Оффф!

Оффф! Пак не сме протестирали както трябва, пак не сме го организирали кат хората, пак не сме си казали какво ни боцка ясно и разбираемо... Ма какво да направим, та да се разбере, че тоз вятър дето ни клати вече деветнадесет години е помел и доста ценности, най-вече морални.

Здрасте, банда! Приятно като видиш такваз голяма компания. Дано по-честичко да е така. У дома днес пак е празник...ми какво да се прави, хора сме.

Яви се. изофффка...ми черпи тогава, щом е празник
Па за онова там де не сме го направИли както трябва - ще се повтаря...докато се научим, нали знаеш?

Не винаги ще е така...

Ми да, повтаряме, повтаряме, докато стане беля...Чудя се какво ли ще стане, ако двойкаджиите всички вземем та се явим на поправителен едновременно.

Довечера ще черпя реално зарад тати - да ми е жив и здрав, да ме ядосва още дъъъълги години. Пък за виртуалните почерпки, нали знаеш че много не ме бива в разни картинки и тем подобни. Удоволствие е за мен, обаче, да споделя радостта си с вас.

Да ти е жив и да се държи.Да си щастлива дълги години,че си го имаш.

нормална съм,ама не ми личи

НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Благодаря ти. В такива моменти се питам дали и аз ще удържа поне до неговата въраст.

Еми...пасва за всички времена.

Ама трябва да ти кажа, че има и народи насред Европа, дето по- не са и от нас, ама си благоденствуват. И пак са недоволни.

По-весело ,моля.Ще издържим.Аз на два политвах нагоре ,но си ме връщаха.Тогава стигнах до извода ,че ще живея до 92г.Тогава мой близък лекар ме запита:"Защо си ограничаваш възрастта?"Замислих се и реших,че е прав.Сега казвам,че ще живея над 92години.Затова съм се стегнала яко ,че много време има още.

нормална съм,ама не ми личи

Въх! Геройка си ти! Е защо па и 2? Що не и три?
Не мисля, че чак толкоз много дни са хубаво нещо - всеки възрастен не пропуска да отбележи : старост - нерадост. А бе, я да му живнем сега, кво ще го оставям за по-нататък.

Да ма питаш от де ми изникна това 2.Не са много.Имам си планове за тези години.Животът ми започва от днес.Как е .Всяка възраст си е красива.Имам добри познати по на 68-73г,все още красиви жени, с жизнено пламъче в очите,спретнати.Защо и ние да не сме такива?

нормална съм,ама не ми личи

Точно днес срещнах една моя позната ... над 70, изглежда чудесно, пъргава, облича се по модата, духовита...ама веднага започна да ми разказва как, когато трябва да излиза внимава преди това да не пие течности... и подобни бабешки смехории...

Туй да му е кусура.Хубав си е живота.Колко неща има още за гледанееееееееее.Само сърце да има и очи хубавото да виждаме.

нормална съм,ама не ми личи

Неразделни


Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Чудя се какво ли ще стане, ако двойкаджиите всички вземем та се явим на поправителен едновременно.
Пак двойки, защото от кого да 'препишеш'?
Да ти е жив дълги години тати, па нека те ядосва!

Не винаги ще е така...

П.Р. СЛАВЕЙКОВ
Изворът на Белоногата

Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,
която ся казва Акъ балдъръ чешмеси,
за нея живее в народът следующето предание:
Видиш ли долу в полето
дет се мержеят, чернеят
дестина дръвя върбови?
Там било село Бисерча,
в стари години, отколе,
там се родила, живяла
мамина мила Гергана.
Гергана, пиле шарено,
Гергана, кротко агненце,
кат бисер между мъниста
тя била между момите;
първо й либе Никола -
вакло огиче пред стадо
помежду селски ергени!
Гергана още Никола,
двамата лика прилика,
като два стърка аглика;
двамата млади, зелени,
един за други родени,
един у други влибени,
влибени вярно, примерно.
Либил Никола Гергана,
либил я и я задирял:
заран и вечер по извор,
по хора` всяка неделя,
по тлъки всяка прилука,
и по седенки всяка нощ.
Било то вече посреднощ.
Седенките ся разиждат -
праща Никола дома й
своята мила Гергана,
китка и цвете поиска.
Гергана тихо говори:
- Късно е, либе, за китка,
месечинка си залезе,
а петли не са попели -
време е сега потайно,
грозна, невярна полунощ;
звезди блещукат над нази,
веди прелитат край нази -
змееве, змейски духове
и самодиви-пощянки,
ще видят, ще ни завидят -
китка се дава за обич,
кога се зора зазори;
в зори е китка кръвена,
утре ти китка готова.
Дигни се рано да станеш,
утре на нива да идеш,
на изворът ме почакай,
биволи докат напоиш,
аз с бели менци ще дойда
за прясна вода студена,
ще ти дам китка кичена
от мое чело на твое,
с тебе за мене да бъде. . .
Черна им честта, горките,
черна веда ги подслуша,
подслуша, та им завиде,
на зло ги око мернала,
сторила да ги погуби.
Рано ранила Гергана,
станала, та се умила,
пред икони се прекръсти,
тихо се богу помоли.
Росна е китка набрала
и я на чело забола.
Дига кобилца на рамо,
та си на извор отива.
Не сваря тамо Никола,
чай сваря бели чадъри.
Нощя е везир пристигнал,
с войска си тука застанал.
Гергана вода налива,
бели си крака измива,
везир пред чадър седеше,
гледал Гергана, чудил се -
чудил се хубост таквази,
де се е зела на село.
Гледал я везир, сматрял я,
и от сърце я поревнал.
Допраща слуги, вика я.
Везир й дума продума:
- Българко, млада девойко,
що ми си рано ранила
за прясна вода на извор?
- Рано съм, аго, ранила
за прясна вода студена,
по-рано да си ошетам...
Тейко ми, стара стария,
бърза на нива да идем.
- Ходиш ли, млада девойко,
ходиш ли и ти на нива.
да гориш лице снежано,
да косиш ръце нежани?
Ти не си за туй родена,
най си родена, дарена
бяла ханъма да бъдеш,
все по чардаци да ходиш. . .
Я хайде, бяла българко,
хайде на Стамбул да идем,
дето ще шеташ на други,
други на тебе да шетат.
- Добре съм, аго, аз тука
при старий баща и майка,
мен не тежи ми шетнята.
Откакто съм се родила,
все тъй съм расла, порасла,
кога по нива, по лозе
на стар бащица на помощ,
кога пък в кьщи да шетам -
на мила майка отмяна.
- Ще дойдеш, бяла българко,
ще дойдеш с мене на Стамбул,
ще дойдеш, друго не бива.
- Жив да си, аго, недей ме!
Как ще оставя баща си,
майка си, как ще замина?
- Туй ли се грижиш и мълвиш?
Не щеш ли и тях да вземем,
да ги заведем с нази си?
- Мили ми, аго, ливади;
свидна ми мала градинка!
- Ливади искай от мене,
все по ливади да ходиш,
каквито искаш градини
и цветя вътре всякакви. . .
Жално въздъхна Гергана,
умилно дума продума:
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Хубаво всичко на село,
охолно, аго, на воля!
- Хубава, млада българко,
защо си толкоз глупава!
Склони ти само да дойдеш,
на Стамбул да те заведа:
да видиш де е хубаво,
да познаш що е охолно!
Аз ще заръчам, щом идем,
да ти изградят градини
каквито искаш, дето щеш.
И ще направя за тебе
в градини нови сараи
със дванадесет капии,
с триста прозорци джамлии.
С миндери ще ги обградя,
с ястъци ще ги обредя,
с дюшеци ще ги постеля
да седиш на тях, да гледаш,
додет ти видят очите. . .
- Стамбул е, аго, за мене
тука, дето аз съм родена,
а най-хубави сараи
там онзи моят бащин дом.
Що ми са много капии,
когато мога от една
да ходя и да дохождам?
Що ми са триста прозорци,
когато мога всякога
от едно само прозорче
да гледам деня слънцето
и вечер ясен месечка
с мильони звезди около!
Какви по-светли сараи
от тез небесни сводове?
Какви по-добри миндери
от таз зелена морава!
- Младо, безумно момиче!
Ти още нищо не знаеш,
мене повярвай, послушай,
да си намериш късметът:
бяла ханъма да станеш,
злато, коприна да носиш,
в светли хареми да седиш,
жълти жълтици да нижеш
размесом с дребен маргарец.
- Хубаво, аго, жив ми бил,
но аз съм проста селянка,
не ми са драги хареми,
нито свилени премени;
не искам жълти жълтици,
не искам дребен маргарец.
Стига ми това, що имам:
таз огърлица мъниста
и този плетен косичник. . .
Най-подир, аго, знаеш ли?
Ако не знаеш, да знаеш:
аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е.
Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е. . .
- Колко си проста, безумна!
Та що е твоят любовник
пред мене и пред властта ми?
- Пред тебе, аго, нищо е;
но за мен, знаш ли, всичко е -
воля аз него, та него. . .
- Волиш ти него, та него -
отвърна везир сърдито, -
но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе -
аз ще ти бъда стопанин. . .
Гергана дума продума:
- На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено. . .
Смая се везир с Гергана,
вярност в любов й почете;
пусна момата свободна
и надари я богато,
после за помен поръча:
изворът чешма да стане.



Дюлгери чешма градили,
в село се дума разчуло,
че са Гергана вградили.
Истина било, тъй стана.
Залиня мома Гергана,
като лист рано ознобен,
залоша, още закрея
кат ран босилек в засуха.
Крея Гергана на крака
нещо ми до три месеца,
легна Гергана на дрехи. . .
Ходи Никола, дохожда,
води й врачки, знахари,
с разни я билки цериха,
от нищо не и преиде.
Година време не сключи,
богу душица предаде. . .
Сето я село пожали
и всички са ся събрали,
всякой свещица запали. . .
Моми и венци изплели
момци и гробник сковали. . .
От къщи кат я дигнали,
ред я по редом носили,
до тъмен гроб я занесли,
занесли, там оставили. . .
Никола, верен любовник,
рано ранява у вторник,
та си на гробът отива,
с бял тамян гробът прикадил,
с руйно го винце поприлял,
и вощеница запалил. . .
Върнал ся от гроб Никола,
но не се върнал дома си,
и до ден днешен няма го. . .
Счува се само дълбоко
цафарата му, тъмната,
тъжно да свири и тътне,
кога се вести Гергана,
там на чешмата седнала,
на месечинка да преде.

1873

за сегашната ситуация.
Едни са на студа - други се 'борят' от уютните си кабинети
и чакат да им поднесат баницата на тепсия.

Христо Ботев


ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.


И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.


И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
и вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Не винаги ще е така...

"Имам добри познати по на 68-73г,все още красиви жени"

Ей заради това аз говоря за духовност... защо пък и ти да не си такава красива жена ,пожелавам ти го и на 100 години като станеш да си красива жена...
Красива жена?




Хулиганска...

Ще се постарая да съм красив човек,защото на 100няма да има значение дали ще съм жена.За духовността нека по-малко да говорим и повече да я прилагаме.

нормална съм,ама не ми личи

Най-не харесвам това когато обяснявам какво съм искал да кажа и да не съм сигурен че сам се обосновал

Женската красота се състои в ЧАР, ХАРИЗМА, ИЗЛЪЧВАНЕ, което няма нищо общо с физическата красота, има жени на 20 които са красиви като кукли и в същото време не са привлекателни и има жени на 80, които са като магнит за чувствата ни, без значени е от възрастите ни ....но това няма общо с красотата, женската ви красота.
Пояснавам за да не е много дебелашко предното ми мнение, а още по- добре ще е да се науча да мълча...тук...
Ми то си има клипове за тези неща, но не ги намерих, не че съм ги търсил, ама нали е по - лесно, така се каза тук, в смисъл лесно с клиповете, лесно и не е дебелашко, значи всичко е наред...
И сме красиви, ама много...
Пратете ми моля снимки с мини полички и за предпочитане негримирани, красотата все пак е на преден план, женската ви красота, физическата...баси, пак дебелашко се получи...
Щото иначе няма да се събудите никога...и на 1000 години да сте...
Сега пък и това трябва да обяснявам какво искам да ви кажа...
ама май напускам този клуб, отивам при младите... може и да се неопитни, арогантни, агресивни и безстойностни, но са истински и незаспали... и най- важното е , че нищо не разбират от музикални клипове...

"Женската красота се състои в ЧАР, ХАРИЗМА, ИЗЛЪЧВАНЕ, което няма нищо общо с физическата красота, има жени на 20 които са красиви като кукли и в същото време не са привлекателни и има жени на 80, които са като магнит за чувствата ни, без значени е от възрастите ни ....но това няма общо с красотата, женската ви красота.
"

Хулиганска...

Веднъж чуй едно чуждо мнение и го осмисли.Това за което говориш,не предполагаш ли поне за миг, че може да се знае и прилага и от други,дори може би да са мъничко по-напред от теб?И нравоучението ти се обезмисля.

нормална съм,ама не ми личи