13 Януари .
12 отговора
0 прегледа
13 Януари .
13 Януари
Победа чрез капитулация .
“Помоща за зависимият може да доиде , едва когато признае пълното си поражение.”
Пълно поражение – отлична концепция ! Трябва да означава капитулация . Капитулация означава да се предам безусловно . Изходът от играта е да не се оставят резервни варианти . Вдигнете ръце и спрете борбата . Може би , това означава да вдигнем ръка на първата ни сбирка и да признаем , че сме зависими .
Как ще разберем , че сме направили първа стъпка , която ще ни позволи да живеем без наркотици ? Знаем , че правеики тази гигантска стъпка , повече не е нужно да употребяваме наркотици – просто днес . И само днес . Не е лесно но е много просто.
Работим по първа стъпка . Признаваме , че сме зависими от наркотиците . “Една доза е прекалено много а хиляда са малко “. Убедени сме , че тази фраза важи за нас . Признаваме , че не можем да живеем нормално с наркотици , под каквато и да е форма . Признаваме това , и ако е необходимо го казваме силно на глас .
Правим първа стъпка в началото на всеки ден . И само един ден . Това признание просто днес ни освобождава от необходимоста , да се възвръщаме към зависимоста си отново и отново . Капитулирахме пред тази болест . Излязохме от играта . Но предаваики се ние побеждаваме . И това е парадокса на първа стъпка : капитулираме за да победим , и капитулираики ние придобиваме такава могъща сила , каквато просто не можехме да си представим никога .
Просто за днес : Признавам , че съм безсилен пред зависимоста си . Ще капитулирам , за да победя .
Победа чрез капитулация .
“Помоща за зависимият може да доиде , едва когато признае пълното си поражение.”
Пълно поражение – отлична концепция ! Трябва да означава капитулация . Капитулация означава да се предам безусловно . Изходът от играта е да не се оставят резервни варианти . Вдигнете ръце и спрете борбата . Може би , това означава да вдигнем ръка на първата ни сбирка и да признаем , че сме зависими .
Как ще разберем , че сме направили първа стъпка , която ще ни позволи да живеем без наркотици ? Знаем , че правеики тази гигантска стъпка , повече не е нужно да употребяваме наркотици – просто днес . И само днес . Не е лесно но е много просто.
Работим по първа стъпка . Признаваме , че сме зависими от наркотиците . “Една доза е прекалено много а хиляда са малко “. Убедени сме , че тази фраза важи за нас . Признаваме , че не можем да живеем нормално с наркотици , под каквато и да е форма . Признаваме това , и ако е необходимо го казваме силно на глас .
Правим първа стъпка в началото на всеки ден . И само един ден . Това признание просто днес ни освобождава от необходимоста , да се възвръщаме към зависимоста си отново и отново . Капитулирахме пред тази болест . Излязохме от играта . Но предаваики се ние побеждаваме . И това е парадокса на първа стъпка : капитулираме за да победим , и капитулираики ние придобиваме такава могъща сила , каквато просто не можехме да си представим никога .
Просто за днес : Признавам , че съм безсилен пред зависимоста си . Ще капитулирам , за да победя .
14 Януари
14 Януари
Любящият Бог
“Всеки сам решава как да приема Висшата Сила...Единственото , което предлагаме за напътствие е , че тази Сила е Обичаща и по могъща от нашата собствена”.
Казваха ни , че може да вярвама в каквато сила ние искаме , предлага се като насока само , че тя е любяща и по могъща от нашата собствена . При някой от нас възникват трудности с тези препоръки . Или не вярваме в друго освем във себе си , или че Бог е безсърдечен и неразумен , пращаики ни само да изпълняваме капризите му .
Да повярваме в обичаща Сила , поради много причини за много от нас това е скок в неизвестното . Идеята за болка със сигурност ще предизвика съпротива . Ако ние тръгнем по програмата с вярата в това , че Бог е наказващ а не прощаващ , то ще ни е нужно да се избавим от това убеждение , за да можем да почустваме облекчение от Трета стъпка .
Позитивният ни опит във възстановяването може да ни помогне да стигнем до вярата в обичащият Бог , така както го разбираме . Имаме право на облекчение от болеста , която ни причиняваше страдания дълго време . Намерихме ръководство и подръжка , необходими ни , за да развиваме новият начин на живот . Изпълнихме се с дух , там където беше останала празнота . Тези аспекти на възстановяването ни , произлизат от Любящ Бог а не от безчуствен и изпълнен с омраза . И колкото повече набираме опит във възстановяването си , толкова по голяма става и вярата ни във тази Обичаща Висша Сила .
Просто за днес : Непредубедено и с отворено сърце вярвам в това , че Бог е обичащ , и се доверявам на моята Висша Сила , че ще направи за мен това , което не мога да направя сам за себе си .
Любящият Бог
“Всеки сам решава как да приема Висшата Сила...Единственото , което предлагаме за напътствие е , че тази Сила е Обичаща и по могъща от нашата собствена”.
Казваха ни , че може да вярвама в каквато сила ние искаме , предлага се като насока само , че тя е любяща и по могъща от нашата собствена . При някой от нас възникват трудности с тези препоръки . Или не вярваме в друго освем във себе си , или че Бог е безсърдечен и неразумен , пращаики ни само да изпълняваме капризите му .
Да повярваме в обичаща Сила , поради много причини за много от нас това е скок в неизвестното . Идеята за болка със сигурност ще предизвика съпротива . Ако ние тръгнем по програмата с вярата в това , че Бог е наказващ а не прощаващ , то ще ни е нужно да се избавим от това убеждение , за да можем да почустваме облекчение от Трета стъпка .
Позитивният ни опит във възстановяването може да ни помогне да стигнем до вярата в обичащият Бог , така както го разбираме . Имаме право на облекчение от болеста , която ни причиняваше страдания дълго време . Намерихме ръководство и подръжка , необходими ни , за да развиваме новият начин на живот . Изпълнихме се с дух , там където беше останала празнота . Тези аспекти на възстановяването ни , произлизат от Любящ Бог а не от безчуствен и изпълнен с омраза . И колкото повече набираме опит във възстановяването си , толкова по голяма става и вярата ни във тази Обичаща Висша Сила .
Просто за днес : Непредубедено и с отворено сърце вярвам в това , че Бог е обичащ , и се доверявам на моята Висша Сила , че ще направи за мен това , което не мога да направя сам за себе си .
в отговор на Last Roman
#6
Re: 13 Януари .
15 Януари
Страх
“Ние растем и ни е все по лесно да се обръщаме към Висшата Сила като източник .В зависимост от това , колко се доверяваме на тази Висша Сила , започваме да преодоляваме своят страх от живота.”
Ако ние бидеики така безсилни и продължаваме да ръководим живота си , ще получим плашещият опит на неуправляемоста . Възстановяваики се оставихме волята и живота си на надеждната грижа на Бога , така както го разбираме . Когато спираме работата по програмата , когато губим съзнателният си контакт с Висшата Сила , започваме отново с опитите да контролираме живота си , и се отказваме от грижата на Висшата Сила . Ако всеки ден не вземаме решение да капитулираме в опитите си да контролираме живота си , и да се оставим на грижата на Висшата Сила , то може да се изпълним със Страх от живота .
Работеки по 12 стъпки , открихме , че вярата в Сила по могъща от нашата собствена ни помага да се избавим от страха . В зависимост от това , как се приближаваме към обичащият Бог , получаваме по дълбоко осъзнаване на нашата Висша Сила . И колкото повече осъзнаваме Бог , толкова по малко страх остава в нас .
Когато сме уплашени , се питаме :”Не е ли толкова страшно , защото нямам достатъчно вяра в живота? Трябва ли отново да започна да контролирам , за да разбера , че живота ми е неуправляем ?”. Ако отговорим с да на тези въпроси то ще можем да преодолеем своят страх , и да оставим своята воля и своят живот на грижата на Бог , както го разбираме .
Просто за днес : Ще се оставя на грижата на Висшата Сила , за да се избавя от страха пред живота .
Миналата седмица в петък седнах зад волана незнам точно кога беше но реших да ходя на стара загора да пия кафе с един човек , и така по това време бях във софия и карах там малко сбирки и отидох точно , за да позабравя тоя човек . И какво стана почнах да контролирам обадих се да ми пратят пари , стана супер . Почнаха и разговори със спонсора ми в , които някак се опитвах да го накарам да ми каже , че ще е добре да ида там пак контрол , не стана естествено . Чуствах , че не е правилно това нещо от самото начало но не приемах , че няма да стане на моята . Не може пък тъй ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ . И така доверих се на това чуство , което ми говореше , че не е правилно . Страха ми нали да не греша ми помогна тук да не тръгна само защото нали това е грешно няма да получа одобрение от спонсора си от другите като правя такива глупости . Да само да вмъкна на мен не ми вървят нещата щото явно ги правя за одобрение а не , че съм болен . Да хубаво е , че и това видях тия дни . Та така тоя петък се измъкнах и от онлаин сбирката , няма да ви кажа колко страх и болка ми донесоха тия дни оттогава , вторник се прибрах и не присъствах изобщо на сбирката онлаин , за да гледам тук едни работи не ми се говори какви . Не мога дори и да опиша страха , които изпитах оттогава до вчера , вчера от сутринта плача и се моля на бог да ми помогне , и явно за това беше страхотен ден . Господи оставям се в ръцете ти да ме съградиш , както намериш за добре , отърви ме от оковите на егоцентризма , за да мога по добре да изпълня волята ти , отстрани затрудненията ми и нека победата ми над тях бъде доказателство , за тези на , които бих могъл да помогна , за твоята сила , твоята любов и твоят начин на живот . НЕКА ВИНАГИ БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ . АМИН . Ух незнам и си го мислех това там трябва ли пак да започна да контролирам за да усетя че живота ми е неуправляем . Аз обаче си го мислех в малко по тежка форма трябва ли отново да се подкарвам за да се предам пак . Ей благодаря на бог , че и днес съм чист и днес съм трезв и днес не съм пушил не съм играл още комар да щото от тия опити за контрол се замислих да се заиграя на еврофутбол тоя път нали , дори няма да забравя как си мислех сериозно , че тоя път ще ударя джакпота , и изведнъж си казах ай тогава по добре да не пускам , че ще взема наистина да го ударя и тогава “тук се смея яко “ , наистина си го помислих това . Лек и трезв ден на всички .
Страх
“Ние растем и ни е все по лесно да се обръщаме към Висшата Сила като източник .В зависимост от това , колко се доверяваме на тази Висша Сила , започваме да преодоляваме своят страх от живота.”
Ако ние бидеики така безсилни и продължаваме да ръководим живота си , ще получим плашещият опит на неуправляемоста . Възстановяваики се оставихме волята и живота си на надеждната грижа на Бога , така както го разбираме . Когато спираме работата по програмата , когато губим съзнателният си контакт с Висшата Сила , започваме отново с опитите да контролираме живота си , и се отказваме от грижата на Висшата Сила . Ако всеки ден не вземаме решение да капитулираме в опитите си да контролираме живота си , и да се оставим на грижата на Висшата Сила , то може да се изпълним със Страх от живота .
Работеки по 12 стъпки , открихме , че вярата в Сила по могъща от нашата собствена ни помага да се избавим от страха . В зависимост от това , как се приближаваме към обичащият Бог , получаваме по дълбоко осъзнаване на нашата Висша Сила . И колкото повече осъзнаваме Бог , толкова по малко страх остава в нас .
Когато сме уплашени , се питаме :”Не е ли толкова страшно , защото нямам достатъчно вяра в живота? Трябва ли отново да започна да контролирам , за да разбера , че живота ми е неуправляем ?”. Ако отговорим с да на тези въпроси то ще можем да преодолеем своят страх , и да оставим своята воля и своят живот на грижата на Бог , както го разбираме .
Просто за днес : Ще се оставя на грижата на Висшата Сила , за да се избавя от страха пред живота .
Миналата седмица в петък седнах зад волана незнам точно кога беше но реших да ходя на стара загора да пия кафе с един човек , и така по това време бях във софия и карах там малко сбирки и отидох точно , за да позабравя тоя човек . И какво стана почнах да контролирам обадих се да ми пратят пари , стана супер . Почнаха и разговори със спонсора ми в , които някак се опитвах да го накарам да ми каже , че ще е добре да ида там пак контрол , не стана естествено . Чуствах , че не е правилно това нещо от самото начало но не приемах , че няма да стане на моята . Не може пък тъй ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ . И така доверих се на това чуство , което ми говореше , че не е правилно . Страха ми нали да не греша ми помогна тук да не тръгна само защото нали това е грешно няма да получа одобрение от спонсора си от другите като правя такива глупости . Да само да вмъкна на мен не ми вървят нещата щото явно ги правя за одобрение а не , че съм болен . Да хубаво е , че и това видях тия дни . Та така тоя петък се измъкнах и от онлаин сбирката , няма да ви кажа колко страх и болка ми донесоха тия дни оттогава , вторник се прибрах и не присъствах изобщо на сбирката онлаин , за да гледам тук едни работи не ми се говори какви . Не мога дори и да опиша страха , които изпитах оттогава до вчера , вчера от сутринта плача и се моля на бог да ми помогне , и явно за това беше страхотен ден . Господи оставям се в ръцете ти да ме съградиш , както намериш за добре , отърви ме от оковите на егоцентризма , за да мога по добре да изпълня волята ти , отстрани затрудненията ми и нека победата ми над тях бъде доказателство , за тези на , които бих могъл да помогна , за твоята сила , твоята любов и твоят начин на живот . НЕКА ВИНАГИ БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ . АМИН . Ух незнам и си го мислех това там трябва ли пак да започна да контролирам за да усетя че живота ми е неуправляем . Аз обаче си го мислех в малко по тежка форма трябва ли отново да се подкарвам за да се предам пак . Ей благодаря на бог , че и днес съм чист и днес съм трезв и днес не съм пушил не съм играл още комар да щото от тия опити за контрол се замислих да се заиграя на еврофутбол тоя път нали , дори няма да забравя как си мислех сериозно , че тоя път ще ударя джакпота , и изведнъж си казах ай тогава по добре да не пускам , че ще взема наистина да го ударя и тогава “тук се смея яко “ , наистина си го помислих това . Лек и трезв ден на всички .
Re: 13 Януари .
16 януари
Позвъни
“Бояхме се , че ако някога разкрием душата си пред някой ще бъдем отхвърлени . Но
приятелите от Братството на АН наистина ни разбират”.
На нас са ни необходими приятелите от АН – нужен ни е техният опит , дружба , смях , тяхната помощ при вземането на решения и много много други . И все пак много от нас се колебаят дали да позвънят на спонсора или на приятел от АН . Не ни се иска да ги притесняваме . Мислим да им позвъним но не се чустваме достоини да губим тяхното време . Страхуваме се , че ако те някога научат за нас повече , ще ни
отхвърлят .
Забравяме , че нашите приятели от АН са точно като нас . Няма място дет да сме били , чуство , което сме изпитвали , нищо което да сме правили и , което другите възстановяващи се зависими не могат да видят в тяхното минало . Колкото повече позволяваме на другите да разберът за нас , толкова повече ще чуваме :” На правилното място си . Ти си сред приятели , ти си наш човек . Добре дошъл.”
Забравяме също , че другите се нуждаят от нас , колкото и ние от тях . Не само ние искаме да чустваме съпричастност , не само ние се нуждаем от приятелска топлота , от някого , с когото да можем да споделим . Ако се отделяме от нашите приятели от братството , то ние ги лишаваме от това , което им е необходимо , от това което можем да им дадем , нашето време , нашата компания , нашата истинска личност .
В Анонимни Наркозависими възстановяващите зависими се грижат един за друг . Това което ни очаква на другият край на телефона не е отхвърляне а любов , топлота , индефикация в Братството . Позвъни .
Просто за днес : В АН аз съм сред приятели. Ще се сближа с другите хора в братоството , за да отдавам и получа в замяна .
Позвъни
“Бояхме се , че ако някога разкрием душата си пред някой ще бъдем отхвърлени . Но
приятелите от Братството на АН наистина ни разбират”.
На нас са ни необходими приятелите от АН – нужен ни е техният опит , дружба , смях , тяхната помощ при вземането на решения и много много други . И все пак много от нас се колебаят дали да позвънят на спонсора или на приятел от АН . Не ни се иска да ги притесняваме . Мислим да им позвъним но не се чустваме достоини да губим тяхното време . Страхуваме се , че ако те някога научат за нас повече , ще ни
отхвърлят .
Забравяме , че нашите приятели от АН са точно като нас . Няма място дет да сме били , чуство , което сме изпитвали , нищо което да сме правили и , което другите възстановяващи се зависими не могат да видят в тяхното минало . Колкото повече позволяваме на другите да разберът за нас , толкова повече ще чуваме :” На правилното място си . Ти си сред приятели , ти си наш човек . Добре дошъл.”
Забравяме също , че другите се нуждаят от нас , колкото и ние от тях . Не само ние искаме да чустваме съпричастност , не само ние се нуждаем от приятелска топлота , от някого , с когото да можем да споделим . Ако се отделяме от нашите приятели от братството , то ние ги лишаваме от това , което им е необходимо , от това което можем да им дадем , нашето време , нашата компания , нашата истинска личност .
В Анонимни Наркозависими възстановяващите зависими се грижат един за друг . Това което ни очаква на другият край на телефона не е отхвърляне а любов , топлота , индефикация в Братството . Позвъни .
Просто за днес : В АН аз съм сред приятели. Ще се сближа с другите хора в братоството , за да отдавам и получа в замяна .
Re: 13 Януари .
трябва да обявиш намерението си
за сегашната ни модалност на времето може би изказването на глас е най-ефективно
не е нужно да викаш, да те слушат други хора, да се записваш - според опита ми дори е повече вредно
може да се каже че твоята първа стъпка е всъщност първата стъпка от целия процес, възнамеряването
изказването на глас е втората стъпка - довеждане намерението в нашия свят
третата стъпка е да следваш каквото ти се предложи като резултат от доведеното намерение
и последната стъпка е да продължиш нататък, като по някое време преосмислиш решението за да се отървеш от нужните за момента но ненужни в последствие емоции т.е. за да не ти остане 'белег' от миналото
първите 2 са най-неуловими и най-трудни, повечето от нас нямат дисциплината да са наясно какво искат, какво възнамеряват, като последствие гледаме какво се е случило и само правим догадки какво сме възнамерили.
бахти философийята развих ... идеята е че си готов - варен и печен ^_^
за сегашната ни модалност на времето може би изказването на глас е най-ефективно
не е нужно да викаш, да те слушат други хора, да се записваш - според опита ми дори е повече вредно
може да се каже че твоята първа стъпка е всъщност първата стъпка от целия процес, възнамеряването
изказването на глас е втората стъпка - довеждане намерението в нашия свят
третата стъпка е да следваш каквото ти се предложи като резултат от доведеното намерение
и последната стъпка е да продължиш нататък, като по някое време преосмислиш решението за да се отървеш от нужните за момента но ненужни в последствие емоции т.е. за да не ти остане 'белег' от миналото
първите 2 са най-неуловими и най-трудни, повечето от нас нямат дисциплината да са наясно какво искат, какво възнамеряват, като последствие гледаме какво се е случило и само правим догадки какво сме възнамерили.
бахти философийята развих ... идеята е че си готов - варен и печен ^_^
Re: 13 Януари .
21 януари
Единство и еднаквост .
“Единството това е спешна нужда на Анонимните Наркозависими.”
Единстветото не означава еднаквост. Единството произлиза от факта , че имаме една обща цел – да се възстановяваме и да помагаме на други да остават чисти . Но дори и да имаме едни цели , често откриваме , че нашите начини и методи , за достигане на тези цели може да се различават коренно .
Не можем да наложим своите виждания за единството или да объркаме единството с еднаквоста . На практика привлекателноста на програмата се състой в отсъствието на еднообразие . Единството произлиза от нашите общи цели , а не от начина по , които някой напреднали членове описват групата . Ако единството на групата произлиза от любов в сърцата на всичките неини членове , то тази група позволява на всеки зависим да носи посланието по свой собствен начин .
Понякога работеики един с друг в АН ще се получават силни разминавания в мненията ни . Длъжни сме да помним , че подробнистите за постигането на целите ни не са толкова важни , докато ние сме се съсредоточили към задачите на групата. Можем да наблюдаваме воинстващи несъгласни с другите членове , които са се обединили над общи деиствия , ако се отнася за нови , които идват да търсят помощ . Някой ни помогна когато дойдохме в групата . Сега е наш ред да бъдем на негово място . Необходимо ни е единство то показва на новите , че този начин на живот работи .
Просто за днес : Ще се стремя към това да бъда част от единството . Зная , че единството не означава еднаквост . Единството произлиза от факта , че имаме обща цел – да се възстановяваме и да помагаме на други да остават чисти .
Единство и еднаквост .
“Единството това е спешна нужда на Анонимните Наркозависими.”
Единстветото не означава еднаквост. Единството произлиза от факта , че имаме една обща цел – да се възстановяваме и да помагаме на други да остават чисти . Но дори и да имаме едни цели , често откриваме , че нашите начини и методи , за достигане на тези цели може да се различават коренно .
Не можем да наложим своите виждания за единството или да объркаме единството с еднаквоста . На практика привлекателноста на програмата се състой в отсъствието на еднообразие . Единството произлиза от нашите общи цели , а не от начина по , които някой напреднали членове описват групата . Ако единството на групата произлиза от любов в сърцата на всичките неини членове , то тази група позволява на всеки зависим да носи посланието по свой собствен начин .
Понякога работеики един с друг в АН ще се получават силни разминавания в мненията ни . Длъжни сме да помним , че подробнистите за постигането на целите ни не са толкова важни , докато ние сме се съсредоточили към задачите на групата. Можем да наблюдаваме воинстващи несъгласни с другите членове , които са се обединили над общи деиствия , ако се отнася за нови , които идват да търсят помощ . Някой ни помогна когато дойдохме в групата . Сега е наш ред да бъдем на негово място . Необходимо ни е единство то показва на новите , че този начин на живот работи .
Просто за днес : Ще се стремя към това да бъда част от единството . Зная , че единството не означава еднаквост . Единството произлиза от факта , че имаме обща цел – да се възстановяваме и да помагаме на други да остават чисти .
Re: 13 Януари .
Скаипа на сбирката ще е включен постоянно ако някой иска да се добави винаги е добре дошъл . Сутринта станах нали се будя по часовник опитвам се да си възвърна някак режима да ставам 6 и 30 и часовника звънна ама нещо съм поспал още малко та станах към 7 от кревата и седнах тук да си преведа това просто за днес . Преведох го не си спомням дали го пуснах във форумите ехе направо да взема тук да си направя анализа а 
. Не ще пропусна днес . Значи на два пъти се разхождах . Това ми бяха излизанията за по час и нещо . И двата пъти се разхождах със зависими момчета и си говорехме . Така и това е тая вечер на сбирката на АН искам да споделя това само бяхме само три момчета от Монтана нали . Все едно си имах сбирка в моят град . Двете момчета освем мен също са чисти . Едното спря метадона на чисто , преди нова година някъде . А другото е в първите дни също на метадоновите кризи . Та това , че си бяхме само ние знам ли зарадва ме . Нали го написах все едно си имам сбирка в града ми . Много съм щастлив от това дава ми вяра да продължавам да си деиствам и така . Ей сега ще седна ще си опиша деня . Ще си напиша когато съм се ядосвал , когато ме е било страх , когато не съм се чуствал добре , когато съм наранил някой , когато съм лъгал днес и така . То просто продължавам това дет си описвах от миналото нали по същият начин да пиша и сега ден за ден . Предложиха ми да го приема като душа нали сега ще трябва да ида и да се изкъпя нали мръсен съм от дъжда се и мокрих и така . А това да го приема като вътрешен душ душевен нали . А за миналото ето колко е важно за мен да си го опиша . Досега винаги ме е било страх да се намокря от дъжда нали , да ходя в дъжда . И това идва все от някъде , та си спомням веднъж бях още много малък маика ми нали е разведена с баща ми , и един ден се беше скарала тук с дядо ми и баба ми , и трябваше да идем в апартамента ни горе в краен квартал а това е на центъра . И валеше ужасен дъжд до колене имаше локви . Маки ми или е нямала пари или ги е пазела щото ни гледаше сама незнам , но ходихме пеш до горе . Бях подгизнал и като се качихме в Младост в апартамента нямахме други дрехи освем тези на нас , маика ми ги сложи да съхнат и така на другият ден пак мокър ходих и на училище трябваше да ходя незнам ходил ли съм . Сигурно от там изпитвам ужас . За мен дъжда е свързан с болка . И така тези неща всичките трябва да ги изкарам на бял свят и да ги споделя за да мога да продължа . Това е четвърта стъпка средство да се видя кой съм . Защо не мога да живея . Защо се опитвам да се крия от всичко , с наркотиците . Средство да се приема да се опозная . Което пък е път към това да се харесам и да се обикна . Аз неможех досега да се обикна , и защо ? Е как ще се обикна като незнам кой съм . Та така малко се раздрънках , но да ви кажа бях в болницата в раднево бях почнал да пиша вече от време на време . Незнам бях ли си описал тая случка с дъжда но сега ми нахлуват някакви такива спомени , та исках друго да кажа един ден валя , и аз бях сам навън в парка на болницата , около кръста ми беше само хавлията за банята . Май и нея махах по някое време . Не ме болеше в тоя момент вече обичах дъжда беше ми приятно да ме вали . Не ме беше страх от него . Благодарен съм , че някак повярвах в тая програма , благодарен съм , че има човек с опит по нея , които ми споделя как да я работя , благодарен съм , че има тея сбирки по интернет , благодарен съм че има и момчета в монтана в , които се вижда искра надежда за живот , и малко вярва в програмата . И това е благодарен съм и , че реших да си дам шанс , че реших поне за опит тогава да не слушам малко главата си тази същата , която уж знае всичко ама ме води винаги към едно и също болка . Та благодарен съм , че реших ей така само за опит да видя и опитам какво е това което помага на това момче там , да живее чист в самостоятелно жилище с приятелката си да си плаща сам сметките , да се чуства добре , и всички около мен да му завиждат за смеха нали . И да го плюят . Добре че бях в болницата а той идваше само на сбирки там , и те хората му се смееха нали , та това , че му се смееха всички ми даваше още по големи сили де . Защото тези , които му се смееха бяха в болницата , и продължаваха да си правят същите истории , а този на който се смееха и обиждаха си живееше добре . Е колкото и да съм склонен към самонаказване , ебах ти трябва да съм наистина сляп за да не видя кой е добре . Да сега предпочитам да съм от тези на който се смеят странните но да съм добре . Няма да забравя балъците всичките тези балъци от едно време , от училище и после дет не знаеха де е купона нали . Те също сега си живеят добре нали . та нищо много се раздрънках лека вечер на всички ...
. Не ще пропусна днес . Значи на два пъти се разхождах . Това ми бяха излизанията за по час и нещо . И двата пъти се разхождах със зависими момчета и си говорехме . Така и това е тая вечер на сбирката на АН искам да споделя това само бяхме само три момчета от Монтана нали . Все едно си имах сбирка в моят град . Двете момчета освем мен също са чисти . Едното спря метадона на чисто , преди нова година някъде . А другото е в първите дни също на метадоновите кризи . Та това , че си бяхме само ние знам ли зарадва ме . Нали го написах все едно си имам сбирка в града ми . Много съм щастлив от това дава ми вяра да продължавам да си деиствам и така . Ей сега ще седна ще си опиша деня . Ще си напиша когато съм се ядосвал , когато ме е било страх , когато не съм се чуствал добре , когато съм наранил някой , когато съм лъгал днес и така . То просто продължавам това дет си описвах от миналото нали по същият начин да пиша и сега ден за ден . Предложиха ми да го приема като душа нали сега ще трябва да ида и да се изкъпя нали мръсен съм от дъжда се и мокрих и така . А това да го приема като вътрешен душ душевен нали . А за миналото ето колко е важно за мен да си го опиша . Досега винаги ме е било страх да се намокря от дъжда нали , да ходя в дъжда . И това идва все от някъде , та си спомням веднъж бях още много малък маика ми нали е разведена с баща ми , и един ден се беше скарала тук с дядо ми и баба ми , и трябваше да идем в апартамента ни горе в краен квартал а това е на центъра . И валеше ужасен дъжд до колене имаше локви . Маки ми или е нямала пари или ги е пазела щото ни гледаше сама незнам , но ходихме пеш до горе . Бях подгизнал и като се качихме в Младост в апартамента нямахме други дрехи освем тези на нас , маика ми ги сложи да съхнат и така на другият ден пак мокър ходих и на училище трябваше да ходя незнам ходил ли съм . Сигурно от там изпитвам ужас . За мен дъжда е свързан с болка . И така тези неща всичките трябва да ги изкарам на бял свят и да ги споделя за да мога да продължа . Това е четвърта стъпка средство да се видя кой съм . Защо не мога да живея . Защо се опитвам да се крия от всичко , с наркотиците . Средство да се приема да се опозная . Което пък е път към това да се харесам и да се обикна . Аз неможех досега да се обикна , и защо ? Е как ще се обикна като незнам кой съм . Та така малко се раздрънках , но да ви кажа бях в болницата в раднево бях почнал да пиша вече от време на време . Незнам бях ли си описал тая случка с дъжда но сега ми нахлуват някакви такива спомени , та исках друго да кажа един ден валя , и аз бях сам навън в парка на болницата , около кръста ми беше само хавлията за банята . Май и нея махах по някое време . Не ме болеше в тоя момент вече обичах дъжда беше ми приятно да ме вали . Не ме беше страх от него . Благодарен съм , че някак повярвах в тая програма , благодарен съм , че има човек с опит по нея , които ми споделя как да я работя , благодарен съм , че има тея сбирки по интернет , благодарен съм че има и момчета в монтана в , които се вижда искра надежда за живот , и малко вярва в програмата . И това е благодарен съм и , че реших да си дам шанс , че реших поне за опит тогава да не слушам малко главата си тази същата , която уж знае всичко ама ме води винаги към едно и също болка . Та благодарен съм , че реших ей така само за опит да видя и опитам какво е това което помага на това момче там , да живее чист в самостоятелно жилище с приятелката си да си плаща сам сметките , да се чуства добре , и всички около мен да му завиждат за смеха нали . И да го плюят . Добре че бях в болницата а той идваше само на сбирки там , и те хората му се смееха нали , та това , че му се смееха всички ми даваше още по големи сили де . Защото тези , които му се смееха бяха в болницата , и продължаваха да си правят същите истории , а този на който се смееха и обиждаха си живееше добре . Е колкото и да съм склонен към самонаказване , ебах ти трябва да съм наистина сляп за да не видя кой е добре . Да сега предпочитам да съм от тези на който се смеят странните но да съм добре . Няма да забравя балъците всичките тези балъци от едно време , от училище и после дет не знаеха де е купона нали . Те също сега си живеят добре нали . та нищо много се раздрънках лека вечер на всички ...