Да е човек Бугарин не е нито професија....

.............това е напросто хоби. Затова голем број хора бугарствуваат со страст, оти това кое е хоби се практикува со поголема енергија и настојчивост от професијата. Но како за всекое хоби, интересот ште мине.........

Во Македонија се наоѓа единственото европско наоѓалиште на рубини.

Дали сте знаеле дека многу скапоцени камења што можете да ги видите во светските каталози се прокриумчарени од Прилепско. Странците го купуваат скапоцениот камен по багателни цени.Поради неупатеноста и желбата за заработка, кај прилепчани поминала приказната дека станува збор за минералот корунд и тоа од најниска класа. Рубини во Македонија има и може да се најдат во лежиштата на доломитските мермери како што е прилепскиот сивец.


- Македонскиот рудник “Алшар” на планината Кожув е единственото наоѓалиште на светот на талиум и потенцијален “рудник” на еколошки чиста енергија. Од 2004 год., рудникот е евидентиран како споменик на природата и дел од мрежата на “Емералд” - мрежата за заштита на природните реткости.


- Најквалитетниот опиум на светот е македонскиот. Вториот по квалитет е Пакистанскиот со 7 морфиски единици а следуваат со помали разлики останатите (Колумбискиот на пример е околу 3, 5 МЕ. македонскиот е замислете 14 морфиски единици!


- Најславниот од сите римски патишта врви во најголемиот свој дел низ Македонија, патот – “ВИА ИГНАЦИЈА”


- Пештерата Пешна во Македонски брод во Њујорк тајмс е опишана дека е идентична како измислените пештери во господарот на прстените.


- Во темелите на манастирот “Св. Богородица Пречиста” ( Кичевско ) има дел од крстот на кој е распнат Исус Христос. Дел од крстот има и во темелите на манастирот “Св. Јован Бигорски” како и во манастирот “Св. Георгиј Победоносец” во с. Рајчица. Дебарско.


- Гробот на славниот Грк Зорба е во градските гробишта во Бутел. Алексис Георгиос Зорба кој бил инспирација за романот ,,Гркот Зорба,, живеел во Скопје имал жена деца и во 1942 починал тука..


- Освен Мајка Тереза која е родена во Скопје исто така и таткото на модерна Турција Кемал Ататурк престојувал во Битола за време на неговото школување како и неговиот татко кој бил роден во Дебар.


- За татко на модерното воено инженерство се смета Дијад во времето на Александар Македонски измислил низа опсадни машини меѓу кои и катапултот.


- Музиката во Македонија датира од 11 век. БОЛОЊСКИОТ ПСАЛТИР е напишан со кирилица во селото Равен Охридско, а во охридскиот музеј се чуваат нотни писма 14 музички ракописи датирани од 10 до 14 век.


- Најстаро дрво во македонија Платанус Ориенталис во Охрид познато како Чинарот. расте од времето на Св.Климент Охридски 9 век.


- Најпознатата песна за Палестина и нивна химна е всушност напишана од Македонец.. Панде Манојлов, новинар и писател од Битола напиша песна за Палестина во далечната 1982 год. и ја објави во весникот Нова Македонија и денес истата е химна на Арапскиот свет.


- Во МПЦ само во манастирот „Св. Ѓорѓија Победоносец“ се изработуваат митри кои се мошне квалитетни и барани од епископите, не само од македонската црква, туку и пошироко. Од 2003 година до денеска, монахињите имаат изработено над 150 митри што ги носат великодостоинственици на православните цркви во Америка, Африка, Русија, Поранешна Отоманска Покраина Грција, Украина, Бугарија, Романија, Србија, Црна Гора и во други држави, ерусалимскиот патријарх и вселенскиот патријарх Вартоломеј.


- Првиот светски златен медал на македонски фотографи - Браќата Манаки 1905 год. во Битола отвараат ново “Студио за уметничка фотографија“ и учествуваат на големата светска изложба на фотографии во романскиот град Синаја 1906 година каде освојуваат прво место и златен медал за нивната фотографска колекција.


- Во Скопје животот континуирано трае најмалку 7000 - 8000 години. Докази се Неолитската тумба во Чаир, покрај неолитската тумба во Маџари и неолитската населба на Скопската Тврдина..


- Прва зоолошка на Балканот е во Скопје.


- 120-те кукли во Куклица во близина на Кратово се стари 10 милиони години ( а ние за малце ќе ги потопевме со вештачко езеро...)


- Еден од преживеаните од Титаник е Македонец. Стојко Додоловски од село Чучер Скопска Црна Гора во последен момент прекупил карта од еден поп и се качил на Титаник. Кога бродот тонел тој се фрлил во водата и се обидел да се качи на спасувачки брод со господа кој не го пуштиле. Плутал се додека не го нашол единствениот од екипажот кој се вратил по преживеани. Спасил 12 лица меѓу кои и Стојко.


- Според НАСА, Кокино е 4 на листата најстари опсерватории во светот.. останатите се Abu Simbel Egypt, Stonehenge Grat Britain, Angkor Wat Cambodia. Но помалку позната е и Чочев Камен близу Кокино стара 4 милиони години и посовремена од Кокино.


- Македонија има 34 планини, 53 езера природни и вештачки, најстарото во Европа охридско е и најдлабоко на Балканот. Старо 4 милиони години во него има 200 ендемски видови кој се со светска важност..


- Во Македонија се произведуваат годишно повеќе од 135 милиони литри вино и 150 милиони литри ракија, а пиво 850 милиони литри.


- Првата железничка пруга на Балканот Салоника – Скопје е изградена во 19-от век.

- Анастасие I (FlaviusAnastasius) византиски цар (491-518) е најзаслужен за градбите во македонија.. Самоилова тврдина, Маркови Кули, Скопско Кале и.т.н се од Јустинијан I...


- Првата црква, првата покрстена во Европа Македонката Лидија. 50 година по Христа, Ап. Павле како пастир на Христијанството сакал да оди во Азија но како што се вели во Библијата и Новиот завет во “Дела апостолски 16.13 - “ пишува: Преку ноќта на Павле му се јави привид : стоеше пред него еден човек, МАКЕДОНЕЦ, кој го молеше и му велеше : Прејди во МАКЕДОНИЈА и помогни ни !Павле тогаш доаѓа во Македонија и основа нови цркви, по градовите – Филипи, Бер, Стоби и Охрид со што симболично и патот на Павле е во облик на голем крст над Македонија.. Првата покрстена на европско тло е Лидија Македонката од градот Тиатир која во ближниот Филипи продавала ЦРВЕНИ ткаенини..Токму црвената боја сеприсутна низ македонскиот фолклор, ткаенини, везови но и борба на востаничките знамиња


- Лесновскиот Манастир е Прва монашка република на Балканот

Во него постоело книжовно училиште – “Лесновски скрипторум” и тоа уште од половината на XI век но и калиграфско ( препишувачко) формирано во XIII век.Се до 40-тите години од XIX век во манастирот се наоѓала и најголемата библиотека на Балканот, со огромен фонд на книги и ракописи собирани од најстарите времиња и најдалечни краеви, но и создавани тука на автохтоното македонско подрачје.


- Според археолозите и геолозите во Македонија траги на живот има уште од времето на Плиоценот, т.е пред првата ледена епоха.во околината на Неготино се пронајдени коски, за кои се претпоставува дека му припаѓаат на животно старо од 2 до 10 милиони години, а човекот од егејска Македонија е постар дури и од познатиот Неандерталец од Германија кој се проценува на 30 000 – 100 000 години старост. Со пронајдокот од егејска Македонија се рушат и теориите за Неандерталецот како најстар предок на човекот, особено што и други пронајдоци од најново време покажаа дека тој бил суштество сосем различно од човекот или некаков човечки предок


- Првите карпести гравири создадени во Македонија и во светот пред 32 000 000

Според наводите на Емануел Анати од Италија, директор на Светскиот архив за карпеста уметност и на францускиот академик Жан Клод дека Македонија е земја со најголем број ваков вид карпеста уметност во светски рамки. Мрежестите гравири, кои за прв пат беа откриени во местото Лас Мазил, во Франција, во Македонија се откриени во Пелагонија, во Славишко поле - Крива Паланка, во северниот дел на кумановскиот регион, во селата Тополовиќ, Горно Кратово и во други краишта на нашата земја.

Обикновен македонизъм

НЕ СПИРАЙ ТЕРАПИЯТА....ВЕЧЕРВА СИ СЕ ВЛОШИЛ....


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".

osim makedoncive veke amerikanskite gragani pocnaa da bugarstvuaat, toa e novata moda vo svetot BUGARSTVUVANJE

makedonijo , makedonijo so kje praime so tebe

бугари
бугарии
бугарија
бугариќ
бугарин
бугарина
бугарини
бугариниве
бугаринине
бугарините
бугаринов
бугаринова
бугаринови
бугариновска
бугариновски
бугаринон
бугаринот
бугаринска
бугарински
бугариска
бугариски
бугарите
бугарка
бугаркава
бугаркана
бугарката
бугарки
бугаркиве
бугаркине
бугарките
бугаро
бугаров
бугарова
бугарови
бугаровска
бугаровски
бугаромани
бугарофили
бугарска
бугарскава
бугарскана
бугарски
бугарскиве
бугарскине
бугарскиов
бугарскион
бугарскиот
бугарските
бугарско
бугарсково
бугарсконо
бугарското

и къде без БУГАРАШ!

--------------------------------------------------------

македон
македонец
македонецов
македонецон
македонецот
македонецу
македониа
македониај
македонида
македониев
македониева
македониеви
македонизам
македонизмот
македониј
македонија
македонијаа
македонијааи
македонијо
македоникос
македонист
македонисти
македонистика
македонистиката
македонистка
македониум
македонја
македонка
македонкава
македонкана
македонката
македонки
македонкиве
македонкине
македонките
македонко
македонска
македонскава
македонскана
македонскат
македонски
македонскиве
македонскине
македонскиов
македонскион
македонскиот
македонските
македонско
македонсково
македонсконо
македонскот
македонското
македонскта
македонството
македонц
македонци
македонциве
македонцине
македонцит
македонците
македонцките
македонче
македончев
македончева
македончеви
македончево
македончевска
македончевски
македончето
македончиња
македончињава
македончињата
македончо
македонштина
македонштината
македоснки
македоснкиот
макекспрес
макелеле
маќеница
макеоднија
макеоднски
макеоднскиот
макеоднските
макеонија
макеска
маќеска
макески
маќески
макетата

---------------------------------------------------------------------------

србе
срби
србизам
србизира
србизираат
србизми
србизмот
србија
србијанец
србијанка
србијанко
србијански
србијанци
србин
србини
србиниве
србинине
србините
србинка
србинкава
србинкана
србинката
србинки
србинкиве
србинкине
србинките
србинов
србинова
србинови
србиново
србиновска
србиновски
србинон
србиноска
србиноски
србинот
србите
србица
србјани
србљак
србљановиќ
србо
србов
србова
србови
србовски
србоман
србомански
србоманство
србофил
србофилски
србофилство
србофоб
србофобија
србофопски
србофопство

----------------------------------------------------------------
албан
албанец
албанецов
албанецон
албанецот
албанизацијата
албанија
албаниците
албанка
албанкава
албанкана
албанката
албанки
албанкиве
албанкине
албанките
албанов
албанова
албанови
албановска
албановски
албанолог
албанологија
албанолози
албанолошки
албанска
албанскава
албанскана
албански
албанскиве
албанскине
албанскиов
албанскион
албанскиот
албанските
албанско
албансково
албансконо
албанското
албанц
албанци
албанциве
албанцине
албанцит
албанците
албанчиња



Обикновен македонизъм

[image]Сряда, Март 22, 2006
0
Ал. Лепавцов-Македония няма по-добър съюзник от България..
Публикувано от Ния-София Мутева в 1:49 AM

Политиката на равноотдалеченост, която се опитва да води Скопие, е безсмислена
Македония няма по-добър съюзник от България
Македонизмът работи против страната ни, твърди инж. Александър Лепавцов

Александър Липавцов е роден през 1935 г. в Прилеп. Завършил е Строителен институт в Любляна. Автор е на 8 книги и над 100 научни студии в областта на строителството, транспорта и екологията в специализирани научни издания. Министър на строителството в първото правителство на Македония след обявяването на независимостта й в 1991 г. Понастоящем се занимава с публицистична дейност.

- Инж. Липавцов, смятате ли, че македонизмът е стабилен фундамент на македонската държавност?
- Изграждането на македонската държава е дело на Сталин и Коминтерна. Така беше създадена Народна република Македония в рамките на Югославия. И на Балканите беше потвърдено статуквото от Ньойския договор. Жестокото потъпкване на българските корени на населението в Македония продължи. Македония се разви като държава от полицейско-сърбокомунистичен тип. Последиците са видими и до ден днешен. Така се наложи и македонизмът, жив и сега. Наистина неговата пропаганда постигна известен резултат, но не и цялостен успех.
- Защо?
- Защото българският народ и политиците поддържат Република Македония. Те първи я признаха и постоянно защитават на международното поле интересите й. Аз много добре си спомням като министър, че още през 1991 г. българското правителство чрез министъра на транспорта г-н Александър Александров позволи доставка на 30 000 тона нафта, която спаси тогава пролетната сеитба, а също и трансфер на много стоки, материали и суровини за македонската индустрия. Македония тогава беше затворена по суша от страна на Сърбия, Гърция и Албания. След това се осигури и морски коридор през Бургас, за което пак трябва да благодарим на министъра на транспорта на България. Въпреки тази помощ антибългарската кампания на официално Скопие не е спирала до ден днешен. Ето и в тези дни във водещите вестници бивши партизани и историци нападнаха България, отричайки й приноса за освобождение на Македония през 1944 г. Този факт, и то в момент, когато България последователно подкрепя влизането на Македония в НАТО и в Европейската общност, говори, че се намират все още хора, които искат да помрачат отношенията между двете страни. Ясно е, че България няма никакви претенции към държавата Македония, което не би могло да се каже за останалите й съседи.
- Излиза, че македонизмът работи против Македония?
- На практика е така. Щом вече сме създали македонска държава, трябва да й признаем и известно историческо развитие, понеже без хора няма нация, без територия няма държава. Но ние трябва да подчертаем, че нашите корени, корените на днешния македонски народ, на етническите македонци по произход са произлезли от българските корени, произлезли са от Свети-Климентовата и от Кирило-Методиевата култура, която тук в особени размери се развива благодарение на мъдрия политически ход на цар Борис I, който е изпратил тук епископите свети Климент и свети Наум. Ние не можем да преиначаваме българските надписи, от многото фрески в старите черкви, в летописите, в старите книги на така наречената Охридска школа, която произлиза от Преславската литературна школа. Ние не можем да постигнем един македонизъм чрез унищожаване на надгробните плочи на нашите предци, които са надписани на чист български език. Това е просто невъзможно. Във всички музеи в света има толкова много доказателства, че въобще не е възможно да се премахнат българските корени в Македония. И ако сега искаме да направим една македонска нация, ние трябва да се подпрем на своите български корени, на българската култура, на българската история. Така че най-доброто нещо, което може да се случи в полза на младата македонската държава, е изцяло да се опре на дипломацията и икономическата мощ на България, която става все по-голяма.
- Как живеят българите в Македония?
- Самоиндентифициралите се като българи в Македония, които се преследваха в комунистическа Югославия, и днес живеят в условията на дискомфорт. След 1944 г. българската народност бе забранена в Югославия. Фактически и идеята за единен югославски народ беше подкрепяна най-много от сърбите, които успяха да наложат своя сръбски шовинизъм върху всички народи на Югославия. Това ставаше чрез същите методи, употребени срещу македонските българи, които бяха прогонвани и избивани по време на кралска Югославия. Най-добро свидетелство как е ставало това може да се види в книгата на френския журналист Анри Пози. Той е бил военен кореспондент по време на Първата световна война от страна на сърбите. Но ужасен от техните зверства, е написал книгата "Войната се връща". Ужасите, които са описани в тази книга, прилагаха и сърбоманските македонски комунисти, които бяха съвременни еничари - отрекли се от своя народ, отрекли се от своите корени. Те убиваха и своите бащи, сестри и братя. Когато някои интелектуални среди след 1992 г. им предложиха национално помирение, те, разбира се, го отхвърлиха, понеже не може да става помирение между огъня и водата. Тук те имаха право. Тези убийства и други престъпления не могат да бъдат оправдани. В паметта на много хора остават нещата така, както са ги преживели техните бащи, братя.
- Смятате ли, че политиката на т. нар. еквидистанция (равноотдалеченост) от всички балкански съседи е най-разумната политика за Македония, и има ли въобще такава политика?
- По този проблем аз пръв в Македония, в една моя статия от 16 април 1994 г., изказах своето мнение за тази политика. Там казах, че еквидистанцията е един предварително пропаднал вариант на непрофесионално водене на дипломацията. Страхът и стерилността на политическата еквидистанция може да продуцират антидемокрация. Та нима е възможно да се води държавна международна политика на еквидистанция в сферата на икономиката, пазара, транспорта, телекомуникациите, енергетиката, водното стопанство, земеделието? Или в науката, в здравеопазването, в международните инспекторски служби, в отбраната, в социалната осигуровка. Може ли да има еквидистанция в екологията на водите, въздуха, в спорта, в информациите? Това просто е една голяма глупост.
- Как оценявате политиката на България спрямо Македония?
- Вече казах, че България още в началото на съществуването на Република Македония даде подкрепа за нейното съществуване и възход. Разбира се, че тук може да се направи още много и трябва да се намерят нови политически, икономически, културни, спортни и други дейности, които ще помогнат за по-голяма интеграция на македонските граждани към България. За това има вече официално подписани договори между двете държави и това трябва да бъде въвеждано в практиката. Например много се говори за Българския културен център в Скопие и други градове в Македония. Слава Богу, най-сетне македонският парламент ратифицира договора за тяхното създаване. Но сега трябва на дело да се осъществи това, което е подписано в договорите. Това е една чудесна идея и очаквам в най-скоро време тя да се осъществи.
- Как виждате бъдещето на Македония и македонската нация?
- Според мен има три възможности - Македония да съществува като независима държава, която е подкрепена и от България, като протекторат на Европейския съюз, и като тяло, което е възможно да бъде наново разделено. Този път окончателно. Това, разбира се, е само една вероятност. И дали ще се случи или не, трябва да зависи и от македонския народ.
Виржиния СТОЯНОВА
[линк]



Етикети: АЛЕКСАНДЪР ЛЕПАВЦОВ

0
Александър Лепавцов-Има ли стара и нова македонска цивилизация?
Публикувано от Ния-София Мутева в 1:31 AM

Александър М. Лепавцов


Има ли стара и нова македонска цивилизация?
Идеологически интерпретации за пренебрегване на фактите



“Македония няма стратегия за оцеляване”, каза Академикът на журналистите. А имала ли е досега? Тепърва ли ще я гради? Ако е имала, тя рухна заедно с комунизма, чиито духовни и материализирани чеда сега тепърва ще градят “духовното оцеляване”. Къде бяхте, когато стълбът на духовното оцеляване – азбуката, а с това и нацията, я сложихте под протектората на югословенството и сърбоманството, използвайки маската на комунистическия интернационал.
Народът в Македония още от времето на Княз Борис, чрез глаголицата на Св.св. Кирил и Методи, след това паралелно и с кирилицата, когато е вече покръстен и християнството е въведено като държавна религия, вече има стратегия за оцеляване. Многобройни интелектуалци създават Плиско-Преславската школа, с която вече славянският език в държавата става български език.
В тази школа, както е известно, най-активни при преводите на църковните книги са Наум и Климент, които продължават своето просветно дело в Македония, създавайки Охридската книжовна школа. Та сега се питаме: как е възможно тези двама учени мъже да предават различни стилове, един за Преслав, друг за Кутмичевица (Охрид)? А това твърдите Вие и Вашите колеги от МАНУ1, със съпътниците, абсолютно духовно моделирани от многобройните благодеяния, заслужени поради провеждане на великосръбската кауза в Македония.
Покръстването на народа в българската държава става през 863/866 година, глаголицата, за която пише Черноризец Храбър, се появява през 855 г. и е пренесена там от многобройните ученици на Светите братя, а първите кирилски надписи се появяват в науката през 980 г. в българския Зографски манастир и през 993 в с. Герман, Преспанско, без да смятаме някои други кратки надписи.
Самуил и синът му Гаврил Радомир продължават охридската литературна школа. Документи има и върху камъните. Трябва ли да Ви подсетя как и какво пише на надгробната плоча на Самуил за неговите родители и за брат му или за Битолския надпис на Иван Владислав. Камъните не могат да изгорят и се складират в някои забутани кьошета на тъмни библиотеки.
Какъв е изводът, господин Академик, който произлиза от горния текст? Това е, че само народите със своя литература могат да оцелеят, да развиват духовна култура и по този начин да оставят спомен в историята на вечността. Защо огромни популации от разни народи, държави и дори империи са изчезнали завинаги в пропастта на историята, въпреки завидното ниво на материалната си култура? Затова защото те не са били книжовни народи. Такива на Балканите са били траките (тях ги споменават, че изчезнали, но не казват защо), илирите, македоните. Сега вероятно научихте защо.
Вторият извод е в това, че македонският народ винаги е бил писмен народ, т.е. духовен, т.е. с духовна интелигенция, в която вярвал, понеже тази интелигенция и духовенство никога не са го предали, винаги са били с народа.
Третият извод е, че корените на духовността израстват от АЗБУКАТА – книжовността, най-напред като глаголица, като славянска азбука (и до ден днешен запазена в каменни надписи, гробове и книги в Моравия, Босна, Черна гора, Хърватска, България и Македония), докато кирилицата най-напред е дело на старобългарската култура, известно време най-високия цивилизационен връх на славяните. И оттук следва, че нашите корени са български. Нима прилепчаните, т.е. прадядовците на сегашните, ако не е така, щяха да иконографисат Княз Борис като светец на входната порта на църквата “Свето Благовещение”, църква, подпомогната от моите прадеди и в която съм кръстен?
Четвъртият извод е, че в нашата македонска наука има многобройни нарушения на научния общопризнат изследователски апарат, в който, за съжаление, дали от незнание или от упорито кокетиране със своевременно “създадената” интелигенция, правите интерпретации на интерпретациите, еквилибристики и пр., омагьосвайки нашия – един и същ, Ваш и мой, народ. Ето защо: анализът Ви е погрешен, защото пренебрегвате фактологията със своите идеологически интерпретации. И още по-тъжно е, ако мислите, че с това помагате на нашата македонска нация, официално формирана през 1945 г. с призната държавност и с брутално кодифицирана азбука (дори на два пъти – и с латиница), по-късно и с новоизкован речник, инверсия на сръбския. От това време насам може да говорим за македонска литература, която с времето се градеше върху вече официалния литературен македонски език. Но македонският език всякак съществуваше и преди направената азбука, това го знам откак съм се родил, откак съм развил своето съзнание, господин Академик.
И не е лошо да се подсетите за Пърличевата песен. Вероятно поради нея гробът му беше запуснат, оставяйки да се изличат буквите на неговата надгробна плоча от бурите на времето.
Или имате ли отговор за това, а аз бях директен свидетел, когато се изкореняваха надгробните плочи на видни църковнодостойници и охридчани пред платото на църквата "Св. Климент", за да се получел по-добър изглед пред сградата на бившето училище, сега музей на всеславянската култура. Много културен подход, за да не се види азбуката, с която бяха написани текстовете по старите гробове2. Или още по-срамно, в църквата “Света Неделя” в Битоля е извадена надгробната плоча на войводата Александър Турунджов и е поставена нова, с нов надпис, сигурно от същите подбуди. Защо, драги Академико, из цялата територия на държавата, тази сегашната, за която с чест дадох част от себе си3, все още не са променени хилядите имена на абсолютно непознати люде, с нищо незаслужили за нашата Македония, вероятно много от тях са носили шайкачи4 с петолъчки. Още ли ще търпим това? Нашето, т.е. македонското, освободително дело е нечуван пример с многобройните герои, загинали за него. Или това няма никаква връзка с духовното оцеляване? Бихте ли казали това? Ако е така, да се върнем на предмета. Знаете ли защо китайците твърдо държат за своето писмо? Затова че иначе ще се разпаднат на повече държави. Защо ни е потребна латинската азбука, когато вече няма “братство и единство”? А Швейцария? Ние не сме “Швейцария на Балканите”, вярвайте ми, добре познавам Швейцария, там намериха прибежище и дълго живееха моите родители, чийто прах лежи в охридските гробища. Баща ми, както пишеше на плакатите на неговите 45 изложби по света, художник от Прилеп или от Македония, не можеше да намери “духовно оцеляване” поради неговите дебели досиета, пълни с глупости, прогонван от политици, подпомагани от ментори, чиито платна висят в невероятен брой в Националната галерия със само две теми – едната с цигани, полупортрети във всички възможни пози, а другата – с макови полета в разни ракурси. Но ето досиетата са свършили своето и до ден днешен ЛЕМЕТО5 го няма в Националната галерия, въпреки че неговите картини висят в многобройни градски и частни галерии от Лондон до Варшава и от Стокхолм до Палермо.
Кой ще прави сега стратегията за “духовното оцеляване”? Но ако мислите, както някои Ваши колеги, че поетите и писателите са съвестта на нацията, съответно, че само те правят “духовното оцеляване”, тогава, извинявам се, се лъжете.
Казвате, че във вашата книга “Антей допира земята” сте формулирали системата на македонската книжовност, утвърждавайки пет епохи/школи – на Климент, Миладинов, Мисирков, Рацин, Конески. При това сте дошли до съзнанието, че драмата на македонската литература е неразделна от драмата на македонския език и че за Вас македонската книжовност е априорно езиков въпрос, а македонският език, пак априорно, е книжовен въпрос. "Този факт за единството на езика и книжовността нито в една епоха от историята на македонската литература не се отделя тъкмо от този език, т.е. със своето собствено откриване на езика.”
По-нататък казвате, че сте разработили основите, върху които се изграждат всички пластове, определящи автохтонното място на македонската култура, а това са пластовете на македонските: митология, книжовност, история, фолклор и т.н., при което сте носили “идеята да създадете синтетично дело, в което не само ще се обединят, но и духовно ще се проникнат миналото, сегашността и бъдещността в едно-единствено и неделимо цяло.” Не случайно “Избраните дела” завършват с моя проект за една македонска енциклопедия, “като всеобхватен интеграл на нашето оцеляване в историята”.
Господин Академик, много се лъжете, ако мислите, че нашето оцеляване зависи от Вашите и сходни други проекти.
Във всеки случай, аз това по-горе Ви го обясних, книжовните народи остават отбелязани с многобройни остатъци в историята и че за некнижовните народи се знае само името и някои сведения от съседите, в случая от античните гърци, които са били писмен народ. Но не само народ, но и цели цивилизации са пропадали, въпреки че са били книжовни, поради технологическото изоставане, или са се претопявали в друга етническа маса по различни причини. Същото може да се случи и с малката македонска държава, ако във времето, в което живеем, не обърнем внимание на материалната култура, въплътена в техническия прогрес. Това го изтъкнах на една трибуна в МАНУ през 1992 г. и, признавам, бях приет студено, когато разработих тезата за по-голямо фаворизиране на техническата интелигенция. След това видях, че съм сгрешил форума, в който мнозина се питаха какво търся там, а същото си помислих и аз.
Идеята за синтетичен израз на Вашите изброени пет пласта (само те ли са?) има логична подплата, но само в смисъл на тяхното известно взаимодействие, бидейки всички те третирани по такъв начин, дават глобален израз на онова, което наричаме КУЛТУРА.
Иначе, митологията, историята, фолклорът, народните песни, народната музика, обичаите и т.н. са част от културата на нашия народ, но те, в разновидни вариации, са част и от културата на съседните народи, даже и при неславянските (турски, албански, гръцки). Всичките те са прекрасни неща, освен историята, която е кървава, както и всички истории на народите. В тази прекрасна симфония, която наричаме култура, като глобална смес на нейните компоненти в динамическо взаимодействие под егидата на историята, има известен ред на приоритети, който в случая и с новата наша македонска нация и култура има своя единствена традиция в българските корени. Докато този проблем, господин Академик, не бъде обективно представен пред македонската общественост, дотогава македонската национална тъкан ще бъде болна и всяка диагноза ще бъде фалшива и вследствие на това – терапията ще бъде погрешна. И така националната агония ще продължи до несбъдването. Вярвам, че това Вие не го искате, та затова съм в недоумение защо искате да споите онова, което не може да се спои?
Оставете ги като скъп спомен Климент и всички умни мъже в миналото, които са изграждали КУЛТУРАТА на южните славяни, българите, а в това по-ново време и на младата македонска нация. Тези неща, бивайки духовна собственост, принадлежат на Средните Балкани. Тук е Вашата грешка или намерение да форсирате македонизма. За мен това не е интелектуална доблест, понеже всяко минаване през рамките на патриотизма се метаморфоризира в македонски шовинизъъм. Тогава оправдана ли е квалификацията, която Вашият колега академик даде за Вас, а именно: “че Вие имате инстинкт за “будно мислене”, който аз, простете, бих нарекъл “инстинкт за будно оцеляване върху жълтата петолъчка, постлана върху червена роза”.
Цялото Ваше интервю в новогодишния брой на “Утрински весник”, говори за Вашата политическа ангажираност, а не за това, че Македония няма стратегия за “духовно оцеляване”. Майстор на епитети от всякакъв вид, Вашият колега академик по-нататък казва, че “свързвате своите живи любопитства с идеите на националната съдба …че най-много сте се доближили до македонската същност… до единството на македонския дух…” Вероятно затова, а може би и поради други взаимни ласкателства, казвате: “В моите избрани дела македонската книжовност се открива като свободна и непокорна книга, която се извиси над всички тъмни сили, но и в нас самите, които ни влачиха през хаоса и мрака на жестокия и брутален балкански простор. (Ние, македонците, Тито си го сакаме? Б.а.) В нея аз гледам открито автентично на нашата ментална и интелектуална драма. Затова именно и дойде до това, македонската книжовност да измени дълбоко историческия и книжовния мизансцен на Балканите”. Хубави думи, само не ми е ясно как македонската книжовност е изменила дълбоко историческия и книжовен мизансцен на Балканите? Нима това не е блестящ пример за нарцисоидността на македонизма? Историческите промени всякога – или приблизително всякога – са ги правили насила само силните.
Македонската литература, изкуство и т.н. беше бледо копие на това във ФНРЮ, съответно – СФРЮ. Историческите промени СЕ СЛУЧИХА СЛЕД ПОДПИСВАНЕТО НА КАПИТУЛАЦИЯТА НА ХИТЛЕРОВА ГЕРМАНИЯ В ЕПОХАТА НА КОМУНИЗМА и не ми е ясно откъде и с какво македонската литература допринесе за тези исторически събития, когато те СЕ ИЗВЪРШИХА СЛЕД ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ. И ако днес виждаме, че ценностите, както казвате, на “духовното оцеляване”, са създадени след това, а на мен и на много други им е ясно, че комунизмът беше по-висока фаза на фашизма, тогава логично е да попитаме колко тези ценности са полезни. Те са полезни, в най-големия си дял, понеже са идеологизирани, а такава книжовност служи на тоталитаризма, значи е вредна (не в познатия македонски смисъл, а в негативния руски и български)6. Това не го казвам в абсолютен смисъл, затова, че през изминалите години и под комунистическия режим в македонската книжовност наистина се появиха и хубави творби, но далеч от това да изменят, както казвате, “книжовния мизансцен на Балканите”. Ние нямахме исторически романи, освен в прослава на партизаните (войната и така беше изгубена от германците), а жертвите паднаха за славата на Югославия, която хептен безславно пропадна.
Що се отнася до новата мода в книжовността да се възпява античната митология на македоните, не е лошо, ако това бъде като в една “Енеида” от Вергилий, но да се правят лоши стихове от един добър поет и слаб политик, Ваш колега и също академик, значи неприлично историческо преправяне на фактите от некомпетентен поет-историк.
А тези факти са, че античната държава на македоните след войните с римляните от 215-205, 200-197, 171-168 г. пр. Хр., накрая през 148 г. пр. Хр. Македония става римска провинция. Оттогава до появата на славяните в македонска почва ще изминат 800 г. и до идването на Св. Климент в Охрид ще изминат близо хиляда години. През този огромен времеви период етническата картина на Македония се променя кардинално под действието на императорските етнокултурни промени при владичеството на римляните, византийците, нашествениците през многобройните войни, които са причина за огромните миграционни процеси в различни посоки на Балканите и с това македонският античен субстрат изчезва в историческите слоеве на времето. Тук завинаги се стабилизира славянският субстрат, Първото българско царство, писмеността и литературата и духовността. По-нататък историята е позната. Ако към това добавим около 800 години византийско, турско, сръбско робство, тогава за какъв македонски исторически и още по-малко за литературен континуитет може да се говори? Господин Академик, за коя наша стара македонска и наша нова македонска цивилизация говорите? Изглежда, не знаете или не искате да знаете какво значи думата ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Това е нещо по-голямо от КУЛТУРА и да не говорим за отдалечеността от това, което наричаме КНИЖОВНОСТ.
В какво е, по-нататък, единството в политиката, изкуството, в стопанството и ето – в историята и т.н.? Виждаме, че няма никакво единство, а Вие мислите, че това ще го сторите през македонско гледище, така както Вие го виждате, понеже “Ние, македонците, трябва да сме предпазливи, защото рядко някой народ в историята като нашия си е повикал самият толкова злобно своето нещастие”, както казвате.
Грешите, господин Академик, грешите. Македонският народ никога сам не е повикал своето нещастие, той не е толкова глупав, та постоянно да се самоубива, напротив, него други са го убивали. Но ето – не успяха нито чуждите, нито нашите. Нима това не го знаете? Говорите за последните десет години, че държавата ни се разпръсва, капиталът минава в чужди ръце, че фурията на противопоставянето се заканва да ни задуши и не ще може да оцелеем в такъв дълбоко скаран политически простор. Та нима не виждате, че Вие с Вашите писания помагате на това? Кои са тези “стари неизчистени сметки, които ни се отправят всеки ден от някои наши съседи”, а, от друга страна, апелирате това да се забрави и че ето МАНУ тази година ще организира нова историческа среща на балканските академии на науките и изкуствата, за да се осветлят заедно основните начала, върху които трябва да се градят новите Балкани, Балканите на новото хилядолетие.
Дали сте толкова наивен, господин Академик, и мислите ли, че Ви вярват?

1 МАНУ - Македонска академия на науката и уметноста [горе]
2 Един от тях имаше надпис “Тук почива Ираклий Филипчевъ, убитъ отъ злодейска рака в навечерието на свободата”. [горе]
3 Ал. Лепавцов е един от строителите на Република Македония в качеството на министър в първото нейно правителство [горе]
4 шайкачи – сръбска шапка, подчертаваща националната принадлежност [горе]
5 ЛЕМЕТО – псевдоним на Методи Лепавцов [горе]
6 Вреден – в македонския литературен език има позитивно значение – “способен”. На български думата има две антонимични значения: 1) пакостен и 2) способен. [горе]

[линк][/image]

[image]Вторник, Март 28, 2006
1
проф. Апостол Методиев-Киро Глигоров искаше да върне Македония на Белград
Публикувано от Ния-София Мутева в 12:39 AM

Киро Глигоров искаше да върне Македония на Белград
И след 1992 г. останахме под сръбска опека, твърди проф. Апостол Методиев

Проф. д-р Апостол Методиев е роден през 1935 г. в Неготино, Македония. Дипломира се в Строителния факултет в Скопие през 1959 г. През 1965 г. завършва следдипломна квалификация в университета на Бъркли, Калифорния. Защитава докторска степен в Белградския университет през 1968 г. Автор е на 9 монографии, от които 3 на английски език, както и много студии и статии в световноизвестни научни списания. Професор в Строителния факултет в Скопие. Наред с това Апостол Методиев е активен общественик и публицист.

- Проф Методиев, Македония бе изградена като държава на една измислена доктрина. Това не крие ли опасност за самото съществуване на държавата?
- Македонизмът е изкуствено създаден като преход към сърбизирането на българите в Македония. По този начин се постига изолация на това население, като му се внушава, че е заобиколено само от неприятели.
За жалост това днес вече е факт. Почти половин век македонизмът се насаждаше чрез средствата за масова информация и най вече чрез училищата. Тази пропаганда успя да внуши, особено в следвоенните поколения, чувство на гордост заради принадлежност към македонска нация. Сега ако на някого кажете, че има български корени, той не е съгласен. Затова аз преди време написах: "Ние сътворихме македонската нация днес. Македонци сме, но трябва да знаем, че нашите деди не са правели разлика между македонци, тракийци, мизийци". И сам казвам за себе си, че съм македонец, но
без да разбирам нещо по-различноот българин
Трябва да се признае, че през 1990-1991 г. при разпадането на Югославия, македонската държава се създаде не изцяло на основата на македонизма, а като осъществяване на едно дългогодишно желание за независимост от Сърбия. А за много хора и като единствено решение в този момент. В осъществяването на тази идея участваха и много хора, които не бяха закърмени с македонизма.
- Но това не промени нещата.
- Да, във властта останаха пак старите кадри на Коминтерна начело с Киро Глигоров. С неговото идване на власт идеята за македонизма започва да се компрометира. Той през цялото време работеше за завръщането в Югославия на Република Македония. Когато той не успя да възпрепятства формирането на македонската държава, огромният дял от националното богатство на страната стана собственост на едно етническо малцинство - сръбско. Сега това малцинство, заедно с някои македонци, които не искат да се разделят с властта, управлява Македония
- Защо самоидентифициращите се като българи са толкова мразени в Македония?
- За да се извърши успешна асимилация, или поне денационализация на македонците, то те трябваше да се изолират от своите най-близки - от българите. Именно за това българите бяха провъзгласени като "най-големи, вековни" неприятели на македонците. Всеки истински патриотизъм се квалифицираше като "бугарство", а принадлежността към македонската нация като патриотизъм.
В последно време за антибългаризма има и други мотиви. Всяко подобряване на отношенията с България означаваше осъзнаване на историческите истини. А това не се нравеше на управляващите кръгове. Те искат да има една постоянно неуредена ситуация, защото така
по-лесно биха се задържали на власт
Затова на всяко деклариране на хората като българи се гледа като на голяма опасност да не би да застраши техните интереси.
За жалост и по време на управлението на ВМРО-ДПМНЕ не се предприе нищо за подобряването на отношенията с България. Г-н Георгиевски се плашеше като от огън да не бъде провъзгласен за българофил. Затова и той отстраняваше хора, които се изявяваха като българи. Георгиевски носи голяма отговорност и заради това, че не се потруди да създаде нито вестник, нито радио, нито телевизионен канал, които да застъпват и пропагандират националните интереси на македонския народ.
- Смятате ли, че политиката на равна дистанция от всички околни държави, обявена от всички македонски правителства след 1992 г., бе спазвана?
- Политиката на "равна дистанция" всъщност нямаше и не може да има. Това беше една декларация на Киро Глигоров, с която се искаше Македония да се отдалечи от своите възможни приятели, да не успее като самостойна държава и да се прикачи към Югославия.
- Как оценявате политиката на България спрямо Македония?
- За да може да помогне на Македония, в България трябва да има управление, което отстоява националните интереси. Може би след влизането в EС България ще има повече възможности да помогне на Македония. Но и сега трябва високо да се цени и това, че много млади хора от Македония учат в България. Тъй като там има по-качествено и ефикасно образование, отколкото в Македония.
- Все повече македонци кандидатстват за български паспорти и се заселват за постоянно в България. Как гледате на този процес?
- Получаването на българско гражданство е един позитивен процес, който може да помогне за осъзнаване корените на македонския народ, за запознаване с историческите истини и сближаване на народа от двете страни на границата. Но това е дълготраен процес. Междувременно ние трябва да останем, не
трябва да напускаме
своите вековни огнища. Добре би било процесът за добиване на българско гражданство да се ускори и опрости, разбира се, с нужната предпазливост.
- Като специалист в областта на транспортните инфраструктури как виждате бъдещето на коридор №8?
- Аз бих препоръчал той да преминава през средата на страната - през Делчево, Велес, Прилеп, Битола, Охрид. Сегашния северен вариант през Скопие, Тетово не е добър от чисто икономически причини, както и по стратегически причини.
- Македонската църква се разцепи и се появи Екзархия - поделение на Сръбската патриаршия. Опасно ли е това за единството на християните в Македония?
- Мисля, че македонските власти със сила трябва да пречат на дейността на тази "екзархия" като антидържавна, защото тя също е проводник на сръбско влияние. Македонската църква също трябва рязко да реагира. Трябва да престане да се преговаря с шовинистите във върховете на сръбската църква.И да се сътрудничи с приятелски настроените православни църкви, а също и с католическата.
- На 7 ноември т.г. ще се състои референдум за новия закон за териториално устройство на Македония. Управляващите казват, че успех на противниците на закона ще бъде гибел на македонската държавност?
- Законът за териториална подялба е открито предателство към Македония. Защото целта му е ясна - предаване на градове с македонско население като Кичево, Струга и т.н. на албанците. Опитът с Тетово, Гостивар, Дебър показва, че скоро ще се стигне до етническо прочистване, този път по законен път. Въпросът е и за Скопие. Сега ще бъде само с една албанска община, в следващият етап - подялба на Скопие, а по-нататък кой знае какво още.
- Не сте оптимист за бъдещето на Македония.
- Днес се поставя въпроса за самото съществуване на македонския народ. България като част от Европейския съюз ще може да бъде стабилизиращ фактор и за Македония. Но и сега Македония и България трябва да имат по-активна политика на сближение. Ако не могат, или не искат да го правят официалните власти, това може да го прави опозицията и средствата за масова информация. Историческите истини им дават право на това.
Виржиния СТОЯНОВА[/image]

[image]Неделя, Юни 17, 2007
0
БЛАГОЙ ВЕЛИНОВ: МОЖЕ БИ НА НЯКОИ ИМ Е УДОБНО, МАКЕДОНСКАТА ПОЛИЦИЯ ДА Е СЛЯПА И ГЛУХА
Публикувано от Ния-София Мутева в 6:56 PM

Роден съм в село Баня, Кочанско. Мойте родители, дедовци и прадедовци са българи. Прадядо ми е от град Котел. По професия съм машинен инженер, но навремето спортувах и бях добър спортист по лека атлетика в Република Македония.
Понастоящем живея в град Скопие.
- Г-н Велинов, имали ли сте някога проблеми на работното си място, заради това, че сте българин?
- Да, имал съм. Случваше се да ми казват, "ако си българин, оди си в Бугария. Тук е Македония, а в Македония българи няма!" Аз обаче им отговорях, че няма за какво да ме пращат в България, защото аз съм си в България. За мен, Македония е люлка на българщината. Трябва да се знае, че сигурно нямаше да бъда толкова запален български патриот, ако бях роден или израсъл в Старите предели на Отечеството.
- Какво стана на 13 януари 2007 година в Скопие? Вярно ли е, че македонската полиция бездействаше докато бият насред улицата македонски граждани?
- Аз бях един от организаторите на това събитие. Ние не очаквахме такова нещо-физически да ни нападнат. Очаквахме друго: както обикновенно да изкръшат плочата на Мара Бунева насреди Скопие. И както винаги, македонската полиция нищо да незнае. Така защото, човек да остане с убеждението, че може би на някои му е удобно, македонската полиция да е сляпа и глуха. Но да се върнем на това мерзко, антихуманно и нецивилизовано действие- нападението над мирни хора... Още в началото аз ги видях тези момчетии. Те бяха найстина маскирани предварително- с увити шалове и нахлузени шапки на главите. След това те започнаха в хор да крещят: "Смърт бугари", "Българи-татари", "Оваа йе Македония"и прочие простотии. А те, горките, дори не знаят какво е Македония! Те не познават изобщо нейната история, защото ако я знаеха- нямаше да са там маскирани, с камъни в ръцете и да посягат, и бият възрастни хора... Тогава трябваше македонската държава по-рязко да се противопостави на такива действия за да покаже ясно, че с такива мероприятия само се пречи по пътя на нейното европейско бъдеще.
- Имаше ли пострадали хора от това варварско нападение?
- Да. От хората дошли да се поклонят пред подвига на нашата геройня Мара Бунева, сериозно пострадаха трима души. Двама от тях са от Скопие-Мирослав Резински и Коле (чиято фамилия не си спомням).
Аз съм от 17 години член на ВМРО-ДПМНЕ и продължавам да бъда и сега, но ще призная разочарованието си, че за тези години независимост- нищо в главите на хората не се промени. Напротив-дори хората станаха по-злобни и жестоки.
- Как виждате бъдещето на Македония, г-н Велинов?
- Смятам, че Македония продължава да води заблудената политика още от времето на Кире Глигоров. Ужасявам се от мисълта, че за 10 и повече години в Македония нищо не се промени, а напротив-всичко върви към развала. Ето, вижте шиптарите какво направиха. И какво излиза накрая, че едни шиптари-мюсюлмани са ни по-близки, отколкото българите... Ето затова говоря. Лека-полека се превърнахме в страна на абсурда.


[/image]

[image]Виктор Канзуров : Ако България не защити историческите си личности от Македония, то тя няма причини да съществува
Публикувано от Петър в 12:24 PM

[линк]

Вместо да защитава историческата истина, България се грижи бюрократите да получават рушвети от чакащите за паспорти, смята македонският журналист Виктор Канзуров

35-годишният Виктор Канзуров от Скопие е може би единственият македонски журналист, който си позволява открити пробългарски позиции. Канзуров не пести острите си критики към властта и в Македония, и у нас. Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”, след което работи в местни вестници, последният от които интернет изданието „Трибуна“. Там могат да се прочетат негови публикации, които изобличават доктрината на „македонизма“, сърбоманството в Македония и бездействието на българската държава.

- Г-н Канзуров, в статиите си открито говорите за българския произход на славянското население в Македония. Не са ли опасни подобни позиции у вас?

- Наистина, малко ме е страх, не толкова за мен, колкото за семейството ми. Такава е историята на Македония, че за хора с пробългарски позиции или за хора, които се чувстват етнически българи винаги има опасности, понякога и за живота им. Аз имам подобен опит – когато бях на 18 години бях арестуван от службите на Държавна сигурност – още по югославско време. Мотивът беше, че съм правил публични изяви Македония да се отцепи от Югославия и да съществува като самостоятелна и независима държава. Заплашваха ме, че ще уволнят майка ми и баща ми от работа, а сестра ми ще изгонят от училище. Сестра ми тогава беше на 15 години – какво можеше да разбира от политика или история. Днес ме е страх, че понеже фамилията ми е рядка – Канзуров, някои роднини могат да пострадат – да не им дават работа и т. н. Но точно защото ме е страх пиша всички тези неща. Това е историческата истина за Македония. Ако аз не пиша за нея, вечер, когато се завия с юргана ще ме измъчва съвестта. А по-трудно нещо за един човек няма. Аз искам да ми е спокойно, да мога да спя вечер. Именно защото съм страхлив и не мога да живея с такива трудности в душата – аз ги пиша.

- В по-ново време няма ли заплахи?

- Често в ресторанти или кафенета познавам, че на съседната маса седи полицай и слухти – толкова „интелигентнo“ се дегизират. Когато знаеш, че не си престъпник, не си лъжец, не правиш нещо вредно за страната – защо те следят тогава? Само защото принадлежиш по чувства към една нация? Не е удобно. Все пак в последно време има разчупване на ледовете. След 1991 г. в списанието „Македонско дело“ и в „Глас“ на ВМРО-ДПМНЕ излязоха някои статии, които ако не друго, поне признаваха, че до 1944 – 1945 г. славянското населението в Македония се е чувствало като част от българската нация. Казваше се, че така са се определяли и всички революционери, възрожденци, всички провъзгласени за основоположници на македонската държава. После обаче Държавна сигурност преследваше авторите, а изданията им бяха лишени от реклами. Това доведе до силна автоцензура. Но днес, освен нея продължава да е налице и физическата заплаха – както наскоро, когато делегацията на българското посолство и местни българи искаха да положат цветя в църквата „Св. Спас“ - на гроба на Гоце Делчев. 15 минути липсваше полиция и група от 10-15 хулигени отправяха реални заплахи към официална делегация на страна членка на Европейския съюз! Все пак не се стигна до инциденти, но случката беше показателна за това, че все още нищо не е спокойно. В случая не толкова за българската делегация, колкото за местните българи.

- Има ли други журналисти освен вас, които да са на подобни позиции?

- Освен електронното списание „Трибуна“ няма друга медия с такива позиции. Трябва да се знае, че в Македония за хора, които се занимават с обществена дейност – журналисти, историци, хора от естрадата, от изкуството, спортисти, се търсят откровени сърбомани. Впоследствие дейността им се използва за пропаганда. Може би в професии като лекари и инжинери има много хора, които се чувстват българи. Но има по-малко от петима журналисти.

- Тогава не трябва ли да се разпространяват повече български медии в Македония – освен единствената за момента - ТВ Планета?

- Първият проблем е, че България изобщо не е заинтересована за Македония. За съжаление това се чувства дори сред обикновените хора. Не, че те имат някакви лоши чувства към Македония, но представата им за това какво става там са толкова далече от реалността, колкото ние сме далеч от Луната. Така много обикновени хора смятат, че на 13 януари тази година, на панихидата на Мара Бунева, са били бити българи от България. Казват „вашите“ биха „нашите“, „там бият българи“. Такива бяха и статиите във вестниците. Как да обясня, че бяха бити българи от Македония, някои от тях може и да имат българско гражданство, но си живеят в Македония.
Вторият проблем е, че властта в Македония не иска нищо българско. Не може да си купиш дори минерална вода от България, макар че има повече от десет вида сръбска и гръцка. Няма никакви български стоки, само един вид шоколад. Нормално, собствениците на кабелните телевизии не искат да пускат нищо българско, нищо че езикът не е много по-различен от местния. Допускат се само поп-фолк канали, но самите те пускат музика от всички балкански страни, не са чисто български. Наскоро обаче прочетох,че много македонски кабелни оператори са купени от българска фирма – това дава надежда, че скоро ще може да се гледа повече българска телевизия. (Б. а. - Става въпрос за българската телекомуникационна компания “Кейбъл тел”, която купи 13 кабелни оператора в Македония.) За момента обаче има повече от 10 канала от бившите юго републики, повечето сръбски.

- Казахте, че властта в България не се интересува от Македония, няма ли надежда за някакво влияние от други български кръгове?

- Когато става въпрос за Македония има нужда от хора, които не само да са запознати добре исторически с македонския въпрос, но и познават психологията на днешния македонец. България виждам хора, които перфектно познават македонския въпрос, знаят какво се случва във Вардарска Македония и след Втората световна война и в наши дни, но не познават психологията на обикновения македонски човек. Малко хора в България са наясно колко е успешна „македонизацията“ на населението колко завършено е неговото отродяване. Освен това – повечето хора в Македония, които се чувстват българи са или прекалено интровертни, или пък „ексхибиционисти“. Докато първите само четат, вторите знаят, че с българското етническо самочувствие са по някакъв начин екзотични във Вардарска Македония и винаги получават внимание. И двата типа обаче нямат импулс за някакви практически действия, а и не знаят как да ги предприемат.

- Може би единственото реално действие, което нашата държава предприема е, че дава на македонците възможност за получаване на българско гражданство. Но в обществото продължава да се спори, има хора, които са против. Какво е вашето мнение?

- Това наистина е едно от малкото неща, които българската държава прави за Македония. Трябва да се знае, че от хората в Македония, които се чувстват българи, по-малко от 40% имат българско гражданство. Аз също нямам българско гражданство. Докато от тези, които имат - около 70% не се чувстват българи и го имат само от икономически интерес. Но въпреки това аз смятам, че България трябва да дава гражданства и да ускори процедурата. За момента няма строг срок, в който се получават паспортите и процедурата често отива до три години. Това дава възможност на така наречените „посредници“, както и на някои български бюрократи да печелят на гърба на хората, което според мен е отвратително. Трябва всички, които искат гражданство да могат по-бързо да го получат – ако нищо друго, те така поне спират да са българофоби.

- Дали чрез даването на паспорти българската държава стартира някакъв дългосрочен план за влияние в Македония?

- Това е единственият начин, по който България за момента печели някакво влияние. Но по други, много по-важни въпроси тя изобщо не иска да играе роля. България изглежда изобщо не се интересува от това, че в Македония се проявява едно „нацистко“ отношение към хората, които се чувстват българи. Това не са някакви крайни думи, мога да ви намеря повече от 100 статии само в последната година-две, в които откровено можем да намерим станалия популярен „език на омразата“ спрямо българите. Не става въпрос за защита на македонистката доктрина или днешното македонско етническо чувство, говорим си просто за омраза към българския народ. Но българската държава e толкова незаинтересованa, все едно става дума за далечна и демоктарична страна като Норвегия.

- Виждате ли надежда за промяна на това поведение?

- Ако България не заяви някакво отношение към този македонистки, сърбомански „нацизъм“ и не защити своите исторически личности, родени в пределите на географска Македония, то аз не виждам причини България да съществува. България не защитава имена като Гоце Делчев и Даме Груев, чиито идол е бил Васил Левски и които са формирали революционната си организация по негов пример. Това означава, че България не се интересува не само от Гоце и Даме, но и от Васил Левски. Какво като той беше обявен за най-великия българин? Името на националният стадион, на футболният клуб, на булеварда в София, се превръщат е една фасада, в една измама към българския народ. Не може да проявявате такава незаинтересованост към държава, която фалшифицира личностите от вашата история. Как биха се чувствали Георги Първанов, Сергей Станишев или Георги Пирински, ако някой им бръкне в джоба, открадне им паспорта и кредитните карти и започне да ги използва? Не само това, а и твърди, че те винаги са били негови.

- Българските политици обаче не реагират. Защо е така според Вас?

- Явно всички политици в България от 1989г. насам се вълнуват само от личния си интерес. За интереса на българската нация изобщо не се интересуват. Не само това, а проявяват една учудваща летаргия и бездушие към сънародниците си. Няма какво да си замазваме очите, обикновените хора в Македония имат македонистко самосъзнание, защото не знаят как са се чувствали възрожденците и дейците от ВМРО. Но явно вместо да обяснява това, България се грижи бюрократите да получават рушвети от посредниците за паспорти. Само 10% от тази грижа да се пренасочи към историческата проблематика и много от трудностите ще бъдат решени. Хората в Македония мислят, че България краде тяхната история. Че Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са етнически македонци. Ако някой им каже, че тези личности са били с българско самосъзнание, ще трябва около минута преди изобщо да започнат да го мразят, първо ще се чудят дали е паднал от Марс или от Юпитер. Толкова са погрешни знанията им!

- Според вас каквъв би трябвало да е закъснелият отговор на България?

- България може да започне дело срещу Македония за това фалшифициране. Но за тази цел трябва екип от 10-тина човека, които да получават заплата. Трябва да се плати и за скъпи и качествени адвокати. България не иска да харчи пари за подобно нещо.

- Дали не е логично България да не иска да харчи пари за Македония, след като във властта са хора като Георги Пирински? (. а. - Както съобщи преди време агенция „Фокус“, позовавайки се на вестник „Македонска трибуна“, във факсимиле на официални документи на Георги /Гео/ Зайков – бащата на Георги Пирински, той сам определя себе си “по националност - югославянин, а по раса – македонец”. Според архивите Зайков – Пирински е членувал в създаденото по директива на Коминтерна ВМРО-(обединена). Тя е имала за цел да смени национално-освободителната насоченост на борбите на българите от Македония с класова и пролетарско-социалистическа.)

- Сега сме 2007г. и предполагам, че го няма поне официално Коминтерна, макар че следи от него виждаме и в България и в Македония. Надявам се, че Георги Пирински няма идеологическия фанатизъм на баща си, а и да го има – че условията вече са други и той няма да може да го реализира. Времето не работи в полза на македонизма.

- Има някои хора в Македония, които твърдят, че не са сърбомани, но въпреки това не са и българи. Вашето мнение?

- Добре, да приемем, че в Македония няма сърбомани, а македонци, които са нито сърби, нито българи, нито гърци. Защо тогава има толкова сръбски ТВ канали? Защо се продават повече сръбски вестници в сравнение с всички останали, включително македонските? Защо тези „автентични“ македонци, потомци на Филип Македонски, са такива екзалтирани подръжници на всички сръбски спортни отбори? Защо на рожденните си дни слушат само сръбска музика? Защо винаги дават 12 точки за Сърбия на Евровизия и я подържат повече от любимата си Македония? Защо говорят с много сърбизми, които дори не са част от македонския книжовен език? Защо им пречи всичко, което идва от България? Македонци ли са това? Това са сърбомани, дори не сърби, а великосръбски шовинисти. Както е било желанието на Стоян Новакович – македонизма като ключ за сърбизирането на Македония. Хората просто ги мързи да мръднат от фотьойла, да отидат от библиотеката и да видят как всички македонски възрожденци са се определяли, дори Мисирков. За по-старите е разбираемо, те са минали през толкова опасности, че е нормално сега да не изявяват публично някакви пробългарски чувства. В критичната нощ и Св. Петър три пъти се е отказал от Исус. Това и аз го почуствах на плочата на Мара Бунева – когато хора отишли на панихида с цветя и венци бяха бити от лица на ръба на умствената изостаналост. После в медиите почти никой не каза лоша дума за инцидента…

- За някои представители на ВМРО-ДПМНЕ се говори, че имат български паспорти. Можем ли обаче да говорим за някакви симпатии към България от страна на тази партия?

- За това често се говори в Македония, но такива спекулации са неоснователни и даже смешни. Това са банални въпроси в и без това безкрайно досадната македонска политическа сцена, която тотално страда от липса на хубави идеи. Може би трябва да минат повече години, за да имаме безспорни доказателства, но и за момента по пътя на логиката можем да кажем, че ВМРО-ДПМНЕ е формирана от службите на Държавна сигурност в Македония. Така анти-сръбските и анти-югославските среди могат винаги да бъдат под контрол. Партията е силна, но никога не и се дава възможност да бъде на власт в ключови моменти – когато се прави приватизацията например, за да може старите управляващи да се стабилизират. Пълна власт ВМРО получи чак 1998 г. когато старите комунистически директори и функционери бяха вече мултимилионери и големи капиталисти – както виждам се е случило и в България.
Другата идея при създаването на тази партия беше да продължи фалшификацията на понятието Вътрешна македонска революционна организация. А сега, в момента ВМРО е една ултрасърбоманска партия. Според мен нейните лидери, включително Никола Груевски никога не са чели и няколко реда от историческа книга или статия. Това са технократи, които се занимават само с PR, с рейтинга си и говорят единствено това, което обикновения мързелив македонец иска да чуе.

- А как ще коментирате личността на Любчо Георгиевски, който се отцепи от ВМРО, после взе български паспорт и реши, че трябва да се оттегли от политиката и отново да стане писател?

- Любчо Георгиевски е един много интелигентен човек, който чудесно познава работите от нашата история, което може да се види от неговите статии. Но за жалост през 1998 г., когато получи властта, той продължи с криминалните деяния на предното правителство на СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония). Той не изпълни това, което беше обещавал 8 години и се показа като слабохарактерен човек. Самият Любчо забогатя много, а някои от най-приближените му бяха осъдени за злоупотреби с властта, или пък избягаха в чужбина – като Методи Смиленски в Австрия и Драган Даравелски в Сърбия. Мога да кажа от личен опит, че властта на Георгиевски беше тотално недемократична. Тогава аз бях журналист в правителствен вестник на ВМРО и знам как бяха поръчвани статии и как беше „защитавана“ каузата на партията в разрез с всякакъв морал. Аз не искам да имам нищо общо с подобни работи. Не може Георгиевски да се представя в България и по света като някаква демократична и антикомунистическа сила след като неговата власт беше чисто тоталитарна.

- Но много хора у нас имат симпатии към Георгиевски?

- Фактът, че все повече хора в България го харесват, защото е взел български паспорт, показва колко малко тук се познава македонската действителност. Любчо постави като лидер на ВМРО един сърбоман като Никола Груевски, защото мислеше, че ще може да ръководи партията в сянка. Но Груевич, както много хора в Македония го наричат, се показа много хитър и амбициозен и се измъкна от контрола на Любчо. Техният сблъсък не беше на някаква идеологическа основа, а чисто на лична. Трябва да се знае и че всички хора от ВМРО с някакви симпатии към България бяха свалени от властта след първата година от управлението на Георгиевски. Може би българският паспорт на Любчо е опит той да се предпази от съдебно преследване в Македония.

- И все пак, как виждате Македония след десет години?

- В момента Македония съществува като полупротекторат, явно има някакъв интерес от страна на САЩ за това. Най-силния фактор в момента са албанците, които в момента преживяват своя възрожденски процес. В това няма нищо лошо, но понякога той се проявява в шовинистки облик. Но и самата АСНОМ-ска Македония е дала доста поводи на албанците да имат такова отношение. Дори да имат някакви партийни различия, в името на националния идеал и крайната цел албанците винаги се обединяват. В момента страстите на албанците се удържат, докато Косово получи своята независимст. От друга страна славяните в Македония - били те българи, сърбомани македонисти или антични македонци са много разединени и не могат да окажат съпротива на албанците. А и предишния комунистически режим в Македония създаде такива навици у хората, че сега много искат да живеят от мързел и от некадърност. В Югославия хората бяха накарани да дойдат от селата в градовете, където да бъдат бюрократи или пазачи, където срещу никаква работа да получават заплата. Сега на тези хора не им е ясно, че вече не може да се живее по такъв начин. А други, богати хора като Латас ги манипулират по какъвто начин искат . Но за момента Македония живее от добрата воля на САЩ и на албанците – като един музей на Югославия и сърбоманския македонистки шовинизъм.[/image]

[image]Вторник, Март 28, 2006
0
Владимир Панков-ВМРО винаги е защитавала равенството между всички етноси
Публикувано от Ния-София Мутева в 12:31 AM

ВМРО винаги е защитавала равенството между всички етноси
Скопие издига нова Берлинска стена
Нищо не се промени в отношението към българите, твърди Владимир Панков

Владимир Панков е журналист от Охрид. Председател на едно от сдруженията на македонските българи - РАДКО. Автор на книгата "Историческата истина за културната идентичност на славянското население в Република Македония", издадена в 2004 г.
- Г-н Панков, каква е програмата на сдружението РАДКО?
- С появата на сдружението РАДКО за първи път след обявяване на самостоятелността на Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само открито декларират собствената си българска етническа идентичност, но и критично се отнасят към официалната македонска историография. Нашата цел е да се осветли обективно историческото минало, да се разобличат лъжите и фалшификациите и да се възроди българският дух на Македония.
- Какво означава РАДКО?
- След разпадането на Югославия и създаването на Македония като самостоятелна държава македонските българи пожелаха да се облегнат на някакво име символ. И съвсем естествено се спряхме на Иван Михайлов и неговия най-популярен псевдоним - Радко.
- Каква е вашата теза за същността на "македонския въпрос"?
- Македонският въпрос излиза на сцената за пръв път след 1878 г., когато се създава българската държава след решението на Берлинския конгрес. Територията на Македония остава под османско владичество. И освободителната борба на българското население от Македония продължава. Дотогава такъв въпрос не е съществувал, тъй като македонският въпрос е бил част от общия въпрос за освобождаването на целия български народ,
засягащ еднакво трите географски области
населявани от него - Мизия, Тракия и Македония. От тази гледна точка в своята основа македонският въпрос е български национален въпрос.
- Може ли да говорим за различни периоди в разрешението на този въпрос?
- Развитието на македонския въпрос може да се наблюдава в четири последователни исторически фази. Първата фаза е периодът след Берлинския конгрес до Балканските войни (1878 - 1912 г.); втората фаза е периодът между двете световни войни (1918 - 1941 г.); третата фаза е периодът след Втората световна война до обявяване на самостоятелността на Република Македония (1945 - 1991 г.), и четвъртата фаза е периодът от 1991 г. насам.
- Какви цели си поставят македонските българи в периода 1878 - 1912 г.?
- Член 23 на Берлинския конгрес задължава Високата порта да извърши реформи, облекчаващи положението на християнското население в империята, включително и в Македония. Тъй като Османската империя не иска да приложи на практика разпоредбите на този член, българите от Македония - като мнозинството в тази провинция - създават в 1893 г. революционна организация - ВМРО, и започват въоръжена борба. Целта на организацията е прилагането на този член или както се отбелязва в Уставите на движението, автономия на Македония. Но Османската империя остава последователна в намерението да не прилага член 23 на Берлинския конгрес до Балканските войни. И това е основната причина идеята на ВМРО за автономия на Македония да не може да се осъществи на практика.
- Какво се случи край Вардар след Първата световна война?
- След Ньойския договор 1919 г. гърците получиха половината, а сърбите - около една трета от територията на Македония. Но аз ще говоря само за съдбата на българите от Вардарска Македония. Тяхната борба всъщност бе борба за запазване на македонската българщина.
Белград започва да третира
българите като "южносърбянци".
Процесът на сърбизиране на българите, макар и жестоко провеждан, като цяло се провали. Мнозинството българи от Вардарска Македония запазват собствената си етническа идентичност. В този период македонското освободително движение се изявява много активно чак до 1934 г. ВМРО води въоръжена и културно-просветна борба срещу сърбизацията на българското население.
След като опитът за сърбизиране на македонските българи не успя, след Втората световна война Титова Югославия, подпомогната от Коминтерна, прилага нова тактика за унищожение на македонската българщина. Така през 1945 г. на територията на Вардарска Македония се създава Република Македония в рамките на Югославската федерация. Републиката е създадена на основание решението на Коминтерна от 1934 г. за създаване на "македонска нация" и на основание на доктрината за "македонизма" на сръбския учен и политик Стоян Новакович. Републиката се изгражда изцяло на антибългарска основа. Налага се и създаването на т. нар. македонски език с въвеждане на сръбската азбука, която е напълно чужда на морфологията на българските диалекти във Вардарска Македония. По такъв начин се извършва
изкуствено отдалечаване от българския книжовен език
Успоредно с това започва процес на грабеж и фалшифициране на българската история, отнасяща се до територията на Македония. Протича и планиран процес за "македонизация" на българите във Вардарска Македония. За жестокостта при осъществяването на този процес ни говорят следните данни: около 24 000 души са избити и около 140 000 души преминават през концлагери единствено защото не се отказват от българското си етническо чувство и самосъзнание.
- Промени ли се нещо след 1991 г.?
- Съгласно конституцията на Република Македония почти цялото славянско население в нея се третира като "македонско" по етническа принадлежност. Всякаква проява на българско етническо самосъзнание, както и всеки опит за открито обсъждане на произхода на славянското население от Македония продължава да се
преследват от властта
Гражданите, дръзнали да оспорят официалната доктрина, се подлагат на наблюдение и им се правят досиета от специалните служби. От друга страна, държавният апарат на републиката издига истинска "Берлинска стена" между Македония и България. Всичко това е показателно, че в Македония нищо не се променило в отношението към българите от Вардарска Македония, че дебългаризацията на страната продължава, като крайната цел на това намерение е тя международно да бъде легализирана.
- И САЩ вече признаха Македония под конституционното й име.
- Вашингтон категорично заяви, че признаването на Македония е подкрепа за преодоляването на нестабилността на държавата. Така че това непризнаване не бива да се тълкува като легализация на дебългаризацията на славянското население във Вардарска Македония. От друга страна, може да се очаква и бързо решение на спора с името на държавата между Скопие и Атина. Аз не бих искал да влизам в подробности за спора с името между Македония и Гърция, но и и двете страни злоупотребяват с географското име Македония.[/image]

[image]Владимир Перев: България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска
Публикувано от Петър в 12:26 PM


[линк]

България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска. Българската ВМРО е търговска фирма на няколко души, а ОМО обслужва сръбски интереси, смята журналистът


Владимир Перев е роден 1945 г. в Прилеп. Баща му е български офицер в двете световни войни и кмет на Прилеп по време на краткото българско управление. Владимир Перев завършва в Скопие като впоследствие работи като журналист. През 2004г. е уволнен от македонската национална телевизия заради пробългарски позиции. Днес пише статии по македонския въпрос, като тази година отправи отворено писмо до президента Първанов. Там Перев отбелязва, че докато и двамата са заложници на службите, Първанов все още може да направи нещо за българщината в Македония.

Г-н Перев, как Вие се борите с “македонският страх”, за който пишете?

Македонският страх – страхът на македонците, които са осъзнали своите етнически корени, да изказват публично българското си съзнание е феномен, който още никой не е преодолял. Най-малко съм го преодолял аз, между другото. Страхът се надмогва с годините и с опитът. Човек, който вече няма какво да скрие би трябвало логично да не се плаши от последствията на своите позиции. Аз никога не съм бил в положение да крия своята българска етническа идентичност, защото на баща ми са казвали Хараламби “Българина”. На мен никога не са ми казвали : “не казвай, че си българин”, а повече – “не казвай публично, че си българин”. Страхът си остава, той е вкоренен и човек го носи до смъртта си. Но аз вече съм над 60 годишен, нямам амбиции за някаква политическа или друга кариера. Синът ми е на 27 години и е в САЩ. Аз нямам задължения към никого, не моля за нищо, така че за мен сега е нормално да си казвам мнението открито. Страхът дълго ще остане у македонеца.

Страх само в Македония ли има, няма ли е в България?

В българина ще остане един друг страх. Имало е една песен, написана за идването на Хрушчов на власт в СССР : “Никога вече няма да има страх в Русия!”. Авторът доста се е изложил. Ние всички още дълго ще се страхуваме от нещо. Всеки се плаши най-много от това, което не познава. Ние не знаем какво ще е нашето бъдеще. Българите се страхуват да кажат колко страшна беше комунистическата система, защото не знаят дали утре няма да им се върне един нов съветски комунизъм. За това те не могат да кажат откровено против кого са и какво е било преди. Дори говорейки за Македония често чуваме думи за Павел Шатев – “великият” гемиджия, взривил кораба Гуадалкивир. За него обаче трябва да кажем друго – че най-голямата грешка на турския султан е, че не му е отрязал главата. Тогава в България щеше да има един агент на Коминтерна по-малко. Тогава по-малко щяха да бъдат шансовете съветската армия да окупира България. И тогава помалко хора щяха да умрат или да идат в затворите заради комунистически агенти като Шатев и Шарло. Сега щеше да има повече щастливи хора в София.

Защо днес се реабилитират такива фигури?

Ние имаме грешен подход към темата. Говорим за това какъв мъченик е бил Павел Шатев. Но никой не казва как са отрязали главата на един Йордан Бадев, големият литературен критик, за когото малко хора вече изобщо са чували. Никой не иска да каже как зверски е бил убит Данаил Крапчев. Всички говорят само за Шатев и Шатаров. Голяма работа, че са били българи. Ние всички сме българи. Това, че някой е бил българин не го амнистира, че е бил злосторник.


И в Македония ли е така?

В Македония Втората световна война още не е приключила. Македонците още се борят срещу “българския фашистки окупатор”, още живеят с митовете от Югославия и още никой не смее да проговори. Колко души избиха комунистите, когато влязоха в Македония? Никой не смее да спомене за страшните концлагери, каквито имаше в Югославия. И в България човек няма право да се изкаже – например срещу комунистите. Българите обичат да казват : “ при вас по времето на Тито беше хубаво, а при нас по-времето на Тато беше лошо, нямаше демокрация”. Но това никак не е верно. В Югославия имаше демокрация единствено дотолкова, доколкото човек имаше право да я напусне, ако иска. Дори това легално ставаше едва след 1965 г. Това беше един лукав модел, който Тито употреби, за да елиминира недоволните. Сега същото е в Бъгария – всички, които не са доволни от работата си или от заплащането – заминават. В България вече почти няма кой да работи – нормално е заплатите да се вдигат и българинът да живее по-добре. Иначе Тито беше даже по-страшен тиранин от Тодор Живков. И двата бяха примитивни хора – хитри и коварни селяни.

Днес България и Македония поне не са оправлявани от такива тоталитарни режими. Все още обаче българите не могат да намерят ключ към душата на македонеца.

Душата на македонеца... основният въпрос е дали въобще македонецът има душа. През последните 100 години всички околни държави, включително България, са се отнасяли бездушно към македонеца. Той си е загубил душата като начин за самосъхранение, за физическо оцеляване. Като винтилите, които изпускат парата, за да не експлодират. Македонецът е бил тормозен, изнасилван, убиван и най-страшното е, че е бил обиждан винаги. Веднъж е бил принуден да си промени националната идентичност и да стане сърбин, втори път – да стене югославянин. Когато българите се връщат през 1941 г. вече националната идентичност е започнала да се подменя с идеологическа – македонеца е станал комунист, повече лъжекомунист. Лужекомунистите са по-страшни. Те знаят, че тая работа комунизма не става, но го поддържат като начин да са на власт. Македонецът е станал лъжекомунист, а оттам нищо.

А какъв е македонецът днес?

Днес македонецът не може да забрави, че е живял в 24-милионна Югославия. Управлявали са сърбите, но той е имал възможност да си каже мнението по въпросите, за които е позволено да си кажеш мнението. Македонецът днес се връща назад към античните македонци, търси си корените от Александър Македонски. Истината е, че македонецът не иска да е българин, не може да е югославянин или сърбин, гърците не го искат, и за това решава, че е наследник на Александър Македонски. Наследник на велик народ, който случайно е западнал и днес е малоброен и некултурен. Същото нещо става и в България – след заминаването на съветските окупационни войски и края на съветската политическа окупация продължила до 1990 година. В България остана съветската ментална окупация. Днес българите търсят корените си далеч на изток, хора като Петър Добрев бягат в далечната история. (Б.а. Историкът Петър Добрев няма нищо общо с автора на това интервю – журналистът Петър Добрев). Чета тези, че Китайската стена е била направена за защита от българските племена. Това дори да е истина, за мен е пълен идиотизъм. Абсолютно не ме интересува и никой нормален човек не го интересува защо е построена Китайската стена и дали са я нападали българите. Тя просто е построена в едно далечно време, когато не е важно какво се е случвало.

И все пак, може ли такъв ключ да бъде намерен?

Да намериш ключ към душата на някой, който самият се съмнява дали има душа, е много сложна работа. Ние не се разбираме не само защото говорим две тотално различни наречия. Не се разбираме, защото 80 години сме били напълно разделени, били сме в различни цивилизационни течения, мислели сме за общи неща по различен начин. Много е тежко сега да се намерим едни други. Ще трябва да мине време, ще трябва много да дружим заедно, ще трябва да имаме много смесени бракове и чак нашите деца ще могат да преодолеят различните системи, в които ние сме расли. Най-трагичното е, че ние и днес се развиваме по различен начин и живеем различен живот. Маловажно е дали някой има български паспорт или не. България не е в паспорта, България е в душата. Човек може има български паспорт, да живее в София, да е женен тук, но с паметта си да е в Македония. Никога няма да забравя, когато говорих с един велик българин – емигрантът в Торонто Георги Младенов и му казах : “Абе, Бай Гошо, говориш като някакъв простак от Мусомище, а си напуснал Мусомище преди 50 години, завършил си два университета и говориш четири чужди езика”. А той каза: “Владо, аз напуснах Мусомище, но то не напусна мен, то ми е в душата. Затова съм такъв!” Човекът беше напълно прав, това е най-съвършената истина, която съм чувал. Ние трябва да се преборим първо със себе си. Много малък е проблемът колко души ще вземат паспорти – това е политически въпрос, а не въпрос на идентичност. Въпросът е доколко ние ще се преборим вътре в себе си, доколко ще започнем да мислим и живеем по български. И колко българите от България ще ние приемат като инакомислещи, пък макар и кръвни братя. Това е проблемът.

Защо се връщаме с векове назад в историята си, а не говорим изобщо за историята си след 44г.? Например у нас наскоро имаше конференция величаеща делото на Георги Димитров.

Всичко е изчислено. Ние всички знаем, но се правим, че не знаем, какво се е случило след 44 г. Българинът в България е под съветска духовна окупация, а в Македония под югославска. Ние трудно ще се освободим от тези схеми. Всички знаят, че “геройството” на Георги Димитров от Лайпцигският процес е една измислица, един договор между Сталин и Хитлер. Нито процесът е бил толкова сериозен, нито Георги Димитров се е държал толкова геройски. Знае се и, че този така наречен “герой” после е станал пълен алкохолик и абсолютно е изгубил личността си – ако някога я е имал. Един достоен човек, ако беше живял до годините на Димитров и бе видял какво е причинил на народа си, щеше да извърши самоубийство. Не само японците се самоубиват, много почтени хора са го правили. Дори комунисти са извършвали самоубийство, когато са видяли, че идеята им не се реализира. Днес да се каже, че Георги Димитров е бил добър човек е злосторство! Един добър човек не може да донесе нещастие на своя народ и да бъде безучастен към тази работа. Нас ние страх да кажем всичко това, страх ни е от себе си, страхуваме се, че някой простак на улицата ще ни пребие. Даже ни е страх от собствените ни дядовци и баби, които казват, че са живяли добре “по социализма”. Всички тъгуват по социализма, казват, че тогава са били по-богати. Това не е вярно, всички деляха общата бедност. Сега хората ревнуват, че пак са бедни, а други направиха големи пари. Проблемът не е в това, че България обедня след социализма – напротив, България забогатя. Проблемът е, че не всички забогатяха. Хората бяха учени от комунизма, че са еднакви помежду си. Това не е така, те не са еднакви, Бог ги е сътворил различни.

Комунистическа креатура ли е и ОМО?

Проблемът за ОМО “Илинден” излиза извън релсите на демокрацията. Това е политически въпрос, от който определени хора печелят пари и власт. Всички знаем, че ОМО “Илинден” е коварното семе на Коминтерна. Когато се говори срещу ОМО в България, се говори като за изменници на националната ни кауза. Застават Каракачанов и Божидар Димитров и говорят, но не казват, че ОМО е продукт на Коминтерна и на съветския империализъм. ОМО са една шепа хора. Вече не сме в комунизма да ги затворим в Белене и да ги избием – така щеше да се реши проблемът 45 г. Така Сталин е учил своите гаулайтери като Шатаров – има човек – има проблем, няма човек - няма проблем. Оказва се, че ОМО не може да събере 5000 подписа, за да регистрира партията легално. Оказва се, че те дори с пари не могат да намерят достатъчно хора, които да се пишат македонци. Ако нещо не става с душа, не става и с пари, значи никак не може да стане. Тази малка група дори не трябва да бъде предмет на обсъждане. Те са финансирани от някои определени политически кръгове в Македония, за да служат на сръбските интереси. Винаги, когато България предяви претенции за Западните покрайнини – една изконно българска земя населена с българи, веднага някой дръпва конците и се появява ОМО. Това е организация, която служи на безраборните македонски и български политици да си правят кариера.

- А българската ВМРО, не е ли и тя е една подобна оранизация?

Българската ВМРО не същестествува. Това е една търговска фирма на няколко души, която прави добри пари. Но с тези пари не съм чул ВМРО да е поело издръжката на някои бедни студенти от Македония. Даже от Молдова, от Бесарабия. Айде, да не е от там. Аз ви гарантирам, че в Цариград все още има българска колония, която е запазила своята идентичност, но живее в крайна бедност. Защо ВМРО не взема някое дете от там, за да получи образование тук. За 17 години ние разбрахме, че ВМРО на нашите предци вече не съществува – нито в Македония, нито в България. Днес в Македония става дума за една прагматична политическа партия, а в София за една търговска организация.

-Как тогава подобни партии могат да говорят за бъдещето на България и Македония?

България си остава в душата. Така ще е до края на моя живот и никой не може да я махне от там. Явно трябва да се случат нови катаклизми, нови турболенции и подялби на Македония преди политиците от нашите страни да се чувстват готови да говорят за общото ни бъдеще. Сега просто няма никакво желание за общо бъдеще. Няма телевизия, няма вестници, няма книги, няма нищо.

-Има телевизия “Планета”...

-Да, има “Планета”. Това е най-срамното нещо. “Планета” остана като законен наследник на делото на българската екзархия в Македония. Страшна работа.

-Виждате ли други по-сериозни общи проекти, които да ни сближат отново?

Не виждам нищо. Не знам и откъде трябва да започне. 17 години ги изгубихме в празни ходове. България влезе в Европейския съюз и е щастлива, че има кой да я командва. Македония няма кой да я командва, тя е оставена на Груевски, на Цървенковски – на хора, които нямат хабер от това как се командва една държава. Те дори жените си не могат да командват, вкъщи са безгласни. И оставена без команда, Македония върви към гибелта си. Македония има сериозни проблеми със себе си. Тя има идентичност, която никой не може да признае. А не иска да приеме една вече призната идентичност, защото това ще е промяна на идентичността. Няма смисъл в момента да се срещат Първанов и Цървенковски, защото те нямат какво да си кажат, не знаят какво да си кажат. Освен това и няма кой да ги слуша, защото всеки знаят, че президентите няма какво да кажат и съответно никой не иска да слуша глупаци. Те казват, че всичко се подобрява, а в същото време в Македония има огромна безработица, а македонският човек живее на дъното на Европа.

-България все пак влезе в ЕС. Как виждате разликата с Македония?

-В България поне има някаква надежда, че може да стане по-добре, а надеждата знаете умира последна. Хората в Македония вече нямат такава надежда. А човек без надежда е непродуктивен за обществото. Той е комформист, гледа само да се напие, да се наяде и да изхарчи парите си докато е жив. Така аз не виждам надежда за македонската младеж, освен ако не се приобщи към България. Въпреки отпора на част от българското общество към македонците, въпреки леката пренебрежителност на някои, само в България един македонец може да бъде равноправен гражданин с местното население. Това не може да стане никъде другаде по света, навсякъде другаде той ще си остане чужденец. Но никой няма кураж да каже на младите македонци, че те ще са равноправни граждани на света само като българи и само българите ще ги приемат като равни на себе си. Навсякъде другаде ще са втора и трета категория хора. Тук само можеш да спориш, да имаш друго мнение, защото хората те чувстват като равен.

-Но това никъде не се казва. Дори в българските медии се чуват гласове против даването на български паспорти на македонците, защото те били лъжепатриоти.

Имало е войнствен патриотизъм, имало в патриотизъм с писано слово. Днес патриотизма е повече в душата – като чувство. Следователно няма правила за това кой македонец трябва да добие български паспорт и кой не, защото го взима по някакви икономически или други причини. Щом македонците сами искат български паспорт, защо да им се отказва. Всеки ден македонци вземат американски паспорти, това е нормално. Но защо една далечна Америка иска да вземе македонците, а България не иска. Дори да не се чувства българин – да дойде тук, да поживее, децата му да се родят тука – малко време да мине и той ще си промени мнението. Има и хора, които се чувстат българи, но не търсят паспорт. Хората живеят с предубеждението, че паспорта означава личност. Той означава само възможност, както и дипломата не означава професионализъм, тя е само стартова позиция. При паспорта важно е желанието.

-А какво мислите за процедурата по издаване на български документи? Не е ли прекалено дълга?

Вижте, аз не съм за това хората да ги мъчат по три, четири години. Но трябва и да разберем българската държава, за нея е обидно един човек да получи паспорт за по-малко от шест месеца. Трябва македонеца да мине през един период на катарзис, прочистване – една година някъде. Да знае, че държавата мисли за него, че тя разрешава, да прочете нещо междувременно. Паспорта трябва да се придобива, когато нещата малко съзреят, но все пак да не се чака по три години. Иначе карта за постоянно пребиваване трябва да се издава веднага, за да се адаптират по-лесно македонците, да пътуват свободно и т.н. Това е важно. Българи пътуват, учат, работят по цял свят и се връщат тук с едно променено мислене. А мекедонците стоят затворени в своите ограничени простори – цяла Македония се обикаля за два дни с магаре. Не само физическите, духовните пространства са силно ограничени. Македонците са затворени в своите предубеждения, в своя страх, в своето незнание. Как тогава в бъдеще ще разговавят един македонец, който цял живот си е стоял в Щип например, и един негов връстник българин. България обаче предпочита да не реагира. България е най-успешната приказка на европейския съюз.

-Казавате най-успешната приказка. Но същатата България е много бедна и не се бори за националните си интереси.

Да, но колкото и да им е жал на неокомунистите, България намери своя път. Тяхната идея пък се оказа тотален провал. Иронията на съдбата е, че един Георги Пирински е в парламента и гласува закони, които са в тотална съпротива с това, което е правил баща му – Гео Зайков. Днес Георги всеки ден плюе на гроба на баща си. И на мен ми прави неописуемо удоволствие. За разлика от него, при всяка моя изявя по българския въпрос аз паля свещ на гроба на баща си. Те ни гледат отгоре и по общите критерии Георги Пирински е успешният човек, а аз съм неуспешният – изгонен от работа. Но по общочовешките критерии Георги Пирински е една трагедия.Той нищо не направи да защити делото на баща си. А аз правя всичко да защитя делото на баща си – български офицер в две световни войни.
Един Сергей Димитриевич Станишев пък, се ръкува с разни англичани и генерали от НАТО. Баща му се върти в гроба. Това е да живееш един неуспешен живот.

Дали така могат да се обърнат нещата и в Македония? Доскорошните македонисти да заговорят друго.

Вижте, от моя личен опит аз мога да кажа едно. С течението на годините, човек започва да придобива едно перверзно удоволствие от измъчването на другите духовно. Така и аз, когато се заседя в някое кафене с жива музика и видя, че там и са и някои бивши югославски офицери или сърби останали от едно време в Македония най-логично би било да им поръчам някоя българска песен. Но аз не правя това, аз им поръчвам “Югославия от Дрина?? до Вардара” да я пеят на сръбски. И те пеят и плачат. Така баща ми слушаше радио “София” с д-р Асен Татарчев през 1951 г. и пееха и плачеха. Плачеха, защото знаеха какво са изгубили. За това и аз сега карам сърбите и сърбоманите да плачат за това, което са загубили. Те едва сега осъзнават какво са имали. Седем милиона сърби търговци на свине командваха 20 милиона югославяни! Да плачат сега, това е моето отмъщение и няма по-голямо удоволствие от това Георги Пирински да е председател на първия български парламент част от ЕС. Днес той чака американците – същите които навремето изгониха баща му.

Но въпреки всичко Пирински и хората като него още са на власт. А Вие единствено можете да комуникирате с тях чрез медиите, какво във Вашето “Македонско писмо” до Георги Първанов.

Да, те се оказаха по-умни от нас и на нашите ширини все още командват. Като написах писмото до Първанов не мислех, че той ще отговори или ще се трогне. Мисля, че му казах нещо, което той много добре знае, дори го знае по-добре от мене. Но това, че му показавам, че и аз знам това, което той знае, е положително. Мисля, че ако повече хора казваха на властта това, което знаят за нея, нещата в страната щяха да са по-добре. Не е добре да има мръсни политически тайни, те обезличават хората. Защо да се крие, че Първанов е заложник на службите. Аз знам, че това е така, а и той знае, че аз съм заложник на службите.

Вие и друг път сте споменавали тази зависимост...

Това е ясно, аз съм пропътувал целия свят само с македонския си паспорт. Никой нормален човек не може да мисли, че това може да стане просто така – без някой да стои зад мен. Само някой ненормален човек може да мисли, че Владимир Перев просто така пътува два пъти годишно до Америка без проблеми с визата. Да не мислите пък, че Първанов е станал президент, защото е бил най-умният историк? Много умни хора в България взимат най-много по 600 лв. заплата, а са написали много повече исторически книги от Първанов. Той е станал президент, защото някой друг е искал това.
Мен днес не ми трябва български паспорт, за да пътувам или да купувам имоти. Аз съм безимотен, нямам нищо в живота. Той ми е един вид ментална мастурбация – да го показвам на неприятелите си. Той дефакто за нищо не ми служи, но чрез него потвърждавам наново себе си. Показвам отново на самия себе си, че съм Аз. Взех го много преди да се знае, че ще падне Шенген и България ще е в ЕС. По това време македонските олигофрени, които никога не могат да мислят със собствения си мозък смятаха, че македонците и сърбите ще влязат по-напред от България в Европа. Но да не мислят сами са възпитавани всички македонски поколения през последните сто години.

Смятате ли обаче, че България като част от ЕС ще промени политиката си към Македония?

Най-срамното нещо в момента в България е, че тройката Пирински, Станишев и Първанов единствено по една линия успява да спазва заветите да бащите си – да държат по-далеч българщината от Македония. В това единствено са успешни. Няма да върнат комунизма, Маркс се оказа фарс. Но заедно със сърбите и гърците успяха да отлъчат Македония от България. През 90-те години обикновеният български човек чувстваше любов към Македония. Македонските ръководители – начело с Киро Глигоров – един мошеник и продажник на сръбските интереси, заедно с българските политици направиха така, че Македония да се отдели от сърцето на обикновения българин. Това е най-голямата трагедия и за българина и за македонеца. Времето ще покаже дали това ще се промени. България днес повтаря грешката на македонските комунисти. Ние сме един народ. Аз не съм дошъл в чужда земя. Баба ми е имала девет дъщери и само една – майка ми - е останала омъжена в Македония. Аз не съм дошъл в София в чужда земя. В моята земя аз имам същите права като хората от Варна, Бургас или Пловдив.

Да, но нашите политици мълчат, а македонските говорят за “българска окупация на Македония”.

Не е имало българска окупация през Втората световна война. Говорих с един македонски журналист – сърбин по произход – Синиша Станкович. Казах му : “Синиша, аз знам, че твоя дядо е бил голям учен и е направил много за Охридското езеро. Той е бил сръбски биолог, дошъл в Македония между двете световни войни. Не можеш да ми говориш за българска окупация на Македония, защото баща ми е бил български офицер и кмет на Прилеп по времето на българското владение. Значи според теб баща ми е окупирал Прилеп, а дядо ти е освободил Македония от баща ми. Ти трябва да си ненормален за да кажеш подобно нещо. Значи твоя дядо сърбин ме е освободил мене македонеца от баща ми!? Това е идиотизъм.” Той помоли да не говорим повече за това.
Но новите български политици, с изключение на Костов, отново изграждат стени между двете страни. Дори Тодор Живков беше по-добър от тях. Днес ние трудно излизаме от този кръг. Младите могат – и физически и духовно. Но ние по-старите – никак.

-Виждате ли в бъдеще възможност за взаимно приближаване?

Никога не съм мислил, че с обиди като моите по адрес на Първанов и т.н. ние ще се сближим. Макар, че аз казах само истини, но те са най-обидното нещо. Хората обаче не искат да чуват истината. Македонците се оказаха напълно нетолерантни към българите – тяхните еднокръвни братя. Българите пък през цялото време бяха напълно толерантни. Дори това, че днес някои българи настръхват срещу Македония е добре. Но не трябва да се настръхва срещу тези македонци, които са дошли тук да учат и живеят. Какво са виновни те? Нещата трябва да се изяснят между политици, журналисти и историци, а не да се остава на обикновените хора да се чепкат помежду си. Ние обикновените хора не сме виновни, че сме били разделени и няма смисъл сега да си говорим за измислици. Българската войска в Македония през Втората световна война не е избила повече от 140 души – провинени партизани с пушка в ръце. За тези неща си има архиви, но те не се ползват, а се разказват митове. А защо никой не говори колко хора избиха партизаните? Само през 44 г. те избиха повече от 500 души в Македония и над 5 000 в България. За това никой не говори. Говори се само за това, което може да ни раздели. Не се търси обратният път. Затова и ще има нови преизпитания на духа ни. Важното е да не прекъсва диалога, връзките. Тази борба, това движение ще доведе и до победа на българщината.



Етикети: ВЛАДИМИР ПЕРЕВ

Вторник, Декември 19, 2006
1
Владимир ПЕРЕВ-Македонско писмо
Публикувано от Ния-София Мутева в 5:52 AM

Владимир ПЕРЕВ*-Македонско писмо

Отдавна не съм писал писмо. Последните си писма съм ги писал до майка ми, но това беше преди повече от 20 години. Любовни писма не съм писал никога. И до държавни глави също. Смятал съм го за унизително, нещо, което нарушава достойнството ми. Всъщност изпратил съм две писма до държавници - едното до Клинтън, другото до Буш, но писмата бяха на английски, написа ми ги друг, а аз - съгласен със съдържанието, само ги подписах. Господин Президент на България, вие сте първият, на когото пиша писмо след дълго време, но това не трябва да ви ласкае.

Пиша, защото, както е казал Яворов в писмото си до Данаил Крапчев, “сърби и гърци завряха нечистите си ногти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете й. Писах и на Тодора Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? ...Всичките македонски планини с гробовете на толкова паднали борци сякаш лежат на гърдите ми - и аз не мога да дишам”. Нещастният Яворов...

Господин Президент, кога вие и вашата държава ще уредите нещата така, че Македония да стане темата и предметът на вашите размисли преди и след влизането ви в Европейския съюз? Много години минаха от болшевишката окупация на България, мина повече от половин век, но на вас и на вашите окупацията е в главите ви, като вграден руски чип е в мисловния процес на българските политици. Вие по-добре от мен знаете, че България е следовник на великите цивилизации на Рим и Византия, но корените, цивилизационните корени на България се намират в Македония. Забравите ли Македония, българското племе остава с всичките си традиции, с които ние толкова много се гордеем, но без никакви пълномощия.

Господин Президент, започва вторият ви мандат и не знам дали знаете, но това ще бъде и вашият последен мандат. Нямайте илюзии, вие си отивате от политическата сцена, така както си отидоха и Желю Желев, и Иван Костов, и Киро Глигоров, и Люпчо Георгиевски. И никой от тях не може да се похвали, че е направил нещо за Македония и България. Не вярвам, че искате да се приобщите към тази глутница от губещи политици на Балканите, защото добре знаете, че историята не се пише сега, но ще се пише един ден - в близко бъдеще, и тогава ще бъдете осъдени.

Не гласувах за вас, защото никога не съм ви вярвал. Имахме един общ приятел, покойният Методи Димов - Габера. За него аз бях Владимир Перев, синът на човека, който е бил адвокат на баща му, а вие за него бяхте агентът Гоце. Нито аз имам с какво да се гордея, нито вие от какво да се срамувате - било е в минало време. Трябва да се срамувате днес. Вашата партия, която осигури двата ви изборни мандата, постави начело на парламента един председател, който се казва Гео Пирински. Син е на Гео Зайков Пирински, който никога не се е представял за българин. В Съединените щати Гео Зайков Пирински като агент на НКВД се представяше за югославянин и се бореше за някакви македонски национални права до момента, когато комисията “Маккарти” го изгони от Щатите.

В интерес на истината ще ви кажа, че на тази комисия сътрудничеха мои приятели като Иван Лебамов и други известни политици в САЩ. Нима очаквате синът на един антибългарин и НКВД агент да потъпче идеите на баща си, каузата му, тленните му останки и да се бори за някаква България, в която македонците ще бъдат приобщени?

Господин Президент, аз не знам кой е Сергей Станишев. Знам кои са били Станишеви. А някакъв Сергей Дмитриевич ми е абсолютно непознат. Съмнявам се, че и той мисли за Македония. И Пирински, и Станишев мислят единствено за своите съветски, НКВД връзки, мислят за великата Руска империя и на сън виждат как един ден България отново ще е 16-а съветска република.

Знам, че това не е ваша вина, знам, че вашата роля е малка, направо нищожна. Вие служите на интересите на една партия и на една кауза, така както и аз и всички ние служим на интересите на една партия и кауза, и в това няма нищо лошо. Но за разлика от тях, за които съм сигурен, че не знаят нищо за Македония, нищо за българските корени и нищо за една цивилизация от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море, е, за разлика от тях ние двамата с вас знаем нещо повече. И затова носим повече отговорност. Аз знам, не ме питайте откъде, че Методи Димов, когато ви е говорил за своите спомени, е плакал. Четете се за сълзите на този нещастник, който е преживял целия си живот в емиграция само защото е искал да бъде българин от Македония. И ако това ние двамата го знаем, не разбирам как можете да гледате в очите някакви си Пирински и Станишев и да не се чувствате унизен и обиден. Аз поне съм с предимство в случая - имам удоволствието да не ги виждам. И не искам да ги видя никога.

Господин Президент, това писмо не е моя приумица, най-малко моя е идеята да ви пиша. Инициативата се роди в кръговете на Македонския научен институт, там, при проф. Димитър Гоцев. Не се залъгвайте, Каракачанов никога не е искал да ви пише писмо. Той ще го направи, когато паднете от власт. Обаче нашият общ приятел Гоцев има илюзията, че под писмо с такова съдържание ще се подпишат много македонски и български интелектуалци. Аз ви гарантирам, че под такова писмо няма да се подпише дори и последният журналист в Македония, да не говорим за онези, които седят на скамейките в Македонската академия на науките, в парламента и т.н. Те не искат да чуят за вас, камо ли за някакво писмо до вас. Затова реших да го напиша сам, за да не поставям в неудобно положение нито себе си, нито вас, нито Димитър Гоцев.

Господин Президент, една от темите на писмото трябваше да бъде въпросът около разколническата дейност спрямо българската нация на

почти нелегалната ОМО “Илинден - Пирин”.

Аз вече писах на тази тема в този вестник и сега искам да ви кажа още веднъж ясно: никой никога в Македония, поне в рамките на този ваш последен мандат, няма да подпише писмо срещу ОМО “Илинден - Пирин”. Никой в Македония няма да ви подпише писмо, в което ще се говори за “наложената национална идентичност във Вардарска Македония с насилствени средства и с цената на десетки хиляди жертви след 1944 г.”, никой в Македония няма да ви подпише писмо за “чуждото проникване в пространствата на българското културно-историческо наследство във Вардарска Македония” и никой няма да ви подпише писмо за “сепаративната и антибългарска дейност на ОМО “Илинден - Пирин” в Пиринска Македония” така, както е написано в “Македонски преглед”. Единственият от Македония, който може това да го направи, съм аз и не се гордея. Напротив, мисля, че е обидно за мен и за цялата македонска общност, че толкова много хора в тази страна сътрудничат с една мръсна разузнавателна организация. И ако аз съм единственият там, по-добре да ме няма.

Господин Президент, сред българските интелектуалци, с които аз контактувам, съществува мнение, че ние, от Македония, трябва с писмо до вас да притиснем България по македонския въпрос. Аз никога не съм бил съгласен с тази теория. Ако щастливо пътувате към Европа, вземете си и багажа. Вие трябва да напишете писмо, с което да притиснете Македония; поне веднъж през последните 50 години един български президент, цар, министър или който и да е да покаже капка достойнство срещу нахлуването на сръбските и гръцките интереси в Македония. Ваша е задачата да притиснете Македония. Ако мислите, че това е тежка задача, лъжете се. Пред вас предстои още една, много по-сериозна задача - да върнете България на Балканите, да върнете нейната роля в балканската политика. От вас се очаква след влизането на България в Европейския съюз тя да стане политически и икономически лидер, гигант на Балканите. Това е естественото положение на България и вие само трябва да го осъществите. След този мандат вие никога вече няма да бъдете президент, вие вече никога няма да бъдете фактор в България и никой няма да ви помни с нищо, ако не направите тази крачка да притиснете Македония за респектиране на вашите и нашите национални и цивилизационни традиции, въздигайки България на мястото, което й се полага в европейската политика.

Господин Президент, и двамата знаем, че сте заточеник на службите за сигурност. Това не е нищо ново. И аз, и други сме заточеници на службите. Обаче покажете поне малко достойнство, доблест за онова, което вие разбирате по-добре от мен.

Има ли някой в тази страна достатъчно кураж да каже на службите за сигурност, че отдавна минаха времената, когато бяха възпитавани, че всичко, което идва от Изток, е приятелско, а всичко, което идва от Запад, е неприятелско. Студената война не е отминала, но всички добре знаем, че страните се преразпределиха. Сега вече няма Изток и Запад, а само приятели и неприятели, и това е далеч по-добре от черно-бялата картина на света, която имахме преди падането на Берлинската стена. Но мисля, че някой умишлено забравя за македонците и за факта, че са дял от българското племе. Погледнете само положението с паспортите. Молдовските българи са само 2% от крупното население на Молдова, а добиват без проблем български паспорти със своите документи за рождение, живот и образование, написани на руски език. В същото време македонските граждани трябва да превеждат документите си от македонски на български и да правят още десетки други административни действия. Не сме ли един народ, една култура, едно минало? Не знаете ли или не искате да знаете, че ние сме вашата охрана, вашата “албанска граница”, вашият “последен страж”. И сега необикновено ли е, че се питаме дали всичко това се прави, защото ние сме вашият Запад и още сме в Студената война. Аз разбирам, че

на един Станишев и Пирински им е по-близък руският от македонския, обаче с държавата България това няма нищо общо. Ако това не ви е ясно, питайте г-н Каракачанов. Той поне ще има достатъчно кураж и доблест да признае, че македонските българи са онеправдани по отношение на бесарабските и таврийските българи както при издаването на паспортите, така и при записването на студентите. Добре би било да каже нещо и за собствената отговорност по този въпрос.

В тежкото ни минало е имало и други “македонски писма” с ужасни последствия за тези, които са ги писали, но още по-ужасни за онези, до които са били написани. Но това, за съжаление, вече е отдавна минало и забравено време. Това писмо е само бледа имитация на онези прекрасни писма, в които хората са залагали съдбите си.

Накрая искам да бъда искрен с вас - това писмо не го пиша нито за вас, нито за България, нито за Македония. Пиша го за себе си. Давам си възможност след това писмо да спя спокойно, разтоварен от всичките грижи за моята земя. Грижите ги прехвърлям на вас. И пиша затова, защото “всичките македонски планини с гробовете на толкова паднали борци сякаш лежат на гърдите ми - и аз не мога да дишам...”.

[линк]
* Владимир Перев е роден в известно българско семейство в град Прилеп, Вардарска Македония (Р.М.). Журналист по професия.[/image]

Де избяга?Да не попълни македонския пантеон на сръбското безсмъртие?