..Лошо...Хелп

Всъщност чета мненията в този клуб от около година вече, поради простата причина, че забелязах, че когато заседна на маса, или пък пред компютъра, нещо не мога да си владея пиенето. Наливам се ей така, като за световно, все едно алкохола утре ще свърши. В началото уж всичко е нормално, но колкото повече пия и пуша, толкова повече ми се пие и пуши....И така, ако е петък откарвам до развиделяване. Лошото е обаче, че го правя и през седмицата, е не чак до първа зора, ама кат си легна в четири и трябва да стана в седем...ужас. Ставам...някак си....стигам до работатат пак някак си...ама...не знам на кой свят съм. Това състоятие цикли през 2 дена ( ами не знам как все така се случва, но все съм поканен някъде )
И така, на следващия ден, сутрин или там каквото дойде, е отврат. Един гаден вкус в устата, не смея да отговоря на някой ако ме заговори. Корема се бунтува, главата и тя отнесена ( принципно, колкото и зверски да се напия, имам оттренираното движение да изпия 1-2 аналгина преди лягане. ) та поне тя, кухата, не ме боли. Два дена след тези ми действия ми е отврат да помириша алкохол или цигари...и съответно не се докосвам до тях....но на третия ден историята се повтаря - бутилка от нещо си, 2 кутии цигари...и така...В края на крайщата си рекох - ей, говедо, това ще те убие. Ти си станал гаден алкохолик, само че, още не го съзнаваш. И сега, докато го пиша това съм изльокал сам самин 1 бутилко водка...Ужас...
Това какво е - пияндур или вече добре оформен алкохолик???

Добър въпрос.Често се задава във форума. Лошата новина е ,че никой няма отговор на този въпрос, а добрата новина е, че отговорът е само и единствено във теб.
Когато се наливах с алкохол и се погубвах, никога не ми е минавало през ум, че това може да е алкохолизъм, камо ли да си задавам този въпрос- алкохолик ли съм или не съм. Едно бе сигурно- че съм зле. Нямаше нужда да питам някой как се чувствам. Ако си блъскам главата в стената, от което боли, трябва ли да питам някой дали ме боли. Алкохолът ми причиняваше големи мъки. Исках да се отърва от това и потърсих помощ. Така попаднах в Анонимни алкохолици. Там никой не ми каза – ти си алкохолик. Посещавайки сбирките, видях алкохолизма си оглеждайки се в другите, които вече бяха там. Много хора умират от алкохол, докато се питат алкохолик ли съм или не съм. Често се питам, дали са разбрали след това. И да са разбрали кел файда.
Няма значение колко пиеш, кога пиеш и как пиеш.Единственото нещо , което има значение е как се чувстваш от това. Ако кракът ми е счупен и не мога да ходя, не мога да се права, че не е счупен, защото не ми се иска да е счупен. Ако се правя, че не ме боли, от това няма да ме боли по- малко.Не е ли така.

Може би не добре оформен, но тръгнал в тази посока. Редовното пиене самичък винаги е треважен сигнал.
Количествата не са най-важните - алкохолик се става и с много, и с по-малко.

Проверявал ли си се на този тест?

[линк]

Баце, не знам как става тоа номер, но некакси се логвам с тоа ник. Земи мерки!

Лали, как си обясняваш това?
Пуснах поста без последното изречение: Баце, ...
и без в скобите ми да пише "извънземен", там моето е място е празно.
Пускам поста и като го поглеждам след секунда, го виждам с това допълнение.

Този дет ми предлага да взема мерки, да ми беше писал на бележка по-добре, да ми обясни как става този извънземен феномен.

Баце, не знам как става тоа номер, но некакси се логвам с тоа ник. Земи мерки!

Ако на някой му е станало хоби да ми рови в пощата,
да му кажа, че навсякъде смених паролите.

Само тук не мога да намеря откъде се сменя паролата.
Ако някой знае, да ми каже.

Старшината ми в казармата казваше една мръсна приказка по такива поводи, ама айде да се въздържа.

ПП Сетих за един, дето напираше да получи разни пароли, но все пак се надявам, че не е той, щото иначе срам за майстора.

[линк]
Здравей nekoi,от тук като влезеш можеш да променяш като натиснеш промяна на данни ако искаш и нещо друго да промениш или като натиснеш направо промяна на парола ако искаш само нея да смениш.

Некой, съжалявам за проблема. Писах на администрацията.


usmihnise.com

Мерси, Джули, смених я

Аз съм шокирана от ставащото в момента. На кой полуидиот му е потрябвало да се рови в чужди профили? Кой ли нещастен човечец му е толкова празен и недостатъчен собственият живот, та напира да наднича в чуждите? Нямам думи за това, което става. Много е грозно, наистина.нацупвам се]

Усмихни се, има изход!

17 февруари

Мисъл за деня
Алкохолът е отрова за алкохолика. Отровата не е прекалено силна дума, защото алкохолизмът води до смъртта на алкохолика. Когато отиваме в магазина и виждаме различни видове алкохол всички нагласени в приятни опаковки, правещи ги така привлекателни, ние трябва винаги да имаме наум и да си казваме, за да не забравим: "Това нещо е отрова за мене". И то е. Алкохолът е тровил живота ни от дълго време.
Знам ли, че откакто съм алкохолик, всеки алкохол е отрова за мен?

Медитация за деня
Трябва някак да намеря начинът да се приближа до Бог. Това е което наистина има значение. Трябва някак да потърся истинският хляб на живота, който е в общението с Него. Трябва да сграбча истината в центъра на всяко поклонение. Тази основна истина е целият смисъл. Всички форми на поклонение имат за своя цел общението с Бог.

Молитва за деня
Моля се да мога да се срещна с Бог в тихо общение. Моля се да мога да приема душевната храна, която Бог ми е осигурил.

Вчера разбрах, че умрял един от събратята алкохолици. Бог да го прости. Спомних си кога се видяхме за първи път. Преди малко по-малко от две години. На сбирка в психиатрията. Беше първото му влизане на лечение. Аз бях на 33 години, а той на 34. След сбирката си поговорихме навънка. Доскоро бе имал семейство и дом. Беше депресиран и се опасяваше, че ще загуби работата си. Поставили му условие да не пие шест месеца. Истински беше притеснен и се надяваше да има изход.
След това се получи феномен, който се повтаря и повтаря всеки път. Докато един алкохолик е наистина зле, е готов да потърси някакво измъкване и дори казва - ще направя всичко възможно, за да се отърва.
Само след около две седмици вече всичко е наред. Гребена е навирен, както казва батСтефко. И няма никакви проблеми. Сбирки ли? Нямам нужда от сбирки. Всичко ми е наред вече.
Вече не можеше да се говори с него.
След няколко месеца се чуваше оттук оттам къде се подвизавал. Чу се, че му махнали панкреаса. После ходил в манастир и там за кратко бил. После почнах да го срещам по пейки да пие спирт. Говорихме си няколко пъти, но той викаше - за мене вече няма накъде да се оправям. А е на моя възраст. Влезе пак на лечение. За кратко. След това много хора се опитваха да го пратят отново на лечение. Докато чух вчера за смъртта му. Няма и за две години го утрепа тази болест. Човек на моя възраст, който е имал семейство, дете или деца, съпруга, дом, работа и панкреас. И това беше човек, който не беше пил колкото мене като години. За кратко време загуби семейство, дом, здраве и накрая и живота си.
Човек като мене, дори направил повече от мене - семейство и дом. С тази разлика, че не пожела да опита да направи нещо срещу тази болест. Просто да пробва начинът по който са се спасили от същото безнадеждно състояние на тялото и духа милиони - в момента трезви алкохолици.

Хареса ми този израз -Алкохолът е тровил живота ни от дълго време.
Не е както си мислех - какво толкова? Малко ще ми се понадуе черния дроб и не знам си там ще ме боли кратуната. Ще се спра да се изчистя и ще се оправя. Мдаа. Но алкохолизмът си действа по друг начин. Той трови целият живот, не само тялото. И се стига до объркващата и необяснима ситуация - да не може да се спре, въпреки цялата воля и желание. Трови живота. Трови тяло, трови ум, трови душа, трови взаимоотношения, трови работа, трови семейство, трови наред. Без да подбира и без да играе честно. Няма честна игра. Коварен противник, който разчита на моите тъпи дрънканици - Пия, защото хората са много лоши, нечестни, завистливи, връзкари и дебили. Няма начин за един честен, почтен, чувствителен, лоялен и самопожертвователен индивид като мене да живее на трезво сред цялата тази тиня. Няма начин. Тежко, тежко, вино дайте, пиян дано аз забравя, туй що вий глупци не знайте позор ли е или слава.
И с кеф да си пия с глупавата идея, че съм нещо повече от другите. Но това с кеф си беше до някое време. След което минах една невидима граница и тогава алкохолът престана да дава такъв кеф, вече не можех да го контролирам и напъплиха страхове, угризения, ужас, объркване и вина. Плюс всичко останало - не можех да се откажа. Въпреки волята си и въпреки, че си вярвах след поредното заклеване - Край! Никога повече!
Ами тва е на мегдана. Харесва ли ми или не ми харесва - факт.

Благодаря на Бог, че и днеска се събудих трезвен.
Къде си бе орк? Точно го написах и се сетих за едно заведение, в което пиехме с няколко авера. Само професионалисти. Имаше доста напреднали вече в занаята. Сега ми изскочи лицето на един. И той наскоро починал. Та на тези, които бяха вече много задълбали им викахме - орките. Нали ние сме си добре и не сме като тях. Ама може би те не са се родили орки, което означава, че и аз не съм бил елф