Завалийката!

Още не си изтрезняла от Ивановден! Ми бива ли тъй толкоз въпроси наведнъж да зададеш, а?

Люпя семки на седмото небе.

42

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си

Невъзможно ми е да мисля токова надълбоко за любовта. Всъщност, възможно е, но малко неестествено ми идва. Проба:

Кое повече влияе на чувствата ни: какво представлява другият сам по себе си или как се отнася към нас?

Сякаш повече второто. Любовта е отношение. Все ми се струва, че по принцип май няма любов, а само влюбени хора.

Ще обичаме ли някого, у когото много неща не одобряваме, заради това, че целува земята под краката ни?

Обичам те, заради... - е неправилен подход. Обичам те, точка.

И неодобрението пък причина ли е задължително за невлюбване и непривличане?

Тц. Хората сме странни животни. Любов се заражда от уважение и ненавист, от благодарност и завист, от добро отношение, възхищение и съжаление. Само не и от безразличие... Май...

А някой светец прекрасен, дето ни изпълва с възхищение, обаче не ни забелязва, към него как?

Никак. Ако е светец, не го заслужавам.

Чувствата ни кога се променят: когато се променим ние самите или човекът срещу нас, или представата ни за него?

Второто. По принцип човек смята себе си за константа. Интересното е, че и другата страна смята така.

И в кой от тия случаи има шанс за рестарт?

Винаги има шанс, ако има смисъл. (Много са ти въпросите, затова отговарям кратко).

Въобще рестарт на чувства може ли?

Предполагам. Не ми се е случвало, но защо пък не...

А между двама души, след много промени в живота, може ли нова любов и тя да бъде различна, заради промените, все едно са други двама?

Хм. Като горе...

Обаче всъщност, ако наистина толкова много обичаш, може ли да разлюбиш заради промяната у човека или всъщност не си го обичал чак толкова?


И двете. Като и трето, и пето... Зависи от случая.

Благодаря за вниманието!

Първо много се радвам да те видяХубаво коте имаш
Аз ще бъда съвсем кратка по темата ти..и то с клише..Всичко тече - всичко се променя...но е самата истина. Идеално е когато двамата влюбени се променят поне прилизително с еднакъв интензитет и сходни посоки иначе се получава разминаване

..обичам да обичам...

нали било химия и не било много ясно що ни пасва точно тоз човек - флуиди неведоми. Да, обаче да не забравяме, че в химията всъщност всичко е формули и тези формули в по-голямата си част са добре известни, а взаимоотношенията - регламентирани, със зарядите му, валентностите му и т.н. Тъй че не може да се каже, че в любовта всичко е неизвестно и необяснимо

Флуидите са предмет на физиката, а не на химията. Да кажеш, че химията всъщност всичко е формули, е все едно да кажеш че в една книга всъщност всичко е букви и понежем знаем азбуката и граматичните правила, значи задължително можем да разберем всяка книга. В третото изречение имаш двойно отрицание, сигурно за засилване на чувството, което още повече скрива смисъла на това, което си се опитала да кажеш

не си ли чела Дъглас Адамс?

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си

Любовта по принцип и по същество е повече физика, отколкото химия, често материализирала се под формата на стегнато мъжко тяло, например. А според биопсихологията е инструмент за осъществяване на продължението на вида, а конкретно за индивида даже е вредна. В този смисъл ние всички сме буквално нейни жертви.

у мойто даскало има катедра по физика на твърдото тяло, а ние другите специалности казвахме че сме по физиката на мекото тяло

Е, ние учихме Particle Technology,а асистентът, който преподаваше упражнението по Shear Forces, беше много готин. Ъ, и двете понятия ми звучат особено еротично, без да си имам ни най-малка представа как се превеждат на български. Ти знаеш ли?

Умрях от срам...аз както винаги по-далеч от носа си не виждам...и не съм в час не знаех, че пишеш с друг ник..дори не съм се досетила..ама сигурно съм те харесвала и под другия ти ник..знам ли Сори...а като си помисля, че присъствието ти ми е липсвало..а ти си си била тук виждаш ли как хората се разминават ...така е и в любовта Мислиш, че някой го няма а той до теб бил...или обратното...боже...отивам да се скрия някъде

..обичам да обичам...

При мен и двата компонента са необходими. Щото някой сульо може да ми лази в краката, но това би ме отвратило, не поласкало.
От друга страна- по недостижими не си падам.
така че - съчетание от двете. И още нещо - абсолютно необходимо ми е да съм респектирана от мъжа, или от някое негово амплоа. Добрички и удобни...с разума си знам че са богатство, ама не ми го вдигат, тва е.
Освен това мога да си падам по човек и реално да оценям недостатъците му. Вече.:)

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

първом имах много стройна теория, обаче тя взе да издиша на все по- чести моменти и сега съм тотално объркана по този ти въпрос
е много ми се щеше да кажа, че отношението няма значение, обичам щото обичам и толкова, ма нещо не е баш така сякаш
сега, да обичам понеже обичам човека какъвто е, без значение какво прави по отношение на мен ми звучи хубаво, щото нали то любовта била зарад самата си любов и не трябвало да има " обичам те защото", да, ама ...
нещо не е ми е баш таман това
сякаш искам и да има "правя за теб", "отнасям се към теб" е такива, май съм станала глезена нещо
глупости говоря пак

Влюбена в теб

секс?

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си

твоите цици ли са това?

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

Не знаех:)
Но се радвам че е така:)))Благодаря!

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

ми ето аз като съм си те харесала под този розов ник /един вид любов от пръв поглед/ и съм останала сляпа за теб под другия ник...дори да съм изпитвала симпатии към втория това не променило факта, че първия ми е липсвал Невероятно странно, но ми се струва, че и с хората е така в реалния живот и в любовта...явно всичко е въпрос на поглед, на вътрешен усет и за всеки е различно защото това, което з виждам не значи, че е реално и истинско или това, което не виждам то може да е там...виждам може да се замени с усещамтака по-ще се доближа до темата ти.
хмм..ами ако само си мислиш, че нещо се е променило пък то не се е..начи теорията ми, че всичко се променя не е вярна

..обичам да обичам...

ами, да кажем че заслепени, в началото твърдим, че обичаме без причина, заради самата любов, заради самия човек, но с времето сваляме розовите очилца и какво да видим- тоз дет го обичаме не бил чак толкова непогрешим, нито чак толкова чудесен и неповторим и тогава ( само предположение) май изпитваме нужда той да направи нещо, за да можем все така да го смятаме за онова, което е бил в началото
и още нещо, започваме да виждаме нещата , дето не сме имали очи да видим и да претегляме някак без да искаме
и накрая излиза, че имаме нужда от доказателсвто, че си струва да обичаме баш този
и доказателството май се изразява в неговото отношение към нас, в нещата, които прави за нас и в е такива едни прозаични работи
и това в някакви граници- до някое време нещата биват, правим компромиси, затваряме очета, казваме си "още малко", "още и тоя път" и се надяваме там нейде да съзрем предишното дет сме виждали
отплеснах се май
на мен ми е нужно да има поне нещичко, за което да се възхищавам , за да мога да го обичам тоз човек

Влюбена в теб

За мен отношението на другия към мен си има значение, аз обичам да се раздавам, когато обичам, ама всяко нещо си има граници, щото ако отсрещната страна не предлага нищо в замяна то какво правим тогава...
В тази връзка не разбирам следното - споделям от личен опит и от мои наблюдения върху други хора...Казвам на бившия, че не го обичам и затова се разделяме, а той сакън, аз те обичам, не ме оставяй...добре бе, хора, що е това, мазохизъм, егоизъм, какво? Ми ако на мен ми кажат, че не ме обичат изчезвам моментално, не ща да стои някой с мен от съжаление или дявол знае защо...

Любовта е всичко онова, което не може да се натъпче в тези рамки и определения дет' си сложила. Нещото, което не подлежи на тоя анализ, който искаш да й спретнеш. Всеки опит да се направи извод, да се предвиди и рамкра нещо в тая област води единствено до предубеденост, че "така е то и така ще става занапред и не може да се случи по друг начин", което ни самоограничава. Изобщо, в резултат на задълбочени анализи, отхвърляме разни възможности и нещата започват да ни изглеждат по-ясни и разбираеми, ма т'ва не е защото наистина са ни се изяснили, а защото сме си стеснили мирогледа, изключвайки много възможности, които даже не можем да си представим.

Съгласна. Аз пък си имам и друг сериозен проблем - любовта по някакъв начин трябва да запази романтичния си ореол, за да остане любов за мен...А това си е доста трудно постижимо...и с годините не ми идва акълът.