Две теми в едно

Първата тема е кой се наслаждава? Чистото съзнание, пуруша, бог, брахман и т.н. ИЛИ ние обикновените хора са тези които се наслаждават?

Втората тема е: Правилно ли е да съдим по резултатите от действието? С други думи тъпизма на християнството, че "по плодовете ще ги познаете"?

[линк]

По първата тема: хич не ме интересува кой е субектът, важното е процесът да тече

По втората тема: изобщо не е правилно да съдим. Виж, работни заключения с оглед съставяне на стратегии за по-нататъчни действия можем и е добре да си правим.

В отговор на:

Автор: L.L.


По първата тема: хич не ме интересува кой е субектът, важното е процесът да тече



В това не си прав. Това е изключително важно за правилната медитация и за правилната практика и за правилната насока в която да си поставиш усилията! Защо?

Защото когато медитираш и почувстваш нещо приятно, нещо като удоволствие, нещо като блаженство, може да си помислиш че си постигнал знанието за Брахман. Така учат тъпите и дебели учители като Нирмала. Кара учениците си да почувстват някакво удоволствие, някакво удоволетворение, някакво блаженство, някакъв "хладен вятър" и т.н. Хихиихи! Пълни глупости! Щом чувстваш нещо, щом усещаш нещо, значи си още в ниските стъпала на двойственоста! Истинското познание е когато спреш да чувстваш абсолютно всичко! Само тогава си постигнал, само тогава знаеш че си постигнал края. И когато излезнеш от това състояние казваш АХАААА ЗНАЧИ ТОВА СЪМ АЗ! ТОВА СЪСТОЯНИЕ НА ЕДНА ПОТЕНЦИАЛНОСТ НА ОСЪЗНАВАНЕ!

Иначе се заблуждавш




В отговор на:

Автор: L.L.

По втората тема: изобщо не е правилно да съдим. Виж, работни заключения с оглед съставяне на стратегии за по-нататъчни действия можем и е добре да си правим.


А затова си прав, точно така е, поздравления, разбираш правилно, разбирането ти е точно!!

Значи казваш, не е важно процесът да тече?!

Само дето не се разбира аргументацията ти каква по-точно теза защитава. Особено пък щом хич не е важно процесът да тече.

Кураж, не сме сами!

Не знам на кого пишеш, но ако е към мен, забележи че това в червеното е цитат, а това което съм писал аз в черно е отговор на LL

Brahman излага класическа теза на йога, според която медитацията е доведена до връхната си точка, до самият си край, когато по време на нея спре разгръщането на каквито и да е процеси. това е така нареченото нирбиджа самадхи или самадхи без семе. по време на него абсолютно всички чита-врити са дефункционализирани.

състоянието, което предхожда самадхи без семе се нарича нирвичара самадхи върху фините обекти /медитация без размишление върху абстрактни обекти, идеи/. то е върха на самадхитата със семе и при неговото овладяване започва да става уловима същността на чистото съзнание, на пуруша. а веднъж долавяйки същността на пуруша, йогинът вече е способен на различаване - вече ясно се вижда каква е разликата между чистото съзнание /пуруша/ и всички процеси на обусловеното съзнание /пракрити/. това е вивека кхяти, различителната способност.



нашето име е легион

..Y..
YYY
YYY
YYY

Имам един въпрос - класическата теза на Патанджали е от преди няколко хиляди години. От тогава няма ли развитие?

_________

Именно, именно!

Кураж, не сме сами!

Невероятно! Толкова зор, за да стигнем до най-обикновена диференциация!



Кураж, не сме сами!

Дали думата "развитие" е съвсем точна, но има нещо, възприемано като "продължение" на Йога Сутра. За такива се възприемат текстовете на кашмирските шиваити от 8-12 век, ако не се лъжа. Та продължение на Йога Сутра на Патанджали е Пратябхиджнахрдаям (известно също като Пост-Патанджали) - коментари върху него излязоха на български и са изключително интересни. Продължение на Пратябхиджнахрдаям е Виджнана Бхайрава, а на Виджнана Бхайрава - Спандакарика. Т.е Пратябхиджнахрдаям е номер 2 в поредицата, Виджнана Бхайрава е номер 3, а Спандакарика - номер 4. Номер 3 и номер 4 се възприемат също до голяма степен като класика в Тантра.

Само едно уточнение - текстовете на Бармана, които орхидейката наивно зазубря и копи-пейства в клуба, не са възможно най-добрите, те са някаква по-скоро суха теория, изкуствено откъсната от живота и лишена от осъзнаване. Продукт са на сектантската ашрамаджийска псевдо-"йога", с която Бармана си е пропилял живота. С подобни "класики" човек не си струва да си губи времето и да си замърсява съзнанието.

Мани друго не ми отговори след като брахмачари значи секс без емоция къв е смисъла от секс

Това ли значело "брахмачария" - секс без емоция, сиреч търкане не епидермиси, животинска нужда от чивтосване? Ама че глупост...
То тогава по-майтап е "антибрахмачария", т.е. емоции без секс. Например бънжди, сноуборд или мотокрос.




Кураж, не сме сами!

животинска нужда от чивтосване
Аз съм убеден,че и животните изпитват доста голяма страст от ебането

Хм, мерси за пояснението, непременно ще го имам предвид налегне ли ме пристъп на блаженство (или страдание).

п.п. Изглежда инстинктивно или по силата на някакво вродено чувство за истина/илюзия, но никога не съм смятала блаженството - върховно или не - за крайна цел. Затова и казах, че за мен процесът е важен, т.е. развитието, преминаването през различните фази без съзнанието да се задържа прекалено в която и да е от тях.

"Само едно уточнение - текстовете на Бармана, които орхидейката наивно зазубря и копи-пейства в клуба, не са възможно най-добрите, те са някаква по-скоро суха теория, изкуствено откъсната от живота и лишена от осъзнаване. Продукт са на сектантската ашрамаджийска псевдо-"йога", с която Бармана си е пропилял живота. С подобни "класики" човек не си струва да си губи времето и да си замърсява съзнанието."

Ей толкова съм напреднал, че изтрих няколко варианта на коментари към този твой цитат. Ще го оставя без коментар.

За широката публика ще кажа само, че постигнах просветлението, освен благодарение на собствената си проницателност, така също и с помощта на текстовете на Брахман и Имаго. Брахман е велик демистификатор!!!

О да и още нещо! Просветлението е като неизлечима инфекция. Това по повод "замърсяването". Няма как милостив човек съм и реших да ти отпусна един коментар.

Е, аз съм много велик!!! Голям кеф!!!