противоречия с родител

Здравейте!
много ще ми е трудно да обясня проблема за който търся съвет от вас. За да разберат по-добре тези които ще (имат търпението да ) прочетат моето писмо, ще дам малко предистория. С баща ми от много години насам не се разбираме добре. Аз още от 19 годишна излязох от къщи и живях и учех в друг град и макар да съм се прибирала рядко и за малко, ние успявахме да се скараме, или поне по моя преценка той успяваше да се скара с мен и аз си тръгвах разплакана и натъжена. Работата е там, че след развода на родителите ми аз останах да живея при него, а аз съм момиче. Разбирахме се добре до момента в който аз порастнах и вече престанах да бъда малко и раболепно момиченце. Като цяло той винаги е бил скандалджия, който обича да крещи и вика, да обвинява и критикува, даже да злепоставя и иронизира близки хора, да напомня за грешките и неуспехите ти, да не те разбира, но и да не се и опитва да те разбере и да се постави на твое място, да преиначава нещата и след разговор-скандал с него обикновено се чувстваш ......трудно е да се опише.....чувстваш се омърсен, без надежди и мечти, без вяра в себе си, без желание за живот, започва да се прокрадва и да те завладява чувство за вина и т.н. Но да не се задълбавам. Аз принципно живеех отделно, на квартира за да се избягват скандалите. Но от две-три години работя в Чужбина и се прибирам за около 2-3 месеца най-много. Не държа вече квартира разбира се, би било много неизгодно и необосновано. Татко живее сам в къщата и затова се настанявам при него. Признавам, че откакто съм извън България, той се е променил малко в положително насока. Причината мисля е остаряването , може би и самотата, размишляването по въпросите за нашите отношения. Като цяло е доста по-спокоен и по-рядко от преди търси кавгата. Започва да го стяга сърцето и се чувства зле. А и е станал ужасно обидчив и чувствителен. Аз разбира се също не желая кавги повече от всичко, но ето че понякога той отново казва неща, които са обидни или неверни, опитва се да се бърка в живота ми и т.н.... и се получава кавга, която обаче ( за мое учудване и радост) вече не е приятна не само на мен, но и на него и търсим да я приключим по-бързо. А може би не му е така приятна кавгата също така и защото аз вече зная доста добре как да се отбранявам и как да не се оставям на неговите манипулации, на неговите опити на всяка цена да ме изкара виновна и черна. Може би защото вече и аз му отвръщам със същото това отношение, с което той ме е заливал години наред. И никак не съм горда от това, никак не съм горда че съм развила тази способност да бъда това, от което дълбоко всърцето си съм се възмущавала, но истината е че така се държа само с него. Макар, че не смятам това за редно ипонякога се питам – аз не се ли заблуждавам в това,че само към него съм такава или тази ненавист, отмъстителност и безчувственост се прокрадва понякога в живота ми, а живея с илюзията, че не етака? И това не ли някакво двуличие ?... но признавам- аз незнам как да се държа с баща ми, аз просто се опитвам да се предпазя , да не ме нарани отново. Все повече се убеждавам, че съжителството с него, макар и за съвсем кратък период ме запраща отново в дебрите на депресията, самосъжалението, неверието в себе си и липсата на самочувствие. А когато съм надалеч мога дори да бъда щастлива. Вече даже се питам, отново обвинявайки себе си – на този етап, не е ли повече в мен вината? Защото факт е, че явно дълбоко в себе си не мога да му простя (макар да знам колко важна е прошката и как това руши и мен самата), не мога и не искам да му се доверя и единствено се старая да се предпазя от него и да не го допускам до своя личен живот. Да, признавам че разочарованията ми от него са много и то все след такива периоди да дълго отсъствие, на забравяне на лошото, последвало доверяване, последвано от дълбоко разочарование. Надали някой ще ме разбере, затова ще спомена книгата за Енергийните вампири, която за пръв път ми отвори очите за тези неща и , която съм се убедила е толкова вярна. И въпреки това, това е баща ми, аз все пак го обичам и постоянно се питам – как да постигна някакъв баланс? Освен способността да се защитавам и предпазвам от неговите отрицателни влияния и наранявания, как да развия и способността да му прощавам и въобще да му простя за всичко. В последните години, освен всичко друго аз разбрах, колко голяма заблуда е било да мисля, че макар демонстрирайки властност и мощ, той всъщност е много слаб психически. Особено сега, когато е по-възрастен – това е толкова явно. Разбира се не се опитвам да се възползвам от това, не съм чак толкова отмъстителна, напротив аз просто.....осъзнавам че нямам даже желание да разговарям с него, нямам какво да си кажа с него......сякаш....макар да твърдя че го обичам, в мен се е настанило чувството на безразличие. Към собствения ми баща. Незная, признавам, незная как да постъпя.
За новата година реших да променя нещата и да опитам да му простя и забравя всичко и дори когато се появи дребен проблем да избягвам скандалите на всяка цена, на всяка цена да не позволявам да обсъждаме миналото – защото осъзнах, че особено когато говорим за миналото ние стигаме до най-гадните скандали и неразбирателство, всеки се мисли за прав и в крайна сметка – само си отравяме живота. Опитах се и даже успях да повярвам , че не е възмжоно да нямам и аз някаква вина, че той е постъпвал, както е мислел за добре, такъв му е характера, така е бил възпитаван, такава му е и професията (учител) и т.н. и т.н а аз съм била дете и съм правела куп грешки. Но, дали защото сме толкова различни или заради идруго, понякога престо отново губя надежда. Ето преди няколко дни , той започва със сериозен тон- „седни , искам да ти кажа нещо” . аз сякаш имам предчувствие, си помислих, оф неискам да го слушам какво има да ми каже и нямах желание за „сериозни разговори” отново. И той започва „бях на гледачка....” Аз направих физиономия на отвращение „ти няма ли да престанеш да се занимаваш с такива работи” защото си спомням макар отдавна, че ми е разправял че е ходил някъде ...както и да е той се ядоса, не бил ходил много отдавна и сега нямало да ми каже какво му била казала гледачката, после разбрах ,че тя била заговорила за мен, макар той да не я бил питал, не било лоши неща, напротив, ама нямало да ми каже....както и да е..... Тук само ще обясня защо разправям тази история , макар, че не вярвам много да ме разберат. С това аз отново чувствам, че той ужасно ме наранява. Ще питате как точно? С това, че забърква и мен в собствените си дела, дела които аз не одобрявам и са против моите принципи. Не осъждам никого – който иска нека ходи по гледачи, които иска нека гледа, всеки е свободен да направи своя избор. Аз обаче се чувствам отново като „омърсена” от това, че баща ми ме замесва в такива деяния по някакъв макар и косвен начин. Зная, че това си е негово деяние , не е мое. Но въпреки това, се чувствам гадно. Така напримен преди много години той имаше неразбирателство със сестра си относно имота на родителите им (баба и дадо). Татко накара сестра си да предпише частта си на него уж временно заради дело с мама по развода и после не и я върна и имаха много големи неразбирателства. Малко по-късно, той предписа целия получен имот от баба и дядо на мен (временно, до продажбата му впоследствие) отново заради бракоразводните дела с мама и за да няма на свое име имот по време на тези дела. Това са деяния, в които той ме намесва и които понякога са ме отвращавали. А аз съм му дъщеря. Противоречието е голямо наистина. Незная как да разреша този конфликт за себе си. Аз осъзнавам, че определено не харесвам и не уважавам баща си, заради поведението му, постъпките му, лъжите. От друга страна той ми е баща и аз трябва да го уважавам и обичам.
извинявам се за дългия пост. пуснах темата в още един клуб с надеждата за повече мнения. благодаря ви за търпението.

Мисля, че да обичаш някого е различно от това да го уважаваш.Идеално е да се допълват и двете чувства,но не е задължително.Мога да обичам родителя си-отгледал ме е и т.н.Но не съм длъжна да го уважавам,ако установя,че не заслужава, ако дълбоко ме разочарова като личност. Случва се, когато пораснем и погледнем на близките си с други очи и изисквания. Лошото е,че обичта без уважение се превръща в подаяние.И това е еднакво тежко и за двамата. Все пак, тънкостите в отношенията ви ги знаеш само ти.Прецени трезво нещата и не се измъчвай да променяш нещо,което не можеш.

Здравей, доколкото разбрах ти просто искаше да споделиш ситуацията ... и може би да получиш някаква обратна връзка. Аз мисля че още сте емоционално свързани един за друг. Не знам когато си била по-малка към кого си била привързана. Когато между двамата родители има конфликт детето винаги заема страната на единия, за да се защити от неочаквани събития. Образува се нещо като двойка, която се бори срещу другия. С времето тази двойка става излишна защото вече няма опасност от която да се бранят, но е много трудно да се превъзмогне. Да не говорим и за нормалната бащина ревност към дъщерите :) Като опит мога да ти кажа как баща ми се раздели със сестра ми, когато се женеше - С КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ. За първи път го видях да плаче като малко дете.

мисля, че се измъчваш за неща, които не са твой проблем. Просто човекът е такъв и толкова. Напълно те разбирам. По средата на поста ти си мислех да ти пиша за енергийните вампри, но ти сама пишеш за това. Е така е, има го това. Аз имах години наред подобен проблем с моя баща и го реших просто с противопоставяне. И твърдост. Просто си отстоявах тезите, имах чиста съвес и му казвах в очите, че го обичам, но не е прав. Например твоя баща ходил на гледачка. Ами не е прав! Казваш му в очите - татко ти си учител, пример за децата, това ли правиш? Това са бесовщини. Отиди на църква. Отиди на Литургия. Помоли се за мен. Пък той да си вика. Формулата е следната: мрази зъблудата, обичай заблудения. Така, че спокойно му мрази грешките, сделките с имоти, викане, каране, обиди, вменяване на вина, бесовщини и т.н., но него си го обичай, съчувствувай му, като на човек обременен и се моли за него.
Ако си от София, отиди в Руската църква и се помоли в криптата на Св. Серафим Софийски Чудотворец. Напиши му бележка, изплачи му проблема си. Много помага. Пък заведи и баща си там.
Желая ти успех и радост! И пиши.

а защо си останала след развода при баща си??
..в смисъл..майка ти къде е ??тя ли те е отхвърлила , или съда те е дал на него..
и как точно си го отхвърлила ти, след като до определена възраст казваш, че сте се разбирали добре..

...и аз мисля, че не е задължително да харесваме родителите си, за да ги разбираме...

Формулата е следната: мрази зъблудата, обичай заблудения. Така, че спокойно му мрази грешките, сделките с имоти, викане, каране, обиди, вменяване на вина, бесовщини и т.н., но него си го обичай, съчувствувай му, като на човек обременен и се моли за него.
Това е много добър съвет. Ще го запомня. И аз имам проблеми с баща ми. Авторката на темата все едно е разказала моя живот, толкава си приличаме.

Благодаря на всички за отговорите и съветите.
Ще опитам да обясня по-подробно все пак (дано не е отегчително), аз даже веднъж писах в дира или в абв-то, но беше преди три-четири години, преди да започна да работя в чужбина. Тогава си спомням бях доста гневна на постъпките на баща ми и и мисля, че не всички ме разбраха. Но откакто прочетох книгата за енергийните вампири аз най-после осъзнах и подредих пъзела в главата си. Най-после, за пръв път, отдъхнах и мога да кажа, че благодарността ми към човека написал книгата е огромна ( аз четох книгата на Ал. Александрович от Спиралата). Четейки книгата , аз не можех да спра, страница след страница, тя сякаш бе написана за баща ми. Затова как предизвиква скандали, провокира те и те въвлича в тях, как постоянно ти вменява чувство за вина, как търси всеки най-малък повод да те критикува, иронизира, подиграе, а в същото време никога не би те похвалил или одобрил, как е вечно недоволен, сърдит. И логично такова поведение може да се възприеме като възпитание, да речем по-строго възпитание, каквото винаги съм смятала е имал моят баща, защото ме обича. А той наистина ме обича силно. Аз също все още го обичам, макар и не така безпределно и безрезервно както преди. И точно и заради тази си обич и силна привързаност към него, аз реших да остана при него след развода, защото мислех, че мама не е права да иска да се развежда и че той страда, наранен е, а аз винаги съм искала да го защитя. Да, той винаги е споделял съкровено с мен, даже си е поплаквал, споделял ми е колко огорчен и разочарован е от мама, как тя го е напуснала , предала. По това време безрезевно му вярвах и не вярвах на мама, а и тя не можеше да ме „спечели”, така както ме „печелеше” татко. Сега обаче разбирам, че той, най-вероятно несъзнателно, просто ме е добре „обсебил” за да бъда на негова страна. Както и да е, дотук нищо толкова лошо, живяхме добре от 14-18 годишна аз и любимия ми татко. Тук е мястото да кажа, че той има наистина много добри качества като баща и за съжаление в това писмо говоря повече за недостатъците, но това не значи че той е злодей. Просто аз съм напълно убедена, че баща ми има тази болест и тя се изразява точно в това собственическо, обсебващо поведение, използване на слабостта на жертвата (както пише и в книгата обикновено това е един избран човек от семейството) и вменяване на вина, страх и зависимост. Мисля, че след развода с майка ми , от майка ми той се обръща към мен. За голямо съжаление, дори да вярваш че този човек те обича, страданието което ти е причинил и ти причинява, ще те накара да се запиташ – а това обич ли е? Той въобще способен ли е да обича? Всичките му връзки след развода са били със слабохарактерни и мекушави жени, като сегашната му приятелка е толкова крехка и страхлива, че едва и се чува гласът и, и когато говори сякаш плаче. Никога за никоя досега (а много приятелки имаше) не ми е казвал, че я обича или че е влюбен, даже сегашната искаше да изостави по едно време (щото му била омръзнала) но аз направих всичко възможно да го навия да не го прави, дори се ядосах и му се скарах. Жената е наистина страхотен човек, и истината е, че тя също има нужда от него, защото е ужасно самотна, да не говорим че го обича безрезервно. Егоистично е, но така и аз съм по-спокойна, защото не излива всичко в/у мен. И така, макар прочела книгата, аз омаловажих доста факти и продължих напред. Намерих си добра работа и заминах. Когато съм далеч оттук се чувствам истински жива. Като се прибера от чужбина в къщи, аз все още съм изпълнена с ентусиазъм и пращя от енергия, любов към баща ми, желание да направя нещо за дома, за него, въобще аз грея, пърхам. И ето вече трета година аз печално установявам, че прибирайки се в България, в къщи аз постепенно ставам друг човек. Отново онзи депресираният, жалкият, самосъжаляващ се, започвам тотално да се променям и външно – надебелявам, не се грижа за външността си, страня от приятелите, появяват се старите ми болести, започвам де се лекувам и ходя по лекари. Тотално се променям. Макар прибирайки се да съм се нахъсвала ,че мога да се справя и няма да позволя да ме повали, ще бъда силна и т.н. и т.н. Мога ужасно много неща да напиша и разкажа, но зная че само човек, които е бил потърпевш ще ме разбере истински.Защото тук нещата са повече в сферата на психологията. Той много рядко си е позволявал да ме удари, зашлеви шамар. Но психически, той ме е зашеметявал редовно – тъкмо когато съм се вдигнала от предишния, той ме зашлевява с нов „психически” шамар. В стремежа да се защитя аз открих че съм развила доста „мании”. Първо – аз никога не споделям с него – за лични неща и дума да не става, но аз и не споделям чисто ежедневни, за работата – нищо. Аз така усърдно крия всякакви факти , но и веществени доказателства за мои лични, интимни неща, за неща които дълбоко ценя и ми дават радост в сърцето, надежда, мечти. Защото се страхувам, че той би могъл да ги опорочи, обезличи, да се подиграе, въобще за мен е немислимо да споделя най-ценните на сърцето си неща с него, това ще значи че съм ги хвърлила в боклука. И ето прочитам – не давайте бисерите си на свинете или нещо такова бе написано. Въобще когато прочетох в книгата съветите към жертвите на ен.вампири бях изненадана колко от тях интуитивно съм спазвала, дори с цената на това да се срамувам от себе си и да не разбирам защо го правя. Дори да съм си давала сметка, че това е някакво мое въображение, въображаема защита. Ето в къщата имам собствена стая, на която сложих райбер. В последно време постоянно слагам райбера и той подивява, когато се опитва да влезе. Разбира се той никога няма да почука или влезе внимателно, а направо нахлува говорейки или крещейки. Естествено понякога аз спя или си почивам или си чета исъм се отпуснала, не мога да допусна, че той ще влезе с цялата си отрицателна енергия и ще ме „свари неподготвена”. Заключвам се и когато влизам да се къпя, защото дори тогава не се свени да нахлуе по някаква причина. И какво съм се срамувала от собствения си баща. Който е живял с енергиен вампир ще знае, че нормален разговор с тях е много голяма радкост, той винаги започва да води разговора към спор или пък започва да търси противоречия в думите ти и да те”разобличи” че говориш глупости или пък просто различието на мнения се превръща в проблем и разговора приключва със сръдни. А сръдните са негов специалитет. Той се сърди с месеци, че и година. Аз съм ти сърдит, трябва да ми се извиниш – това съм го чувала хиляди пъти. Колкото и да продължа да пиша все ще е недостатъчно и ще има още за писане, но надали някой го прочете, а и защо. Въпросът е, че аз твърдя че го обичам, но вече незная колко количество истина има в това. Мисля, че голям процент от обичта ми е и съжаление и подаяние както каза . Другото, което ме плаши е че не виждам изход, друг освен да не позволявам никакво по-дълго съжителство с него. Всъщност това не е толкова страшно, нормално е за моята възраст да съм омъжена, даже с деца, но уви не съм. Иблагодаря че прочетохте изповедта ми. Исках и да пиша и обясня какво почувствах при тази история с гледачката при която той ходил, но може би друг път.
Желая ви приятен ден

благодаря ти KUKUMICIN , наистина е добра тази формула, само дето аз наистина вече незнам как мога да му помогна, обезверена съм че бих могла, че имам още сили и енергия, че не се страхувам да бъда повлечена и т.н. , иначе ужасно му съчувствам понякога. Не съм писала за това, но ужасно много пъти съм правела тази доброволна жертва да му обяснявам с часове - какво защо, къде не е прав, с търпение, дипломатично, със заобикалки. сам да се сети. Или пък направо му казвам в очите някои неща, разбира се не като него - с обиди. (защото за баща ми думите тъпачка, глупачка, малоумна, шопар (ако съм надебеляла), мърла, шаврантия и т.н са нещо нормално.) И си мислиш, че е разбрал, нещата се успокояват замалко ... и после...пак същото се повтаря и виждаш, че нищо, ама нищо не е разбрал, няма и да разбере и сякаш го прави нарочно, а не че е глупав да не разбере. Понякога той явно се измъчва, точно защото аз също както ти пишеш сам се променила и то много - отстоявам си тезата, станала съм твърда и силна (поне пред него) ,противопоставям се, не искам помощ от него, сама се справям и съм напълно независима. В комплект с това го държа напълно далеч от лични си живот, което от своя страна го обижда. Но както по-горе обясних, аз нямам друг избор, не спазвам ли това, после съжалявам, правила съм грешката много пъти и винаги съм съжалявала след това. зная, че трябва да се помоля и ще го направя. Но не вярвам , че какъвто и да е разговор или бележка ще помогне. Това вече е опитвано и то много пъти, без резултат, пълна загуба на време и сили.

Мило момиче, аз имам подобен баща и съответно подобни мисли и преживявания. Ти сама и без ничия помощ си разбрала много за себе си и баща си. Хората тук са ти го казали много добре. Не можеш да промениш баща си, не се и опитвай. Не го мрази за това което е, той не знае друго (по една или друга причина). Но не се и обвинявай за това че не можеш да го обичаш по начина по който очакваш. Обичта трябва да се заслужи, а и не е даденост - завинаги - може да се загуби. Нормално е да не уважаваме постъпките на другите когато са в разрез с принципите ни - па било то и постъпките на родителите си. Научи се да казваш "не" - това е много важно, за да не бъдеш въвлечена в истории, за което после ще се мразиш. Работи върху чувството за вина, което баща ти явно е развил у теб до съвършенство и на което той разчита за да те манипулира!
С две думи - Вярвай повече на интуицията си и послушай чувствата си. Всичко което мислиш и чувстваш е нормално за ситуацията ти. Ти трябва да оцелееш и да наравиш всичко което зависи от тебе да изживееш живота си спокойно и щастливо. Всичко коеот дължим на родители те си е известна грижа, останалото не зависи от нас.

Аз също не мисля, че нещо може да му помогне. идеята ми беше да си помогнеш сама на себе си, като се измъчваш и самообвиняваш по-малко. Приеми, че по принцип нямаш правилен ход. Дори съвсем да го изолираш и да не го чуваш дори, пак няма да си спокойна. Просто си такава, май. Съжалявам, че си подложена на този тормоз. Трябва да изтърпиш, с Божия помощ. Всичко в живота има някакъв смисъл, въпреки и често да не го разбираме. Още веднъж ти желая успех!

От както прочетох темата ти само мисля как да ти помогна, какво да те посъветвам и как да процедираш с въпросния вампир. Както ти е писал Кукумицин правилен начин няма. Каквото и да направиш, каквото и да му кажеш, той винаги ще те изкарва лоша.
А не можеш и да му кажешТи си вампир! и тия книги за енергийните вампири едва ли той ги е чел нито пък ще иска да ги прочете, за да промени поне малко себе си.
Можеш само да се динстанцираш от него ,както си направила ,да се махнеш ,да заминеш далеч от него и да не се връщаш повече при него,докато е жив. И те съветвам когато създадеш семейство, никога не го допускай до семейството ти. Ще ви отрови отношенията и с мъжа ти и с децата ти.
В кой още клуб си пуснала темата, да видя кой какво е писал, че и мен живо ме интересува какво да правя с моя баща- енергиен вампир?
Както казваш всичко това е в сферата на психологията ,бих казала и в сферата на човешките взаимоотношения . Имам един въпрос към теб-освен в псхихически тормоз обвиняваш ли баща си в нещо конкретно, нещо което можеш да му кажеш открито в очите така че да разбере какво му казваш? И втори въпрос-защо се разведоха с майка ти? Той тормозеше ли и нея ,така както теб? И не ми стана ясно, и Ариела те е попитала същото-Защо си останала при него след развода ,щом като те тормози, няма логика.

Манипулира те, оказва ти психически тормоз напълно съзнателно.
Престани да го мислиш и да се връщаш назад. Той няма да се промени. Само ще остарее повече и ще има нужда от теб повече. Това е капан. Обичай го и се грижи за него колкото ти се иска, но си живей своя живот. Стой колкото се може по-надалеч от него и общувай колкото се може по-малко или никак.
Другият изход е ти да се научиш да го манипулираш, но след толкова години това ми се струва малко вероятно.

Само ще остарее повече и ще има нужда от теб повече. Това е капан. Обичай го и се грижи за него колкото ти се иска, но си живей своя живот
Правилно. Но имай предвид , че с напредване на възрастта му, негативите в характера му ще се изострят. Това е правило в психиатрията. Така че ако можеш, извоювай си икономическа независимост сега когато си млада, силна и имаш възможностти, за да не опреш да разчиташ на него или на някакво наследство от него. Това ще му даде коз да те манипулира още повече.

Исках да кажа,че колкото повече остарява баща ти, толкова повече ще те тормози, ако му позволиш. Не очаквай и не се надявяй ,че ще се осъзнае и ще промени отношението си към теб. Всъщност той не прави това нарочно. Той не иска да те унижава и нарнява. Ти сама се чувстваш унижена и наранена от неговите думи и действия. Той си мисли,че така е правилно, че го прави за доброто ти. Прави го деспотично,но открито. Така разбирам постовете ти, ако греша , ме поправи. Не е много лош баща ти, поне не е подъл. Ти да видиш моя! Толкова е хитър и подмолен, така извърта нещата в своя полза,че ти идва да се гръмнеш.

Възможно е проблемът ти да се корени някъде дълбоко в ранното ти детство, в спомени отдавна забравени, на които ти не отдаваш никакво значение. Някоя негова дума, неволно подхвърлена от него дълбоко ,да е наранила малкото дете , което още живее в теб.
Ако можеш спомни си нещо, дори да е нещо обикновено,несъществено и ни го разкажи. Примерно хранеше ли те като беше малка, обличаше ли те. С какви думи ти говореше-нежни и топли или все ти се караше.

здравей Нова благодаря ти за загриженоста и благодаря на всички за мненията и милите думи.
въпросът е наистина много сложен, защото не говорим за някой чужд човек а за собствения ми баща. също така, както вече написах, аз акцентирах в/у негативите му, а това не създава пълна и справедлива картина. той има и много добри качества- -обича да готви за другите, принципно е загрижен и доста отговорен към децата си (т.е. май само към мен, аз имам сестра, с която въобще не си говорят от години и никой от двамата не ще направи първата крачка и компромис, ако трябва да добавя сестра ми в голяма степен е наследила изцяло неговия характер и затова така се получават нещата....кофти отношения в нашето сем-во), човек който държи на обещанията си, с много добро чувство за хумор, интелигентен и много добър в професията си. Не мога да не бъда благодарна и да не уважавам баща си за това на колко неща ме е научил и най-вече - когато бях малка, преди да се разведат, той беше чудесен баща (друг е въпроса, че май далеч не е бил прекрасен съпруг, а може би и не дотам добър и към сестра ми ).... аз мисля, че когато след дългогодишен брак родителите ми се разведоха и двамата станаха много по-лоши (аз дълги години също така не се виждах с майка си, тя не ме търсеше, и до сравнително скоро не можех въобще да и се доверя и не знаех също така дали обичам и нея), много изнервени, развеждаха се цели 10 години!!! съдебни делби, дела, глупости, водеха ни по съдилища, просто ужас... циганска работа. та баща ми си беше такъв , да речем нормален баща, малко по-строг, държеше на учението (което е добре), но и аз бях много послушна, гледах го в очите като малка, но имах и страхопочитание. добре, ама след 18 годишна започнах да проявявам свой характер и оттогава датират нашите проблеми. аз преминах през доста проблеми и от личен х-р - не се хранех и станах 40 кг., депресии и т.н. , но баща ми никога не променяше поведението си към мен и даже проявяваше жестокост, та той се дразнеше даже когато излизам с приятелки, когато си слагам червило, когато говоря с момче по тел - говорела съм като курва и т.н. и т.н. и въпреки, че аз завърших висше, живеех си нормален живот с тогавашния ми приятел - той постоянно бе недоволен от мен, постоянно ме критикуваше, аз приберях ли се само за няколко дни (доста години живеех и учех в друг град) той правеше скандал, че не съм седнела да изчистя и подредя къщата, да сготвя ами гледам да ходя по приятелки и по дискотеки. а той винаги си е бил добър домакин, страхотен готвач, нужда от помощ не е имал. с две думи - той прави живота с него мъчителен, като постоянно създава скандали за "гомняна клечка" както се казва (извинете за израза!) , постоянно ти натяква как това не си направил както трябва, онова не си направил както трябва, дори следването ми не било следване (само защото учех задочно), защитава моя приятел, не мен , въобще постоянно против мен, постоянно създава изкуствено напрежение и разправии, а в същото време грам не усещах да се интересува от мен, моите проблеми, аз тогава разбира се имах много такива, но никога не е имало с кой да поговоря, да споделя.... но той като се видехме гледаше да ми разкаже за неговия живот и преживявания, аз после когато понечех да кажа и разкажа нещо за себе си - той имаше да си гледа сериала.... по-късно, в един момент от живота си (след раздялата с приятелия ми) аз изпаднах в депресия , прибрах се в къщи, в родния си град, за да се пооправя, но това беше голяма моя грешка, защото от съжителството ни тя само се засили ужасно. тогава усетих ужасна студенина и жестокост от него, не мога да го забравя, как продължаваше да ми преви забележки за подредбата в дома, да не цапам , да чистя с прахосмукачката ... и т.н. а аз ужасно страдах..........но тези ми спомени може и да са по-черни поради самата депресия... сигурно е така.
Няма смисъл да разказвам толкова, много показателни примери бих могла да дам, но истината е, че той не е лош човек като цяло, но има специално отношение към мен (като малка имаше слабост към мен, и той и всички го казват) и това специално отношение беше чудесно когато бях малка и стана нетърпимо когато порастнах. незная какво е това. но също така, както вече писах - той отговаря на всичко написано в книгата и не само - там има видове - лунни, слънчеви и т.н. а той може да бъде и различни видове сякаш. Аз просто искам от него да се държи нормално с мен, да не ми вика крещи, обижда, да не се опитва след това да бъде извинително мил, нежен и събуждащ съжаление, да не се дразни когато се виждам с майка ми (преди две години се опита да ми забрани да го правя?!! но аз разбира се не се подчиних), да не е вечно против мен, ироничен, надменен, а да се зарадва на моите радости, да ме подкрепя, да ме уважава. просто той сякаш вечно играе и измисля някакви игри, театри с които да ме държи вечно в напрежение, очакване, вечно да ме занимава със себе си - но по изкуствен начин. Аз ,както казах бях много послушно дете и винаги съм уважавала и двамата си родители, да останах при баща си, но не намразих и не спрях да търся майка си. тя беше спряла (сега да обяснявам защо и това немога...) и после аз поднових връзката си с нея, но ми беше ужасно трудно, ужасно трудно, след тази огромна дупка.... и въпреки това, продължих и сега всичко е нормално и аз се радвам. Аз разбира се немога да изоставя напълно баща си, в никакъв случай, дори а замина надалеч, пак ще идвам да го видя, ще се чуваме и т.н. а той както иска да се държи...но факт е , че не трябва да съжителствам с него за по-дълго време, мисля, че ужасно му преча, той е свикнал да живее сам и това също го раздразва ... това е извода, който трябваше отдавна да си направя и да не се опитвам да "пестя пари" , "спечелвайки" си нервно напрежение.
другия клуб в който пуснах темата е езотерично лечение, но оттам ми казаха че е неподходящо мястото и май са прави. аз имах в предвид да попитам за това как човек най-добре да се справи с проблема енергиен вампир и какво най-добре да направя. Да, мислела съм за това - да му кажа ти си вампир и да му дам да прочете ... :-) но мисля че много лесно се отгатват последиците и какво ще ми се изсипе после в/у главата и колко пъти и как иронично ще се повтаря и как всички ама всички негови приятели и роднини ще знаят и..... как после ще започне даже мен да ме нарича такава - къде подигравателно ,къде сериозно и как...... като че ли не знаеш как всичко умело се използва срещу теб след това , всичко което би могло да се използва с/у теб .... за съжаление - така си е. малко или много сме се специализирали от съжителството си с вампир, но въпроса е колко сме останали нормални след това..... защото майка ми още си носи някои комплекси. аз също се опитвам да лекувам своите и както ме посъветваха по-горе- имам да оправям свои проблеми - здравословни, душевни, за себе си трябва да се погрижа май....
желая ви приятен уикенд

Моят приятел Психотерапевта обича да разказава следният случай- Работил той с един Лош човек. Ама наистина изпитан интригант .Възрастен, с внуци той обичал да прави мръсотий на по – младите си колеги
.Веднъж обаче той срещнал психотрапеват и му казал- Докторе, какво да правя с един човек когото мразя.Психотерапевта знаел, че Лошият човек има за началник един още по – лош човек и спокойно и твърдо му ракал-
Кажи му че го обичаш-
и си представил картината в която Лошият човек казава на Лошият си началник, че го обича.Не разбираш докторе казал отново Лошият, аз наистина го мразя този човек и не мога да го гледам .
Е ,ако наистина много го мразиш -казал учителя ми -трябва 5 пъти да му казаваш че го обичаш всеки път когато го виждаш- продължил вътрешно да се смее на картината която вижда учителя ми
Лошият човек го погледал малко и недоумяващ си тръгнал.
Минали някоко години.На една маса в присъствието на доста хора Лошият човек станал помолил за тишината .В тишината учителя ми учуден чул как, той вдига тоста за него, за това че той му е помогнал преди години .
Учителят ми бил забравил отдавна за случката и недоумяващ го гледал
.Той знаел, че никога не е помагал на лошият човек
И тогава лошият човек продължил.----Преди години аз и жена ми имахме сериозни проблеми, нещата бяха стигнали до разавод .Аз я мразех и не можех да я гледам , тя мен два пъти.На стари години за смях на децата и внуците се развеждахме .Веднъж срещнах психотерапевта .Хрумна ми да го питам какво да правя с един човек когото мразя , демек жената .И той ми каза да му кажа че го обичам
.Аз не повярвах на ушите си и се опитах да му кажа, че тава не и човек дори , но той ме прекъсна и ми каза .---Ако наистина много го мразиш, всеки път когато го видиш трябва не един или два пъти да му кажеш ,че го обичаш , а 5.
Помислих го за луд .Но, вечерта си бях забравил ключовете и когато звъннах жена ми ми отвори.Тогава не знам какво ми стана, че взех и и казах, че я обичам.И то не един, а цели пет пъти.
Тя ме изгледа като че съм ку-ку и нищо не каза .Но, ето сега благодарение на съвета му с бабата сме заедно.

Здравей,
имам подобни отношения с майка си и напълно те разбирам. Единственото лечение, което досега съм открил, е максимално ограничаване на контактите. Колкото по-малко, толкова по-добре. Когато идваш в България, по-добре си взимай квартира, пари се печелят, потрошени нерви - не. Въобще ти се чудя на ентусиазма да стоиш по 2-3 месеца в едно жилище с такъв човек. От описаното от теб ми се струва, че баща ти те приема по-скоро като собственост или като заместител на съпруга, отколкото като дъщеря. Повярвай ми, това, че ти нахълтва в банята и ти не трябвало да се криеш, защото ти бил баща, хич не звучи като нормална връзка между баща и дъщеря. Все пак си зряла жена, а не 3-годишно момиченце.

Моят съвет е да пазиш дистанция - физическа и емоционална, старай се да не изпадаш във финансова зависимост от него, защото тогава ще стане наистина страшно. Гледай си живота, намали идванията в България и когато си намериш партньор и създадете семейство, дръж го далеч от баща си! На всяка цена! Не се карай да го обичаш или уважаваш, тези чувства не идват по поръчка и само си внушаваш вина, а вероятно си носиш достатъчно внушени "вини" вече! И последно - гледай да не попаднеш в капана да си намериш съпруг, копие на баща си, защото за съжаление се случват такива неща...

Успех и горе главата!