Пример за децата

Можете ли да предпазите детето си от всички несгоди? Може ли да ги сложите под стъклен капак?
Все си мисля, че няма начин.
Някой писа за примера, който даваме на децата. Винаги ли сте примерни пред децата си? Винаги ли сте, човека ПРИМЕР за детето си?
Аз не мога да кажа това за себе си. Много грешки съм направила. Както и моите родители. Както всички хора.
Мисля,че няма начин да предпазим детето си и да сме му вечно пример за подражание.

Отрицателният пример е също възпитаващ фактор. Никъде не е речено, че примерите са само за подражание. Децата, от един момент нататък, вече нямат пасивно маймунско-подражателно поведение - започват да мислят сами и да преценяват. И тук е наистина важно какво сме заложили като ценности в главите им.
Иначе - не, не можем да предпазим никого от всички несгоди, а не е и нужно. Можем да подготвим донякъде справянето/несправянето с тях - вж. по-горе. Пак е въпрос на родителски приоритети. Какво влагат в понятието "човек", както и в подхода към живота - кое е по-важно, кое по-маловажно, кое може да се пренебрегне донякъде, без кое не може. Такива неща най-общо казано.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Вероятно темата ти е инициирана от мое изказване. Не обичам да обяснявам какво съм искала да кажа, обикновено това е ясно. В случая обаче като че ли се налага.

Да бъдеш примерен и да даваш добър пример са две различни неща, това първо. Едното (вероятно) включва да си лягаш рано, да ставаш пак рано, да поздравяваш учтиво, да си изяждаш всичко и пр., и пр..; смисълът на другото обаче е да илюстрираш на практика да речем че целият живот преминава в труд в един или друг смисъл, че всичко хубаво на този свят изисква волево усилие, постоянство и донейде фанатизъм и че ако си вървиш по правия път страшно няма...

Старанието да се предпазват децата от всякакви несгоди освен че е обречено на провал, е и много вредно за тях - напротив, на децата трябва да се изисква и да се товарят още от малки с учение, спорт и други задължения, съобразени с техните способности! Иначе какво отглеждаме - дебилчета и некадърници, програмирани от нас да бъдат аутсайдери?

Можете ли да предпазите детето си от всички несгоди? Да, учи го да се справя само отрано
Може ли да ги сложите под стъклен капак? Можеш - колко време ще го държиш там и какво ще се случи като махнеш капака? Смятам че резултата ще е пагубен
Винаги ли сте, човека ПРИМЕР за детето си? ДА добър или лош пример, но аз съм пример за децата си.

Никога няма да забравя една случка преди години с баща ми и племенника. Вървят си дядо и внуче, баща ми пуши и си хвърля фаса на улицата. Малко по-късно се чува констатацията "Дядо ти си мърльо", "Защо така мислиш, дединото?", "Ми нали само мърльовците си изхвърлят боклуците на улицата, значи и ти си мърльо." От тогава баща ми беше в състояние да си носи фаса в джоба, но не и да го хвърли извън пепелник или кофа.

Не знам дали съм права, но по отношение на възпитанието на детето, но винаги казвам какво очаквам да се случи от дадено негово действие или постъпка и го оставям да се оправя сам с избора си. Не съм го спирала да провери колко е горещ котлона, не го спирам при чупенето на играчки, само не купувам нови същите. Няма начин да живее под похлупак, а и не е полезно. Стремя се да съм до него и да му помогна когато ми поиска помощ. При него съм отчела, че копира поведение, моето, на баща си, на по-големите деца, на приятелчетата си. Мога да отговарям единствено и само за себе си, а за останалото да го провокирам и хвърлям в размисъл.

Тия неща за капаците и примерите ги писах за разсъждения, не че съм Майка-орлица. Напротив.....но, по традиция българската майка отглежда децата си, като цветя в саксии и да ги обгрижват до40-50ната им година. Та ми беше интересно, защото все се говори за "опазването" и"защита" на децата ни , че всичко зависело от родителите......

Ами... кой ще опази децата от орли(ци)те иначе?

Гледат ме мама и татко, докато ме поемат децата!

La dolce vita!

Аз малко съм се разминала с традициите, защото мама не е имала възможност да ме държи под похлупак. Затова когато трябва, се чанча, без да си търся виновни. И понеже съм гадина, защитавам принципа "Щом аз мога да се справя, значи и ти можеш". Не е много удобно за наследника, но пък му вдигам летвата и самочувствието /мрънка,мрънка, но в крайна сметка му харесва резултата от положените усилия/.

Опазването и защитата са до време. После - сами в джунглата, въоръжени с толкова разум и умения, колкото са усвоили под топлото домашно крилце.

Абсурд!
Дори не знам кои са всички несгоди, та камо ли да се опитам да ги предпазя от тях. Дори и малките деца имат нужда да си ожулят колената, за да запомнят, че да тичаш гледайки назад е опасно...

Да ги сложа под стъклен похлупак? Не и аз. Всъщност, нито ще ги предпазя така, нито ще им помогна. А ако утре мен ме няма?!

Дали съм пример? И да не искам, няма как да не съм. Що за пример съм е друг въпрос.
Майка ми все казваше: възпитанието е това, което детето гледа, не това, което чува.
Та така.

Можете ли да предпазите детето си от всички несгоди? Може ли да ги сложите под стъклен капак? Не, и не е нужно.
Винаги ли сте примерни пред децата си? Какво значи примерни? Ако включва това дасе държа като мома от 19-ти век, определено не съм примерна. Ако включва спазване на приетите от мен морални норми, примерна съм.
Винаги ли сте, човека ПРИМЕР за детето си? Не. Най-малкото те растат в друга среда от тази, в която аз съм расла и няма как моите принципи да се покриват 100% с техните. За мен е достатъчно, че искат да си говорят с мен, т.е. дори и да си спорим по някои въпроси, все пак чуват и аз какво им казвам. Не искам да ме повтарят. Искам да станат много по-добри, по-щастливи, по-успешни и т.н.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Докато са малки можем да ги предпазваме.
Когато са в тийн-възрастта можем донякъде да ги предпазваме. Можем да ги информираме за някои последствия от едно или друго тяхно действие, да изкажем личното си мнение (дори и забрана), да потърсим "помощ от приятел"(ако е необходимо и от професионалист) и да сме винаги он-лайн за споделяне.
Също в тази възраст трябва, освен да се справят с училище, да се учат и на самостоятелност, да помагат вкъщи, на 17-18 години да работят през лятната ваканция...
Важното е да имат самочувствието и подготовката да се справят самостоятелно. Според мен, 21 години е подходяща възраст да "се тестват" сами доколко са готови.
(А ние трябва да сме пак он-лайн.)

Споделете!

Някъде (знам къде, ама няма да се впускам в подробности) бях прочела, че тъй като не можем да предпазим децата си от несгодите и трудностите, по-добре е да ги научим да живеят и с справят с тях.
Е това много ми хареса навремето.

старая се да не давам повод да се срамува от мен и за мен
другото не ми е във власт
освен това се надявам да съм я научила да извлича поуки от видяното и преживяното в семейството, а не да го повтаря като поведение

и се надявам да не те гложди мисълта, че видите ли - децата ще ни подражават и затова трябва да сме идеални. не бива да ти става фикс-идея.
аз, ако подражавах на видяното от родителите си... по-добре да не казвам какво щях да бъда:)