дайте ми съвет...

Да попитам тук. Става въпрос за ученик в шести клас. Абсолютно никаква заинтересовеност към почти нищо. Проблемът е всеобхватен. Не иска да си подрежда стаята /нещо невероятно е, не може да се влезе/, не иска да учи /двойки само, заплашват да го оставят в същия клас/, не искаше и да се къпе и мие зъбите, но това се пооправи /заради мацките ли не зная/.
От друга страна плаче и казва че се старае и иска да е добър ученик. Мобилизира се за два дни и след това отново потъва.
Не се дрогира със сигурност! Такъв е още от детската градина. Имаше проблеми в семейството ни, но преди две години се решиха с развод. Сега всичко е спокойно и няма причина да продължава това. Говоря много, гледа ме разбиращо и обещава. Гушка ме и казва че ме обича. Как да му помогна.
Да поясня само че насилствени методи не използвам. Забрани - да, наказания - да. И си ги спазва без да мрънка.
Свикнал ли е така, кажете, какво да правя? Психолог ли да търся??
Благодаря предварително!

В отговор на:

---

никаква заинтересовеност към почти нищо.

---

Значи все пак има някакви интереси! Какви са те??

AHDS - синдром на хиперконцентрацията.

Детето е свръхчуствително и много интелигентно???

Кураж, не сме сами!

Здравейте, доколкото разбирам ситуацията в семейството е била тежка и дори сега да твърдите че за Вас е спокойна, не се знае за него как е. Ако проблемите не отшумят е наложително да се погрижите за неговото психично здраве така както го правите и за неговото телесно здраве. При консултацията с психолог-психотерапевт мисля че първо ситуацията ще бъде изяснена което е първата крачка. Детето е във възраст в която започват да напират различни емоции, срам, вина и т.н. Първо обаче трябва да отхвърлите всякаква физиологична причина. Имах случай, в който дете разваля рязко успеха си. Оказа се че има промяна в зрението, но не казва на никой защото момичетата в класа му много се подигравали на едно момче с очила. Беше много изобретателен и никой не го беше забелязал. Така че първо с него трябва надълго и нашироко да споделяте нещата. Не разбрах дали сте майката или бащата на детето, но ако приемем че сте майката трябва някак да му внесете мъжката гледна точка за нещата по принцип. Затова е добре психологът да е мъж според мен, за да може детето да успее да направи идентификация. От разтояние много неща не могат да се кажат, така че ... успех.

или ADHD - хиперактивност

и аз мисля, че по някаква причина няма страх от теб и му трябва по- авторитетна фигура..
наблюдавам племенниците си- на 5 и 2 години..майка си я нямат за нищо, макар че основно тя ги наказва, говори и възпитава..хитреят и вършат наопаки..но като им изръмжи баща им, се строяват в две редици и двамата му висят по крачолите и него най- обичат..
къде е бащата в цялата картинка след развода при теб??

Да.Трябва ти професионална помощ от добър детски психолог.И се въоръжи с търпение.Лечението може да трае месеци,дори години.

Мързи го просто. Аз бех същия, че и продължавам да съм.

Да, имаше интереси, които по-рано предпочиташе пред всичко останало. Спортува и свири на китара. Но в момента го прави колкото да не спре изобщо. Т.Е. ако не се обадя да попитам ходил ли е няма изобщо да отиде на тренировка или на урок.
Също така по цял ден обича да е навън с приятели, това предпочита основно.
Чувствителен е според мен.
Плащах пари за частни уроци лятото и самата учителка ми каза че просто няма смисъл да си давам парите просто нищо не се получава.

Ситуацията в момента е спокойна предполагам че и за него, защото общува с баща си нормално. Виждат се в седмицата по няколко пъти. Предполагам че щом не му отказва се чувства добре. Питала съм дали го прави на сила и ми казва "не". Не изключвам, разбира се да ме заблуждава, за да ме предпази, защото го познавам.
Той носи очила, така че мисля това да не е причина. Очилата му са изключително добри, ходим в известна частна клиника във Варна.
Притеснявам се да потърся психолог, защото не познавам такива. Ако някой ми препоръча ще съм благодарна.

Бащата след развода е близо. В същия град, опитва се да се държи нормално, но нямам представа какво говори или прави. Наскоро го наказа, което означава че упражнява контрол все пак.
Преди месец сина ми прекара една седмица с баща си, но така и не подобри нито успеха, нито нищо. Напротив, загуби си някои от учебниците...

много се тормозя така, ако е само мързел... не зная! Цял живот ли ще трябва да го побутвам че да направи нещо или все пак има стимулиращи ситуации, които оправят малко този мързел
просто изключително неприятно е да се прибереш от работа вкъщи, к дет се оставил сутринта подредено и приятно и да завариш мръсотия, влизано с кални обувки, разхвърляно, просто е гадно!

а дали ще бъде свръхусилие за вас да опитате да говорите с баща му - за детето, как се чувства, как ги вижда нещата. сигурно ще е много трудно, но най-добре би било да съберете сили,ако е разбира се е възможно. щом голяма част от времето прекарва при вас и при него, то е хубаво да има по-малко бели петна, поне да е ясно какво се случва там, дали нещо отдругата страна не го потиска...? трябва си работа с терапевт, и според мен...
за кой град си търсите консултант/терапевт?

сияйно и пусто отвъд

Велико Търново и областта, пътуването не е проблем стига да зная че отивам при специалист.

Не мисля,че трябва да се търси професионална помощ.
Той почти в пубертета.Такива неща са нормални за
неговата възраст.Племенника ми е същия.
Тoва с прегръдките означава,че все още е дете.
Проблемът не е сериозен(според мен).

Това ме успокоява донякъде. Дано да е така.

от друга страна, ако се е променил коренно и има наченки на агресия и/или автоагресия, значи не приема толкова леко развода и поведението му е зов за помощ..т.е., трябва да говори с психолог..

ха, чудно! ще ти пиша на бележки, знам там една жена терапевт, която работи с деца психоаналитично. тук има също и системници, които работят с деца. първата опция е ако ходи само детето ти, а втората - за консултиране на теб и на детето ти в комплект. аз мисля, че ти е нужно по-скоро второто... но не пречи да направиш директни проучвания и в двете посоки.

сияйно и пусто отвъд

Здравей Щипка,
опитах да ти пратя контакти, но профила ти не приема бележки.
така на едро - без бележки - мога да ти кажа да пробваш консултация в ЦОПСИ, намират се в бившия Пионерски дом. Мисля, че при тях консултациите са даже безплатни (което според мен не е добре, щото терапевтичната рамка не е спазена. но така са им ги решили нещата). А ако искаш да ти дам по-конкретни контакти и имена, моля те активирай си профила.

поздрав!

сияйно и пусто отвъд

Ето ти два линка към теми, които може да са ти интересни.
ЦЪК и цък.

Мила, детето ти е супер! Имам две момчета, на 16 и 12 години. Аз съм бащата. Много е трудно, но мисля, че не е невъзможно. Въздържай се засега от психолог, за да не го подтиснеш. Тази възраст е много сложна. Не искам да те поучавам, просто моето мнение е, че тези проблеми могат да се преодолеят САМО с ЛЮБОВ и ТЪРПЕНИЕ. Не проявявай НИКАКВА АГРЕСИЯ. Най-важно е да му покажеш, че го обичаш. Стани му приятел и го предразположи да споделя с теб. Не можеш да го възпиташ с говорене. Възпитавай го с пример. Т.е. бъди взискателна към себе си. Той ще го забележи. Ще види добър модел. Освен това много е важно какво му говори баща му, за теб, за развода и изобщо. Неговия пример и влияние са много важни. Да не го демотивира или пренавива. Опитай някак да разбереш. Може и с разговор с момчето.
Това, че свири на китара и тренира е супер. Купи му веднага книгата Ерик Клептън - Автобиография и му я подари за края на срока. Гледайте заедно някой хубав концерт на китаристи и се възхитете как свирят. Такива са двата Crossroads Guitar Festival 2004 и 2007. Има супер концерти на Eagles, Dire Straits и т.н. Той ако не слуша такава музика, трудно ще има желение да свири.
Ако нямаш възможност да намериш ми кажи и дай адрес на пощата, не в къщи, и ще ти направя няколко диска и ще ти ги изпратя до поискване. Ще ти изпратя и някои хубави филми за големи музиканти, които могат да го вдъхновят. Ако се запали, ще трябва после само да търпиш денонощното му свирене, но ще има позитивен модел и цел. Това му трябва. Ако тренира футбол и това му е по-интересно, натискай на там. Гледайте заедно някой мач. Стани запалянко. Спорете, поддържайте дори различни отбори, анализирайте и чакайте следващия мач. Говорете за Бербатов, това е супер пример за момчетата. Също и за Балъков, Трифон Иванов и т.н. От Търново са много.
Последно, има ли приятели момчето. Поогледай се дали около него няма момче, което да го подтиска или да му влияе разплуващо. Ако има начин, поощри го да дружи с някое момче, което учи, ако има токова и е готино. Това е много трудно, но би било много важно. Могат да учат за някое класно или контролно заедно, у вас. Пък може и да му хареса да изкара някоя шестица.
Желая ти успех и много здраве и сили!