Офф, или пък не

Откакто се помня, винаги съм се питала :
защо съм тук?
какъв е смисълът?
Винаги ми се е струвало, че има нещо, което не виждам, или съм забравила.
Някакъв невидим импулс, който подрежда случайностите и събитията.
Хода на мислите ми, който в един, или друг момент, добива реални форми и ме зашлевява шеметно.
Някакво вътрешно чувство, което винаги нашепва : не е това.

Собствената ми история,
голямата любоФ - крахът й - толкова реален и като че ли предопределен още в началото.
Въпросите - отговорите.
Грешките - съвместните (мои, негови, наши)
Изненадите -житейски и разтърсващи.
Сгромолясването на всичко, което е било "важно" за мен в един, или друг момент.

И пак онова чувство накъде вървя? Кое е важното, което не разбирам и ми убягва.
Накъде е вярната посока? Една ли е за всички? Само аз ли се изгубих?

Все едно, че аз съм го написала

И аз се питам къде загубих пътя, къде се обърках, защо стана така, защо не направих .... или ....

И не мога да си отговоря.
От време на време изниква някакъв отговор на някой въпрос, но ... дали това е точния отговор?

Една моя приятелка казваше : "Нишката на любовта между двама души е толкова тънка, че скъса ли се веднъж нищо не може да я залепи." Може би това обяснява много неща. Всички допускаме грешки. Колкото с по-близки хора са свързани те толкава следите и раните от тях са по-дълбоки. Единственото, което ни остава е опита. Друг е въпроса дали с него или без е по-добре...


За щастието на една жена трябват само 2 неща - мъж и всичко останало...

Най-силна бях, когато бях слаба и най-слаба - когато бях силна. В първия случай намерих посоката, във втория - не успях. Сега се връщам по пътя, за да си ВЗЕМА обратно загубеното. Дали е правилното решение не знам, но само така ще усещам, че съм наистина жива

И пак онова чувство накъде вървя? Кое е важното, което не разбирам и ми убягва.
Накъде е вярната посока? Една ли е за всички? Само аз ли се изгубих?


Едно е сигурно - всички отиваме в една посока, но по различни пътища, към мястото, където всички ще се съберем. Няма начин да сбъркаш и посоката и да се изгубиш, защото ти си винаги на своят път.
Когато не разбираш нещо, не се вторачвай в него и не дълбай постоянно за отговор. Просто спри, отпусни се и включи на приемане, защото Вселената ще ти го даде. Ти вече си задвижила вибрациите към нея, с желанието да го получиш.

П.П. Напомни ми това, което ти казвам сега, тогава когато и аз се залутам

Carpe diem! Volente deo!

Иска ми се, да съумея да запазя, онази простичката човешка любов в сърцето си.
А ми е толкова трудно понякога.

Благодаря, как ме усети веднага.

А защо те притеснява това, че си тук?? Нито е страшно, нито заразно, случва се и в най-добрите семейства Ама казват, че така се растяло, падаш, ставаш, разбиваш си носа/веждата... примерно

Посоката е само една: напред и .. нагоре

Успех ти желая, щом това ти показва интуицията- намерила си своята посока.

А защо те притеснява това, че си тук?
Не, не ме претеснява това, даже тук научих много неща, които иначе нямаше как да знам.

Кого се опитваме да лъжем???

Нима като излезем навън виждаме малко щастливи лица? По-приятно ли е да се усмихваш на нечии глупости пред монитора, отколкото да се гушнеш или усмихнеш на някой скъп човек? Защо не сме един от богоизбраните, толкова ли е трудно?

Не! Причината за всичко е само собственото ни его. Когато се преборим с него проблемите автоматично ще отпаднат...

За щастието на една жена трябват само 2 неща - мъж и всичко останало...

Не разбирам какво в мнението ми те провокира да напишеш това??

Гепи брат. После пък теми като тази на Джейми почват да те смущават. Но и за тези вълнения рецепти си има.

Да ти кажа честно смея се искрено на някои глупости пред монитора, докато навън тези неща по-скоро ме натъжават (изключвам там гушкането с любими хора). Предпочитам да нямам пряк контакт с ммммммммммммммм "обезумели" индивиди всякакви . То нали всички сме и от реала

Нямате си на предстaва даже, доколко всички разделени си приличат... За мен истината, е че всичко е можело да бъде много по-добро и различно, ако всеки от нас в един важен момент не бе си казал "Защо именно аз да правя компромиси?"...

И затова сега сме сами с глупавата си гордост...

P.С. Погледни си последния ред.

За щастието на една жена трябват само 2 неща - мъж и всичко останало...

хубав, меланхоличен пост, описващ само повърхността и изплувалото от корабокрушението ... а истината е по дъното, а може би още преди корабът на потегли, поуката и красотата в детайлите...
Съжалявам, но за да не се носиш просто ей така по водата на времето ... върни лентата в мисилте си... хората се променят...ама и не толкова, бъди смела
Всъщност какво разбра след всичко преживяно?

разделите не са само заради компромиси!...колкото раздели, толкова причини, защото всеки си го изживява според личната си душевност...и т.н.

La dolce vita!

И ти ме познаваш дотолкова, че да направиш извод, че съм сама, нещастна и с глупава гордост??? Че то аз даже почти не пиша тук, освен в темите с музика и бъзици..

П.П. Днес един пич ми каза по повод един друг .. мъж, да го наречем: кажи му лафа "Дръж се мъжки, п***о" Чудех се къде да го напиша, който трябва ще се сети

Всъщност какво разбра след всичко преживяно?
Промяна, коренна.
И едвали без изпитания можеш да достигнеш до своята истина.
Мисля си, че ако всичко е било цветя и рози, нямаше да търся промяната за себе си.

Айде тоя път да те заям, ама смело и основателно! 'Щотo винаги си най-вещата и знаеща в клуба. Кажи ми драга - трудно ли бе след като виждаш, че нещо брака ти не върви да си поговориш с любия, да промениш самата себе си или да си зададеш простичкия въпрос какво манерих в този мъж когато се влюбих (Този пред мен сега друг ли е или не?).

За щастието на една жена трябват само 2 неща - мъж и всичко останало...