Торба,
8 отговора
0 прегледа
в отговор на Бeзпaмeтнo
#2
а така!
Ура за торбата!
па като отиде в мюнхенът - да изпие една бира с вурст - и с доволен вид да каже - зоооооо!
а па ако е в настроение - да извика на некой немец - хенде хох!
па като отиде в мюнхенът - да изпие една бира с вурст - и с доволен вид да каже - зоооооо!
а па ако е в настроение - да извика на некой немец - хенде хох!
в отговор на Бeзпaмeтнo
#3
Re: Торба,
Честит и от мен!
Пожелавам ти да откажеш цигарите и да си купиш розови очила!
Момичето с розовите очила
… или Откъде идват феите
В едно далечно царство, в едно далечно господарство се родило малко момиченце…
Така започват обикновените приказки за принцеси. Но не и тази. Защото тук и приказката и принцесата са НЕобикновени. Пък и царството не било далечно, а близко, а господарството си нямало истински господар…
Царството впрочем било съвсем близко и познато, само времето в него било особено. Толкова особено, че там се раждали само момиченца с … розови очила. Но пък, като във всяка обикновена приказка, и в това недалечно царство се навъртали зли орисници и грозни вещици, чиято единствена цел била да крадат от малките щастливи бебета розовите им очила. Често пъти успявали. Децата, които оставали без розови очила, растяли обикновени – колкото доволни, толкова и недоволни, повече щастливи отколкото нещастни, някои растяли красиви, други не чак толкова, но били … обикновени.
Хубаво било, че орисниците-крадли не можели да ползват розовите очила. Щом ги докоснели, ги превръщали в тъмни очила, които от яд, че не виждат нищо розово през тях и от нежелание да ги върнат обратно, забучвали в косите си и носели и зиме и лете. Защото само очила не били достатъчни, за да виждаш света красив…
В това недалечно царство-негосподарство имало деца, от които никой не можел да открадне розовите им очила. Това момиченце, за което ви разказвам сега, също било родено с розови очила, които нито една зла грозница не могла да открадне!
То било нежно като морския бриз, с коса руса като узряло жито, очи пъстри като есенна гора, усмивка ведра като зората и сърце широко като земята. И с розови очила, разбира се. Може би вие си мислите, че розовите очила пазели детето от грозните неща? Мда, познахте, почти. Тези очила не били като обикновените, които се продават от всички себеуважаващи се шарлатани, а били вълшебни очила и работели, само ако погледнеш с чисти детски принцесешки очи през тях…
През тях грозното не просто се виждало красиво, то се превръщало в красиво!
Момиченцето с розовите очила растяло и се усмихвало, гледайки през своите розови очила и накъдето погледнело там мигом израствали приказно красиви цветя. Недоволните хора ги поглеждали и преди да се усетят започвали да се усмиват и преставали да се оплакват. Лошите хора спирали да бъдат лоши. Някак без да искат… Когато момиченцето с розови очила ги погледнело, на тях първо им ставало тъжно, че това мило създание, което те се опитват да наранят, им се усмихва така сърдечно. И се усмихвали замислено едвааа-едва. После тъжната усмивка ставала спокойна, а накрая – широка и искрена…
Момиченцето растяло и с всяка следваща дадена и получена усмивка се превръщало в принцеса. Принцеса с розови очила. С всеки изминал ден, обаче, хората искали все повече и повече усмивки и все по-малко ценели тези, които получавали, защото били свикнали с тях и си мислели, че са си техни и могат нищо да не правят и пак да си ги получават.
Това изморявало принцесата…
И тя се превърнала във Фея – Феята на зората и светлината, която и досега неотменно носи розовите си очила, но ходи само при малките деца, за да гони злите грозотии, които се навъртат наоколо и се опитват да откраднат розовите им очила…
Posted by LeeAnn in Принцесешки историйки
Дай, софче, за да ти дадат!
Пожелавам ти да откажеш цигарите и да си купиш розови очила!
Момичето с розовите очила
… или Откъде идват феите
В едно далечно царство, в едно далечно господарство се родило малко момиченце…
Така започват обикновените приказки за принцеси. Но не и тази. Защото тук и приказката и принцесата са НЕобикновени. Пък и царството не било далечно, а близко, а господарството си нямало истински господар…
Царството впрочем било съвсем близко и познато, само времето в него било особено. Толкова особено, че там се раждали само момиченца с … розови очила. Но пък, като във всяка обикновена приказка, и в това недалечно царство се навъртали зли орисници и грозни вещици, чиято единствена цел била да крадат от малките щастливи бебета розовите им очила. Често пъти успявали. Децата, които оставали без розови очила, растяли обикновени – колкото доволни, толкова и недоволни, повече щастливи отколкото нещастни, някои растяли красиви, други не чак толкова, но били … обикновени.
Хубаво било, че орисниците-крадли не можели да ползват розовите очила. Щом ги докоснели, ги превръщали в тъмни очила, които от яд, че не виждат нищо розово през тях и от нежелание да ги върнат обратно, забучвали в косите си и носели и зиме и лете. Защото само очила не били достатъчни, за да виждаш света красив…
В това недалечно царство-негосподарство имало деца, от които никой не можел да открадне розовите им очила. Това момиченце, за което ви разказвам сега, също било родено с розови очила, които нито една зла грозница не могла да открадне!
То било нежно като морския бриз, с коса руса като узряло жито, очи пъстри като есенна гора, усмивка ведра като зората и сърце широко като земята. И с розови очила, разбира се. Може би вие си мислите, че розовите очила пазели детето от грозните неща? Мда, познахте, почти. Тези очила не били като обикновените, които се продават от всички себеуважаващи се шарлатани, а били вълшебни очила и работели, само ако погледнеш с чисти детски принцесешки очи през тях…
През тях грозното не просто се виждало красиво, то се превръщало в красиво!
Момиченцето с розовите очила растяло и се усмихвало, гледайки през своите розови очила и накъдето погледнело там мигом израствали приказно красиви цветя. Недоволните хора ги поглеждали и преди да се усетят започвали да се усмиват и преставали да се оплакват. Лошите хора спирали да бъдат лоши. Някак без да искат… Когато момиченцето с розови очила ги погледнело, на тях първо им ставало тъжно, че това мило създание, което те се опитват да наранят, им се усмихва така сърдечно. И се усмихвали замислено едвааа-едва. После тъжната усмивка ставала спокойна, а накрая – широка и искрена…
Момиченцето растяло и с всяка следваща дадена и получена усмивка се превръщало в принцеса. Принцеса с розови очила. С всеки изминал ден, обаче, хората искали все повече и повече усмивки и все по-малко ценели тези, които получавали, защото били свикнали с тях и си мислели, че са си техни и могат нищо да не правят и пак да си ги получават.
Това изморявало принцесата…
И тя се превърнала във Фея – Феята на зората и светлината, която и досега неотменно носи розовите си очила, но ходи само при малките деца, за да гони злите грозотии, които се навъртат наоколо и се опитват да откраднат розовите им очила…
Posted by LeeAnn in Принцесешки историйки
Дай, софче, за да ти дадат!
в отговор на Бeзпaмeтнo
#6
живa и здрaвa, Торба
и aз ти гo пoжелaвaм:
[линк]
нямaш шaнc, eргo, изпoлзвaй гo
[линк]
нямaш шaнc, eргo, изпoлзвaй гo
в отговор на Бeзпaмeтнo
#7
Re: Торба,
Чесит рожден ден, дарлинг.
Пожелавам ти да го понесеш без очебийни последствия и поне веднъж, ако сколасаш, да извлечеш нещо и за себе си.
Жива и здрава да си, ти и близките ти.
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
Пожелавам ти да го понесеш без очебийни последствия и поне веднъж, ако сколасаш, да извлечеш нещо и за себе си.
Жива и здрава да си, ти и близките ти.
…последният милиционер над Омир слънчево ридае…
в отговор на Бeзпaмeтнo
#8
Re: С извинение
Моля за извинение, че вдигам темата, но искам да благодаря на всички за хубавите пожелания.
Да сте ми живи и здрави!
Да сте ми живи и здрави!
в отговор на Бeзпaмeтнo
#9
Re: Торба,
..........
И от мен със закъснение, но пък с много настроение:
Да си жива, здрава и много щастлива.