Диалектика

как мислите, вярно ли е че трябва да сме различни за да достигнем единство чрез борба на противоречията?

Не – вярвам, че щом сме различни, можем да постигнем съгласие чрез проумяване и компромис с различията

Това офф топик ли е, или да кажа нещо за секса? :))

Mondo Bongo

а ако той не се интересува от секс, какъв ще е компромиса?

Преди компромиса е проумяването, бе, не четеш ли

Mondo Bongo

Това е почти реторичен въпрос с отговор, нуждаещ се от пояснение.. На базисно ниво трябва да има сходство, за да бъде възможна добра комуникация както качествено, така и количествено. Когато се стигне до подробности и подробности на подробности именно противоречията са тези, които задълбочават темата и следователно се получава добро общуване от какъвто и да е сорт.
Т.е. 90% сходство.

с надеждата като извадиш отрицателното от положителното да получиш верния отговор

вече не смятам така (т.е. не съм привърженик на различията, а на еднаквостите). май твърде много борба и противоречие ми дойдоха до главата досега. Искам мир


Major e longinquo reverentia

мирът го остави за Орландовци

е количествените натрупвания водят до качествени изменения-може би като се натрупат противоричията и следва катарзис в отношенията-дали до неизбежен край или в посока на изглаждане и съвместяване на възгледите

memento mori всъщност води към спокойна смърт, в домашни условия, дълбока старост и заграден от близки хора (казват самураите )!


Major e longinquo reverentia

Да, трябва да сме различни. И да достигнем единство трябва. А дали ще е чрез борба на противоречията или по някакъв друг път - без значение.

трябва да сме различни!

ето , ще дам пример с мен и теб, никаква диалектика няма да помогне на теб да бъдеш като мен и на мен да те ноподобя , от което за теб не знам , но аз съм дива и щастлива

И единството няма нищо общо с диалектиката , борбата и т.н. Вътрешно еднаквите са способни на единство , и то с дозирана промяна и без особено кървава междуособна борба.Външноеднаквите се докосват по твърде слаб начин , за да зазвучат в унисон.

това го пиша в случай, че ти липсва мое мнение по темата...

различията - ясно, борбата също ясно, обаче единството как си го представяш ми е интересно, щот някои изследователи го третират като равносилно на наподобяване, демек двата индивида в крайна сметка от различни стават приличащи си ... ако в началото единия е обичал да кара колело, а другия лодка, накрая след разрешаване на диалектическото противоречие, независимо дали с борба или по друг път, двамата карат заедно водно колело ...

същия въпрос, що е единство и има ли то почва у нас, ... както и що е вътрешно приличие (приемам, че под външно приличие разбираш подобни характери - примерно два остри камъка, които според народа брашно не мелят)

даже и характерите подлежат на напасване
според мен не се напасват ценности и мирогледи, темпераменти и хоризонти-ако са изначално различни;
-За ценност да речем приемаме морални норми-ако за единия там има табута, а за другия там е едно разградено поле-тези двамата никога няма да се срещнат;
-За различния мироглед нещата стоят по същия начин-дори да има усилия и напъване накрая поради енергоемкост следва провал в стремежа към уеднаквяването;Ако той търгува с нефт а тя клечи в лодките на грийнпийс едва ли някой би заложил сериозно на тяхното общо "ние";
-За темпераментите няма изобщо да говоря-там е повече от очевидно;А ако не е очевидно ще дам пример с енергиите и техния обмен.
-За хоризонтите -на пръв поглед най е възможно двама да направят взаимни компромиси и да се достигнат.Но как ще им се получи?! Как да стане тесногръдият широко скроен? Как този дето не вижда по далеч от носа си да види в переспектива нещата?!Ако единият планира след 5-10 години , и гони цели , а другият лежерно живее като кукувица "ден да съмне друг да мине"?!

И ето как хората си умират/се разделят различни , крещейки декларации и намерения да се достигнат и догонят

Никой не се ражда с готови ценности, хоризонти и мирогледи. Тоест по произход ние всички сме еднакви. Всеки от нас е табула раза, на всичко изброено от тебе го научават в семейството през първите 7 години. И ето че после животът прави така, че се срещат двама души със силни характери и произхождащи от различни семейни среди - примерно арабин и израелка, или беден убеден Грийнпийсец и богата наследница на невтопроизводителска фамилия. И точно тогава става интересното, защото моментално започва борбата на противоположностите ...

т.е. ето виждаш , няма как да се съглася , хората не се раждат еднакви и после никога не успяват да станат еднакви ....
и понеже приемам различностите като единствена доживотна възможност , на мен не ми е интересно как някой чака да се хомогенизират нафта и айрян....

иначе ще следя темата

щом свърша настоящия си роман, веднага започвам да пиша за епохалния сблъсък между бедния надъхан грийнпийсец и разглезената наследничка на ЛукОйл

мазохист , защо пак мъжа смачкан като салфетка от богатата вампирка?
според мен обратното трябва да е:

".....Танкерът почти не се движеше , а широката затихваща следа подмяташе гумените лодки на природозащитниците.Витлата на хеликоптера още забавяха махове , когато Той скочи на площадката и придържайки якето си затича с широка крачка към посрещачите.Проливният дъжд наливаше калай зад ръба на палубата, милиарди водни куршуми барабанеха наоколо. И тогава чу гласа И през мегафона , долу някъде в ниското ...."