абе вие ...

... четете ли съ к'ви сте ги писали преди време у клубъ?

... шотъ азъ вчера до сутринтъ се рових из писаниятъ си и дори си намерих постъ откога съм решил да тръгвам да се променям ... нъ 09.12.03 13:06 - [линк] ... интересно ми е, че тогава си го спомянм този моментъ, но си нямах и представа какво ще последва и колко дълго ще трае

... не знам още к'во ще ми предложи този лъвски сатурн при мене, но всичко при мене е толкова сложно и трудно, че понякога се чудя нъ себе си как въобще издържам дъ си прая животъ толкова засукан шаншалафан

що си засукал?

и аз май имам Сатурн в Лъв

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

... скивай у [линк] къде ти е сатъръ

... моя е ф 12-ти дом и мъ трови от край време ... Наполеон и Хитлер съ имали също, но не ми се изкуквъ катъ тях

ами един два пъти съм правила опит да погледна назад вече обективно на глупостите, дето съм ги мислила, обаче съм си много смешна и не ми понесе


иначе за теб сигурно е много интересно да видиш нещо от 2003, малко като машина на времето се получава)


но пък е хубаво човек да погледне на настоящето си през очите на бъдещето и да си каже еми както сега си спомням какви съм ги вършил преди 6 години, след още 6 така ще си спомням за днешния ден. така нещата придобиват някакъв по-общ смисъл.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

... ся съм нещо, като новородено ... излюпих съ ф един нов святъ и ся го опознавам ... преминах през к'ви ли не трансформации и се сривах догде ли не

... най-големиъ срив беше 2005 катъ останах съвсем сам съ себе си и разбрах, че зад шаншалафаните ми у животъ не съ виновни другите ъ азъ самиъ

... иначе си загубих мангизлийскатъ гъзариъ през 2001 година ... но пък тяхнатъ загуба ми активира дъ използвам душатъ и креативностъ си ... така се добрах през 2002/2003 до истинскатъ лубоф, но пък без мангизите не успях дъ е задържа или по точно комплексъ, който ми го бяха създали тези мангизи ми прецакъ к'во ли не ... ся съм хептен без мангизи и без истинскъ любоф ... ъ съм се запътил дъ си връщам истиснкатъ любоФ ... азъ не знам дали ще си е върна, но поне знам, че ще разбера дали мангизите съ си оставили почеркъ

... сиреч вече нема к'во дъ губя ... ъ само дъ печеля

ами всяко зло за добро - нещата много различно изглеждат като се случват и после като човек погледне назад.

иначе ако човек не почне отначало поне няколко пъти в живота си, то какъв живот е това - права линия....

е едва ли изведнъж ще ти тръгне като в приказка, но 100% много готини неща тепърва те чакат.... и шаншалафани любопитство и еуфория - какво по-хубаво от това?!



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

ООО, тоя пост съм го чела - класика е.Въпреки, че не пиша чак от тогава, навремето се ровех.
Аз неща много да си чета мойте, че като знам, какви любовни изляния имаше......

... съм се нахъсал дъ стигнъ до край

... дъ съ освободя ут основните си комплекси

... въ всяко едно писание има информация покриваща дадено събитие ... независимо от това какво е било то - добро или зло - то нъ обогатява с познания и нъ качва с едно стъпало нагоре ф иерархиятъ нъ познаниятъ зъ живота

e твойто не е комплекси, а перфекционизъм



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

... искам да съм перфектен и дъ срещна перфетнатъ жена за дъ създам перфектнатъ любоФ и ф последствие да изсеръ перфектнатъ болкъ

... как съ лекува перфекционизмъ бря?

хаххахахха

иначе перфекционизма не трябва да се лекува /защото е нещо хубаво/, само леко ъпгрейдва поне аз опитвам чрез доводи - в смисъл, че не е перфектно да си перфекционист и така самият перфекционизъм се изправя срещу себе си и с някакви си там рационални доводи и усещания целта е да се постигне някаква свобода, защото перфекционизма си е рамка, която самия той би трябвало да може да разбие, следвайки единствената си цел - съвършенството, което не е в детайла, а в свободното мислене и усещане.........................след това "изречение" току-що май да ходя да се гръмна, а



ПП. това е защото уча по организационна психология и затова така се получи объркано


Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

кажи ми, моля те, промени ли се от 2003, след като си го решил?

мноо ме вълнува направи ли инвестицията и има ли възвращаемост, че аз пък сега съм замислила нещо ... някаква ... голяяяма промяна

п.с. Прочетох по-надолу и видях

... какво искаш дъ знаеш ... азъ от 2003 насам съм направил почти 180 градусов завой
... ся обаче какво ми е коствало това ... моа да ти кажа, че имаше момент през 2005 година ... в който бях съвсем сам останал. Дори навънкъ беше над -20 градусъ ъ азъ нема с к'во да съ топля освен некви одела и ала бала ... и една раздираща болкъ в сърцето ... тъ от тогава дося през какви ли не адове не минавам и съм си и наясно, че ще минавам и за вбъдеще
... виж ако искаш истинскъ промяна ... трябва да стигнеш дъното и от там да започнеш да се градиш нъ ново ... азъ това и направих, но не защото го бях планувал така дъ стане ... ами просто се саморазруших от гняв и омраза

... просто при мене се случи правилото - "пази сляпото дъ не прогледа"

... ако си съ изчерпала или пък боксуваш нъ едно място ... то дори и дъ не тръгнеш да се променяш ... то в един моментъ ще стане дори и ти дъ не го искаш.

... амъ ти си прецени к'во искаш дъ променяш ... защото при мене нещата съ доста сложни ... азъ бях и още съм една кутиъ на пандора пълна с комплекси

Благодаря за изчерптелния отговор

Дъното го стигнах, хм, оттласнах се от там, но това което намерих на поввърхността вече не ме задоволява, не ми харесва, напомня ми за неща, които съм загубила и няма повече никога да имам. Та стигнах до извода, че трябва да намеря нещо друго, обачееее .... съм си нерешителна и .... въпреки, че знам какво не смея да реша как и ..... затова питам

... азъ съм може би тукъ най-лошиъ пример зъ решителност
... повервай стигнах дъното, не защото не можех дъ го избегна ... ъ защото не си решавах проблемите и не си признавах комплексите нъ време ... моя начин нъ животъ винаги е бил свързан с "минаването между капките" и "защо азъ дъ върша работата, след като и другите моатъ ми е свършатъ"

... виж от цялатъ каша разбрах само едно основно нещо - "винаги бъди себе си, дори и това, което си дъ не отговаря нъ определените норми и стандарти"

"винаги бъди себе си, дори и това, което си дъ не отговаря нъ определените норми и стандарти" - то това и аз го знам, обаче понякога ми е трудно, да не кажа невъзможно, да се харесвам

... щастието е хармониятъ между това, което желаем вътре в себе си и това, което показваме вън от себе си
... пробвай да бъдеш себе си ... не е задължително за всяко нешо да си себе си ... но пробвай поне там където не ти го налагатъ да го използваш ... то дава сила все пак

Не искам да променям себе си, искам да променя околната среда - работа, дом, местожителство, заобикалящи хора ....
ей такива неща
Искам, но тъй като нерешителнстта ми е пословична, (скривам се зад мисленето над проблема ) продължавам да се чудя - да работя ли над постигането на тази "мечта, необходимост в момента" или д си карам по старому - недволна до някъде, но пък с наличие на сигурност

... то и азъ изпитвам нужда от смяна на местожителство и нова заобикаляща среда от хора ... но за ся нема как дъ стане ... а пък и не ми се мести ф Пловдив за дъ ставам по-голем клошар ут колкото съм си у Варна

... но виж ти ако имаш добра офертъ не е изпускай