масов център

Една кола потегля бързо и задницата й прикляка, а предницата леко се повдига. Така е при всяка кола, без значение дали е с предно или задно предаване.
Означава ли това, че масовият й център се измества назад, в процеса на ускоряване? И ако да, то как така, след като всичките й части и механизми не са изменили положението си и са си на местото?

Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.

"масовият й център се измества назад, в процеса на ускоряване?"

по-скоро не. възможно е да има няколко милиметра изместване в някоя посока (не задължително назад) на центъра на масите заради промяната на положението на гумите и окачването спрямо шасито, а също така и от мърдане назад на товара (или пътниците, като ги 'залепи за седалката' трабанта)

"Приклякването" не се дължи на преместване на масовия център. При потегляне пътят действа със сила върху задвижващите колела в посока напред. Приложната точка на тази сила е мястото, където гумите допират пътя. Понеже центърът на масата на колата е явно по-високо, възниква въртящ момент, който се опитва да завърти колата около ос ляво-дясно (успоредна на равнината на пътя). Посоката на това въртене е такава, че предницата да се вдигне, а задницата да се спусне (независимо предно или задно е предаването). Понеже колата има амортисьори, това наистина става до определена степен.

Аха, ясно, това ми се струва доста логично обяснение.
Случая е аналогичен с изправено (т.е. центъра на масата му да е високо) трупче върху покривка, която дърпаме. Трупчето се накланя и пада в обратна посока на теглещата сила.

Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.

"Приклякването" не се дължи на преместване на масовия център. При потегляне пътят действа със сила върху задвижващите колела в посока напред. Приложната точка на тази сила е мястото, където гумите допират пътя. Понеже центърът на масата на колата е явно по-високо, възниква въртящ момент, който се опитва да завърти колата около ос ляво-дясно (успоредна на равнината на пътя). Посоката на това въртене е такава, че предницата да се вдигне, а задницата да се спусне (независимо предно или задно е предаването). Понеже колата има амортисьори, това наистина става до определена степен.


Ммм даа, много точно казано, ако на някой още не му е ясно да се качи на кабинкова въжена линия, там е точно обратното, кабинката при потегляне се накланя напред защото силата се прилага по-високо от масовия център (момента на прикачане към въжето).

Същата сила е причина и АК47 да скача нагоре при откат, а М16 не, защото прикладът и е изправен, а не извит като на калашника!

Аз бих обяснил явлението така:
Ако задвижваме колата външно напред, тогава мисля , че на всички е ясно ,че тя ще се навежда напред. В този случай едва ли ще има нужда да използваме мосовия център. Просто момента, който прилагаме е такъв, че колата да се навежда напред.
Имаме:
Мдв.=Мсъпр. +J.dw/dt - Най-използваното уравнение в задвижването.
Мсъпр. е съпротивителния момент на колелата допрени в земята, J.dw/dt е динамичния момент, който действа само при ускоряване. Изправяне има не само при потегляне, а и при всяко ускоряване.
Както казах, когато колата се задвижва от вън се навежда напред , а когато са задвижва от вътре , колата се изправя.
Така, че според мен, центъра на тежестта тук не играе, а по скоро динамичния момент. Ако сте забелязвали някои много мощни мотори или коли до такава степен се изправят, че чак се превъртат назад. Това с изместване на тежестта не може да се обясни.

Това "навеждане" на колата се дължи и на жироскопичните моменти на въртящите се части на двигателя на колата.
Например, при ляво завиване , "муцуната" се накланя надолу, а при завой на дясно - се вирва нагоре.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Това "навеждане" на колата се дължи и на жироскопичните моменти на въртящите се части на двигателя на колата.
Например, при ляво завиване , "муцуната" се накланя надолу, а при завой на дясно - се вирва нагоре.

Така е при надлъжно разположен двигател и посока на въртене на коляновия вал обратно на часовниковата стрелка гледан отпред (пред колата).
При напречно разположен двигател и същата посока на въртене на коляновия вал като колелата на автомобила (както е при моята кола), жироскопичните моменти на въртящите се части на двигателя и на колелата на колата, я карат да се накланя наляво при ляв завой и надясно при десен завой, но се наблюдава точно обратното накланя се надясно при ляв завой и наляво при десен завой защото инерционната сила на маса на автомобила (в случая центробежната сила) е много по-голям от жироскопичните моменти на въртящите се части на автомобила.

Не съм съгласен и със rtO4, според мен няма значение външно или вътрешно се прилага силата, а има значение къде се прилага под масовия център или над него, когато прилагате силата над масовия център (бутате покрива на колата) създавате въртящ момент който кара колата да се наведе напред, когато прилагате силата под масовия център (колелата избутват пътя назад или вие ги бутате напред няма значение) създавате въртящ момент който кара колата да се наведе назад (предницата да се повдигне)

Има едни коли драгстери им казват при които повдигането на предницата при потегляне допълнително се усилва от реакцията на завъртането на огромните задни колела много са смешни

Не си ме разбрал: и жироскопичните сили участват, съм казал.
А не, че инерционните от Мв, не участват. Съвместни са действията им и при напречен колянов вал май се събират - усилват ти накланянето при съответния завой. Това се "чувства" при завои със сравнително малка скорост- имаме чувството, че "повече" се накланя. При потегляне на светофарно завиване.
Разбира се при изследвания без водач, могат да се предвидят, да са малки отклоненията. Би следвало, да се прави - не знам.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Жироскопичните сили са забележими при велосипедите и то при скорост над 15-20 км/ч.
Я си помисли как завиват мотоциклети, мотопеди и велосипеди когато се движат с голяма скорост, просто го накланяш и то завива в същата посока в която го накланяш!
Сигурен съм че колянов вал, маховик и разпределителен вал се въртят напред и алтернатора се върти напред, само в скоростната кутия един от валовете се върти назад (в моята кола)

Ако имаш велосипед можеш много лесно да провериш на коя страна се накланя, свали предното колело, хвани го за оста, накарай някой да го завърти и виж на коя посока иска да се накланя когато се опитваш да завиваш
Сигурен съм че се накланя на същата посока на която завива!!!

Само велосипеди ... имам.
Ама че жироскопичните сили са "слаби" - просто не съм съгласен. Дори и бавно да караш велосипед, благодарение на тях не падаш. Усещаш настроението им и сам се настройваш към непадане. Със "закъснение", завиваш към посоката на падане, та това го предотвратява.
А когато сменяш посоката на оста около която става въртене (правиш Мв за завиване), то жироскопът изпитва сила Мв` която е на 90 градуса, спрямо оста и спрямо предизвикващата сила и или я "повдига" или я "натиска". Точно и заради този жироскопичен момент пумпалът си държи оста вертикално нагоре, когато се върти.
При лек наклон на собствената му ос от вертикала се проявява "връщащото" действие на този момент, но тъй като е на 90 градуса спрямо началната посока на падане, то проявата му предизвиква въртене на оста около вертикалата - прецесия на собствената ос.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Ама че жироскопичните сили са "слаби" - просто не съм съгласен. Дори и бавно да караш велосипед, благодарение на тях не падаш. Усещаш настроението им и сам се настройваш към непадане. Със "закъснение", завиваш към посоката на падане, та това го предотвратява.

Я си спомни като се учеше да караш колело дали бяха достатъчни жироскопичните сили!!! Аз си спомням бях 2 клас, учех се на голямо колело, карах го под рамката неможех да стигам педалите над рамката
Жироскопичните сили са достатъчни когато можеш да пуснеш кормилото и да караш без ръце, а това е невъзможно при скорост под 7-8 км/ч, Зорник ти можеш ли да караш колело без да държиш кормилото със скорост 5 км/ч ?!

Колата има маса 1 тон и жироскопичните сили слабо и влияят дори при висока скорост.

"Я си помисли как завиват мотоциклети, мотопеди и велосипеди когато се движат с голяма скорост, просто го накланяш и то завива в същата посока в която го накланяш!"

Така е. А защо при шейните например е точно обратното? Шейната завива винаги в посока, обратна на тази, към която се накланяме...

Аз пък не мисля, че благодарение на жироскопичните сили запазваме равновесие при велосипеди и мотоциклети.
Ако стоиш до велосипед, придържаш го единствено за седалката и го наклониш, кормилото му пак завива в посока на наклона. Ако вилката не е смазана и се движи трудно, тогава няма да завива на място, но това е отделен въпрост (дефект). Защо завива? Защото вилката е наклонена, не е перпендиколярна на земята. Ако гледаш отстрани велосипед и мислено продължиш линията по протежение на вилката до повърхността на земята, то тази линия пронизва земята в точка, която лежи сантиметри по-напред от точката на контакт на гумата със земята. И ако велосипеда се наколони (без значение дали е в движение) се създава въртящ момент с рамо равно на дължината на перпентикуляра издигнат от точката на допиране на гумата със земята към мислената линия прекарана по дължина на вилката.
Така че развновесието се поддържа понеже падайки например наляво инстинктивно се накланяме също наляво, така кормилото завива и то наляво (поради описаното нещо горе) и вместо да паднем, центъра ни на тежестта вече се е озовал на новото подходящо място и не си стриваме коленете :))
Ако вилката беше абсолютно вертикална, тогава нямаше да можем да караме без ръце, понеже накланяйки се, кормилото няма да може да завива само (двете точки щяха да се сливат в една). Това лично съм го изпитал косвено, карайки велосипеди с различен наклон на вилката. С по-изправени вилки доста по-трудно пазя равновесие без ръце.

Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.

Здравей Шпага

"Я си помисли как завиват мотоциклети, мотопеди и велосипеди когато се движат с голяма скорост, просто го накланяш и то завива в същата посока в която го накланяш!"

Така е. А защо при шейните например е точно обратното? Шейната завива винаги в посока, обратна на тази, към която се накланяме...



Със Зорник спорехме за жироскопичните сили които се получават при въртеливо движение, при шейните такова нещо няма, там има само плъзгане, предполагам плъзгачите им (ските им, незнам как се казва) са така направени, левия да завива надясно, а десния наляво, когато седиш по средата на шейната тежестта е разпределена по равно и шейната върви направо, но когато се наклониш прехвърляш по-голяма част от тежестта на един от двата плъзгача и той определя посоката на завиване. Според мен и шейните могат да бъдат направени да завиват в тази посока в която се накланяш но явно конструкторите на шейни са на друго мнение!!!, а най-добре е да имат трети плъзгач отпред с който да се управлява шейната!!!

Гледала ли си слалом от времето Петър Попангелов, тогава ските са били дълги и прави, завивали са като са подскачали , сега ските за слалом са къси, широки отпред и отзад и тесни по средата, завиват в тази посока в която се накланя скиора защото ските са така направени.
Кънките за фигурно пързаляне и кънките за бързо пързаляне са много различни!

Здравей и ти!

"Със Зорник спорехме за жироскопичните сили които се получават при въртеливо движение, при шейните такова нещо няма"

Да, сега загрявам, че аналогията ми с шейните никак не е била уместна

"Гледала ли си слалом от времето Петър Попангелов, тогава ските са били дълги и прави, завивали са като са подскачали..."

О, спомням си ги тия "подскачания" Сигурно доста уморително е било! А аз си мислех, че е някакъв стил, възприет от скиорите за по-остро взимане на завоите или нещо подобно

говорят ти за бързо потегляне, ти мякаш за завиване. става дума за коли, ти се пренесе на велосипеди. жироскопният момент и в двата случая, естествено, съществува, но е толкова незначителен, че се пренебрегва

"Дори и бавно да караш велосипед, благодарение на тях не падаш."
а като балансираш на място?

"Със "закъснение", завиваш към посоката на падане, та това го предотвратява."
а като караш по права линия?

велосипед се балансира чрез промяна на центъра на тежестта, пишеш глупости (както обикновено де)

Не те разбирам - само допълних, че и жироскопичните сили участват, а не, че инерционните са по-малки от тях.
Търкулваш колело и то ... се търкаля, бая време, надалеч отива и тогава пада; кое го държи, дълго време да не пада? Ами тези моменти за които говоря.
Евентуални сметки биха показали кое е значимо, кое незабележимо, ама на "око" трудно мога да преценя.
Пък и ме мързи да смятям, ако ти се играе ... ще гледам с интерес ...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Да, бе, намери за какво да се обадиш?! Не виждаш ли, че му допълвам в разсъжденията ...аз ли неясно се изразявам или вече тенденциозно ми търсите «кусура», ... де да знам.
Колкото и да ти е неприятно, аз съм прав, а не ти...

«А като баласираш на място» ... си балансираш на място, кво го намеси; и на нокът да се изправиш, пак балансираш на място!.. Няма отношение... туй, че се балансира с ЦТ е от ясно, по-ясно. И глупостите не ги пиша аз, ами вие се хващате на малка въдичка. Въобще не вдяваш, че му помагам, за да си направи баланс на действащите сили – пък като гледам и той не вдява.
Като не сте инж, пък и не знаете физика – всичко каквото и да кажа, ще ви изглежда глупости.
Ама Шпага ви заби с въпроса си, а?
Е, отговорете на нея, де – тя от практиката го вади! – за шейната; кво ми се прайте на интересни- нямало въртящи части – и кво от туй, обяснете й го.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Не те разбирам - само допълних, че и жироскопичните сили участват, а не, че инерционните са по-малки от тях.

Въпросът на Ератостен беше за бързо потеглящ автомобил, там жироскопичните сили нямат никакво значение.
А иначе си прав (аз съм се объркал), при завиване жироскопичните сили на предните колела карат колата да се накланя навън, и трябва да се прибавят към центробежните (както казваш) но са много по-слаби от центробежните.

Търкулваш колело и то ... се търкаля, бая време, надалеч отива и тогава пада; кое го държи, дълго време да не пада? Ами тези моменти за които говоря.

А така, намери подходящия пример, търкалянето на едно колело се дължи само на жироскопичните сили, те го държат изправено, също и при пумпала

Евентуални сметки биха показали кое е значимо, кое незабележимо, ама на "око" трудно мога да преценя.
Пък и ме мързи да смятям, ако ти се играе ... ще гледам с интерес ...

Незнам как да ги сметна, но ще дам един нагледен пример: Когато търкулнеш едно колело, цялата му маса участва в създаването на жироскопичните сили съотношение 1/1; При велосипеда съотношението маса на предното колело / маса на велосипеда е примерно 1/6; При мотоциклета е 1/30; При автомобила сам се досети какво е съотношението между масата участваща в създаването на жироскопичните сили спрямо масата на целия автомобил.