Размисъл

Когато преди 6 години попаднах в АА първото нещо което прочетох беше..."Признахме че сме безсилни пред алкохола и животът ни е станал неуправляем"...Странно, нищо в мен не се възпротиви, усетих че пред мен стои кивота на моя живот и чакаше да го разтълкувам и прегърна. Тогава бях още млад, на 50 години и морето в което газих цял живот се състоеше предимно от спирт и производните от него рецидиви. Голямата Първа...бях поразен от яснотата и, усетих че от тук нататък ще и служа, нямах никакъв избор, приех посланието с лекота и облекчение, стана ми топло и уютно някак, после поех по Големия син път на събратята си и се превърнах като с магическа пръчка в Анонимен алкохолик, но какъв...трезвеещ, разбира се, или по-скоро НЕПИЕЩ. Тези 6 години минаха трудно и превратно, минават и сега, но някак по- различно. Движението ми даде сила, мъдрост, упование, срещнах добри, умни и равностойни люде с които ме свърза окончателно и неразривно онова Общото във всички нас. Дълго четях теорията за загубата на контрол и понякога се питах защо един толкова прост и логичен извод не се знае от "лечителите" на алкохолизма. Сега ми предстои да приложа скромния си опит от една 6- годишна ремисия и да опитам да стана пионер в непознати земи ( русенски ) където не е стъпвал крак на анонимен, непиещо-трезвеещ алкохолик, какъвто е Demulen, тоест аз. Но никога няма да забравя онова чувство на облекчение, огромен товар падна от гърба ми, когато прочетох преди 6 години..." Признахме че сме безсилни пред алкохола и живота ни е станал неуправляем"...