Кажете ми...

...това нормално поведение ли е?
Един ден на работа ме напуши смях-
беше рано следобед,а причината беше
едно девойче,което ми предлагаше хомеопатични.
Не спирах да се смея,но колегите ми реаргираха нормално.
Към къщи продължих(ама с глас).
Хората по улицата ми се усмихваха,а мен ме заливаха нови
и нови вълни.Това продължи и в къщи- хлипах докато не заспах.
Понякога ми се случва когато чета постове-усамотявам се и се смея до сълзи.

Няма такова понятие като ,,нормално поведение'' в психологията.Smehyt e zdrawe.Смей се спокойно.

а девойчето за какво ти предлагаше хомеопатични?

вътре - тихо

На мен пък не ми изглежда много нормално. Знам, че понякога на нервна почва може човек да го избие на смях, и да не може да се спре. Нормалният смях не продължава толкова дълго, както описваш.

Аз се спуках от смях в един автобус, защото се сетих как Жан-Пол Белбондо се размаза в едно стъкло, докато гонеше една мацка във "Весели празници"... 10 баби ме гледаха много осъдително, но аз не можех да спра
П.П. ...пък аз съм съвсем нормална

Look in the mirror and keep on shining

Не си спомням не я слушах.

Абе някои ме гледаха подозрително.

С този смях ме връщате в ученическите години,
когато няколко пъти се смяхме доста дълго от различни ситуации.

Особенно с един приятел с които
на два пъти попаднахме в истеричен смях.

От опит знам че смях повече от 5-10 минути не е полезен

Явно те тресът някакви тинеиджърски хормони.

Ако можеш си намери някоя приятелка с която да се смеете заедно.

Когато ти се разсмееш и тя да се разсмива.
Уверявам те че е много смешно да чуваш смеха на приятел.

Получава се смехотерапия.

И някога ще ти е много приятно и ще си спомняш как сте се смяли с приятелката ти и неината усмивка.

Но не прекаляваи повече от 2-3 пъти месечно.

Начи няма проблем за околните, ако сте двама и се хилите без видима причина, ама им е подозрително ако си сам! ...абе, аре да си..., ше си се хилим, когато си щем
I'm not listen to people because they are only people

Look in the mirror and keep on shining

Дано някой ти даде отговор, от който ще се възползвам и аз. Защото аз пък плача - ей така без причина само със спомен си рева. Това пак е подозрително

може да се окаже нейното, ако реши човек да е мнителен.
Защото разплакването от спомени може да си е просто меланхолия,
може да е само фаза(период) - и такива има, когато вътрешно се разминаваме с миналото, онова без което нямало бъдеще

случвало ми се е два три пъти да ме обзема такъв, според мен истеричен смях, и то е ставало след голям стрес, когато е трябвало да се изпълни някаква задача, създала огромно напрежение..накрая, като свърши всичко и се отпусна, с хората, с които съм била ни е обземал такъв смях, който не може да бъде спрян, защото се засилваш от другите, направо дъх не съм могла да си поема, кашлям, текат ми сълзи и накрая се разревавам..
да, със сигурност помня за поне три такива случая
винаги съм го приемала за реакция на организма след стреса и толкова :)

"Защото аз пък плача - ей така без причина само със спомен си рева. Това пак е подозрително"

Плакането е полезно защото така изхвърляш вредни вещества.

Пък много ме кефят жените които понякога плачат.Доста романтично е.

Супер е да се смееш! Навремето бях чел статия за ползата от смеха и запомних от нея, че 10 мин. смях се равняват на една чаша прясно мляко!!!
Пийте повече мляко!

При мен със сигурност не е стрес, по-скоро обичам да се смея с повод и без повод Има свещенни неща, като съня, смеха и плача, на които трябва да си се правят без никой да им пречи

Look in the mirror and keep on shining

да, съгласна съм с теб, но и ти се съгласи, че има някакви норми, според които да върви човек сам по улиците, без да има слушалки, да речем, защото може да слуша нещо забавно, да върви и да се превива дълго време от смях изглежда малко странно, нали??
тези норми са се наложили, за да може да се разпознават потенциално опасни индивиди, предполагам, т.е. да се предвижда кога някой тотално ще изтрещи..
не казвам, че ти си изтрещяла, или автора на темата, казвам, че за да се възприема това за странно си има някакви причини..

"а, съгласна съм с теб, но и ти се съгласи, че има някакви норми, според които да върви човек сам по улиците, без да има слушалки, да речем, защото може да слуша нещо забавно, да върви и да се превива дълго време от смях изглежда малко странно, нали??
тези норми са се наложили, за да може да се разпознават потенциално опасни индивиди, предполагам, т.е. да се предвижда кога някой тотално ще изтрещи"

Ariella,скъсвам се от смях от твоят пост.

Представям си улица по която вървят няколко човека и всеки се смее по свои си начин.
Един тихо хлипа,друг гръмогласно,трети подскача като куче и се хили.

Някакви постоянно хилещи се хора вървящи из улиците.

Дали е възможно?

Дали е полезно?И нормално?

Аааа, изтрещяла съм си със сигурност - само като чуя за норми и авторитети и пак ме напушва смях Не ми пука просто! Прекарах 30 години в опити да се науча да бъда като хората - "нормална"! Отделих всяка свободна минута, за да науча как се чустват, кога как реагират, кое как им въздейства! Опитах се да бъда такава - "нормална", ама не става ...и след като не им мисля злото и ги харесвам такива, каквито са не виждам нищо лошо да бъда себе си и да си живея смееки се по улиците, или пееки си песни без слушалки...

Look in the mirror and keep on shining

Това е някаква форма на стрес, която избива в пристъпи на смях. Като установиш, че си прехвърлил нормата, следва да смениш компанията, да промениш отношението си към проблема или да си починеш. Хранителните добавки понякога помагат, а най-добре е да пиете витамини.

Важно е да кажеш колко често се случва това. Иначе щом си усетила че не е енормален този смях сигурно е така. Човешката психика е много сложно нещо и по странен начин действа понякога. Този смях може да е скрито притеснение, или страх да откажеш категорично , или ... много други работи и просто е защитен механизъм за да не усетиш истинската емоция :) Един вид камуфлаж на истинското преживяване, което за теб е плашещо, иначе нямаше да се включи този защитен механизъм :)
Иначе го наричат хистеричен или хистрионен смях, и е един от многото симптоми за определяне на хистрионно личностово разстройства.