Фирмата?!

В каква фирма бихте предпочели да започнете работа?
Т.е. голяма, малка, какво разбирата под голяма или по скоро малка?
Какви са предимствата и недостатъците?
Как се издига и доказва човек в малка и съответно в голяма?
Несигурни (с оглед на кризата) малките фирми?
Какво мислите за фирмите със смесен капитал?
За фирми, които разработват собствени продукти?

Ами айде да кажем, че малки фирми са тези с персонал по-малко от 10-15 човека, а големи тези с над 100.
Тези по средата или работят като първите или като вторите.

Ето ти ти основните белези на двата вида фирми

ПРОЕКТИ
Малката фирма работи по един, най-много два проекта и бъдещето и зависи от тези проекти. Тя не може да си позволи да вземе повече проекти, защото няма ресурс, с който да ги изпълни. Ако проектите, които работи са дългосрочни или са в някакъв точно определен сегмент - всичко е по мед и масло, обаче ако са малки проектчета и на всеки 6 месеца трябва да се почва ново, пък било то и почти същото като старото, или пък се скача на проекти от различни области, то нещата са леко рискови. Проектите на малката фирма са или айтсорс и то към отново малки фирми на Запад (просто голяма фирма на Запад няма да рискува) или специализиран софтуер за Бг или работа на парче - днеска сайтче, утре базичка, други ден консултация и т.н.

Голямата фирма работи поне по 10 проекта. Всичко е аутсорс. То не е точно аутсорс, защото на практика голямата фирма е собственост на Западната фирмата, която и дава работа. Тука специализацията е много тясна - каквото прави фирмата Майка, това прави и клона. Голяма фирма е като Икарус по линия 280 - винаги има място за още един "проект". Та затова обикновено се поема повече работа отколкото може да се свърши.

ЙЕРАРХИЯ
Малката фирма има шеф. Под него има двама-трима доверени хора с дългогодишен опит и после са "черноработниците". В такава фирма за да се "издигнеш" първо трябва много време да работиш и второ някой от доверените хора трябва да напусне.

Голямата фирма има Управител. Той също е на заплата, само дето неговата е по-голяма. После кажи речи на всеки 4-5 човека има по един "отгоре". На всеки 4-5 от тези "отгоре" има някой "по-отгоре" и т.н. Да се издигаш в такава фирма е въпрос на случайност - трябва да си на точното място в точното време, ако щеш трябва да си пред очите на шефа. Това "отгоре" обикновено значи административна работа. Затова в големите фирми професионалистите не се издигат. То е все едно да имаш многомашинничка и да я сложиш за началник смяна. кой ще таче на 5 стана тогава? Тука играят парите - просто професионалистите вземат повече от тези "отгоре", понякога и от тези "по-отгоре", ако има райнджове на заплатите.

ЗАПЛАЩАНЕ
Малка фирма - ами за колкото се цаниш - толкова. Може някоя премия при край на проект или 13-та заплата да получиш. Данъци, осигуровки - според зависи. Ако решиш да изнудваш шефа за повече пари - ами може и да стане ако си ценен или вършиш нещо специфично във фирмата.

Голяма фирма - има си рейджове, освен ако не си "многомашинничка" (виж горе). Премии, 13-та заплата - забрави. Но пък има "социални придобивка" - здравно застраховане, пари за храна, спорт и т.н. Да изнудваш голяма фирма за пари - мисията невъзможна. Идеологията на голямата фирма е, че всички са "винтчета" и "гайки" - някоя гайка като се разхлопа я сменят. В голяма фирма да се мислиш за незаменим е най-голямата глупост, която може да ти дойде на ум. Виждал съм как "незаменими" хора ги сменят с два пъти повече "новобранци" и след месец вече всичко тече без сътресения.

СИГУРНОСТ
В малката фирма като почнат проблемите и започва една дълга агония - един два месеца не се плащат заплати, после се дава по нещо да не избягат всичкии така нещата може да се проточат. Тоз напусне, онзи напусне. но пък по-лесно се намира работа като затвори малка фирма. Дет се вика не е като да се изръсят 100-200-300 човека на "борсата".

В голямата фирма като почнат проблемите общо взето е ясно ще го бъде ли или няма да го бъде. Там решенията за пускане на кепенците се вземат по-лесно. Пък и нещата са малко по-уредени - няма начин да идеш на работа и да ти кажат - "пари няма оправяй се". Тука се прави по закон - предизвестие ти дават, дет се вика поне на една заплата може да разчиташ и т.н.

ПРОЦЕС
Малката фирма по-скоро гледа да направи нещо за да подобри продукта си. Да се приложи някакъв стриктен процес - просто няма ресурс. Нещата се правят повече с желание и на да го наречем "аматьорско" ниво.

В голямата фирма Процесът е над всичко - дет се вика той гарантира взаимозаменяемостта за "винтчетата" и "гайките". Има си стриктен процес - доколко той се спазва е друг въпрос.


Относно започването на работа - ами според мен е по-добре в голяма фирма. Там напрежението е по-малко. Според Процесът трябва да те "обучат" как се работи. Ако ти хареса работата - оставаш, ако не ти хареса - ами поне малко опит си натрупал. Естествено избягвай да ходиш като пчеличка от фирма на фирма. Не си мисли, че смяната на работата води до "развитие". Ей някой като ми каже, че искал да се "развива" и ме напушва един смях, едвам се сдържам. Какво значи "искам да се развивам" - ами то това с развитието ако ставаш така Сергей Бубка щеше вече да е скочил 7 метра, а Карл Люис да е пробягал 100 метра под 9 секунди. Ученето и развитието е до 25 години, оттам нататък всичко е рутина.

Според мен в малка фирма има по-голяма вероятност за "развитие" отколкото в голяма, защото добрите постижения са много по-лесно забележими. Всичко обаче е според зависи и от личен опит трудно може да се генерализира.

А от това, че ученето и развитието е до 25 години и че всичко след това било рутина - нали разбираш, но след едно приятно за четене мнение като твоето, да лепнеш тази сентенция е като да напишеш 5 страници решение на задача и на последния ред да умножиш резултата по нула. Ще дам само един контрапример на твоите два лекоатлетически - Айнщайн получава Нобелова награда за физика на 42 години.

За неща, които е открил на 24 години. По-леко с примерите. Нобеловата не е за "Теория на относителноста", вероятно знаеш.

Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.

Защо се буташ между шамарите?

[линк]
1921 Albert Einstein "for his services to Theoretical Physics, and especially for his discovery of the law of the photoelectric effect"

Може би трябва да се дефинира какво значи "развитие".

За мен нещата стоят по следния начин.
До към 25-26 години (според зависи кога почваш - някои на 12 други на 18, трети на 24) виждаш много работи. Това така се правело, другото по друг начин, възхищаваш се какви интересни работи има и т.н. В този период само трупаш да го кажем опит или знания, които надали са систематизирани, а са по-скоро в насипно състояние. Реално главата ти се пръска по шевовете, защото всеки ден научаваш по нещо ново.
След това идва един период на "осъзнаване". Тогава си даваш сметка, защо нещата се правят така и най-важното започваш да имаш ясна представа ако нещо трябва да се направи как точно да стане това. Всяко ново нещо, което виждаш през този период, по-скоро се опитваш да го осмислиш и да го вкараш в системата която си изградил, ако трябва дори и да промениш вижданията си, отколкото да викаш Ау-у-у, И-и-иха-а-а, Много яко и т.н. Ето това е за мен рутината.

Мда де
Ако ще те успокои в учебника по "Промишлена психология" пише, че човек е креативен до 35-тата си година, нататък е само рутина. Е, все пак е за средностатистическите, за гении не се брои.

Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.

В повечето случаи се започва там където те вземат. А ако си толкова печен, че да можеш да избираш от стотици фирми - направи си своя.

Save the original.

В отговор на:

---

ако си толкова печен, че да можеш да избираш от стотици фирми - направи си своя

---

Това е много погрешно мислене - щом съм печен програмист значи да взема да си направя фирма. То по таз логика Бербатов трябваше да си направи футболен отбор.

Трябва да се прави разграничение между техническа и административна страна на нещата. Най-лошото е да вземеш да правиш добрите "техничари" на администратори.

"Тука играят парите - просто професионалистите вземат повече от тези "отгоре", понякога и от тези "по-отгоре", ако има райнджове на заплатите. "

Е такава глупост не бях чувал отдавна. Къде е това място дето тези отгоре, напр. ТЛ, мениджъри, и ПМ взимат по-малко от подчинените си?? Ти наред ли си. Особено в големите фирми. Просто не си в час.

"Естествено избягвай да ходиш като пчеличка от фирма на фирма. Не си мисли, че смяната на работата води до "развитие". Ей някой като ми каже, че искал да се "развива" и ме напушва един смях, едвам се сдържам. Какво значи "искам да се развивам" - ами то това с развитието ако ставаш така Сергей Бубка щеше вече да е скочил 7 метра, а Карл Люис да е пробягал 100 метра под 9 секунди."

От време на време ми изглеждаш като що-годе интелигентен тип, ама само от време на време. Е, сега не е твоя час

Защо да не сменя работа, да чака да му вдигнат заплатата с 50-100 лв. годишно докато му разправят глупости за фирмена култура, и прочие промивки на мозъка ли? Доста често, особено в БГ, смяната на работата носи значителни материални и технически придобивки. Много по-добре е да поработиш 1 год.-1,5 год. на 3 поредни места вземайки 800-1000 лв. повече на всяко ново място, отколкото да кюташ тихичко 5 години в някоя смешна фирмичка за наполовина на това, което реално можеш да получиш. Само малоумниците в САП стоят по 100 години да сърбат шкембе чорба с по 100-200 лв увеличение годишно

"Ученето и развитието е до 25 години, оттам нататък всичко е рутина."

Свършил си, бате. Представям си те - някакъв затлъстял поодъртял кодер, дето си крета в някой ИТ клозет и се чуди с какво да си запълни времето до 6 п.м. Ученето започва от 25...Това, че теб те мързи да учиш и правиш нови неща, не значи че всички са като теб. Ей такива маймунарници пълнят IT халетата из София.

Ако не ме лъже паметта преди време някой беше изкарал статистика за заплати в Майкрософт. Та сениор девелопърите вземаха мисля повече от проджект мениджърите мисля. Може и да греша за фирмата.

Това да идеш някъде за повече пари е нещо различно от това да идеш да видиш нещо различно като си мислиш, че се "развиваш".

Такъв филм 3 места по 1.5 години и на всяко с 800-1000 отгоре - няма. Това нещо върви между първия и втория път - Новобранец те вземат за 1000, после след година и половина 2 някой ти дава 2000. Ама оттам нататък след годинка и половина никой няма да ти даде 3000.

Щях да го напиша на Everybody Loves IT, ама се отказах. Сега като гледам е подходящо да го кажа на теб: Това дето програмиста научава до 25 години е като това дето детето научава до 7-та година. После колкото и да се развива човек все първите 7 години изпъкват.

П.С. Гледам смееш се на САП. Ти колко увеличение получи за 2009 година?

По твои сметки някой с 3 години опит не може да вземе 3K ли или пак грешно разбрах? Това е постижимо дори в София.
А за 7-та и 25-тата година може би си прав, там някъде се поставят основите. Но след основите идват други основи върху тях. Вярно, ако ти е тясна основата, трудно ще градиш небостъртач, но има вероятност при широка основа и липса на старание в бъдещето да постижнеш дори по-малко от някой с по-слаби първи 7 години, но упорит и желаещ да учи.

... това е точно възрастта, когато се отсяват некъдърните програмисти и всички новоизлюпени 25 годишни менаджерчета, въобразили си че са били най-великите програмисти за 4-5 години и са открили цялата Вселена барбар с ресторантите й.

Преди да пишеш глупости, да беше направил елементарна справка на каква възраст са били авторите на по-големите открития в областта на програмирането:

Cobol - Grace Hopper at age 55
C - Brian Kernighan at age 30 & Dennis Ritchie at age 31
C++ - Bjarne Stroustrup at age 30
Java - James Gosling at age 36
D - Walter Bright at age 46
Pascal - Niklaus Wirth at age 36
Perl - Larry Wall at age 33
Ada - Jean Ichbiah at age 38
Python - Guido van Rossum at age 32

мисля че туиг е доста в час.
това за 25те години може и да е пресилено, но си е добре да се поливат с вода "развивачите".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Има голяма разлика между това нещо да е "постижимо" и нещо да е "стандарт".
Това, че Бил Гейтс е натрупал не знам си колко милиарда тръгвайки от един гараж, не значи, че аз или ти можем да го повторим.

Аз затова се опитвам да говора за да го наречем "средното" равнище.

Другото, което е - не знам защо рутина се бърка с мързел.

Относно небостъргачите - ами предпочитам ако някой ще строи небостъргач да е такъв построил преди това други 5-6 кажи речи идентични с този, който трябва да се строи(един вид работата да е рутинна) отколкото някой дето е построил 5-6 нямащи нищо общо един с друг и с този дето ще се строи.

Ще кажеш - то това добре ама няма да има развитие. При рутинната работа също има развитие - днес строиш къщи, след 10 години блокове, след още 20 може и небостъргач. Това е по-добрия вариант според мен отколкото да се метнеш на небостъргача.

То и мисленето според мен се променя с течение на годините. Като си на 20 не ти пука за продукта - гледаш да си пробваш новата идея. Даже и не осъзнаваш какви поразии може да направиш. Според теб с новата ти идея продуктът се развива. След време като поостарееш малко и ти става ясно, че на продукта не му трябват "велики" идеи, а по-малко бъгове и минаваш на принципа - "работает - не трогай"

Не ми говори и давай примери за Майкрософт, аз ти говоря за БГ реалност и фирми. Като идеш при Били, тогава ми говори как е там.

Точно в този филм "3 места по 1-1.5 години с по 800-1000 отгоре" аз съм главно действащо лице. И не съм само аз. Доста хора, които познавам, са в тези диапазони. Бих поспорил, че дори за 4 Х 1-1.5 год. се вземат 4К, ама не ми се спори с теб - знам, че според теб това е фикция. Като ги взема, ще се обадя да те почерпя с една баничка (или шкембе чорба, ако си й фен)

За 2009 не мога да кажа какво повишение съм получил, защото годината тепърва започва. Но за 2008 съм 1К напред.

Айде със здраве

какво му обясняваш на тоя, откривателя на новия бизнес модел:
Продуктовото партньорство


Абе хора...развитието си зависи от човека, не от фирмата. Ако си дебил където и да започнеш работа, че си останеш дебил (за справка вижте Матата) .
И да програмирането няма много общо с "успешен" продукт.

Браво, добре си го усетил, дори в аналогията с футбола.

Рано му е още на Бербатов да прави отбор. Но Стоичков точно това стори и не сбърка. Виж какъв хубав пример даде от футбола, който много точно показва какво трябва да се прави, когато станеш много печен в един бизнес.

Save the original.

Пич, че си олигофрен го разбрахме всички във форума, бягай да си играеш с другите малки деца и не се бутай сред професионалистите. Иди си изживеей недоизживяното детство и не ни губи времето с простотията си.

Save the original.

Абсолютният минимум за придобиване на професионално ниво, в която и да е област, е 10 години. Има резон в това което казваш.

Save the original.