Икуменизъм

Какво се случва по света и у нас с икуменизма? Има ли все още гостувания на католици при наши владици, все още ли са в молитвено общение? Въобще новости при икуменистите някой знае ли?

Слава на Отец,Син и Светия Дух!Амин.

мен ме интересува на нормално мирянско ниво...

какво ново във вашия социолно-религиозен живот?

кой от вас общува с католици с протестанти?
кой посещава католически службу, въобще ходили ли сте някога... аз съм бил само веднъж до метрото в онази, беше готина служба... за Франциск, ако не се лъжа...

като общувате с католици и протестанти и друговерци и какви са ви впечатленията?

разкажете

говоря за общуване на живо, а не през монитора и клавиатурата...

А и друго. То икуменизма е необходим и между членове на една и съща църква.
В тая връзка кой от вас и колко често се е молил със свои приятели? Имам предвид не заучени молитви, не на служба, където сме свидетели общо-взето, а искрена естествена молитва.
Щото, прощавайте, ама да седнем да почетем молитви, после следващия да почете... то това по-сухо и от пеенето на мантри от кришнарите...

Молитва заедно? Случвало ли ви се е такова нещо и колко пъти, разкажете.

Здравей! Не съм била на католическа служба. Приятелка ми е едно момиче, което е посещавало евангелска църква дълги години, разочарована е и отдавна не ходи там..Нямам приятели католици..Имам атеисти..или такива, които на големи празници ходят на църква..моля се за тях, не им натяквам вярата..радвам се и на православни християни..
Истината е такава, че съм разочарована от уж православни.

Слава на Отец,Син и Светия Дух!Амин.

Разочарования от този тип са много по-малко, когато човек се оттърси от политическите симпатии и антипатии на религиозна почва.

Когато духовния живот е водещ, а не се вживяваме като членове и последователи на дадена религиозна фракция.

Когато човек е сигурен, че има Бог и отвъден свят, че този живот е изпитание и смисъла му е развитието, тогава това в коя религия гравитираш, в коя религиозна общност пребиваваш няма никакво значение.

Защото религиозните разделения са неща от света, за света и удържащи ни в светското мислене.

А духовния живот не гледа това, гледа добродетелите и нравственото развитие, търси да общува с Бога и светлите същества, да съзерцава божествените предмети и сърцето му да се услажда от небесните помисли и плодовете, които душата му поднася. Усеща всичко това като вода за душата си и вижда, че онези които се разделят на религиозна почва не пият от тая жива вода и му е жал за тях.

"В тая връзка кой от вас и колко често се е молил със свои приятели? Имам предвид не заучени молитви, не на служба, където сме свидетели общо-взето, а искрена естествена молитва.
Щото, прощавайте, ама да седнем да почетем молитви, после следващия да почете... то това по-сухо и от пеенето на мантри от кришнарите... "
Прощавай, но преди да получиш отговор на този въпрос е нужно да си изясниш какво е молитва. Ако отговорът предварително е вкаран в някакви тесни рамки от самия въпрос, няма как да ти се отговори вярно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Нима се очудваш, че си разочарована от хора, пък били те и православни? Ти гледай да спазваш Правата вяра -Светото Православие, себе си изпитвай и се радвай от истината в нея. Ние уповаваме на Господа, не на човеци! А към хората, дори съгрешили към тебе - проявявай милост и любов!

Разбира се, просто исках да го спомена, не исках да крия, че съм разочарована от православни..

Слава на Отец,Син и Светия Дух!Амин.

Чудя се вече дали въобще да пиша, защото ето, разбрана съм погрешно, а в друг случай, когато сме очи в очи, ще се разберем чудесно.
Нямам разочарования поради антипатия на религиозна почва нито политическа.
Мога да говоря много по темата за духовния живот. С теб- няма смисъл. Ти знаеш какво е това. Вероятно си добра душа. Всичко добро.

Слава на Отец,Син и Светия Дух!Амин.

Да защото се идеализираме.
И аз съм изпитвала разочарования от православни и от свещеници, презвитери. Разликата е в това, че ние православните осъзнаваме греховете си и ги изповядваме - спъваме се, падаме, изправяме се и продължаваме.

"Разликата е в това, че ние православните осъзнаваме греховете си и ги изповядваме - спъваме се, падаме, изправяме се и продължаваме"

а неправославните не ги осъзнават? :)

Точно твоите неправилни уж духовни разсъждения ще станат основа на вселенския икуменизъм! И База за приемането на Антихриста!

Каква е технологията? Проста и ясна.

Вярващият в Христос, но без църковност ще прави молитва къв Христовия Дух, но понеже не осъзнава своята греховност ще я прави горделиво и с ропот, без трудното християнско смирение. Тогава няма да идва Христос, като правило, а ще идва лукавия дух. Затова и протестантите толкова се радват и смеят и плачат и се търкалят някъде по земята, подтиквани от този хитър дух.

Трудно е на съвременния човек да живее по дух, а не по плът - плътта иска своето и вика и крещи и хората днес нямаме сили да се борим с плътта /особено пък за хора без Църква и причастие/.

"Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов" /Рим. 8:9/ - верни думи на Апостол Павел. Затова всички отдалечени от единствената Църква Христова нямат Духа на Христа и не са Христови.

И тяхната вяра е вяра грешна, икуменична, лъжовна, антихристова и чисто демонична!

Та разделението на религиозна почва е разделение на послушни на Христос и Апостолите и Църквата, разкайващи се правилно с покаяние, както трябва, пред каноничен свещенослужител, грешници, и

горделиви и непросветни грешници, мислещи се за праведници, и по своята гордост и непослушание, заприличали на демони.

Отговорих ти не за да споря с теб, а да предпазя другите, които четат и могат да се съблазнят от твоите сладки, но лукави думи.

Наблюдението ми е, че това, което ние имаме като практика за осъзнаването, изповедта и ставането, е някак по-... пълно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Аз просто исках да подчертая, че разочарованието от хората, пък били те и православни, не трябва да води до разочарование от Православието, защото това са различни неща. А и по принцип най-добре е ако не очакваме нищо (особено добро) от хората - така ще избегнем много разочарования. Очакванията и упованието ни следва да насочим само към Господа. Тогава трудно ще загубим душевното равновесие.

По-точно е да се каже, че неправославните, макар да осъзнават своите грехове не могат да вземат истинско причастие, което е "за прошка на греха" и не могат да се изповядат пред наследниците на Апостолите по думите на Христос към Апостолите: "Каквото развържите..."

Надявам се, че добре ме разбираш...

Неправославните е по-трудно е да осъзнаят своите грехове, защото нямат рамките и правилата за това кое е грешно в живота им. А ако стигнат до идеята, че има грях ще стигнат и до идеите за покаянието, прошката и спасението..

" Усамотение - колкото е необходимо, общуване - колкото е възможно. "

Защо да е трудно - лесно се разбира кое е грях - пише го в Библията - трудно е да влезеш в истинската Църква и да се изповядаш.

Получава се порадоск - лъжовната църква има добър пастор, който е негоден за истинска изповед, а истинската Църква има грешен свещеник, годен за правилна и канонична изповед и причастие.

Това е трудно да се осъзнае.

истинската Църква има грешен свещеник


Ние православните знаем, че безгрешни хора няма,било то и духовници, но смисълът който влагаш тук, е достоен за покаяние.

Абсолютно съм съгласна! Само за последното.. не мога да не очаквам да имаме Божии служители, които да са пример..иска ми се да е така..болно ми е..

Слава на Отец,Син и Светия Дух!Амин.

Да така е и има такива. Но все пак, няма как да няма и лоши образци, защото все таки са хора. Те са подложени на повече натиск и изкушения и от бесовете. Кръстът им е по-тежък и отговорностите по-големи. Не случайно не сме чували вякой светец да се е радвал, когато епископа го е ръкополагал за свещенослужител или хората са го предлагали за епископ впоследствие. И не са го правили от показно смирение.
Най-големия проблем на нашата църква е липсата на монашество. И според мен е непреодолим проблем. Даже си струва това да се разисква в нарочна тема. Хайде бъди здрава и Господ да е с тебе!