Съботно...

Работа в събота... добре де... и да роптаем, и да не роптаем, полза никаква... както се пееше в една стара (казармена, по мои спомени) песен:
"търкаш, търкаш,
без да мъркаш,
и да мъркаш,
пак ще търкаш..."
Хубавото беше, че по навик станах час и половина по- рано, за водната чаша сутрешно кафе... и поради липсата на сутрешни блокове, гледах... анимация! Том и Джери.. Спайдърмен... някакви патета... беше странно хубаво... Бях...не просто дете... а някакво по-възрастно дете... исках да тичам в кръг около масата... да подскачам на пружиненото легло на баба... да играя на криеница...
Искам пак да се повтори...
Та питанката ми е - будни ли са децата във вас... или спят... пускате ли ги да се показват... или нямате нужда

О, да...само да ме видиш как ям шоколад...

Все още вълшебните приказки са ми любими.

Като малка начупвах всеки шоколад на малки парченца... и всяко парченце гризях възможно най - бавно... така имаше за повече време...
Все още ям така шоколад...
А ти?

А на мен ми е любимо мазето на баба...с часове се заривах там... и откривах съкровища...

У нас истинските съкровища бяха на тавана. Ех, като че ли столетия са минали от тогава...

Аууу...а в гардероба на мама какво ровене падаше... и какви ревюта...

Моята ходеше с огромни токчета. Имаше страхотни гердани и червени лакове. Разкош!

Моята пък беше нисичка и слабичка и всиииичко ми ставаше... почти...
С дългите рокли бях принцеса, с късите - кокона...

Детето в мен определено е будно, ама съвсем будно /нищо, че съм на 31/. Също като децата още обичам да чета приказки, радвам се като дете на хубавите неща, които ми се случват, обичам шоколад повече от познатите ми деца , и също като дете вярвам в доброто. Не мога да кажа, че обичам детските игри, просто защото и като дете не се включвах много в тях, но иначе почти нищо детско не ми е чуждо. Будно си е детето в мен, и редовно го пускам да се показва.

А стражари и апаши? Не можеха да ме приберат.

Аз след малко отивам да работя, но да си доизгледам "Мишите рокери от Марс 4"

Your future dream is a shopping scheme.

И такова ли има?...ц-ц-ц...

А народна топка? По цял ден я откарвах...

Ами честно казано, аз умишлено избягвах подобни игри. Имам много слабо зрение и във всички игри, свързани с тичане, криене и т.н., обикновено ставах за смях. Опитах, и на стражари и апаши опитах веднъж. Не искам да си спомням за това. Честно казано, по отношение на игрите детството ми не беше от най-веселите.

Хм,аз съм още дете и не мога да ти отговоря като възрастен.
Питат ме-ти кога ще пораснеш?
Не ми се пораства,скучно е...

I`m blonde so please,speak slowly!

Има ве, наш ле ко е яко. Обаче вече съм на бач, неа как.

Your future dream is a shopping scheme.

то и моето не беше особено силно... ама все се навирах барабар Петко с мъжете...
обаче не ми пречеше, като крадяхме череши... нямаше дърво, дето да ми се опре...

Е...да пораснеш си има и своите добри страни...

Има, да, например детските ти фантазии и игри влизат във фантазиите и игрите на възрастните, тоест качва им се цената.

Your future dream is a shopping scheme.