СЛОВО

Как се е произнасяла думата "слово" на старославянски и на протославянски и какво е означавала?
Думата "слово" от индоевропейски произход ли е, има ли паралели в други ИЕ езици?

........ се думи кои се доказ за ПИСМЕНОСТ .......
Дали думите са Ерменски , Германски , ПРАбугарски , Грчки ....... ил се думи словенски питане е сад

Фиром, въобще си нямаш идея накъде бия. Разкарай се.

На фиромски македонски нема такава дума "сад". Казва се "сЕга". Ти сърбин ли си или фиромски македонец?

"Бити или не бити, питанйе йе сад" - сръбски превод на to be or not to be

Звукът, кодиран с "о" от Кирил И Методий е бил нещо средно между сегашното "а" и "о". На "протославянски" е била "словос" (личи в мн. ч. "словеса").
ПИЕ корена е kleu-, от него чрез преглас са и думите слава и слушам. На латвийски има дума slava със същото значение, литовски slove - почест, на санскиртски srava - слава или почест. На гръцки kleo- (има го в имена като Клеопатра и Херакъл)-слава.
Със значение "слушам" - нем. lauschen, англ. listen (т-то е само правописна изгъзица и никога не се произнасло)

СЛОВО, СЛОВА, СЛУХ, СЛУГА

българо-славянски -
slava - fame
slova, slovo - a word, the sacred text
sluh, slusham - hear, listen
sluhtia - listen, strain o.'s ears;eavesdrop;
sluja - work, serve;
sluga - servant

авестийски (наричан още ирански или арийски) -
sarva, sravas, sravahi - fame,
srаvi - is feted
srava - a word, n. a prayer, the sacred text;
sravay -cause to be heard
sru - hear, listen;
sraota - Listen
sruto [sruta] - well-heard, famed
sru - give
seraoshem [sraosha] - obedience, hearkening


САРМАТСКА ФОНЕТИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ Р – Л В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Аз като малък се научих да казвам Р използвайки скороговарката - тРактоР тРака и оРе! Преди това казвах - тЛактоЛ тЛака и оЛе!


[линк]

ПИЕ корена е kleu-, от него чрез преглас са и думите слава и слушам
Клеу,слеу,слоу,слов?

Вероятно не, но все пак да питам, думата "слово" звучала ли е на даден етап като "сКлово"?

Не ми стигат познанията за този въпрос. По интуиция бих казал - не.
Сигурно е, по времето, когато гръкоезичните ромеи са срещнали славоговорещите авари под стените на Солун, последните са се наричали вече "славени" (в писмен вид на езика на Кирил и Методи словbени, на този език буквата "о" изобразява звука примерно в първата сричка на думата prospect), което гърците са го чули като слАвени, но са го преправили на най-близкото прозиносимо за тях- склавени.
Същите славоезични пък не са можели да произнесат името на града, в които са се заселили малко по-късно - thessaloniki- и са го нарекли съкратено Салон, или записано с кирилометодиевия спелинг, Солун.

има и вариант - Селеник

Селеник е на турски, също горе-долу толкова успешна заемка от фръцки.

На армънски пък е Струна.