надежда има ли?

здравейте!ще бъда максимално кратък защото немога да си събера мислите.проблема е че,една година изкарах без алкохол завидно лесно.не чувствах нужда и мотивацията явно ме подкрепяше заедно с гордоста от това че ,сам достатъчно силен да се въздържам.сега от известно време не мога да спя ,не ми се яде и единственното за което мисля е алкохол.ставам с непреодолимо желание да пия,през целия ден се боря с него и вечерите са ужасни,повярвайте ми това ме изчерпа емоционално,физически и психически.просто се побърках.имам чувството че,ще експладирам.не знам колко мога да издържа така.въпроса ми е дали някой е преминавал през такива кошмарни състояния след дълъг период трезвенност и дали ще премине това sastojnie защото сqм на края на силиците си.ако имам правописни грешки или сгрешен словоред моля да бъда извинен.наистина немога даже да мисля нормално. p.с. взел сам си отпуска и не излизам от вкъщи и ми се струва че беше грешка.така имам цялото време на света да мисля за алкохол.странно колко уязвим може да бъде човек ,когато nai-много е повярвал в себе си.благодаря на всички които ще ми пишат.здраве и силна година пожелавам.

Ники,
чудесно е, че си повярвал в себе си, да, има защо, не си пил цяла една година. Сега е време да повярваш, че можеш не само да не пиеш, но и да промениш из основи себе си, за да продължиш напред.
Програмата на Анонимни алкохолици, която аз съм избрала, за да решавам своя проблем, ми казва, че само непиенето не ми е достатъчно. Виж в темата по-надолу, където Алкажа разказва за един човек, който решил да не пие до пенсия и наистина изпълнил решението си, но след това само за един месец се върнал в изходна позиция и уви, това било фатално.
Болестта ни е коварна и зловеща. Тя може да ти даде отсрочка, колкото сметне, че ти е необходима, за да повярваш, че си здрав и да погледнеш към чашката отново.
На моята болест не й беше нужно много време да чака. 40 дни след като бях спряла вече не можех да потуша триумфалните й слова - "Е, видя ли, издържа месец и кусур без пиене, видя ли че не е голяма философия, какъв алкохолик си ти щом можеш 40 дни без алкохол и без да се гърчиш в кански мъки и абстиненции. Айде пийни си сега едно и си гледай живота."
Така и направих. Послушах я. И само след 2 седмици отново бях с двата крака, до шия в моето си, до болка познато пиянско дередже.
Тогава разбрах, че само с непиене няма да стане. Трябва работа, мнооого усилия и труд, за да запазя трезвостта си.
Сега си у вас, както казваш имаш цялото време на света, употреби го не в копнеж по алкохола. Давам ти линк към Голямата книга, за да не я търсиш из материалите в горните теми.
[линк]

въпроса ми е дали някой е преминавал през такива кошмарни състояния след дълъг период трезвенност и дали ще премине това sastojnie защото сqм на края на силиците си.

Да, братле. Аз минах през такъв кошмарен дълъг период. Не мога да го нарека период на трезвеност. Предполамаг, че доста хора са ти написали лични бележки и е добре да си влезеш в профила и да провериш. Много пъти съм споделял как разбрах за каква болест става въпрос. То не че разбрах, но заподозрях. Първоначално заподозрях. А най-първоначално си мислех, че като не пия - всичко ще е наред. Такава мислех, че е ситуацията. Болен съм от алкохолизъм - не трябва да пия. Не пия - всичко се оправя. Просто като бобова шушулка. Мда. Ама като мина периодът на фанфарите, еуфорията и се настани една чисто сива ситуация. Намирах се или в ъгъла на фотьойла и не можех да мръдна и не исках да мръдна. Не исках да говори никой с мене и аз не можех да говоря. За първи път в живота си гледах на живота без ефекта на алкохола. Това всъщност се оказа невъзможно вече. Минал бях онази граница и след нея се намирах в Царството на Болестта Алкохолизъм. В Царството на Цар Алкохол. Животът без ефект беше невъзможен. Мозъкът ми беше привикнал. Болестта се беше наместила във всичко. Тя беше в мен, беше в моите връзки, беше в моята работа, в моят сън, в моите реакции. Във всичко. Ей това ми е един от любимите пасажи от книгата Анонимни алкохолици: "Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора..."

Другото ми място беше да рева свит на кълбо. Нощно време. Бях оставен сам, защото показвах признаци на подлудяване и изобщо не можех да контактувам нормално. Бях ужасен. Двигателят караше без масло. Дълги години бях се лекувал с ефекта от алкохола. С него добивах смелост, вдъхновение, желание, покой. С алкохолът се приспивах. С него си почивах, с него се енергизирах. Набутвах и доста други вещества със същите цели и да заглуша симптомите на все по-развиващата се болест. И в един момент се оказа, че на сухо е по-страшно. Това го изпитах на собствения си гръб и за мене това е невъзможен живот. Това стискане на зъби и правене, че всичко е наред, но толкова енергия за изкуствено подтискане на гнева, на страха. Стигнал бях дотам да се завирам у дома и да не мога да се покажа. Преди това прекратих всякакви контакти със стари приятели, а то вече бяха и невъзможни. Стоях сутрин с тях на кафе и някаква необяснима нервност се носеше наоколо. Имах чувството, че ще стана и ще обърна масата. Насред невинни разговори на кафе в неделя сутринта. Чудо. Мислех за самоубийство, отшелничество. За манастири, за хижи, за лесничейство.

И накрая реших, че просто страдам от изключително тежка психическа болест, а съм се заблудил, че е алкохолизъм и че проблемът ми е с алкохола.
Колко прав съм бил! Алкохолизъм - тежка умствена, душевна и телесна болест. Нямам проблеми с алкохола, защото ако имах проблеми с алкохола - при спирането на алкохола и дългият период без алкохол, тези проблеми логично би следвало да изчезнат. А те нараснаха. Проблемите ми може да се каже, че станаха явни, или почнаха, или се разразиха, или се умножиха в прогресия - щом спрях пиенето. Нямам проблем с алкохола, имам проблем с болестта алкохолизъм.
Алкохолът е в бутилки, а алкохолизмът се намира в собствената ми глава.
Иска ми се в един пост или в едно изказване да кажа всичко, което днеска виждам като истина. Да споделя целият си опит, болката и силата, която дойде щом се захванах упорито с Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Но наведнъж не става. Но щом някой е готов да приеме помощ - помощта идва. Това е истината.
Готов съм да споделя какво направих, за да се измъкна от едно безнадеждно, отчайващо състояние. С всески, който иска да пробва.

"Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки."

"Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашия път."

Една година и аз бях трезв само с четене на постовете в дира.Не се оплаквам, само дето на няколко пъти бях на косъм от това да се пробия.Но скоро намерих едно писмо което съм писал на един приятел точно на една трезва година.В него описвам ка се чувствам объркан и че най вероятно хората са прави и ще се наложи да се хвана с " една програма наречена 12 стъпки"Така съм писал.Чувствал съм вече много силно че нещата не са наред и че може пак да потъна.Страха и хаоса си бяха още в мене.На трезво успях да направя даже по големи простотии отколкото като пиех.Само два месеца по късно чета писмо което съм пратил на същия човек.Разликата в мисленето ми е вече огромна.Вече ходех на сбирки на АА и бях тръгнал по пътя на духовната програма на АА.
Успех.Има изход.

niki99909, първо да те поздравя с първата ти трезва година. Първата година без алкохол наистина е много емоционална и розова във всяко отношение. После вече идва трезвият поглед на живота и може да стане трудно. Веществото, поддържало що годе нормални отношения го няма. Няма я и еуфорията от непиенето, но справянето със същия този живот и задачките които всекидневно ни се поставят. Трябва да има още нещо.
За мен това нещо започна със спирането на алкохола, но може да започне и по-късно, както ти написаха в по-горните постове. Цялостна промяна на мисленето и действието. Ако цяла година си я карал на трезво но със стария си начин на мислене, сигурно си уморен. Опитай да не мислиш за миналото, нито за бъдещето. Мисли само за днешния ден. Само днес се опитай да бъдеш щастлив от това, че въпреки че си алкохолик, днес си трезвен. Това си е едно голямо чудо, радвай му се. Ние, зависимите, като че ли имаме навика да бъдем нещастни. Депресивните периоди никога при мен не минаваха без лекарства. Откакто не пия, вече почти четири години, не вземам и антидепресанти. Депресиите, толкова чести в началото, сега се ограничават до часове или най-много, до дни. Когато за пръв път излязох от депресия без хапчета, повярвах, че мога. А щом аз можах, можеш и ти.
Казваш, че си си в къщи - може би това е едно добро време за да се възстановиш. Подарявай си всеки ден мъничко щастие. Целенасочено и съзнателно. Порадвай се на природата, на смешен филм, на хубава книга. Прочети ако искаш някои книги за алкохолизма, има ги в темата "Интересно и полезно" малко по-нагоре. Кажи си, че няма да се върнеш назад, каквото и да става и че най-лошият ден сега, когато не пиеш, е по-добър от най-добрия ден преди, когато си пил.
Потърси помощ, за да започнеш да променяш начина си на мислене. Каквото и да решиш, направи го, като си поставяш мънички цели и се поздравяваш с всяка постигната цел. Бъди добър със себе си, защото заслужаваш да бъдеш щастлив. Пиши тук, ако това ти действа добре, но ако не, не го прави.
Въпреки че може би имаш много бележки на лични, не бързай.
Потърси назад в темите, виж за какво става въпрос, къде е твоето място и твоят път и реши сам, какво ще правиш занапред.
Пожелавам ти успех.

Усмихни се, има изход!

Знам как се чувстваш. Минала съм през това. Много е страшно пиещ алкохолик, но не по-малко страшно е и не пиещ алкохолик, стискащ зъби, както бях аз, без да правя необходимото за да променя алкохолното си мислене.Многократно съм спирала да пия за месеци, но винаги настъпваше момент в който посягах със страшна сила към чашата, подгонена от необяснимо напрежение и страхове, завладяващи ме в такава степен , че гърмях по шевовете.Така беше. Спирах алкохола, но алкохолизмът ми си оставаше Не правейки нищо за болестта си, тя рано или късно ме отвеждаше към чашката. И не по- малко страшно- към депресията, страховете, объркването и онова, което ме стяга в слънчевия сплит, като пред изпит или към неясна заплаха. Пробвала съм традиционната медицина многократно, билкари, екстрасенси баячки психотерапия и какво ли не за да се избавя от ужаса. Спирала съм многократно и ставах по- луда от пиянствата ми. Веднъж строших един телевизор в период на дълго въздържание.Имало е моменти в които домашните ми са гледали да са по- далеч от мен, защото не се търпеше. Сигурна съм, че мъжът ми дълбоко в себе си в такива моменти е предпочитал да съм с отрязана глава.
Избрах общността на Анонимни алкохолици.Сега съм в програмата на АА и там намирам своето спасение. Спасение е меко казано. Откривам собственото си същество , смисления живот и моето си място в него. Има спасение ! И това е АА с Дванадесетте стъпки- програмата за възстановяване. Тя работи за всеки, който е ГОТОВ НА ВСИЧКО за да спре пиенето и да се възстановява. Хиляди хора по света са спасили и спасяват живота си и са живото доказателство за това , че програмата работи и аз съм една от тях.. БЯХ ГОТОВА НА ВСИЧКО.
В АА съм от близо 16г. и от толкова не пия. За този период имам един пробив в първите години от моето трезвеене, / изпих 3-4 бутилки вино ударно, от което не получих нищо друго освен тежко главоболие/ защото допуснах сериозни грешки във възстановяването си.Толкова бях повярвала в себе си, че съм успешна и силна / а то си беше чист инат/, че бях забравила колко коварна и безмилостна е болестта ми.
Има спасение и още как. И това е най- добрата новина за алкохолика, който все още страда- пиещ или непиещ -стиснал зъби, опитвайки се САМ, затворен в собствения си затвор, да се справя с болестта си.
Ние от АА винаги сме на среща за онези които търсят помощ за своето спасение, защото знаем от личния ни изстрадан опит, че сами не можем да се справим с болестта си.
С теб сме!

Като става дума за „една година без алкохол” и аз имам малко опит в това,как един средностатистически алкохолик може доста лесно и бързо да се изгърми на врата си,в опитите си да прави „своя програма”,или „сам” да се бори с незлечимата болест АЛКОХОЛИЗЪМ.
Тази една година почнах да работя програмата с човек от Анонимни Алкохолици и няколко месеца бях доста добре за пръв път в живота си без алкохол.След това когато моя приятел почна да отделя внимание и на други събратя,аз почнах да ревнувам от тях,мислейки че съм „нещо по-така” от останалите.След няколко месеца,през които пиех и лекарства,променящи съзнанието се дръпнах от него и от АА.Върнах се в тази група,където бях ходил известно време но продължавах да си пия,без да мога да се задържа „сух”,повече от няколко месеца.До този момент бях започнал работа по 4-а стъпка с моя събрат и след като се отделих си останах на нея дълго време.На тази група ми казаха,че „нямало нужда от спонсор по програмата за възстановяване от алкохолизъм” и аз спокойно си правех „своя си програма”,без въобще да зная че съм се засилвал здраво към поредния си запой.Освен другото там ми беше вкаран в главата и страх от моите приятели от АА,които не ме изоставиха,когато аз ги оставих.Друго,което е доста важно беше,че там също така ми беше казано,че „първата година това,което трябвало да контролира един алкохолик било желанието да не пие”/или нещо от този род/.След това,което ми беше казано аз толкова много се изпълних със страх от алкохола,че дори като влизах в магазините изтръпвах при мисълта,че алкохола е край мен.Някой може да не го е изпитал върху гърба си,но поне аз имах този „шанс” да видя какво означава „в действие” един алкохолик да стои „трезвен” без да работи както трябва програмата на Анонимни Алкохолици.Аз опитах това „работене” сам и без спонсор по програмата и видях какъв беше резултата след една година и две седмици без алкохол „самосиндикално”...

Сега се опитвам да работя програмата на АА,така както е споделена в книгата Анонимни Алкохолици със споснор и свои събратя,желаещи да достигнат трезвеност без „стискане на зъби” и „самосиндикално”..

Благодарен съм,че днес съм жив и трезвен.
Благодарен съм на Бог за програмата на АА,на спонсора си по програмата на АА,на майка си и на всички,които имат своя принос за това днес да пиша това;на всички лекари и роднини,които ми помогнаха да оживея не веднъж,след поредния запой.
Благодарен съм на всички,пишещи и четящи тук и сега.
Бъдете здрави и трезвени още 24 часа.

Бъди себе си.

много е трудно и признавам си че ,вече сам доста изплашен от това което ми се случва.странно е и това че ,започнах да гледам клавиатурата на компютъра и да не разпознавам добре и с нормална бързина буквите както сам го правил преди.все пак много ми помага факта че,всички вие хора с същите проблеми успявате някак си да се запазвате чисти.след това което изживях тази година без алкохол аз съм твърдо убеден че,не трябва да посягам към алкохола.сега и осъзнавам колко тежка е била мойта фаза-на безкрайното ми алкохолно опиянение.не изкам да мисля че ,всичките ми усилия са напразни до момента и започна ли отново няма да имам сили да спра.така изморен сам от пиянските години че ,и аз като много други хора бих го спрял с цената даже на живота си.нямам доверие на себе си и незнам доколко сам силен и дали ще удържа на тази агресивна атака на моята болест.а за съжаление не живея в българия и не мога да посещавам збирки на АА поне за момента.остава ми само писането и четенето във форума.пропадам в някакви дупки и излизам от тях десетки пати на ден.имам чувството че полудявам понякога.кое е по добре пян и луд или трезван и луд.и в двата случая причината е в алкохола.това е някакъв порочен кръг.дано да не си мислите че, драматизирам състоянието си но смятам даже че,писайки не мога да изразя това което наистина чувствам ,мисля и преживявам.даже смятам да се прибера временно в българия и да потърся помоща ви в пряк контакт.благодаря ви за всичко и каквото и да се случи в мойта ситуация винаги ще съм щаслив че,ми засвидетествахте загриженост и уважение.

Има скайп сбирки в нета, можеш да ги посещаваш ако искаш.Едната е на адрес onlainsbirka_AA_ , всеки петък от 20,30 както и сряда и събота на skayp : aa.varna .Влизането става като в деня на сбирка даваш заявка за участие или по време на сбирката.Сбирките са конферентен разговор във скайп и приличат на живите.Чао и успехи.Винаги има начин стига да се търси.

niki999O9 , разбира се, че е по-добре да си луд итрезвен, отколкото луд и пиян. Не само защото е по-безопасно, например, а защото процесът на оздравяване при теб вече е започнал. Ще мине и този период, не се бой. Но ако сега пиеш, ще трябва да минеш през всичко отново, когато реши пак да спираш. Струва ли си?
Не се връщай назад, върви само напред, и то с малки стъпки, само днес. Не зная в коя държава си, но май навсякъде вече има АА сбирки. Сещам се за една наша приятетлка оттук, която, докато беше в Бг, не стъпваше на сбирка, но като отиде в Англия, там откри и сбирките и трезвия начин на живот. Да, он-лайн сбирките са едно решение на проблема, поне временно. Ако искаш, може да напрвим някаква справка оттук за държавите в които има АА сбирки, мисля че ще е въможна такава информация. Дори не е нужно да казваш в коя държава си, ако не искаш. Просто ще си го намериш.
Пожелавам ти успех.
ПП сещам се как в първата- втората година на трезвеенето си и аз понякога не знаех къде съм и какво правя - струваше ми се че стъпвам в паници а краката ми и главата ми са омотани в памук, образно казано. Но мина и това. Беше ми част от пътя и приех, че ще си отиде откъдето е дошло. И така и стана.
Успех Ники. Ако искаш да се чуем, скайпа ми е girasole41.

Усмихни се, има изход!

здравейте.аз съм в подобно положение.от година и 2месеца не пия.това е благодарение на моята воля и вашата помощ.всичко,което прочетох тук ми беше от полза и някак успях да се измъкна от ежедневното пиене на водка.трудно ми беше,защото около мен се пие всеки ден много.плусовете са много откакто не пия,не ми отива половината ден в махмурлук,свалих излишни кг.и мн.др.неща.напоследък обаче се улавям,че все по-често си мисля,че и да пийна някой път нищо няма да ми стане,защото се уверих,че имам воля и ще мога да спра.а дали е така.съмнявам се.едно ми е ясно и то е,че нещо ми липсва,проблемите ми са си същите,даже се задълбочиха,понякога се чувствам мн.нещастна,нямам желание за нищо,седя си и ми коства усилия да правя елементарните си задължения.вероятно е някаква депресия,не знам.мислех си,че съм се отървала,но вече не съм толкова уверена.дали смятате,че ако дойда на сбирка може да ми помогнете да излезна от това състояние.благодаря ви.с ваша помощ преодолях физическата зависимост.надявам се да успея и с психическата.доста трудно се оказа.

Въпреки тежкия ми алкохолизъм, успявах по мой си начин да спирам алкохола. Да се спре пиенето винаги се намира начин. Ние алкохолиците многократно сме спирали пиенето, но да се запази трезвостта е проблемът.Трезвост без депресии, страхове, тревожност и напрежение – демоните , които са ме карали отново да гушна бутилката.
Алкохолът беше моето лекарство а без лекарството ми беше невъзможно да живея.
В АА се уча да живея без алкохол и за мен няма друга алтернатива. Там се научавам да имам смислен и интересен живот, и се получава, защото съм готова на всичко. Всеки алкохолик избрал АА има шанса да се спаси, стига да го желае силно и да е готов на всичко.

.дали смятате,че ако дойда на сбирка може да ми помогнете да излезна от това състояние.

Да, смятам Ела. От опит глава не боли. И да не ти помогне, няма да ти навреди. Сигурен съм обаче, че ще се почувстваш по-добре. Сигурен съм, защото напоследък няколко души, които са при нас отскоро, казаха, че се чувстват по-добре, когато идват на сбирки на АА.

Ще ми се и на мен да дойда на сбирка , но не мога да събера смелост

Няма нищо страшно и притеснително в сбиркитеПросто отиди,можеш да останеш колкото искаш,можеш да говориш но можеш и да не говориш,всъщност няма никакви задължителни неща.Аз там срещнах едни трезви и усмихнати хора,които много ми помогнаха.Просто опитай и отидиУспех!

Ние казваме: Нека краката те доведат на първата сбирка, главата в последствие сама ще дойде.
Бих ти дала моите крака ако можех. Има две неща, които не мога да направя вместо теб - да спра да пия и да отида на сбирка. Аз здраво се дърпах, умирах от страх, срам и ужас. Мълчах на сибраката 7 месеца гледайки в земята - за толкова време изучих обувките на всички братя и сестри през различните сезони и всяка люспа на плочките по пода.
Днес от 14 до 16 часа на ул. Веслец в София има сбирка по стъпките.

Ако всичко, което желаете, е просто да опитате с АА, вие сте добре дошъл като слушател – наблюдавате тихичко и не казвате дума. Не е необходимо да съобщавате името си или можете да кажете измислено име, щом желаете – АА ще ви разбере. Организацията никога не записва имената нито на посетителите, нито на членовете на сбирката. Не се налага да подписвате нищо, нито да отговаряте на каквито и да било въпроси.
Чувствайте се свободно и задавайте въпроси, ако желаете. Повечето хора предпочитат да слушат на първите няколко сбирки.
Като всички нас, вие вероятно ще бъдете много изненадани първия път. Хората, които виждате около вас, изглеждат напълно нормални.. Здрави, относително щастливи и проспериращи. Не приличат на карикатури на пияници от старовремски рисунки, на нехранимайковци или на фанатични, суховати, пълни въздържатели.
Нещо повече, ще видите, че ние сме приятелски настроена тайфа с чувство за хумор, насочен към самите нас. Затова бихте могли да дойдете, ако сте прекалили с алкохола предишния ден – сбирките на АА предлагат весела среда за преодоляване на махмурлука и ви дават сили да се почувствате по-добре.
Можете да бъдете сигурен, че всеки член на АА в тази стая изпитва дълбоко разбиране към вас. Защото е ясен споменът за собствените ни тежки моменти и как сме се чувствали първия път, когато сме посетили събиране на АА.
Ако се страхувате и сте в известен смисъл самотник – както повечето от нас – ще почувствате, че членовете на АА с охота ще ви оставят да бъдете сам, щом наистина държите на това и така ще ви помогнат да се почувствате по-добре.
Повечето от нас обаче са наистина убедени, че е по-полезно да поостанат след сбирката, да хапнат и да поговорят с някого. Чувствайте се свободни да участвате в общите прояви или просто в някой разговор на четири очи – толкова дълго, колокото сам пожелаете.



из "Живот в трезвеност"