, а вече сам споменат на второ място , май сам си противоречиш, напаните ми като че ли не са без последствия. Само че те наистина не са подтикнати от желанието да бъда в твоята класация.

Отговор
в отговор на aidede11 #8

Re: Дали можем...

Сам си се поставяш на второ място, като човек, когото не разбирам точно какво търси с писанията си тук...
На първото, естествено, е Курвоазие!

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Редактирано от ljove на

Отговор
в отговор на ros2r #9

Re: Дали можем...

Според мен този клуб далеч няма някакъв особен смисъл, а е за чесане на пръсти. И аз да кажа като льовето - пеераси сме, ама тва не трябва да ни кара да мислим нон стоп за мъже (аз понякога да си призная, мисля нонстоп, но това е на периоди). Имаме всякакви интереси, споделяме мнения, закачки
Не ми се вярва, че клубът има някакъв особен смисъл сред хетерастите - ако някой заблуден ни прочете, то е просто за да си дооформи представите за нас, няколко анонимни мнения няма как да му ги променят. Ето примерно аз отвреме-навреме чета сатанистити, ама то е за бъзик, така праят и хетерасите.
Доскоро четях и пишех ей тъй за ебафка и в клуба на праведните (Християните), но духовния педерас JoroH, явяващ се модератор на клуба, реши че аз със сигнатурата ми и с презрителното си отношение към правата вяра пукам хомосексуална порнография и гаменщини (както се изрази, аз съм кат Азис, който си лъснал задника пред Левски!) Явно обаче правоверният се взема твърде насериозно - в блога си се чувства особено щастлив човекът, че като изпишеш в гугъл "благородни хора" и блогчето му се явява на първо място!!!! Смях се около 10 мин на този факт
Иначе в сайта си е лепнал снимки на неотразимото християнско лице, два чифта крака отдолу и стихове, романтик си пада хехе Мое да си поиграя на фотошопа да пооправя и доизкусуря тези снимки и да го постна в много красиви и богонеугодни пози, ама ше видим кога имам време за тая цел. Викам му - абе анален мишок, хомосексуалист е обидно, трябва да пишеш хомосексуален, той ме праща в речника на бан, където действително хомосексуализъм е "противоестествено влечение към същия пол", а хомосексуалист е човек, страдащ от хомосексуализъм.

OPs, не знам що го написах това, идеята ми беше, че тия клубове най-малко трябва да се вземат насериозно!

Отговор
в отговор на ljove #10

Re: Дали можем...

О какво търся тук !? Обетованата земя на намаляващите пишещти!!! Като гледам този клуб няма развитие, не привлича нови хора, а ако някой нов се появи, то очевидно е не желан ако не е клакьор на нькой старши. А се гордея с второто си място защото не аз, а ти си ме споменал на него. За толкова кратко време такъв успех , та ти си ме споменал дори пред любимия ти самозванец - някакъв незаслужен и неправилно използван ник - Папа...еди кой си не ми се вижда редно дори да го напиша...

Отговор
в отговор на aidede11 #11

Re: Дали можем...

Сега очаквам трактат на тема "За правилното използване на никовете".

Отговор
в отговор на Фьoн #12

Re: Дали можем...

И да не очакваш такава тема, мисля че наистина човек не трябва да прекалява с никовете, все пак има свети неща, но не и за нас очевидно, вече споменах един такъв ник в друга тема...

Отговор
в отговор на ljove #13

Ха, ха...

Може да си забравил, но съм посочен отделно с изчервена физиономия пред името ми; мърър и уважаван. Брех! Нидей моля те, че и аз се изчервявам.

Да се върнем на темата: какъв аджеба е резон-д'етърът на този клуб. Ами, какъвто си го направим:
-например, да се правим на интересни с френски фрази, тц,тц - много чело-много знаи, батювуту!
-И що не?
-лаф-муабет да става;
-отвреме-навреме и с нещо по-сериозно да се занимем
- и каквото дойде от случайния потребител, довят тъдява от ветровете на интернета.
-някой довети семенца се задържат и намират благоприятна почва - ето те тебе Льове, заедно с няколко други редовни потребители, сте отскоро тук. -Други си пуснаха крака и се отнесоха по теченеито на собствените си животи. Чудно ми е какво става с Грифон Кривоуст, например.
-преди няколко години се водеха битки - кака Патриция, чичо Сам и чичо Ники водеха армии и всеки си замина, поразбит и обиден, донякъде. Беше жалко.
-оттогава е горе-долу мирно - равновесието се наглежда от тандем разнородни души, с благосклонен поглед къмту форума;
-старите бунтари поотрастнаха и почнаха да са активни в по-голяма сцена;
-а новите, както вече казах, долитат на плодотворна почва и имат избор да не се борят за нечия кауза, а просто да са тук.
-място да четеш, да приказваш, да попилееш малко време...
-пък личните бележки -- най е добре, че се изтриват сами след няколко месеца - мимолетни мисли, уж добре премислени, а невинаги намясто.
-въпростът, който предполагам излиза понякога, е дали клубът е пространство за свалка, била тя и интелектуална;
-отговорът - според зависи, но по-вероятно е "не";
-така мястото в "запознаства" не е много удачно, но пък от темите е ясен социалния характер...

Лека нощ.

ПП:Не пиша често, защото ме мързи; а като седна да пиша все излиза дълго.

Мисли, главо, мисли... ще ти купя шапка
Отговор
в отговор на aidede11 #14

Re: Дали можем...

Няма свети неща, т.е. няма неща чиято святост им е вътрешно присъща. Освен може би самият Бог, макар че мнозина не биха се съгласили и с това. Светостта съществува в съзнанието на определни хора или общества. Светостта на папата като институция е сравнима с китайския чайник на Ръсел. Т.е. ако за чайника на Ръсел бяха създадени катехизиси и неделни училища, сега ник Китайски Чайник щеше да изглежда на мнозина "неправилно използван". :) Съгласна съм, че трябва да уважаваме чуждите вярвания, но да уважаваш някого, който не те уважава е по-скоро за светци, отколкото за хора. :)

Отговор