Дългото съжителство

и каква е неговата тайна? Размислих се, щото утре едни приятелчета празнуват 20 години брак, ама не къв да е брак, ами като гледам още си гукат кат гълъбчета и си се обичат, то си личат тези неща. Та понеже аз се провалих с гръм и трясък и понеже виждам около мен един куп мъртви бракове, поддържани на изкуствено дишане я заради деца, я заради имоти, я по навик, та питам аз (далия искам да се произнесе, тя има опит в таз работа) каква му е цаката да се запази тръпката, блясъкът в очите, желанието, уважението и доброто разбирателство? Щото, ако имам поне малко късмет да срещна през следващите две-три години подходящ човек, ми се иска някак да опитам да постигна това, а не пак да стигна до реанимацията и да откача тръбичките за командно дишане...

С една единствена дума:


взаимност.


Ако и двамата не го искат и единия се дърпа....отпиши го.


Дълготрайно съжителство се получава само ако и двамата участват в дейността. Когато единия почне да се дърпа и да подбягва, другия рано или късно ще си изнесе парцалките.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Не се обвинявай, и не си взимай сама вината на гърба.


Каквото и да се е случило, сте били двама в тази провалена връзка, и не се говори за вина, а за несходство. Няма вина там, където не се е получило напасване, и двамата са се разминали. Лоша преценка на партньора, понякога липса на опит, или просто самозаблуди и временни решения...но вина, няма такова нещо. Никой не е виновен, ако известно време двамата са се надявали да се получи нещо хубаво, пък все пак не се е получило.

Ще имаш връзка толкова дълго, колкото и двете страни се надяват, че всичко е супер, и дотам, докъдето и двете страни получават онова, от което имат нужда.


Като почне да не се случва за едната или даже и за двете страни, и като възникнат липси и разминавания, тогава се разпада една връзка.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Обвинявам се, но умерено. При нас просто нямаше как да се получи, причините бяха най-различни. Всъщност и когато двама души се обичат невинаги се получава, явно има някакво разковниче за оставането на двама души дълго време заедно и не просто заедно, а наистина с желанието да бъдат заедно, да си липсват, да се търсят и т.н.

Казваш го интровертно. Още се преценяваш вътре в тези неща.


Обърни погледа си и преживяванията си към външния свят. Остави вътрешните си емоции да се случват фоново, живей с поглед навън, а не вглъбена в себе си.


Решението и начина ще те намерят сами, и ще си изненадана колко лесно ще бъде. Не се пришпорвай, няма нужда...дай време и на тялото, и на съзнанието си да се справят с вътрешния ти живот.


Съчувствия...и аз се намирам в подобен момент, но ми се задава надежда и нова връзка. Това никога досега не ми се е случвало, края на една връзка да съвпадне с началото на нова. Досега винаги съм приключвала и са минавали години, преди да намеря следващия човек.


Никой не си знае бъдещето, не гадай и не се самоизмъчвай, безсмислено е.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

по человечески отношения... и семейна терапия

Не чете ли преди няколко седмици статията "има вечна любов", закачена тука. ето ти я
Е тя не казваше тайната, ала малки индикации като например двойката е обречена, ако позитивното общуване не превишава негативното с поне 5:1 отношение... Е, вярвам на това...

Тайната на вечната любов не ни принадлежи на нас хората, така усещам аз... Или го имаш или то нямаш, не можеш да си го направиш... Малко като късметя..
То и тези, дего я имат, като щастливите твои приятели, да са живи и здрави, не са кой знае колко се трудили съзнателно за това, просто са си такива и са си паснали такива.. Това е пълен късмет и случайност - така да си съвпаднат харатерите, интересите и темпераментите, както генната съвместимост и взаимната химия... които провокирали влюбването един в друг и съответно добрия секс...

Цаката май е да не преебем дори и тези редки дадености понякога

Ний с тебе сме едни фаталистки

Остаяме се на по-висши сили от нас... да ни опраят..

аз знам само моя начин-аз съм си аз , той си е той , никой на никого не успя да надене оглавника на главата , яхането е само в сексуален смисъл , никоъй не паразитира за сметка на другия , прекрасно можем и сами , ама сме установили че заедно е по добре+ това, че този е най умният и способен мъж , когото познавам и вероятно мога да вярвам на него , че съм най годната жена във всички смисли , с която го е срещнал живота

съдейки по себе си щото,пък за неговия нрав да не говорим - това дълго съвместно съжителство е по скоро чудо , отколкото нещо логично следващо...

Ами, Роксано, аз така съм си устроена, обичам да се взирам в себе си и да си анализирам грешките, което не ми пречи да правя нови, де. И да си призная честно аз също имам проблем, някак бързо ми омръзват нещата, хората, ставам апатична и имам нужда от нова тръпка. Тук е моментът да се каже, че или не мога да обичам истински или все още не съм срещнала човека...

По-висши сили? Змейове?

Люпя семки на седмото небе.

.. взимост и заедност и омекотеност естествени и вградени, или поне придобити по пътя на житейския опит чрез естествен социален подбор - проба грешка - или неуспешни връзки достатъчно...

Щото ако е насилствено стресова ТРЯБВА да правя така и така, и вътрешно се поддържа имплозивно напрежение.. бегало е... в някъв момент имплодира..

Щото може и единия да си вихри коня как си иска, а другия да търпи и гълта доживот без признание, това също е някакъв вид заедност и взаимност, установила някаква стабилност, и дори втория човек се води щастлив и задоволен, докато някакав искра не взриви нестабилното буре..

Абе това вечната любов или го има, или го нема, тва е..

извънбрачните връзки. Освежават брака. Тия твоите приятелчета дали не кръшкат.Я ги питай и сподели тук.

в смисъл на нечовешки, тогава да

Освежават стабилния брак. Крехкия - обратното.
Ти кръшкаш ли?

Люпя семки на седмото небе.

Щото може и единия да си вихри коня как си иска, а другия да търпи и гълта доживот без признание,

е така НЕ СТАВА със сигурност

за това като ги вида и прочета огънати и нагъзени тука и пощурявам и вампирясвам, щото това е гаранция за провал откъм щастливост за потърпевшия

Интересното е, че и оня дет си вихри коня, и той/тя са в илюзия за щастливост...

Недоволни и недоклатени, че абсолютния контрол и превес не дава щастие.. ама кой да го знае..

знае го всеки , който го е изпитвал
от изпиталите го умните си научават уроците , глупавите си карат по старому и чакат да падне тавана;
негативна енергия с него гледам да не разменям , щото на голямата любов и скандалите са и големи и страшни и деструктивни много....като има негативно заедното минава на заден план и изскачат двата единака в ъглите на ринга

Право казвате, и сте обрисували добре картинката.


Аз викам да не анализирам чак толко, а да почна да живея наистина, вместо да се губя в анализи, и така я подкарах от няколко години, и си ми е добре.


Задавам си отвътре насочващи въпроси, това ли е, което искам, и как се чувствам, облизвам си небцето...ослушвам се за вътрешния си глас и за сърцето, и гледам да не се замислям много, каквото дойде, и без това не мога да заповядам на господ какво да ми даде в живота....

Отдавна се отърсих от всяко усещане за вина, и склонност към размисли и анализи, и така се чувствам по-щастлива.

Не е чак толкова дълъг човешкия живот, каквото ни е останало, нека хубаво да е.


Като видя негативен човек, бягам с все сили. Опитвам се да събирам около себе си хора, с които имаме резонанс, и да си правим густото, не виждам смисъл да се занимавам с невъзможни и обречени каузи.


Мисля един ден да се замонаша, а майка ми вика, не бързай, не бързай....ако господ ти е дал, има още много неща да правиш на белия свят.....от манастир не се излиза, грях е да не спазиш обет към бога, затова изчерпи човешкия си живот, и когато вече можеш да поемеш такава отговорност и обет към бога, тогава иди да пееш молитви ....


Та, колко много имам за правене и живеене, не искам да си правя филми в главата, а в реалния живот

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Ма разбира се. Затуй таквоз мнение изказах.

Поносимото и приятно съжителство касае интелигентността и чувството за мярка на участниците. Тръпката, емоционалният ангажимент и неподправеното одобрение, симпатия, а защо не и възхищение към другия са може би все пак късмет, или поне нещо в сферата на метафизичното.
Една двойка прави един "организъм". Всичко, което се отнася до продължителността на живота, здравето, тонуса и "стареенето" на един брой човешко същество, се отнася в еднаква степен и за "двойното" същество.
Знае се кое със сигурност убива, кое поддържа, кое стимулира, доколко наследствената заложба помага или пречи, но никой не може да каже със сигурност кога точно някой ще свърши пътя си.
Затова може би е хубаво да се отнасяме към организма на двойката така, както се отнасяме и към собствения си организъм. Никой не престава да се грижи за себе си и да се обича, само защото знае, че така и така ще се мре.