Капама.

Една единствена дума,а колко асоциаци предизвиква,а?И колко нюанси-ароматни,вкусови и т.н.Ма няма да ви занимавам с проза,а директно отивам на поезията,капама за имен ден.За много и верни и добри приятели.Това произведение на кулинарното изкуство стига за около 25-30 човека.Та:голяяям глинен гювеч.Отвътре гледжосан(това по повод на една друга тема).На дъното с кожичката надолу се подреждат плътно парчета от корема(между ребрата и бута)на младо прасе.Ся,това си го резнах от новогодишното,щото 15кг.беше множко,а и щеше да стане мазничко.Върху него-бахар,черен пипер,дафинов лист и щипка сол.Отгоре-постни сърмички със синя слива.Пълнежа беше полу готов.Плътно подредени и отгоре за доуплътняване кисело зеле на ситно.Върху тях пилешки бутчета с костите.Пак подправки,сол +червен пипер.Тука има една тънкост-ако свинското ви е сухо,а не обичате,може да наредите него преди пилето.Соса се вдига високо и го прави......Та,върху пилето пак зеле.Върху него свинско контра филе-обичам да е по сухичко.Солчица,черно пиперче-мляно.Пак зелце и най отгоре плътно парчета кълцаница.Малко червено пиперче,бахарче,дафиново листче,100 мл. червено вино +5-60 мл.топла вода,завива се с 1-2 листа от зелето,капака се замазва и във студената фурна.Под гюведжа задължително се слага тава със вода,щото почва да капе и ще стане мазало.За около 1 час на 100-120(за затопляне) и после 3-4 часа на 160.Сервира се в гооляма тава-изсипва се всичко и всеки се самообслужва.Пие мноого вино(за ценители препоръчвам Енетра) и се не напиваш.

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

За капамата важното е да се пече мноооого време на бавен огън:

[линк]

Както съм я яла и както я готвя аз, капама се нарежда от всякакви наденички, паржоли, парчета месо, сармички, кисело зеле на дъното, мехур, бахур и каквото имаш месно, суджуци, кюфтета, кебапчета, абе месо всякакви видове, на пластове и редове, както и пластове сланинки и подправки.

Всеки може да направи търсене, но кой знае успешна и готина и лесна рецепта? Аз само редя на редове каквото имам, по идеята, и по гювеча.


Имам страхотен гювеч, доста е голям, и когато го напълня, пека не по-малко от 4-5 часа. Обикновено го оставям в посреднощ на слаба фурна (около 150-20 градуса) до към сутринта, към 5-6 часа, или даже към 6, когато ставам да си изпия кафето.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Моята капама от миналата седмица беше със следните редове: 1. кисело зеле на лентички, 2. свински вратни пържоли, 3. сарми (с парченца месо вместо кайма), 4. пилешки бутчета и парчета сурово пушена наденица с малко нарязано зеле за уплътняване на празнините. Зелето поръсих с червен пипер, а свинското и пилешкото - с черен пипер (и малко сол, че зелето и чорбата не са ми много солени). Налях зелева чорба, завих всичко с няколко цели листа зеле и полях с малко зехтин. Пекох доста време на слаба фурна. Стана чудесна! И имахме манджа за няколко дена, като порциите на всяко ядене бяха различни!

Но най ми хареса начина на сервиране на Доки! Гювечът се обръща в тава и всеки си сервира по желание... Ама е прилижимо само за голяма компания!


Ако видиш човек без усмивка, подари му своята!

Виждала съм много страхотна капама, правена към Пловдивско, но аз досега не съм успявала да сготвя такова чудо. Защото се използват карантии, а аз мразя карантии и досега съм отказвала да ги готвя, под каквато и да е форма. Но капамата ми хареса, с уговорката, че аз нямам нерви да обръщам черва, да режа дробове, и да стиковам онези варени готови колбаси с езици и чревца. Тоя момент винаги го пропускам, само казвам, че тази капама имаше много богат вкус, и беше доста тежка, бяха сложили и ориз в голямо черво, както се прави ааа...как му беше името на ориз с агнешки дреболии......та част от месото беше агнешко и другата част - телешко и свинско, много наденици и кървавици също.


Печено на голяма селска пещ, също. В обикновена фурна такава капама не може да се приготви.

Сготвена по селски, обаче си изядох пръстите, макар обикновено да не кусвам дреболии и тоя вид вътрешни карантии.

Вътре имаше и пилешки дробчета, и пилешки фенери, и пилешки кюфтета, и ме впечатли как страхотно го бяха комбинирали с леката тлъстина на агнешкото....но може би е имало значение, че животните бяха заколени скоро, както се прави на село. Там имат обичай да съберат няколко животни и продукти, съберат се бабите при общинската фурма, сложат в огромен гювеч, който е към фурната и се ползва обществено, при нужда, и всеки го връща после на фурната измит и изчистен, и бабите напълнят гювеча, една баба донесла пиле, друга заклала агне, трета донесла ориза и зелето, друга - подправките, и приготвят манждата и я хвърлят в пещта, а един от дядовците пече цяла нощ. Бабите се приберат в къщи, и на сутринта се върнат и разделят яденето на части, и всеки си занесе в къщи страхотно ядене. Така правят по големи празници, и винаги съм се впечатлявала колко са задружни и как страхотно се готви по тоя начин....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.