Бяла самота

Само от добро възпитание не го озаглавявам „Зимна чекия”...както войникът, лишен от женска ласка лъска бастуна на някое омачкано списание, така и аз, лишен по една или друга причина от Планина, реших да си начеша крастата с малко сняг.
След вечеря, вместо да седна да си дочета започнатия роман на Капоти, навлякох комбинезона, якето, зимните обувки, гетите, ръкавиците и шапката и се гмурнах в снежната гора зад къщата, все нагоре и нагоре, сред лунния сумрак. Не си взех дори и челник. Девствен сняг, току-що натрупал, малко под коляното, мек като пудра захар, цепя го като параход сред бурни вълни, понякога падам в него от чисто детинско желание да се въргалям. Седемстотин и двадесет метра надморска височина едва ли могат да се нарекат Планина, но какво ли ми дреме, просто имам болезнена нужда да съм сам на открито, на студено, в гора, на тишина...с малко въображение мога да си представя, че е опасно. Представям си, че трябва да нощувам в тази зимна гора, ей така, както съм...ще откъсна тези борови клони, ще ги натрупам до онова дърво, ще ги позатрупам със сняг, ще си направя бърлога, ще спусна шапката връз лицето, ще затегна всички ципове и катарами, ще изкарам до сутринта, глупости на търкалета....излизам на билната поляна, сред сумрака се виждат околните хълмове, вятърът вие, няма вече никакви градски шумове, дори далечен лай на кучета няма, само вятър и тишина. Лягам в снега, опакован като пашкул, запалвам цигара и гледам небето, мътната луна забулена с облаци. Чакам да усетя студа, но трябва да минат двадесет минути, преди да усетя първите пропълзяващи тръпки по гърба си. Още малко и ще заспя. Толкова ми е гот! Тази безкрайна бяла пустош би могла да е поляна в Родопите, гора в Рила, някое възвишение от Балкана или кое да е друго място, където не мога да отида сега. Минал е почти час, откакто съм се заровил в снежното поле, при минус шест градуса. Бавно се надигам от белия си покров и се сурвам отново сред гората из снега, надолу към къщи, с топли и сухи крака, с лед в душата...утре пак съм на работа...чувствам се като вълк в клетка.

... как го написал само.
Брей, с колко много думи може да се нарисува една Пустота.
Поздрави и весел ден

Познат зимен оргазъм.
В истинското време само може да се почувства човек дете на майката природа.
"Няма нищо по-хубаво от лошото време" - снеговалеж, виелица, дъжд, буря...
Кеф.

много красиво звучи всичко, както си го описал, само тая цигара направо разваля усещането за чистота и спокойствие. Не че те агитирам да спреш пушенето, което си е сериозен проблем за човечеството генерално, но винаги ме учудват планинари, които пушат. Нещо не ми се връзва чистотата на планината, чистият адреналин от навлизането в сърцето й от една страна и цигарите от друга.

Хайде, със здраве!

Пуша по една цигара на ден - с кеф и без угризения....а дали се връзва с чистотата и белотата -то и пръднята не се връзва, ама всички планинари си попръцкват, нали?

И аз много обича да си създавам такива "приключения"

При тези настъпили снежни дни, газови кризи и други човешки ............кризи такава разходка ти пълни душата. За разтоварването ......и освобождаването от суетата на градския живот. Темите: за лакомията на депутатите, за дупедавците и блидолизците остават на заден план .На колко метра надморска височина си бил не е важно. Наистина цигарите не се връзват, пък и ако го смятаме пушенето за нормално при релаксацията, то може и да се смръкне .... кокаин. Така де. Продължавай разходката YosserHughes, може и в компания, но без цигара.

Много реклами гледате по телевизията, младежи.
Да имаш косми по тялото не означава да си мръсен, да пушиш не означава да се тровиш, да имаш шкембе не означава, че живееш нездравословно.
Пушенето е невероятно удоволствие и всеки има право на него.

Чувал съм, че шмъркането било още по-невероятно удоволствие...
Всеки ли трябва да има право на него?

Много ясно, шкембе с лют пипер, чесън и бира си е невероятно (кулинарно) удоволствие, що да нямат право на него хората

[линк]

Аре не се прави на ударен, нямах предвид шкембе, а бял прашец...

"""""""""""""Много ясно, шкембе с лют пипер, чесън и бира си е невероятно (кулинарно) удоволствие, що да нямат право на него хората """
_________________________________________________________________

От там идва пръднята в планината де

Баирите се качват по-лесно с реактивна тяга... О, хайде стига, оспамихме хубавото разказче.

Страхотно си го написал!

От доста време чета този клуб (че и аз си падам парче запалено планинарче ) и това е едно от-най въздействащите описания, които съм чела.
Толкова реално, пълноизмерно и живо казано... Поздравления!
Голямо умение си трябва с малко думи, да се пресъздаде така живо ..емоция, ситуация или друго....

(жалко само, че част от писалите по темата са "забили" обсъждането до биологични процеси, тютюнопушене и прочее..битовизми)

Споделяй по-често подобни неща YosserHughes1!

Да, всеки има право да си съсипва здравето както намери за добре.

Аз съм на 30, от 15 години пуша по 2 кутии цигари на ден, пробвал съм (от келешлък) почти всички наркотици, които стават за пушене и смъркане (подчертавам, само съм пробвал, не ги употребявам ежедневно, ежемесечно или ежегодно), храня се нередовно, предимно с боклуци, защото нямам време, алкохолът ме хваща на 9-тата бира или на третата бутилка вино (концентратите ги отказах още като младеж), не си доспивам от години - връзват ми се по 6-6.5 часа сън на ден, ако изобщо си легна. Работя по 12-14 часа на ден. Защо го правя? Защото, както всеки съвременен човек, съм склонен към саморазрушение.

Като оставим настрана обикновените настинки, откакто 15 години не съм пил друго освен аспирин и аналгин от дъжд на вятър. Личният ми лекар не го знам как изглежда. Вероятно е до ген, кой може да каже?
На когото му вреди (или смята, че му вреди) подобен начин на живот - да не го води. Въпрос на избор.

Иначе стилът на Йосер адски много ми харесва, описва преживявания човека, не някакви тъпизми от рода каква била надморската височина, кое как се казвало и за колко време е взето разстоянието от точка А до точка Б. Отдавна съм му фен (не само аз), сестра ми дажи си събира писанията му. Начинът, по който се изрязява е комлимент за неговите възприятия и душевност. Освен благодарност, че сподели с нас, не виждам какво друго може да се напише по темата, освен някоя тъпа забележка относно пушенето и смъркането.

Пушенето е избор на човека. Изявата на мнението / против тютюнопушенето/ е също личен избор. Против тютюнопушенето съм, щото то пречи определено на другите - дори ти го натрапват, без да искаш ставаш пасивен пушач. Сега би трябвало да разбере участника "Искрица живот" докъде стига личния избор да пуши цигара. Затова спокойно си стой в града- кафене.

Хей, много хубаво бе.
Благодаря.

"имам болезнена нужда" от една ""Зимна чекия"". "с малко въображение мога да си представя" "женска ласка". Ах, и този "Девствен сняг". "ще ... всички ципове и катарами, ще изкарам...". "Толкова ми е гот!" ...

Йосер, то бива загорялост(за планина), ама чак пък толкова.

Ето, пак... За тебе по default да пушиш означава да тровиш околните. Пушач=мърляч=>не трябва да излиза от градската кочина.
Непушач=онеправдан=>поне в планината не трябва да среща "мърлячите".
Личният избор да пушиш стига дотам, докъдето ти позволяват правилата. Към днешна дата - на закрити обществени места, освен ако в тях няма определено място за пушене. Аз се съобразявам, затова не ме пращай в града-кафене вместо в планината.

"Изявата на мнението / против тютюнопушенето/ е също личен избор."
Въпрос на личен избор е, когато кажеш "Аз съм против тютюнопушенето", щото това си е твое мнение и не засяга никой друг. Ма когато казваш на другите, че трябва задължително да откажат цигарите, се опитваш да отнемеш тяхното право на личен избор.

далеч съм от мисълта да давам препоръки за това кой как да си живее живота. Определено ме изкефи написаното от теб - на това е способен само духовно извисен човек, с морални ценности, затова и си го позволих като приятелски съвет, иначе нямаше да ти обърна внимание изобщо. Това, че по-долу някой е нарекъл пушенето битовизъм, значи че профанира глобални проблеми на човечеството. Има толкова много малки детайли от ежедневието ни, на които не се обръща внимание и се смятат за битовизми, като разхода на хартия - като може да се използва вторична; като неспирането на кранчето на водата докато си търкаш зъбите с четката и пр. За писанието ти - става дори и за печат, а като лично усещане е недостижимо за много хора. А и а това, че предизвика такава дискусия на "небитовистка" тема - поздравления от мен!