6 януари
23 отговора
0 прегледа
6 януари
6 января
"Как это работает?"
"Я привык думать, что знаю ответы на все вопросы, но сегодня я рад, что это не так."
Какие два любимых слова у большинства наркоманов" "Я знаю!". К сожалению, многие из нас приходят в АН, думая, что у нас есть ответы на все вопросы. Мы отлично знаем, что с нами происходит, и как это плохо. Но само по себе это знание никогда не помогало нам оставаться чистыми хоть какое-то время.
Члены, которые уже давно выздоравливают, первыми признают, что чем дольше они находятся в программе, тем больше для них открывается того, чему надо учиться. Но они знают одно: следуя этой простой программе Двенадцати Шагов, они смогли оставаться чистыми. Они больше не страшивают "почему?", они спрашивают "как?". Ценность бесконечных рассуждений падает в сравнении с опытом наркоманов, которые нашли способ оставаться честыми и живут трезвой жизнью.
Все это не означает, что мы не задаем вопрос "почему?" тогда, когда это уместно. Мы приходим в АН не для того, чтобы перестать думать! Но в самом начале было бы неплохо просто немного переделывать свои вопросы. Вместо того, чтобы спрашивать "почему?", мы задаем вопрос "как?". Как мне надо работать по этому шагу? Как часто мне следует посещать собрания? Как я остаюсь чистым?
ТОЛЬКО СЕГОДНЯ: У меня нет ответов на все вопросы, но я знаю, где найти те ответы, которые мне нужны. Сегодня я спрошу другого наркомана: "Как это работает?".
6 Януари
„Кака работи това „
„Свикнах да мисля , че зная отговорите на всички въпроси , но днес зная , че това не е така.”
Какви са двете любими думички при повечето наркомани „АЗ ЗНАМ” . За съжаление , много от нас идват в АН , мислеики че имаме отговите на всички въпроси . Отлично знаем , какво ще се случи с нас , и че е лошо . Но само по себе си това знание никога не ни помагаше да оставаме чисти , колкото и да го искаме .
Членовете , които се възстановяват отдавна , първи признават , че колкото повече деистват по програмата , толкова повече за тях се открива това , че им е нужно да се учат . Но те знаят едно : следваики тази проста програма 12 стъпки , те смогват да остават чисти . Те повече не се чудят „ЗАЩО?” , те питат „КАК?” . Ценноста на бекраините разсъждения пада в сравнение с опита на наркомана , които е намерил способност да остава чист и да живее трезвен живот .
Всичко това означава , че ние не задаваме въпроза „защо?” тогава когато това е уместно . Ние идваме в АН не затова за да престанем да мислим! Но в самото начало не беше лошо да не задаме много въпроси . Вместо това , да питаме „защо?” ,питахме „как?” . Как трябва да работя по тези стъпки? Как следва да посещавам ли често сбирки ? Как да оставам чист?
Просто за днес : В мен няма отговорите на всички въпроси , но аз зная , къде да ги намеря , когато са ми нужни . Днес аз ще питам друг зависим : „Как работи това?”.
Да и аз това си мисля изобщо не ме интересуват моите мисли . Сериозно аз знам много на моменти в главата си се правя на по умен от спонсора си от хора с по голям опит и не искам да ги слушам . Но вече виждам , че като се отнася до стъпките и слушам така какво да направя все по добре става . И в повечето моменти дори съм казвал е аз знам аз знам , че е така нали . Ето лудост знам уж ама ... Та това е просто за сега ми е добре че почнах ей тъй да опитам нищо , че знаех , че това не е за мен и тия са луди . Нищо , че знаех точно какво трябва да правя за да съм чист . Просто правя това което ми е казано , абе и дали правя точно това също незнам ама се опитвам де . И съм 111 ден чист не ми трябва друго доказателство . Значи месец декември ми беше най трудният месец през живота ми сериозно най трудният .И какво минах през това чист обвинявам се за много неща , които ми се случиха други но не ма интересува деиствам , колкото мога и това . Знам чуствам го вече , че правеики тези работи съм добре . Или мога да си слушам главата , че вече си знам вече съм добре и нищо да не правя . За , какво та аз не съм и пушил от 95 дни . Какво друго да търся ? оп ето дори май сложих първият си въпросителен напредък . По всичко си личи че деистваики със спонсор по стъпките при мен всичко се развива към добро . Че си е трудно трудно си е че болеста си е в мен в мен си е . Че по силна от всякога по силна е . Ама че има и стъпки и сила , когато се работят има . И , че както ако не работя по тях трябва да се бия с таисън на ринга , така и като работя по тях до мен са холифилд и мухамед али като млад , пак може да ме дрънне по някое време по тиквата ама те го обработват после докато се освестя а не го пускат да ми удари баш прав . Та така това е спра ли да деиствам бягам бягам по ринга щото съм по бърз ама накрая какво то сили не остават . Де да бягам . Абе малко се прехвърлих бокс да играя ама нищо ко да се прави...Та сега ми е трудно както винаги да се върна там къдет съм та ще взема да стана от тоя компютър . Господи благодаря ти , че и днес съм чист и трезв и не съм пушил и съм добре моля те дай ми сили да продължа така и да изкарам целият си ден чист . Лек и трезв ден на всички .
"Как это работает?"
"Я привык думать, что знаю ответы на все вопросы, но сегодня я рад, что это не так."
Какие два любимых слова у большинства наркоманов" "Я знаю!". К сожалению, многие из нас приходят в АН, думая, что у нас есть ответы на все вопросы. Мы отлично знаем, что с нами происходит, и как это плохо. Но само по себе это знание никогда не помогало нам оставаться чистыми хоть какое-то время.
Члены, которые уже давно выздоравливают, первыми признают, что чем дольше они находятся в программе, тем больше для них открывается того, чему надо учиться. Но они знают одно: следуя этой простой программе Двенадцати Шагов, они смогли оставаться чистыми. Они больше не страшивают "почему?", они спрашивают "как?". Ценность бесконечных рассуждений падает в сравнении с опытом наркоманов, которые нашли способ оставаться честыми и живут трезвой жизнью.
Все это не означает, что мы не задаем вопрос "почему?" тогда, когда это уместно. Мы приходим в АН не для того, чтобы перестать думать! Но в самом начале было бы неплохо просто немного переделывать свои вопросы. Вместо того, чтобы спрашивать "почему?", мы задаем вопрос "как?". Как мне надо работать по этому шагу? Как часто мне следует посещать собрания? Как я остаюсь чистым?
ТОЛЬКО СЕГОДНЯ: У меня нет ответов на все вопросы, но я знаю, где найти те ответы, которые мне нужны. Сегодня я спрошу другого наркомана: "Как это работает?".
6 Януари
„Кака работи това „
„Свикнах да мисля , че зная отговорите на всички въпроси , но днес зная , че това не е така.”
Какви са двете любими думички при повечето наркомани „АЗ ЗНАМ” . За съжаление , много от нас идват в АН , мислеики че имаме отговите на всички въпроси . Отлично знаем , какво ще се случи с нас , и че е лошо . Но само по себе си това знание никога не ни помагаше да оставаме чисти , колкото и да го искаме .
Членовете , които се възстановяват отдавна , първи признават , че колкото повече деистват по програмата , толкова повече за тях се открива това , че им е нужно да се учат . Но те знаят едно : следваики тази проста програма 12 стъпки , те смогват да остават чисти . Те повече не се чудят „ЗАЩО?” , те питат „КАК?” . Ценноста на бекраините разсъждения пада в сравнение с опита на наркомана , които е намерил способност да остава чист и да живее трезвен живот .
Всичко това означава , че ние не задаваме въпроза „защо?” тогава когато това е уместно . Ние идваме в АН не затова за да престанем да мислим! Но в самото начало не беше лошо да не задаме много въпроси . Вместо това , да питаме „защо?” ,питахме „как?” . Как трябва да работя по тези стъпки? Как следва да посещавам ли често сбирки ? Как да оставам чист?
Просто за днес : В мен няма отговорите на всички въпроси , но аз зная , къде да ги намеря , когато са ми нужни . Днес аз ще питам друг зависим : „Как работи това?”.
Да и аз това си мисля изобщо не ме интересуват моите мисли . Сериозно аз знам много на моменти в главата си се правя на по умен от спонсора си от хора с по голям опит и не искам да ги слушам . Но вече виждам , че като се отнася до стъпките и слушам така какво да направя все по добре става . И в повечето моменти дори съм казвал е аз знам аз знам , че е така нали . Ето лудост знам уж ама ... Та това е просто за сега ми е добре че почнах ей тъй да опитам нищо , че знаех , че това не е за мен и тия са луди . Нищо , че знаех точно какво трябва да правя за да съм чист . Просто правя това което ми е казано , абе и дали правя точно това също незнам ама се опитвам де . И съм 111 ден чист не ми трябва друго доказателство . Значи месец декември ми беше най трудният месец през живота ми сериозно най трудният .И какво минах през това чист обвинявам се за много неща , които ми се случиха други но не ма интересува деиствам , колкото мога и това . Знам чуствам го вече , че правеики тези работи съм добре . Или мога да си слушам главата , че вече си знам вече съм добре и нищо да не правя . За , какво та аз не съм и пушил от 95 дни . Какво друго да търся ? оп ето дори май сложих първият си въпросителен напредък . По всичко си личи че деистваики със спонсор по стъпките при мен всичко се развива към добро . Че си е трудно трудно си е че болеста си е в мен в мен си е . Че по силна от всякога по силна е . Ама че има и стъпки и сила , когато се работят има . И , че както ако не работя по тях трябва да се бия с таисън на ринга , така и като работя по тях до мен са холифилд и мухамед али като млад , пак може да ме дрънне по някое време по тиквата ама те го обработват после докато се освестя а не го пускат да ми удари баш прав . Та така това е спра ли да деиствам бягам бягам по ринга щото съм по бърз ама накрая какво то сили не остават . Де да бягам . Абе малко се прехвърлих бокс да играя ама нищо ко да се прави...Та сега ми е трудно както винаги да се върна там къдет съм та ще взема да стана от тоя компютър . Господи благодаря ти , че и днес съм чист и трезв и не съм пушил и съм добре моля те дай ми сили да продължа така и да изкарам целият си ден чист . Лек и трезв ден на всички .
ивановден
Седми януари
Мисъл за деня
Когато се появи изкушението, както става понякога при всички нас, трябва да си кажа: "Не, целият ми живот зависи от това да не посягам към това питие и нищо на света не може да ме накара да го направя". Освен това, аз обещах на Висшата сила, че няма да го правя. Знам, че Бог не иска да пия и не мога да наруша обещанието си към Бог. Отказал съм се от правото си да пия и това повече не е мое решение.
Направих ли своят избор веднъж и завинаги, така че вече да няма връщане назад?
Медитация за деня
В тишината идва Божието значение в сърцето. Не мога да го преценя, когато влиза в сърцето. Мога единствено да съдя по резултатите. Божиите думи са изречени на тайното място в сърцето ми и в някои часове на изкушение откривам тези слова и осъзнавам за първи път тяхната стойност. Когато имам нужда, откривам, че са там. "и твоят Баща, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве".
Молитва за деня
Моля се да мога да видя Божието значение в живота си. Моля се да мога с радост да приема това, на което ме учи Бог.
Тази сутрин нещо се озорих при превода. То и някакъв студ ме стяга. А е топло при мене. Но явно навънка е студено, защото ме реше откъм краката. като се сетя как миналата година бях с две печки, които вдигаха повече шум, отколкото да топлят. Като че ли едната правеше вятър, а другата печеше прекалено, пък само на метър от тях студът владееше положението. И все едно бях навънка. А сега катъв уют наоколо. И цветове. Кеф.
Ивановден. На ивановден през деветдесет и пета. Напих се както винаги. Тръгнах да правя стриптийз, по бегли спомени и разкази на очевидци. След което скок от такси в движение. Един пич, който се наел да ме пази и да ме води някъде да спя, изпаднал в истерия. На другия или по другия ден ми каза, че не иска да има нищо общо с мене. Той на мене! Така да ме засегне! Бях бесен. Да ми засегне достойнството. Мойто аз. Не могат хората да постъпват така с мене, да се отнасят така с мене, да мислят така с мене. Аз имам амбицията да бъда готин, обичан, признат, успял, лидер. И в един момент някакъв си ме обижда по този начин. Лелеее. Постоянно се връщаше и се връщаше тази ситуация в главата ми. Намразих го веднага и използвах всеки възможен случай да му отмъстя. Да злословя срещу него, да му се подигравам, да му навреждам по всякакъв начин. Чакай бе. Нали аз бях точен, готин, хубав, приятен, честен, себеотрицателен, мъжкар?!? Как така изведнъж се оказвам дребнав, отмъстителен, завистлив, кофти пич? Ай сега де! Май нещо не съм честен. Нито със себе си, нито с другите. Нито за момент не бях седнал да си призная на себе си, че аз не съм много прав. Да почна с това ,че може би един процент е възможно да не съм прав. Оттам да допусна, че ако аз бях на неговото място, може би хич нямаше да търпя това и можеше и юмруци да се размятат. Не съм честен и с другите хора, щом не си признава, че може би един процент съм в грешка спрямо този човек и имам отрицателно отношение към него, защото някога някъде ми е наранил достойнството. Имал е наглостта да ми настъпи егото. И аз оттогава го нося в тиквата си и всеки един момент търся начин да му го върна. Нараненото ми его търси начин да си го върне.Щото съм проявил и страх и егоизъм и егоцентризъм, освен нечестността си. Страх ме е, че съм се изложил и че този пич има кофти мнение за мене и другите ще имат кофти мнение за мене и осъзнато или неосъзнато започвам с военните действия за да го дискредитирам него. И никой път нямаше да видя, че това е така, ако не бях седнал да си инвентаризирам живота и тези моменти на гняв към хората. И ще си го нося него и още хиляда такива като него в главата и ще постъпвам гонен от стотици форми на страхове, себелюбие, самосъжаление - горкият аз, който не съм харесван и съм отхвърлен, и самозаблуди - трябва да си го върна и да му стъпя на гърба, защото иначе се излагам. Абе една голяма каша. И ако е само този случай, добре. Но това са много случаи. И тяхното повторение и повторение показва, че нещо в настройките ми не бива. И че трябва да се потърсят причините и условията. И да се види, че животът ми е произведен и продължава да се произвежда под напора на моите недостатъци. И кой ръководи парада? Недостатъците. И как да се произведе един готин живот? Не става. Трябва готиният живот да почне да се ръководи и произвежда от нещо друго.
Говорихме снощи с моята сестра за превода на уан дей ат дъ тайм. Тя ми предложи значението, или така разбрах - постоянните резентмъни /повторенията на моментите на страх и болка/ пречат на това да живея изобщо в настоящето. Защото цикли в тиквата ми едно и също и това едно и също отнема пространство и време за живот. За действия, свободни от резентмъните. То и в Голямата книга е - резентмънт из дъ нъмбър уан оффендър. Преведено е - скритата обида е враг номер едно на всеки един алкохолик. Тя е претрепала повече алкохолици от всяко едно друго нещо.
Ами как няма да е така. Преводът не е много точен на български. Не знам дали резентмънт може да се преведе така. Слушал съм разяснение на тази дума от спикъри - ре-повторение, сентири-чувство. Постоянно се повтаря в главата ми чувството на болка, което съм изпитал някога. И тази болка продължава да управлява моите действия. Като мечката, която подскача щом чуе гъдулката. Нали така я тренират - свирят й, и я горят с желязо. И тя усеща болката всеки път, когато чуе свирнята и започва да подскача /да реагира/. Като се сметне всичкака болка, която съм изпитал през живота си и че мозъкът ми има свойството да повтаря и да повтаря и да повтаря и да повтаря - айде иди да живееш в настоящето, уан дей, ако можеш де. Айде иди да си мислиш положително и да се радваш на живота. Поне аз не можех. То трябваше да се натискам със сто тона, да не се чуват хилядите болки отвътре и хилядите повторения, които шетат в главата ми. И хилядите, които са се утаили, но продължават да вонят и да произвеждат и да произвеждат. Айде да ида да разправям после, че мога да ръководя живота си и мога да го ръководя към нещо положително. Грънци. Единственото време на облекчение и свобода от постоянните резентмъни - ефекта от любимото питие. А е любимо, защото дава този ефект на облекчение и комфорт. След няколко чашки. Но къде ти да можех да спра на няколкото чашки и на ефекта. Супер щеше да е. Ама там се появява и телесната реакция - няма спирачки вече. И едната повлича хиляда и една. И ето ти още ситуации, които после се трупат в тиквата и резентмънт, резентмънт. Ето ти душевната каша на душевната болест. Болката и непоносимостта. Да обикалям аз из девствени гори, да ям диви ягоди, да няма жива душа да ме тревож и в главата ми да е бетон. Обръч от сивота и болка. Ами как няма - то са се закотвили там хиляди резентмъни и са се вкаменили. Защо геолозите ровят из земята да търсят пластове.
И ето ти последицата - няма живот в момента. Има живот, който е блокиран в миналото. В повторенията, в това което се е случило, в цялата болка и страх и мъка и зор. И това се проектира и в така нареченото бъдеще. Защото вече се плаша дори да си покажа носа, защото не ме чака нищо хубаво. То резентмъните в главата циклят ли циклят и се застилат пред мене и как да очаквам нещо хубаво. Прожектирам отзаде, прожектирам отпреде. Мисли положително. Съвременните нюейдж модернисти казват - Вселената е в главата. Мисли положително. Прави са. Но как?
Тук идва на помощ програмата. Инвентаризацията по четвърта, следващите действия по пета и другите стъпки. Те са разчистващите дейности. Малко по малко, като намалена печка, резентмъните отшумяват и се появява пространство. Пространство в главата, в което пространство може да се намести настоящето. Сега е момента за момента. В малкото промеждутък между плочата на болната глава. Ето ти и смисъла на будистките обяснения за медитация - да видиш пространството между две мисли и да удължиш това пространство. А за болната ми от резентмъни глава - това е жизнено важно. Но за да стигна до качествена медитация и за осъзнаване на настоящето и за живот уан дей ат дъ тайм - иска се инвентаризация. Яка работа със спонсор по Духовната Програма. Иначе книгите за медитация са хубава работа. Но сами по себе си са писани за здрави хора. Така веднъж ми светна както си седях. То беше отдавна. Може и да греша, но получих такова присветване в главата, защо на мене нещо не ми се получава - защото са писани за здрави хора, а не за такива като мене.
Такива ми ти работи. Вчера един авер ме базикна за акцента ми. Веднага се засегнах. Засегнато ми е достойнството, сигурността, амбициите, връзките - смеят ми се, че говоря като селянин, подиграват мисе, стъпват ми на гърба, нарушават ми пространството, себеуважението. Ми да. И защо реагирам с ядосване - защото се страхувам, да не ми се присмеят и да не ме изложат и да не ме отхвърлят и да не би да не ме обичат. Страх.Причината за тази реакция. Друга причина - себелюбие. Нали никой мене не може да ме наранява, защото съм съвършен. И нечестност. Защото съм си от село и на какъв се правя. Искам само позитивите. Но истината е, че съм от село и трябва да се приема такъв. Щом нещо се засягам, значи има слабост в мене. Значи някой може да ме накара да реагирам, като набара тази слабост и почне да натиска копчето. Ахаааа - реакцийка, мен. Значи ти е кофти да те базикам на село. Значи ти се страхуваш и така мога да те накарам да правиш каквото си искам или да те накарам да ти е кофти и да те поразклатя. Мда. И кой страда, на кой живота се скофтя щом се появи това? Моят - причината е страх, егоизъм, егоцентризъм, нечестност. Значи съм се поставил отново на първите места на трапезата. Няма скромност, няма приемане. Искам да съм лидер и да нямам недостатъци. И то какви недостатъци да нямам - да не съм от село. Мда. Да ме одобряват по акцент. Но то все ще се появи някой, който няма да ме одобри. Чакай. Каква е истината. Аз съм от село. Майка и татко са от село. От едно и също село дори, живели са на петдесет метра едни от други. Първите седем години съм живял в това село. И съм отгледан от селяни - баби и дядовци, защото родителите ми са станали граждани. Нали с идеята да дадат по-добро бъдеще на децата си. И къде вече е истината - ами такъв съм. И защо не го приемам? Защото се страхувам, че ще ми се смеят. Цял живот ръководен от страхът, че няма да бъда одобрен, няма да бъда обичан, няма да бъда приет. И в постоянна гонитба на това. Робство. Чисто робство.
Пък съм срещал едно момиче, което ми се стори тогава, че говори с отвратителен, гаден и непоносим акцент. И си мислех, че го правеше от някаква тотална простотия. Пък после разбрах, че тя иска да съхрани говора на своя край. Защото той изчезвал. Тя май нещо такова работеше. Етнография. Но нали ми направи някакво отвратително впечатление. Перфектна мадама, говори като пълна селяндурка. И така нататък. И така нататък. И така нататък. То съвършено трябва да е всичко. Перфекционизъм. И откъде ми идват критериите в кратуната? В нормалната кратуна? Критериите за правилен говор, за правилно държане, за ценности, за поведение, за любов, за отношение, за секс? Айде да хвана секса. Че като си помисля за порното и вестниците откъдето се учех на секс. И всичко останало, което ми се е напластило в тиквата и го наричам мойто аз. Аз така мисля, аз така смятам, това е моето мнение!!! Хахаха. Абе пич. Ти да не би да си се родил на марс и съвсем независимо да си си възпроизвел думи, значения, мнения, поведения и каквото там си щеш, че да ми настояваш сега за независимост. Слагай бърже капаците и действай с надеждата, че Бог ще премахне всичко излишно напластено, което те прави на маймуна. Мда. Капаците. Щото на село си имахме магаре. Капаците се слагат отстрани на очите. Да гледа само напреде. Други такъми - кошум. Слага се на врата, за него се закачат оковете на каруцата, която дърпа. То и магарето ни беше странно. Контузи си крака - неизлечима травма на сухожилието. Доктора му би отровна инжекция и каза да го водим в гората, където ще умре след два часа. След три часа магарето се появи обратно с познатия си нахален рев. Не само, че не умря, но и кракът му се оправи. Не ставали чудеса. Живя до преклонна възраст. Мили, мили спомени. Много инато беше. Почти като мене. Никой не можеше да го яха - пък аз само си мисля, че никой не може да ме яха. Всеки който се появи и каже, че нещо не ми харесва и хоп - се намества в главата ми и взима участие в живота ми. Бил съм независим и не знам си какъв. Благодаря на Бог за тази Програма, която ми пооткрехна малко очите да зърна за какво става въпрос. Благодаря на спонсора за проявеното търпение и за това, че ми показа как да действам по тези Стъпки.
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.
Мисъл за деня
Когато се появи изкушението, както става понякога при всички нас, трябва да си кажа: "Не, целият ми живот зависи от това да не посягам към това питие и нищо на света не може да ме накара да го направя". Освен това, аз обещах на Висшата сила, че няма да го правя. Знам, че Бог не иска да пия и не мога да наруша обещанието си към Бог. Отказал съм се от правото си да пия и това повече не е мое решение.
Направих ли своят избор веднъж и завинаги, така че вече да няма връщане назад?
Медитация за деня
В тишината идва Божието значение в сърцето. Не мога да го преценя, когато влиза в сърцето. Мога единствено да съдя по резултатите. Божиите думи са изречени на тайното място в сърцето ми и в някои часове на изкушение откривам тези слова и осъзнавам за първи път тяхната стойност. Когато имам нужда, откривам, че са там. "и твоят Баща, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве".
Молитва за деня
Моля се да мога да видя Божието значение в живота си. Моля се да мога с радост да приема това, на което ме учи Бог.
Тази сутрин нещо се озорих при превода. То и някакъв студ ме стяга. А е топло при мене. Но явно навънка е студено, защото ме реше откъм краката. като се сетя как миналата година бях с две печки, които вдигаха повече шум, отколкото да топлят. Като че ли едната правеше вятър, а другата печеше прекалено, пък само на метър от тях студът владееше положението. И все едно бях навънка. А сега катъв уют наоколо. И цветове. Кеф.
Ивановден. На ивановден през деветдесет и пета. Напих се както винаги. Тръгнах да правя стриптийз, по бегли спомени и разкази на очевидци. След което скок от такси в движение. Един пич, който се наел да ме пази и да ме води някъде да спя, изпаднал в истерия. На другия или по другия ден ми каза, че не иска да има нищо общо с мене. Той на мене! Така да ме засегне! Бях бесен. Да ми засегне достойнството. Мойто аз. Не могат хората да постъпват така с мене, да се отнасят така с мене, да мислят така с мене. Аз имам амбицията да бъда готин, обичан, признат, успял, лидер. И в един момент някакъв си ме обижда по този начин. Лелеее. Постоянно се връщаше и се връщаше тази ситуация в главата ми. Намразих го веднага и използвах всеки възможен случай да му отмъстя. Да злословя срещу него, да му се подигравам, да му навреждам по всякакъв начин. Чакай бе. Нали аз бях точен, готин, хубав, приятен, честен, себеотрицателен, мъжкар?!? Как така изведнъж се оказвам дребнав, отмъстителен, завистлив, кофти пич? Ай сега де! Май нещо не съм честен. Нито със себе си, нито с другите. Нито за момент не бях седнал да си призная на себе си, че аз не съм много прав. Да почна с това ,че може би един процент е възможно да не съм прав. Оттам да допусна, че ако аз бях на неговото място, може би хич нямаше да търпя това и можеше и юмруци да се размятат. Не съм честен и с другите хора, щом не си признава, че може би един процент съм в грешка спрямо този човек и имам отрицателно отношение към него, защото някога някъде ми е наранил достойнството. Имал е наглостта да ми настъпи егото. И аз оттогава го нося в тиквата си и всеки един момент търся начин да му го върна. Нараненото ми его търси начин да си го върне.Щото съм проявил и страх и егоизъм и егоцентризъм, освен нечестността си. Страх ме е, че съм се изложил и че този пич има кофти мнение за мене и другите ще имат кофти мнение за мене и осъзнато или неосъзнато започвам с военните действия за да го дискредитирам него. И никой път нямаше да видя, че това е така, ако не бях седнал да си инвентаризирам живота и тези моменти на гняв към хората. И ще си го нося него и още хиляда такива като него в главата и ще постъпвам гонен от стотици форми на страхове, себелюбие, самосъжаление - горкият аз, който не съм харесван и съм отхвърлен, и самозаблуди - трябва да си го върна и да му стъпя на гърба, защото иначе се излагам. Абе една голяма каша. И ако е само този случай, добре. Но това са много случаи. И тяхното повторение и повторение показва, че нещо в настройките ми не бива. И че трябва да се потърсят причините и условията. И да се види, че животът ми е произведен и продължава да се произвежда под напора на моите недостатъци. И кой ръководи парада? Недостатъците. И как да се произведе един готин живот? Не става. Трябва готиният живот да почне да се ръководи и произвежда от нещо друго.
Говорихме снощи с моята сестра за превода на уан дей ат дъ тайм. Тя ми предложи значението, или така разбрах - постоянните резентмъни /повторенията на моментите на страх и болка/ пречат на това да живея изобщо в настоящето. Защото цикли в тиквата ми едно и също и това едно и също отнема пространство и време за живот. За действия, свободни от резентмъните. То и в Голямата книга е - резентмънт из дъ нъмбър уан оффендър. Преведено е - скритата обида е враг номер едно на всеки един алкохолик. Тя е претрепала повече алкохолици от всяко едно друго нещо.
Ами как няма да е така. Преводът не е много точен на български. Не знам дали резентмънт може да се преведе така. Слушал съм разяснение на тази дума от спикъри - ре-повторение, сентири-чувство. Постоянно се повтаря в главата ми чувството на болка, което съм изпитал някога. И тази болка продължава да управлява моите действия. Като мечката, която подскача щом чуе гъдулката. Нали така я тренират - свирят й, и я горят с желязо. И тя усеща болката всеки път, когато чуе свирнята и започва да подскача /да реагира/. Като се сметне всичкака болка, която съм изпитал през живота си и че мозъкът ми има свойството да повтаря и да повтаря и да повтаря и да повтаря - айде иди да живееш в настоящето, уан дей, ако можеш де. Айде иди да си мислиш положително и да се радваш на живота. Поне аз не можех. То трябваше да се натискам със сто тона, да не се чуват хилядите болки отвътре и хилядите повторения, които шетат в главата ми. И хилядите, които са се утаили, но продължават да вонят и да произвеждат и да произвеждат. Айде да ида да разправям после, че мога да ръководя живота си и мога да го ръководя към нещо положително. Грънци. Единственото време на облекчение и свобода от постоянните резентмъни - ефекта от любимото питие. А е любимо, защото дава този ефект на облекчение и комфорт. След няколко чашки. Но къде ти да можех да спра на няколкото чашки и на ефекта. Супер щеше да е. Ама там се появява и телесната реакция - няма спирачки вече. И едната повлича хиляда и една. И ето ти още ситуации, които после се трупат в тиквата и резентмънт, резентмънт. Ето ти душевната каша на душевната болест. Болката и непоносимостта. Да обикалям аз из девствени гори, да ям диви ягоди, да няма жива душа да ме тревож и в главата ми да е бетон. Обръч от сивота и болка. Ами как няма - то са се закотвили там хиляди резентмъни и са се вкаменили. Защо геолозите ровят из земята да търсят пластове.
И ето ти последицата - няма живот в момента. Има живот, който е блокиран в миналото. В повторенията, в това което се е случило, в цялата болка и страх и мъка и зор. И това се проектира и в така нареченото бъдеще. Защото вече се плаша дори да си покажа носа, защото не ме чака нищо хубаво. То резентмъните в главата циклят ли циклят и се застилат пред мене и как да очаквам нещо хубаво. Прожектирам отзаде, прожектирам отпреде. Мисли положително. Съвременните нюейдж модернисти казват - Вселената е в главата. Мисли положително. Прави са. Но как?
Тук идва на помощ програмата. Инвентаризацията по четвърта, следващите действия по пета и другите стъпки. Те са разчистващите дейности. Малко по малко, като намалена печка, резентмъните отшумяват и се появява пространство. Пространство в главата, в което пространство може да се намести настоящето. Сега е момента за момента. В малкото промеждутък между плочата на болната глава. Ето ти и смисъла на будистките обяснения за медитация - да видиш пространството между две мисли и да удължиш това пространство. А за болната ми от резентмъни глава - това е жизнено важно. Но за да стигна до качествена медитация и за осъзнаване на настоящето и за живот уан дей ат дъ тайм - иска се инвентаризация. Яка работа със спонсор по Духовната Програма. Иначе книгите за медитация са хубава работа. Но сами по себе си са писани за здрави хора. Така веднъж ми светна както си седях. То беше отдавна. Може и да греша, но получих такова присветване в главата, защо на мене нещо не ми се получава - защото са писани за здрави хора, а не за такива като мене.
Такива ми ти работи. Вчера един авер ме базикна за акцента ми. Веднага се засегнах. Засегнато ми е достойнството, сигурността, амбициите, връзките - смеят ми се, че говоря като селянин, подиграват мисе, стъпват ми на гърба, нарушават ми пространството, себеуважението. Ми да. И защо реагирам с ядосване - защото се страхувам, да не ми се присмеят и да не ме изложат и да не ме отхвърлят и да не би да не ме обичат. Страх.Причината за тази реакция. Друга причина - себелюбие. Нали никой мене не може да ме наранява, защото съм съвършен. И нечестност. Защото съм си от село и на какъв се правя. Искам само позитивите. Но истината е, че съм от село и трябва да се приема такъв. Щом нещо се засягам, значи има слабост в мене. Значи някой може да ме накара да реагирам, като набара тази слабост и почне да натиска копчето. Ахаааа - реакцийка, мен. Значи ти е кофти да те базикам на село. Значи ти се страхуваш и така мога да те накарам да правиш каквото си искам или да те накарам да ти е кофти и да те поразклатя. Мда. И кой страда, на кой живота се скофтя щом се появи това? Моят - причината е страх, егоизъм, егоцентризъм, нечестност. Значи съм се поставил отново на първите места на трапезата. Няма скромност, няма приемане. Искам да съм лидер и да нямам недостатъци. И то какви недостатъци да нямам - да не съм от село. Мда. Да ме одобряват по акцент. Но то все ще се появи някой, който няма да ме одобри. Чакай. Каква е истината. Аз съм от село. Майка и татко са от село. От едно и също село дори, живели са на петдесет метра едни от други. Първите седем години съм живял в това село. И съм отгледан от селяни - баби и дядовци, защото родителите ми са станали граждани. Нали с идеята да дадат по-добро бъдеще на децата си. И къде вече е истината - ами такъв съм. И защо не го приемам? Защото се страхувам, че ще ми се смеят. Цял живот ръководен от страхът, че няма да бъда одобрен, няма да бъда обичан, няма да бъда приет. И в постоянна гонитба на това. Робство. Чисто робство.
Пък съм срещал едно момиче, което ми се стори тогава, че говори с отвратителен, гаден и непоносим акцент. И си мислех, че го правеше от някаква тотална простотия. Пък после разбрах, че тя иска да съхрани говора на своя край. Защото той изчезвал. Тя май нещо такова работеше. Етнография. Но нали ми направи някакво отвратително впечатление. Перфектна мадама, говори като пълна селяндурка. И така нататък. И така нататък. И така нататък. То съвършено трябва да е всичко. Перфекционизъм. И откъде ми идват критериите в кратуната? В нормалната кратуна? Критериите за правилен говор, за правилно държане, за ценности, за поведение, за любов, за отношение, за секс? Айде да хвана секса. Че като си помисля за порното и вестниците откъдето се учех на секс. И всичко останало, което ми се е напластило в тиквата и го наричам мойто аз. Аз така мисля, аз така смятам, това е моето мнение!!! Хахаха. Абе пич. Ти да не би да си се родил на марс и съвсем независимо да си си възпроизвел думи, значения, мнения, поведения и каквото там си щеш, че да ми настояваш сега за независимост. Слагай бърже капаците и действай с надеждата, че Бог ще премахне всичко излишно напластено, което те прави на маймуна. Мда. Капаците. Щото на село си имахме магаре. Капаците се слагат отстрани на очите. Да гледа само напреде. Други такъми - кошум. Слага се на врата, за него се закачат оковете на каруцата, която дърпа. То и магарето ни беше странно. Контузи си крака - неизлечима травма на сухожилието. Доктора му би отровна инжекция и каза да го водим в гората, където ще умре след два часа. След три часа магарето се появи обратно с познатия си нахален рев. Не само, че не умря, но и кракът му се оправи. Не ставали чудеса. Живя до преклонна възраст. Мили, мили спомени. Много инато беше. Почти като мене. Никой не можеше да го яха - пък аз само си мисля, че никой не може да ме яха. Всеки който се появи и каже, че нещо не ми харесва и хоп - се намества в главата ми и взима участие в живота ми. Бил съм независим и не знам си какъв. Благодаря на Бог за тази Програма, която ми пооткрехна малко очите да зърна за какво става въпрос. Благодаря на спонсора за проявеното търпение и за това, че ми показа как да действам по тези Стъпки.
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.
Re: ивановден
13 Януари
Победа чрез капитулация .
“Помоща за зависимият може да доиде , едва когато признае пълното си поражение.”
Пълно поражение – отлична концепция ! Трябва да означава капитулация . Капитулация означава да се предам безусловно . Изходът от играта е да не се оставят резервни варианти . Вдигнете ръце и спрете борбата . Може би , това означава да вдигнем ръка на първата ни сбирка и да признаем , че сме зависими .
Как ще разберем , че сме направили първа стъпка , която ще ни позволи да живеем без наркотици ? Знаем , че правеики тази гигантска стъпка , повече не е нужно да употребяваме наркотици – просто днес . И само днес . Не е лесно но е много просто.
Работим по първа стъпка . Признаваме , че сме зависими от наркотиците . “Една доза е прекалено много а хиляда са малко “. Убедени сме , че тази фраза важи за нас . Признаваме , че не можем да живеем нормално с наркотици , под каквато и да е форма . Признаваме това , и ако е необходимо го казваме силно на глас .
Правим първа стъпка в началото на всеки ден . И само един ден . Това признание просто днес ни освобождава от необходимоста , да се възвръщаме към зависимоста си отново и отново . Капитулирахме пред тази болест . Излязохме от играта . Но предаваики се ние побеждаваме . И това е парадокса на първа стъпка : капитулираме за да победим , и капитулираики ние придобиваме такава могъща сила , каквато просто не можехме да си представим никога .
Просто за днес : Признавам , че съм безсилен пред зависимоста си . Ще капитулирам , за да победя .
Победа чрез капитулация .
“Помоща за зависимият може да доиде , едва когато признае пълното си поражение.”
Пълно поражение – отлична концепция ! Трябва да означава капитулация . Капитулация означава да се предам безусловно . Изходът от играта е да не се оставят резервни варианти . Вдигнете ръце и спрете борбата . Може би , това означава да вдигнем ръка на първата ни сбирка и да признаем , че сме зависими .
Как ще разберем , че сме направили първа стъпка , която ще ни позволи да живеем без наркотици ? Знаем , че правеики тази гигантска стъпка , повече не е нужно да употребяваме наркотици – просто днес . И само днес . Не е лесно но е много просто.
Работим по първа стъпка . Признаваме , че сме зависими от наркотиците . “Една доза е прекалено много а хиляда са малко “. Убедени сме , че тази фраза важи за нас . Признаваме , че не можем да живеем нормално с наркотици , под каквато и да е форма . Признаваме това , и ако е необходимо го казваме силно на глас .
Правим първа стъпка в началото на всеки ден . И само един ден . Това признание просто днес ни освобождава от необходимоста , да се възвръщаме към зависимоста си отново и отново . Капитулирахме пред тази болест . Излязохме от играта . Но предаваики се ние побеждаваме . И това е парадокса на първа стъпка : капитулираме за да победим , и капитулираики ние придобиваме такава могъща сила , каквато просто не можехме да си представим никога .
Просто за днес : Признавам , че съм безсилен пред зависимоста си . Ще капитулирам , за да победя .
Re: ивановден
14 Януари
Любящият Бог
“Всеки сам решава как да приема Висшата Сила...Единственото , което предлагаме за напътствие е , че тази Сила е Обичаща и по могъща от нашата собствена”.
Казваха ни , че може да вярвама в каквато сила ние искаме , предлага се като насока само , че тя е любяща и по могъща от нашата собствена . При някой от нас възникват трудности с тези препоръки . Или не вярваме в друго освем във себе си , или че Бог е безсърдечен и неразумен , пращаики ни само да изпълняваме капризите му .
Да повярваме в обичаща Сила , поради много причини за много от нас това е скок в неизвестното . Идеята за болка със сигурност ще предизвика съпротива . Ако ние тръгнем по програмата с вярата в това , че Бог е наказващ а не прощаващ , то ще ни е нужно да се избавим от това убеждение , за да можем да почустваме облекчение от Трета стъпка .
Позитивният ни опит във възстановяването може да ни помогне да стигнем до вярата в обичащият Бог , така както го разбираме . Имаме право на облекчение от болеста , която ни причиняваше страдания дълго време . Намерихме ръководство и подръжка , необходими ни , за да развиваме новият начин на живот . Изпълнихме се с дух , там където беше останала празнота . Тези аспекти на възстановяването ни , произлизат от Любящ Бог а не от безчуствен и изпълнен с омраза . И колкото повече набираме опит във възстановяването си , толкова по голяма става и вярата ни във тази Обичаща Висша Сила .
Просто за днес : Непредубедено и с отворено сърце вярвам в това , че Бог е обичащ , и се доверявам на моята Висша Сила , че ще направи за мен това , което не мога да направя сам за себе си .
Любящият Бог
“Всеки сам решава как да приема Висшата Сила...Единственото , което предлагаме за напътствие е , че тази Сила е Обичаща и по могъща от нашата собствена”.
Казваха ни , че може да вярвама в каквато сила ние искаме , предлага се като насока само , че тя е любяща и по могъща от нашата собствена . При някой от нас възникват трудности с тези препоръки . Или не вярваме в друго освем във себе си , или че Бог е безсърдечен и неразумен , пращаики ни само да изпълняваме капризите му .
Да повярваме в обичаща Сила , поради много причини за много от нас това е скок в неизвестното . Идеята за болка със сигурност ще предизвика съпротива . Ако ние тръгнем по програмата с вярата в това , че Бог е наказващ а не прощаващ , то ще ни е нужно да се избавим от това убеждение , за да можем да почустваме облекчение от Трета стъпка .
Позитивният ни опит във възстановяването може да ни помогне да стигнем до вярата в обичащият Бог , така както го разбираме . Имаме право на облекчение от болеста , която ни причиняваше страдания дълго време . Намерихме ръководство и подръжка , необходими ни , за да развиваме новият начин на живот . Изпълнихме се с дух , там където беше останала празнота . Тези аспекти на възстановяването ни , произлизат от Любящ Бог а не от безчуствен и изпълнен с омраза . И колкото повече набираме опит във възстановяването си , толкова по голяма става и вярата ни във тази Обичаща Висша Сила .
Просто за днес : Непредубедено и с отворено сърце вярвам в това , че Бог е обичащ , и се доверявам на моята Висша Сила , че ще направи за мен това , което не мога да направя сам за себе си .
15.01.
15 Януари
Страх
“Ние растем и ни е все по лесно да се обръщаме към Висшата Сила като източник .В зависимост от това , колко се доверяваме на тази Висша Сила , започваме да преодоляваме своят страх от живота.”
Ако ние бидеики така безсилни и продължаваме да ръководим живота си , ще получим плашещият опит на неуправляемоста . Възстановяваики се оставихме волята и живота си на надеждната грижа на Бога , така както го разбираме . Когато спираме работата по програмата , когато губим съзнателният си контакт с Висшата Сила , започваме отново с опитите да контролираме живота си , и се отказваме от грижата на Висшата Сила . Ако всеки ден не вземаме решение да капитулираме в опитите си да контролираме живота си , и да се оставим на грижата на Висшата Сила , то може да се изпълним със Страх от живота .
Работеки по 12 стъпки , открихме , че вярата в Сила по могъща от нашата собствена ни помага да се избавим от страха . В зависимост от това , как се приближаваме към обичащият Бог , получаваме по дълбоко осъзнаване на нашата Висша Сила . И колкото повече осъзнаваме Бог , толкова по малко страх остава в нас .
Когато сме уплашени , се питаме :”Не е ли толкова страшно , защото нямам достатъчно вяра в живота? Трябва ли отново да започна да контролирам , за да разбера , че живота ми е неуправляем ?”. Ако отговорим с да на тези въпроси то ще можем да преодолеем своят страх , и да оставим своята воля и своят живот на грижата на Бог , както го разбираме .
Просто за днес : Ще се оставя на грижата на Висшата Сила , за да се избавя от страха пред живота .
Миналата седмица в петък седнах зад волана незнам точно кога беше но реших да ходя на стара загора да пия кафе с един човек , и така по това време бях във софия и карах там малко сбирки и отидох точно , за да позабравя тоя човек . И какво стана почнах да контролирам обадих се да ми пратят пари , стана супер . Почнаха и разговори със спонсора ми в , които някак се опитвах да го накарам да ми каже , че ще е добре да ида там пак контрол , не стана естествено . Чуствах , че не е правилно това нещо от самото начало но не приемах , че няма да стане на моята . Не може пък тъй ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ . И така доверих се на това чуство , което ми говореше , че не е правилно . Страха ми нали да не греша ми помогна тук да не тръгна само защото нали това е грешно няма да получа одобрение от спонсора си от другите като правя такива глупости . Да само да вмъкна на мен не ми вървят нещата щото явно ги правя за одобрение а не , че съм болен . Да хубаво е , че и това видях тия дни . Та така тоя петък се измъкнах и от онлаин сбирката , няма да ви кажа колко страх и болка ми донесоха тия дни оттогава , вторник се прибрах и не присъствах изобщо на сбирката онлаин , за да гледам тук едни работи не ми се говори какви . Не мога дори и да опиша страха , които изпитах оттогава до вчера , вчера от сутринта плача и се моля на бог да ми помогне , и явно за това беше страхотен ден . Господи оставям се в ръцете ти да ме съградиш , както намериш за добре , отърви ме от оковите на егоцентризма , за да мога по добре да изпълня волята ти , отстрани затрудненията ми и нека победата ми над тях бъде доказателство , за тези на , които бих могъл да помогна , за твоята сила , твоята любов и твоят начин на живот . НЕКА ВИНАГИ БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ . АМИН . Ух незнам и си го мислех това там трябва ли пак да започна да контролирам за да усетя че живота ми е неуправляем . Аз обаче си го мислех в малко по тежка форма трябва ли отново да се подкарвам за да се предам пак . Ей благодаря на бог , че и днес съм чист и днес съм трезв и днес не съм пушил не съм играл още комар да щото от тия опити за контрол се замислих да се заиграя на еврофутбол тоя път нали , дори няма да забравя как си мислех сериозно , че тоя път ще ударя джакпота , и изведнъж си казах ай тогава по добре да не пускам , че ще взема наистина да го ударя и тогава “тук се смея яко “ , наистина си го помислих това . Лек и трезв ден на всички .
Ха тоя пост го почнах моят със седнах на волана , та се замислям как пред живота съм абсолютно по същият начин като с колата . За пред другите имам диплома водач и монтьор на МПС а всъщност нямам и книжка и не мога да карам . Ама не , че не опитвам от време на време де.
Лек и трезв ден на всички ...
Страх
“Ние растем и ни е все по лесно да се обръщаме към Висшата Сила като източник .В зависимост от това , колко се доверяваме на тази Висша Сила , започваме да преодоляваме своят страх от живота.”
Ако ние бидеики така безсилни и продължаваме да ръководим живота си , ще получим плашещият опит на неуправляемоста . Възстановяваики се оставихме волята и живота си на надеждната грижа на Бога , така както го разбираме . Когато спираме работата по програмата , когато губим съзнателният си контакт с Висшата Сила , започваме отново с опитите да контролираме живота си , и се отказваме от грижата на Висшата Сила . Ако всеки ден не вземаме решение да капитулираме в опитите си да контролираме живота си , и да се оставим на грижата на Висшата Сила , то може да се изпълним със Страх от живота .
Работеки по 12 стъпки , открихме , че вярата в Сила по могъща от нашата собствена ни помага да се избавим от страха . В зависимост от това , как се приближаваме към обичащият Бог , получаваме по дълбоко осъзнаване на нашата Висша Сила . И колкото повече осъзнаваме Бог , толкова по малко страх остава в нас .
Когато сме уплашени , се питаме :”Не е ли толкова страшно , защото нямам достатъчно вяра в живота? Трябва ли отново да започна да контролирам , за да разбера , че живота ми е неуправляем ?”. Ако отговорим с да на тези въпроси то ще можем да преодолеем своят страх , и да оставим своята воля и своят живот на грижата на Бог , както го разбираме .
Просто за днес : Ще се оставя на грижата на Висшата Сила , за да се избавя от страха пред живота .
Миналата седмица в петък седнах зад волана незнам точно кога беше но реших да ходя на стара загора да пия кафе с един човек , и така по това време бях във софия и карах там малко сбирки и отидох точно , за да позабравя тоя човек . И какво стана почнах да контролирам обадих се да ми пратят пари , стана супер . Почнаха и разговори със спонсора ми в , които някак се опитвах да го накарам да ми каже , че ще е добре да ида там пак контрол , не стана естествено . Чуствах , че не е правилно това нещо от самото начало но не приемах , че няма да стане на моята . Не може пък тъй ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ . И така доверих се на това чуство , което ми говореше , че не е правилно . Страха ми нали да не греша ми помогна тук да не тръгна само защото нали това е грешно няма да получа одобрение от спонсора си от другите като правя такива глупости . Да само да вмъкна на мен не ми вървят нещата щото явно ги правя за одобрение а не , че съм болен . Да хубаво е , че и това видях тия дни . Та така тоя петък се измъкнах и от онлаин сбирката , няма да ви кажа колко страх и болка ми донесоха тия дни оттогава , вторник се прибрах и не присъствах изобщо на сбирката онлаин , за да гледам тук едни работи не ми се говори какви . Не мога дори и да опиша страха , които изпитах оттогава до вчера , вчера от сутринта плача и се моля на бог да ми помогне , и явно за това беше страхотен ден . Господи оставям се в ръцете ти да ме съградиш , както намериш за добре , отърви ме от оковите на егоцентризма , за да мога по добре да изпълня волята ти , отстрани затрудненията ми и нека победата ми над тях бъде доказателство , за тези на , които бих могъл да помогна , за твоята сила , твоята любов и твоят начин на живот . НЕКА ВИНАГИ БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ . АМИН . Ух незнам и си го мислех това там трябва ли пак да започна да контролирам за да усетя че живота ми е неуправляем . Аз обаче си го мислех в малко по тежка форма трябва ли отново да се подкарвам за да се предам пак . Ей благодаря на бог , че и днес съм чист и днес съм трезв и днес не съм пушил не съм играл още комар да щото от тия опити за контрол се замислих да се заиграя на еврофутбол тоя път нали , дори няма да забравя как си мислех сериозно , че тоя път ще ударя джакпота , и изведнъж си казах ай тогава по добре да не пускам , че ще взема наистина да го ударя и тогава “тук се смея яко “ , наистина си го помислих това . Лек и трезв ден на всички .
Ха тоя пост го почнах моят със седнах на волана , та се замислям как пред живота съм абсолютно по същият начин като с колата . За пред другите имам диплома водач и монтьор на МПС а всъщност нямам и книжка и не мога да карам . Ама не , че не опитвам от време на време де.
Лек и трезв ден на всички ...Редактирано от koceto22 на
Re: 15.01.
16 януари
Позвъни
“Бояхме се , че ако някога разкрием душата си пред някой ще бъдем отхвърлени . Но
приятелите от Братството на АН наистина ни разбират”.
На нас са ни необходими приятелите от АН – нужен ни е техният опит , дружба , смях , тяхната помощ при вземането на решения и много много други . И все пак много от нас се колебаят дали да позвънят на спонсора или на приятел от АН . Не ни се иска да ги притесняваме . Мислим да им позвъним но не се чустваме достоини да губим тяхното време . Страхуваме се , че ако те някога научат за нас повече , ще ни
отхвърлят .
Забравяме , че нашите приятели от АН са точно като нас . Няма място дет да сме били , чуство , което сме изпитвали , нищо което да сме правили и , което другите възстановяващи се зависими не могат да видят в тяхното минало . Колкото повече позволяваме на другите да разберът за нас , толкова повече ще чуваме :” На правилното място си . Ти си сред приятели , ти си наш човек . Добре дошъл.”
Забравяме също , че другите се нуждаят от нас , колкото и ние от тях . Не само ние искаме да чустваме съпричастност , не само ние се нуждаем от приятелска топлота , от някого , с когото да можем да споделим . Ако се отделяме от нашите приятели от братството , то ние ги лишаваме от това , което им е необходимо , от това което можем да им дадем , нашето време , нашата компания , нашата истинска личност .
В Анонимни Наркозависими възстановяващите зависими се грижат един за друг . Това което ни очаква на другият край на телефона не е отхвърляне а любов , топлота , индефикация в Братството . Позвъни .
Просто за днес : В АН аз съм сред приятели. Ще се сближа с другите хора в братоството , за да отдавам и получа в замяна .
Позвъни
“Бояхме се , че ако някога разкрием душата си пред някой ще бъдем отхвърлени . Но
приятелите от Братството на АН наистина ни разбират”.
На нас са ни необходими приятелите от АН – нужен ни е техният опит , дружба , смях , тяхната помощ при вземането на решения и много много други . И все пак много от нас се колебаят дали да позвънят на спонсора или на приятел от АН . Не ни се иска да ги притесняваме . Мислим да им позвъним но не се чустваме достоини да губим тяхното време . Страхуваме се , че ако те някога научат за нас повече , ще ни
отхвърлят .
Забравяме , че нашите приятели от АН са точно като нас . Няма място дет да сме били , чуство , което сме изпитвали , нищо което да сме правили и , което другите възстановяващи се зависими не могат да видят в тяхното минало . Колкото повече позволяваме на другите да разберът за нас , толкова повече ще чуваме :” На правилното място си . Ти си сред приятели , ти си наш човек . Добре дошъл.”
Забравяме също , че другите се нуждаят от нас , колкото и ние от тях . Не само ние искаме да чустваме съпричастност , не само ние се нуждаем от приятелска топлота , от някого , с когото да можем да споделим . Ако се отделяме от нашите приятели от братството , то ние ги лишаваме от това , което им е необходимо , от това което можем да им дадем , нашето време , нашата компания , нашата истинска личност .
В Анонимни Наркозависими възстановяващите зависими се грижат един за друг . Това което ни очаква на другият край на телефона не е отхвърляне а любов , топлота , индефикация в Братството . Позвъни .
Просто за днес : В АН аз съм сред приятели. Ще се сближа с другите хора в братоството , за да отдавам и получа в замяна .
19 януари
Мисъл за деня
Върху основите на трезвостта, можем да построим живот на трезвост, алтруизъм, вяра в Бог и любов към нашите събратя. Ние никога не ще постигнем изцяло тези цели, но приключението при построяването на този начин на живот е много по-добро от лутането на старият ни пиянски живот и просто няма място за сравнение. Ние дойдохме в АА, за да останем трезви, но щом останахме достатъчно дълго, ние научихче, че има и нов начин на живот. Станахме честни със себе си и другите хора. Научихме се да мислим повече за другите и по-малко за себе си. И се научихме да разчитаме на непрестанната помощ от Висша сила.
Дали живея живот на честност, алтруизъм и вяра?
Медитация за деня
Вярвам, че Бог вече е видял нуждите на сърцето ми преди да извикам към Него, преди дори да осъзная тези нужди. Вярвам, че Бог вече е преготвил отговорът. Бог няма нужда да бъде умоляван с въздишки, сълзи и много говорене. Той вече е предвидил всяко може желание и нужда. Ще се опитам да видя това, докато Неговите планове се разгръщат в моя живот.
Молитва за деня
Моля се да мога да разбера истинските си желания и нужди. Моля се разбирането ми за тези нужди и желания да може да ми донесе техният отговор.
Бат Стефко от бая време ежесутришно искрено споделя в АА-наштагрупа. Едно време и аз там намирах убежище, когато ме подгонваха оздравелите.
[линк]
Кръстил се бях кироко4ев, само за да видя, че името не ме прави различен. Това всъщност го бях учил някъде в първите курсове. Че природата на едно нещо не се определя от това под какво име ще се подвизава нещото, а от съдържанието на нещото. То ставаше въпрос за едно друго нещо, но има закони, които се разпростират върху енброй неща. Макар името да е важно, защото е гаранция за този който ще влезе под надписа - вътре ще намери очакваното съдържание. Затуй не чакайте засега шкембечорба в макноналдс. Пробвах се да сменя името кирокочев, защото алкажа ми харесва повече, но това иска да си сменям хиляда още неща. Пък нали съм мързелив по природа, каквото и да означава това
Върху основите на трезвостта, можем да построим живот на трезвост, алтруизъм, вяра в Бог и любов към нашите събратя. Ние никога не ще постигнем изцяло тези цели, но приключението при построяването на този начин на живот е много по-добро от лутането на старият ни пиянски живот и просто няма място за сравнение. Ние дойдохме в АА, за да останем трезви, но щом останахме достатъчно дълго, ние научихче, че има и нов начин на живот. Станахме честни със себе си и другите хора. Научихме се да мислим повече за другите и по-малко за себе си. И се научихме да разчитаме на непрестанната помощ от Висша сила.
Дали живея живот на честност, алтруизъм и вяра?
Медитация за деня
Вярвам, че Бог вече е видял нуждите на сърцето ми преди да извикам към Него, преди дори да осъзная тези нужди. Вярвам, че Бог вече е преготвил отговорът. Бог няма нужда да бъде умоляван с въздишки, сълзи и много говорене. Той вече е предвидил всяко може желание и нужда. Ще се опитам да видя това, докато Неговите планове се разгръщат в моя живот.
Молитва за деня
Моля се да мога да разбера истинските си желания и нужди. Моля се разбирането ми за тези нужди и желания да може да ми донесе техният отговор.
Бат Стефко от бая време ежесутришно искрено споделя в АА-наштагрупа. Едно време и аз там намирах убежище, когато ме подгонваха оздравелите.
[линк]
Кръстил се бях кироко4ев, само за да видя, че името не ме прави различен. Това всъщност го бях учил някъде в първите курсове. Че природата на едно нещо не се определя от това под какво име ще се подвизава нещото, а от съдържанието на нещото. То ставаше въпрос за едно друго нещо, но има закони, които се разпростират върху енброй неща. Макар името да е важно, защото е гаранция за този който ще влезе под надписа - вътре ще намери очакваното съдържание. Затуй не чакайте засега шкембечорба в макноналдс. Пробвах се да сменя името кирокочев, защото алкажа ми харесва повече, но това иска да си сменям хиляда още неща. Пък нали съм мързелив по природа, каквото и да означава това
Re: 19 януари
Вярвам, че Бог вече е видял нуждите на сърцето ми преди да извикам към Него, преди дори да осъзная тези нужди. Вярвам, че Бог вече е преготвил отговорът. Бог няма нужда да бъде умоляван с въздишки, сълзи и много говорене. ...
Вярвам... Убедена съм, изпитвам го, 4увствам го, благодарна съм.... Сега, ве4е
Разбира се, 4е в на4алото, когато неуверено тропках по Пътя на Щастливата Съдба се съмнявах, мислех, 4е АЗ знам по добре от какво, и КОГА 
се нуждая.. Сега? Сега пускам корена без колебание, бес СТРАХ, вярвам, 4е Силата ве4е е протегнала ръце да ме хване на дъното на пропастта. Сърцето ми го 4увства!!!
кироко4ев
, дам, помня, помня братле!!! Тогава още не общувахме с тебе, нали бяхме и двамата мнооого "общителни" . Та аз си мислех, 4е така се казваш: Кирил, дори и така се обърнах към тебе в някои от първите ми писма. Лелей, как се сконфузих, когато разбрах грешката си, Кире
И нека сърцата ни да са отворени за Силата!
Вярвам... Убедена съм, изпитвам го, 4увствам го, благодарна съм.... Сега, ве4е
Разбира се, 4е в на4алото, когато неуверено тропках по Пътя на Щастливата Съдба се съмнявах, мислех, 4е АЗ знам по добре от какво, и КОГА се нуждая.. Сега? Сега пускам корена без колебание, бес СТРАХ, вярвам, 4е Силата ве4е е протегнала ръце да ме хване на дъното на пропастта. Сърцето ми го 4увства!!!
кироко4ев
, дам, помня, помня братле!!! Тогава още не общувахме с тебе, нали бяхме и двамата мнооого "общителни" . Та аз си мислех, 4е така се казваш: Кирил, дори и така се обърнах към тебе в някои от първите ми писма. Лелей, как се сконфузих, когато разбрах грешката си, Кире
И нека сърцата ни да са отворени за Силата!
21 януари
21 януари
Мисъл за деня
За да сграбчим Програмата на АА, трябва да променим мисленето си. Свети Павел е казал: "Те са преобразени чрез подновяване на мислите си." Ние трябва да се научим да мислим честно. Трябва да се променим от алкохолишко мислене към трезво мислене. Трябва да изградим нова гледна точка към нещата. Преди да дойдем в АА, ние искахме изкуствен живот или наслаждения и всичко това беше свързано с пиенето. Такъв начин на живот изглеждаше нормален за нас тогава. Но като гледаме назад сега, този живот изглежда точно обратното на нормалния. Всъщност той изглежда много ненормален.
Дали се промених от ненормално мислещ в нормално мислещ.
Медитация за деня
Ще посрещнай най-обърканият ден без страх. Ще вярвам, че Бог е с мен и контролира всичко. Ще оставя с доверие да пробягват сюжетите през целия натоварен ден. Няма да се тревожа, защото знам, че Бог е моят помощник. В основата са неговите вечни ръце. ще се отпусна върху тях, дори денят да е пълен с притискащи ме неща.
Молитва за деня
Моля се да мога да бъда спокоен и нищо да не ме тревожи. Моля се да мога да не се оставя на материалните неща да ме контролират и да изтикат духовните.
[линк]
Мисъл за деня
За да сграбчим Програмата на АА, трябва да променим мисленето си. Свети Павел е казал: "Те са преобразени чрез подновяване на мислите си." Ние трябва да се научим да мислим честно. Трябва да се променим от алкохолишко мислене към трезво мислене. Трябва да изградим нова гледна точка към нещата. Преди да дойдем в АА, ние искахме изкуствен живот или наслаждения и всичко това беше свързано с пиенето. Такъв начин на живот изглеждаше нормален за нас тогава. Но като гледаме назад сега, този живот изглежда точно обратното на нормалния. Всъщност той изглежда много ненормален.
Дали се промених от ненормално мислещ в нормално мислещ.
Медитация за деня
Ще посрещнай най-обърканият ден без страх. Ще вярвам, че Бог е с мен и контролира всичко. Ще оставя с доверие да пробягват сюжетите през целия натоварен ден. Няма да се тревожа, защото знам, че Бог е моят помощник. В основата са неговите вечни ръце. ще се отпусна върху тях, дори денят да е пълен с притискащи ме неща.
Молитва за деня
Моля се да мога да бъда спокоен и нищо да не ме тревожи. Моля се да мога да не се оставя на материалните неща да ме контролират и да изтикат духовните.
[линк]
Моркови , яица и кафе ...
Това е нещо, което ми прати една приятелка по скаипа и много ми хареса . И ми се иска и други да го видят ...
Предлагам ви нещо, което може да ви накара да гледате по друг начин на морковите, яйцата и кафето:))
Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за себе си и за трудностите, които преживява. Тя не знаела как да се справи и била готова да се откаже. Тъкмо преодолявала една трудност и вече изниквала друга в живота й. Това я уморявало и я карало да се чувства много отчаяна.
Майка й не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята.
Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората- яйца, а в третата- зрънца кафе. Така тя ги оставила да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След двадесет минути изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
“Какво виждаш”, попитала тя дъщеря си.
“Mоркови, яйца и кафе”, отговорила дъщерята.
Майка й я накарала да се приближи и да пипне морковите. Тя го направила и забелязала, че били омекнали. След това майка й я накарала да вземе едно яйце и да го счупи. Когато обелила черупката, тя видяла едно твърдо сварено яйце.
Най-накрая, майката накарала дъщеря си да си сипе чаша кафе. Момичето се усмихнало доволно, когато усетило прекрасният аромат на кафе, който се носел във въздуха. “Какво озна чава всичко това, мамо?”, попитала тя.
Майка й й обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание- кипящата вода. Само че те реагирали по различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като били в кипящата вода, то станали здраво и твърдо. Но нещо уникално се било случило със зрънцата кафе. Те били променили водата и сега тя ухаела с невероятен аромат!
“Кое от тях си ти, моето момиче?”, попитала майката. “Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето?”
Помисли върху това:
Като моркова ли си, който изглежда толкова здрав и твърд външно, но има колебливо сърце и когато в живота дойде буря, когато наоколо кипи, ставаш мек и губиш цялата си сила?
Или може си като яйцето, което дори и меко отвътре, когато дойде смърт, финансова загуба или някое друго изпитание, ставаш твърд и корав? Изглежда ли твоята обвивка мека и лесно чуплива, но вътре в нея има здрав дух и твърдо в изпитанията сърце?
Или си като зрънца кафе? Кафето всъщност променя врящата вода, самото обстоятелство, което донася болката. И когато стане най- горещо, разнася своя аромат и прекрасен вкус наоколо. Ако си като кафето, тогава, когато нещата изглеждат най- зле, ти се чувстваш по- добре и променяш ситуацията около теб. В най-тъмните часове и най-големите трудности, вдигаш ли се на едно по-високо ниво? Как реагираш на проблемите? Като морков яйце, или кафе? Като кое от трите?
Нека да преживеем достатъчно щастие, което да ни направи сладки, достатъчно изпитания, за да ни направят силни, достатъчно мъка, за да сме човешки същества и да можем да състрадаваме на другите и достатъчно надежда, за да сме щастливи.
Най- щастливите хора на земята нямат всичко. Те просто вземат най- доброто от всяко обстятелство в живота си. Доброто бъдеще идва винаги след забравеното минало и ти не можеш да напредваш в живота, докато не се оттървеш от миналите грешки и тревоги.
Има толкова много хора, които те карат да се усмихваш, когато имаш нужда от това, които ти помагат да видиш красивата страна на нещата в моменти, когато се чувстваш обезсърчен, хора, чието приятелство и подкрепа оценяваш. Бъди и ти такъв. Позитивен човек. Носещ радост и даващ любов на всички около теб. Разпръскващ аромат.
Много по- лесно е да се възпита едно дете, отколкото да се промени някой
възрастен. Това е истината.
Нека всички да бъдем КАФЕ!!!
Предлагам ви нещо, което може да ви накара да гледате по друг начин на морковите, яйцата и кафето:))
Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за себе си и за трудностите, които преживява. Тя не знаела как да се справи и била готова да се откаже. Тъкмо преодолявала една трудност и вече изниквала друга в живота й. Това я уморявало и я карало да се чувства много отчаяна.
Майка й не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята.
Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората- яйца, а в третата- зрънца кафе. Така тя ги оставила да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След двадесет минути изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
“Какво виждаш”, попитала тя дъщеря си.
“Mоркови, яйца и кафе”, отговорила дъщерята.
Майка й я накарала да се приближи и да пипне морковите. Тя го направила и забелязала, че били омекнали. След това майка й я накарала да вземе едно яйце и да го счупи. Когато обелила черупката, тя видяла едно твърдо сварено яйце.
Най-накрая, майката накарала дъщеря си да си сипе чаша кафе. Момичето се усмихнало доволно, когато усетило прекрасният аромат на кафе, който се носел във въздуха. “Какво озна чава всичко това, мамо?”, попитала тя.
Майка й й обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание- кипящата вода. Само че те реагирали по различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като били в кипящата вода, то станали здраво и твърдо. Но нещо уникално се било случило със зрънцата кафе. Те били променили водата и сега тя ухаела с невероятен аромат!
“Кое от тях си ти, моето момиче?”, попитала майката. “Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето?”
Помисли върху това:
Като моркова ли си, който изглежда толкова здрав и твърд външно, но има колебливо сърце и когато в живота дойде буря, когато наоколо кипи, ставаш мек и губиш цялата си сила?
Или може си като яйцето, което дори и меко отвътре, когато дойде смърт, финансова загуба или някое друго изпитание, ставаш твърд и корав? Изглежда ли твоята обвивка мека и лесно чуплива, но вътре в нея има здрав дух и твърдо в изпитанията сърце?
Или си като зрънца кафе? Кафето всъщност променя врящата вода, самото обстоятелство, което донася болката. И когато стане най- горещо, разнася своя аромат и прекрасен вкус наоколо. Ако си като кафето, тогава, когато нещата изглеждат най- зле, ти се чувстваш по- добре и променяш ситуацията около теб. В най-тъмните часове и най-големите трудности, вдигаш ли се на едно по-високо ниво? Как реагираш на проблемите? Като морков яйце, или кафе? Като кое от трите?
Нека да преживеем достатъчно щастие, което да ни направи сладки, достатъчно изпитания, за да ни направят силни, достатъчно мъка, за да сме човешки същества и да можем да състрадаваме на другите и достатъчно надежда, за да сме щастливи.
Най- щастливите хора на земята нямат всичко. Те просто вземат най- доброто от всяко обстятелство в живота си. Доброто бъдеще идва винаги след забравеното минало и ти не можеш да напредваш в живота, докато не се оттървеш от миналите грешки и тревоги.
Има толкова много хора, които те карат да се усмихваш, когато имаш нужда от това, които ти помагат да видиш красивата страна на нещата в моменти, когато се чувстваш обезсърчен, хора, чието приятелство и подкрепа оценяваш. Бъди и ти такъв. Позитивен човек. Носещ радост и даващ любов на всички около теб. Разпръскващ аромат.
Много по- лесно е да се възпита едно дете, отколкото да се промени някой
възрастен. Това е истината.
Нека всички да бъдем КАФЕ!!!
22януари
22 януари
Училище за възстановяване .
“Това е програма за обучение”
Ученето на уроците за възстановяване изисква упорит труд . Често най трудно е да научим нещата , които ни е нужно да знаем . Изучаваме урока възстановяване , за да се подготвим за тези ситуаций , които живота ни предоставя . Когато слушаме , как другите споделят своят опит , ние мислено виждаме неща за себе си , които можем да използваме в последствие . За да сме готови , изучаваме своите записки и литературата в свободното от “уроци” време . Така както студентите имат възможност да се обръщат към знанието си по време на изпит , ние имаме възможноста да се обръщаме към опита си по време на криза .
Винги имаме избор , как да отговорим на предизвикателствата на живота . Можем да се уплашим и да избягаме , за да съхраним душевният покой , или можем с благодарност да приемем възможноста за растеж . Ако прилагаме принципите , получени във възстановяването , то предизвикателствата ще ни дадът само нарастваща сила . Без тези предизвикателства , обаче можем да забравим , това което научихме и да забуксуваме на едно място . Всяко такова предизвикателство е възможност да израстнем духовно .
Считаме , че след всяка криза настъпват периоди на отдих , които ни дават време да оценим своите знания . Обмисляики опита си споделяме знанията си с тези които са на обучение . Във възстановането си ние сме едновременно и ученици и учители.
Просто за днес : Ще се уча във възстановяването . Ще приветствам предизвикателствата , ще помня това , което научих и с радост ще го споделям с другите .
Училище за възстановяване .
“Това е програма за обучение”
Ученето на уроците за възстановяване изисква упорит труд . Често най трудно е да научим нещата , които ни е нужно да знаем . Изучаваме урока възстановяване , за да се подготвим за тези ситуаций , които живота ни предоставя . Когато слушаме , как другите споделят своят опит , ние мислено виждаме неща за себе си , които можем да използваме в последствие . За да сме готови , изучаваме своите записки и литературата в свободното от “уроци” време . Така както студентите имат възможност да се обръщат към знанието си по време на изпит , ние имаме възможноста да се обръщаме към опита си по време на криза .
Винги имаме избор , как да отговорим на предизвикателствата на живота . Можем да се уплашим и да избягаме , за да съхраним душевният покой , или можем с благодарност да приемем възможноста за растеж . Ако прилагаме принципите , получени във възстановяването , то предизвикателствата ще ни дадът само нарастваща сила . Без тези предизвикателства , обаче можем да забравим , това което научихме и да забуксуваме на едно място . Всяко такова предизвикателство е възможност да израстнем духовно .
Считаме , че след всяка криза настъпват периоди на отдих , които ни дават време да оценим своите знания . Обмисляики опита си споделяме знанията си с тези които са на обучение . Във възстановането си ние сме едновременно и ученици и учители.
Просто за днес : Ще се уча във възстановяването . Ще приветствам предизвикателствата , ще помня това , което научих и с радост ще го споделям с другите .
18 януари
18 януари .
Прост самоанализ
“Ако продължим да изследваме себе си , това означава , че си създаваме навик постоянно да наблюдаваме , своите деиствия , отношение към живота и отношенията ни с другите хора.”
Ежедневният самоанализ - това е интрумент , който можем да използваме , за да улесним живота си . Най трудното в провеждането на регулярен самоанализ , е да решим как да го направим , дали това трябва да се напише ?Кое е нужно да анализираме ? Колко подробно ? И как ще разберем , че сме свършили ? Уж е просто упражнение а се превърна в трудна задача .
Ето един прост подход към самоанализа . Отделяме известно време в края на всеки ден , за да поседнем спокоино и да проверим чуствата си . Дали не ни заболя нещо каквото и да е в по – голяма или по – малка степен . Може би сме недоволни от изминалият ден . Какво се случи ? Каква е нашата роля в това ? Не трябва ли да поправим нещо ? Ако можехме да започнем деня отначало кое щяхме да направим по друг начин ?
Също така , искаме да отразим и нашите положителни страни в ежедневният си самоанализ . Кое ни донесе удоволетворение ? Продуктивно ли деиствахме ? Отговаряхме ли за постъпките си ? Проявихме ли доброта и любов ? Отдавахме ли се безкористно ? В пълна мярка ли оценихме любовта и красотата , която ни донесе днешният ден ? Кое от нещата , които направихме днес бихме направили още веднъж с удоволствие ?
Ефективноста на ежедневният самоанализ не зависи от неговата сложност . Това е много прост инструмент , които може да ни позволи , всеки ден да живеем в хармония със себе си .
Просто за днес : Искам постоянно да разбирам какво чуствам в живота които ми е даден . В края на всеки ден ще проведа прост и кратък самоанализ .
Ей тук начина по който се опитвам да тренирам всеки ден . Да живея наистина едно толкова просто оръжие като ежедневно да се наблюдавам ми дава голяма свобода , всяка вечер като видя защо греша в страховете си , кое ме кара да се чуствам кофти , и да го видя на лист нали тоест аз го виждам на компютъра де . Та да го видя иначе то си ми стои в главата и ме побърква нали Ей виждам и къде много греша аз си описвам само кофтите страни нали , още си е така не пиша нали неща дет са хубави в мен . Ей сега знам ли досега чистих прах , нали мислех вместо това да ходя да взема някакви пари и да си се разхождам нали но реших нещо да съм полезен . Сега преведох и това за анализа щото на 18 предпочитах да спя май а не да деиствам . И пак нали и прахосмукачка пусках с парцал изчистих праха от тая стая и това е сега се чуствам и добре приятно уморен и полезен от, това което направих . И виждам , че страшно няма във физическият труд . А иначе ако не го правя и не се наблюдавам е то накъде мен едно изхвърляне на пепелника ме ужасяваше . Все аре да се събере още малко аре няма сега да я измия че е една чаша . После ще си подредя като стане повечко . И това ако изобщо мисля за тия работи . Чакам да се натрупа яко боклук . Е анализа е това начина да се изхвърля боклука и да се остави само доброто ден след ден . А то и ако се натрупа много боклук знам, какво става с мен откачам полудявам и това може да е смъртоносно . Нормалните хора може би ще имат шанс да живеят постоянно в гняв и страх . Но аз колко ще изкарам незнам може и да изкарам много не мисля да опитвам . Но важното е , че ще стигна до дрогата и тогава , дори и да не умра за мен тя вече означава смърт . Откакто опитах истинският живот , и то не само да не взимам нищо ами да се възстановявам по тия стъпки да усетя хубавото от живота . Да изляза накрая от тая депресия за малко . На моменти пак влизам в депресия и забивам но какво искам та аз съм още на няколко месеца чист . И пак ей сега се чуствам много добре . Дори ме е страх да се похваля щото ще доиде някое изпитание веднага нали . Но наистина се чуствам добре аз . Дори на моменти сам не вярвам на нещата , които ми се случват . Сам не вярвам , че мога и да се чуствам добре . Но е истина . Нека някой психиатър , някоя клиника , комуна , ревиа , църква религия , или там каквото и да е друго да ми го даде това . Ами аз съм ги пробвал всичките без ревията пих един ден някакъв си български незнам как се казва на ревиа . Същото ама по евтино . И така един ден го пих и то веднъж само и аре в кенефа винаги и така . И нали съм ги виждал момчета ко са праили с тая ревиа пие я , и се друса колкото може после щото не го лови . И припада и абе не ми се говори . Та какво Живея аз май наистина живея добре е ай лек ден
Прост самоанализ
“Ако продължим да изследваме себе си , това означава , че си създаваме навик постоянно да наблюдаваме , своите деиствия , отношение към живота и отношенията ни с другите хора.”
Ежедневният самоанализ - това е интрумент , който можем да използваме , за да улесним живота си . Най трудното в провеждането на регулярен самоанализ , е да решим как да го направим , дали това трябва да се напише ?Кое е нужно да анализираме ? Колко подробно ? И как ще разберем , че сме свършили ? Уж е просто упражнение а се превърна в трудна задача .
Ето един прост подход към самоанализа . Отделяме известно време в края на всеки ден , за да поседнем спокоино и да проверим чуствата си . Дали не ни заболя нещо каквото и да е в по – голяма или по – малка степен . Може би сме недоволни от изминалият ден . Какво се случи ? Каква е нашата роля в това ? Не трябва ли да поправим нещо ? Ако можехме да започнем деня отначало кое щяхме да направим по друг начин ?
Също така , искаме да отразим и нашите положителни страни в ежедневният си самоанализ . Кое ни донесе удоволетворение ? Продуктивно ли деиствахме ? Отговаряхме ли за постъпките си ? Проявихме ли доброта и любов ? Отдавахме ли се безкористно ? В пълна мярка ли оценихме любовта и красотата , която ни донесе днешният ден ? Кое от нещата , които направихме днес бихме направили още веднъж с удоволствие ?
Ефективноста на ежедневният самоанализ не зависи от неговата сложност . Това е много прост инструмент , които може да ни позволи , всеки ден да живеем в хармония със себе си .
Просто за днес : Искам постоянно да разбирам какво чуствам в живота които ми е даден . В края на всеки ден ще проведа прост и кратък самоанализ .
Ей тук начина по който се опитвам да тренирам всеки ден . Да живея наистина едно толкова просто оръжие като ежедневно да се наблюдавам ми дава голяма свобода , всяка вечер като видя защо греша в страховете си , кое ме кара да се чуствам кофти , и да го видя на лист нали тоест аз го виждам на компютъра де . Та да го видя иначе то си ми стои в главата и ме побърква нали Ей виждам и къде много греша аз си описвам само кофтите страни нали , още си е така не пиша нали неща дет са хубави в мен . Ей сега знам ли досега чистих прах , нали мислех вместо това да ходя да взема някакви пари и да си се разхождам нали но реших нещо да съм полезен . Сега преведох и това за анализа щото на 18 предпочитах да спя май а не да деиствам . И пак нали и прахосмукачка пусках с парцал изчистих праха от тая стая и това е сега се чуствам и добре приятно уморен и полезен от, това което направих . И виждам , че страшно няма във физическият труд . А иначе ако не го правя и не се наблюдавам е то накъде мен едно изхвърляне на пепелника ме ужасяваше . Все аре да се събере още малко аре няма сега да я измия че е една чаша . После ще си подредя като стане повечко . И това ако изобщо мисля за тия работи . Чакам да се натрупа яко боклук . Е анализа е това начина да се изхвърля боклука и да се остави само доброто ден след ден . А то и ако се натрупа много боклук знам, какво става с мен откачам полудявам и това може да е смъртоносно . Нормалните хора може би ще имат шанс да живеят постоянно в гняв и страх . Но аз колко ще изкарам незнам може и да изкарам много не мисля да опитвам . Но важното е , че ще стигна до дрогата и тогава , дори и да не умра за мен тя вече означава смърт . Откакто опитах истинският живот , и то не само да не взимам нищо ами да се възстановявам по тия стъпки да усетя хубавото от живота . Да изляза накрая от тая депресия за малко . На моменти пак влизам в депресия и забивам но какво искам та аз съм още на няколко месеца чист . И пак ей сега се чуствам много добре . Дори ме е страх да се похваля щото ще доиде някое изпитание веднага нали . Но наистина се чуствам добре аз . Дори на моменти сам не вярвам на нещата , които ми се случват . Сам не вярвам , че мога и да се чуствам добре . Но е истина . Нека някой психиатър , някоя клиника , комуна , ревиа , църква религия , или там каквото и да е друго да ми го даде това . Ами аз съм ги пробвал всичките без ревията пих един ден някакъв си български незнам как се казва на ревиа . Същото ама по евтино . И така един ден го пих и то веднъж само и аре в кенефа винаги и така . И нали съм ги виждал момчета ко са праили с тая ревиа пие я , и се друса колкото може после щото не го лови . И припада и абе не ми се говори . Та какво Живея аз май наистина живея добре е ай лек ден
Re: 18 януари
23 януари
Проверка на душевният покой .
“Отсъствието на ежедневна подръжка може да се появи по-различен начин”
Били ли сте някога в ситуация , когато някой казва че времето е чудесно , а вие казвате “Вони”? Ако сме в такава ситуация , значи е възможно да страдаме от недостатъчно работа по програмата .
Живота във възстановяването може да стане , доста нездравословен .Може би допълнинетланата отговорност в работата ни заставя да живеем в забързан ритъм . Може би в такова време вие не присъствате на сбирки . Може би бяхте много заети да се занимавате с медитация , не се храните достатъчно , или недостатъчно спите .
Когато това се случи , необходимо е да направим нещо бързо. Не можем да си позволим един “лош ден”, защото при такова отношение , това ще доведе до два часа всеки ден , четири дни в седмицата . Нашето възстановяване зависи от от ежедневната му подръжка . Независимо от това , какво ни се случва в живота , не можем да си позволим да забравим , за принципите , които ни спасиха живота .
Съществуват много начини да съхраним душевният си покой. Можем да идем на сбирка , да позвъним на спонсора си, да се срещнем с други възстановяващи се зависими или да се опитаме да предадем посланието на новите . Можем да се помолим. Можем да намерим време , за да се попитаме какви прости неща още не сме направили. Когато старателно се отнасяме към всичко , можем да избегнем трагедията по един много прост начин.
Просто за днес: Ще проверя , как подържам моята ежедневна програма за възстановяване .
Проверка на душевният покой .
“Отсъствието на ежедневна подръжка може да се появи по-различен начин”
Били ли сте някога в ситуация , когато някой казва че времето е чудесно , а вие казвате “Вони”? Ако сме в такава ситуация , значи е възможно да страдаме от недостатъчно работа по програмата .
Живота във възстановяването може да стане , доста нездравословен .Може би допълнинетланата отговорност в работата ни заставя да живеем в забързан ритъм . Може би в такова време вие не присъствате на сбирки . Може би бяхте много заети да се занимавате с медитация , не се храните достатъчно , или недостатъчно спите .
Когато това се случи , необходимо е да направим нещо бързо. Не можем да си позволим един “лош ден”, защото при такова отношение , това ще доведе до два часа всеки ден , четири дни в седмицата . Нашето възстановяване зависи от от ежедневната му подръжка . Независимо от това , какво ни се случва в живота , не можем да си позволим да забравим , за принципите , които ни спасиха живота .
Съществуват много начини да съхраним душевният си покой. Можем да идем на сбирка , да позвъним на спонсора си, да се срещнем с други възстановяващи се зависими или да се опитаме да предадем посланието на новите . Можем да се помолим. Можем да намерим време , за да се попитаме какви прости неща още не сме направили. Когато старателно се отнасяме към всичко , можем да избегнем трагедията по един много прост начин.
Просто за днес: Ще проверя , как подържам моята ежедневна програма за възстановяване .
Re: 18 януари
24 януари
От изолация към взаимодеиствие .
“Нашата болест ни изолираше ...Враждемно настроени , злобни , егоцентрични, користни , - ние се изолирахме от света.”
Наркоманията това е болест на самотата, която ни отделя от обществото , семеиствата , и нас самите. Криехме се . Лъжехме . Виждахме , как живеят другите и презирахме техният живот, който на практика беше недостъпен за нас . Най-лошото е , че се убеждавахме , че всичко ни е наред, когато знаехме , че сме безнадеждно болни. Връзката ни с обкръжаващият свят и с реалноста беше разбита. Живота ни загуби значение и се отдалечавахме все повече и повече от реалноста.
Програмата на АН е специално пригодена за такива като мен . Тя помага да възвърнем връзката си с този живот , който не познавахме, издърпва ни от изолацията. Преставаме да се лъжем за състоянието си , признаваме собственото си безсилие и неуправляемоста на живота си. Развиваме в себе си вяра , че живота ни може да се подобри , че възстановяването е възможно , и че е достъпно за нас. Ставаме честни, преставаме да се крием , отиваме на чиста вода и говорим истината , каквато и да е тя. И когато правим това , създаваме мост между собственият си свят и този живот , който ни заобикаля.
Зависими сме , но не е нужно да живеем в изолация. Дванадесете стъпки могат да възстановят връзката ни с живота и света – ако работим по тях.
Просто за днес:Аз- съм част от живота, който ме обкръжава. Ще работя по програмата, за да укрепя връзката си със света.
От изолация към взаимодеиствие .
“Нашата болест ни изолираше ...Враждемно настроени , злобни , егоцентрични, користни , - ние се изолирахме от света.”
Наркоманията това е болест на самотата, която ни отделя от обществото , семеиствата , и нас самите. Криехме се . Лъжехме . Виждахме , как живеят другите и презирахме техният живот, който на практика беше недостъпен за нас . Най-лошото е , че се убеждавахме , че всичко ни е наред, когато знаехме , че сме безнадеждно болни. Връзката ни с обкръжаващият свят и с реалноста беше разбита. Живота ни загуби значение и се отдалечавахме все повече и повече от реалноста.
Програмата на АН е специално пригодена за такива като мен . Тя помага да възвърнем връзката си с този живот , който не познавахме, издърпва ни от изолацията. Преставаме да се лъжем за състоянието си , признаваме собственото си безсилие и неуправляемоста на живота си. Развиваме в себе си вяра , че живота ни може да се подобри , че възстановяването е възможно , и че е достъпно за нас. Ставаме честни, преставаме да се крием , отиваме на чиста вода и говорим истината , каквато и да е тя. И когато правим това , създаваме мост между собственият си свят и този живот , който ни заобикаля.
Зависими сме , но не е нужно да живеем в изолация. Дванадесете стъпки могат да възстановят връзката ни с живота и света – ако работим по тях.
Просто за днес:Аз- съм част от живота, който ме обкръжава. Ще работя по програмата, за да укрепя връзката си със света.
Re: 18 януари
По дяволите много е истинско всичко написано Коце ! Аз нямам егоцентризъм - чувствам се фалшив и измислен , ненужен , безполезен и неприятен за хората , които вярват в мен . Изгубих си приятелите , почти не останаха . Подозирам , че скоро ще закъсам много зле със служебните задължения , вече едвам се справям и не мога да се концентрирам , страх ме е , че ще ме изгонят . Не мога да се зарадвам на нищо , мъка огромна ме сковава и не знам защо някак си ми е приятно от това . Винаги съм искал да умра сравнително млад - не като сгърчен грохнал старец
Re: 18 януари
8 Януари
Зависим за цял живот...
“Ние никога няма да се възстановим напълно , независимо колко време сме чисти.”
Придобиваики известно време в програмата , някой от нас започват да си мислят , че са се излекували. Научихме всичко на , което може да ни научи АН, изкарахме бая сбирки , а нашият спонсор все ни повтаря едно и също “Стъпки , стъпки , стъпки!” Решаваме , че е време да се заемем с живота си , забравяме сбирките , и се оиптваме да си възвърнем годините които загубохме по времето на активната зависимост . Правеики това , поставяме в опасност възстановяването си .
Тези от нас , които са правили такива опити , след тях се стараят да посещават толкова сбирки , колкото могат – някой посещават сбирки всеки ден в течение на няколко години. Може да ни трябват много години , за да разберем и да приемем , че винаги ще останем наркомани. Можем да се чустваме прекрасно в някой дни , в други не много , но нашата зависимост остава с нас всеки ден. Постояно се появяват заблуди , отрицание , прагматизъм , самосъжаление , безумие- всичките тези атрибути на наркоманското мислене . Ако искаме да продължим да живеем и да се наслаждаваме на живота без наркотици , сме длъжни активно да работим по програмата за възстановяване всеки ден.
Просто за днес: Всеки ден аз съм наркоман , но днес имам шанс да бъда възстановяващ се наркоман . Ще направя своя избор в полза на работата по програмата.
Зависим за цял живот...
“Ние никога няма да се възстановим напълно , независимо колко време сме чисти.”
Придобиваики известно време в програмата , някой от нас започват да си мислят , че са се излекували. Научихме всичко на , което може да ни научи АН, изкарахме бая сбирки , а нашият спонсор все ни повтаря едно и също “Стъпки , стъпки , стъпки!” Решаваме , че е време да се заемем с живота си , забравяме сбирките , и се оиптваме да си възвърнем годините които загубохме по времето на активната зависимост . Правеики това , поставяме в опасност възстановяването си .
Тези от нас , които са правили такива опити , след тях се стараят да посещават толкова сбирки , колкото могат – някой посещават сбирки всеки ден в течение на няколко години. Може да ни трябват много години , за да разберем и да приемем , че винаги ще останем наркомани. Можем да се чустваме прекрасно в някой дни , в други не много , но нашата зависимост остава с нас всеки ден. Постояно се появяват заблуди , отрицание , прагматизъм , самосъжаление , безумие- всичките тези атрибути на наркоманското мислене . Ако искаме да продължим да живеем и да се наслаждаваме на живота без наркотици , сме длъжни активно да работим по програмата за възстановяване всеки ден.
Просто за днес: Всеки ден аз съм наркоман , но днес имам шанс да бъда възстановяващ се наркоман . Ще направя своя избор в полза на работата по програмата.
Re: 18 януари
Да познато ми е , имаше една приказка "умри млад за да бъдеш красив труп" . Едно време си мислех че ако мина нали 35 ще се самоубия да не остарявам на горе . Бях си казал и , че никога няма да имам дете . Последните години вече се мислех за много ужасен човек , никога не съм се приемал , няма да забравя дори като влязох в болницата в раднево , там вече завиждах на циганетата под мостовете . Исках да съм на тяхно място , но не да съм на мое нали да съм аз . Просто това е , чуствах се ужасно заради това , което съм нали , живеех в някакви отдалечени спомени когато вземах с едно такова чуство не мога да го обясня като тъга ама приятна някак си опияняваща . Или пък в някоя режисура колко голяма работа съм нали . Всякакви имаше филмът е наистина цветен и със бг аудио . Та това е благодаря ти . Лека и успешна и 24 трезви часа ...
Re: 18 януари
Досега бях на кафе нали с двама зависими които се опитват да спират , и си говорим и то момче и момиче и момичето ми попита какво получих нали толкова от тая програма и от тези стъпки . Ами знам ли отговорих и , че съм получил спокоиствие , че раста и малко или много започвам да се справям с някой работи , че имам истински приятели , тук се сетих най вече , че съм чист не пуша не пия и някой други работи комар не съм играл , ами накрая се сетих и най важното , страха се заменя с вяра повярвах вече , че има начин и така тук споделих нали как като започнах да ходя на сбирки още преди да почна по стъпките благодарех , само че има къде да спя и какво да ям . Това за психиятрията в раднево . И и казах горе долу сега за какво благодаря нали . Да и тя е какво правиш нали та и казах че работя по стъпките , и тя е кажи нещо по конкретно . Не и казах нищо конкретно нали щото тя почна да ми се прави на умна нещо , каза ми а да ти си ми казвал пишеш . Е ама аз не мога и почна да ми говори защо не може . Та тук променихме малко темата и и казах нали ами ако можеш бе , аз казвам какво правя а всеки си има избор . Ако искаш си продължаваш и така . АЗ съм благодарен точно за това че накрая нямах избор трябваше или да почна по програмата или знаех , че ще умра . Нито можех вече да друсам нито да не друсам ей това беше , нямаше филм . Дотогава бях опитвал почти всичко или така си мислех и това е . Това за мен беше единственият начин , мисля че тогава не съм го осъзнавал точно както сега нали но това е сега го виждам нали . Няма да забравя как всичко се промени как повярвах в това нещо , как повярвах когато се предадох , че колкото и да е трудно има някаква светлина в тунела , че има път напред . Мога да ви кажа , че би трябвало да е бая тая вяра щом тоя път минаваше , през раднево психиатрията отново и да се моля на доктора с които се бях държал аругантно да ме приеме и да тръгна по него . Обаче вярвах вярвах , че ако се върна там , започна да работя по стъпките , да ходя на сбирки там нещата могат да се оправят . Че има начин има надежда за мен , за мен които никога не съм бил способен да живея без някакви вещества , и си мислех , че единственият начин да живея е да ударя някой джакпот или наследство . Да закача системата с хероина и само да пускам по някоя капчица да се друсам и това е . Та на въпроса за тези стъпки нали точно конкретно нещо което правя беше самият ми разговор с тях , това , че се опитвах да споделя с тях , че има път и то хубав път . Не да живея в мъките на просто живота без дрога . Той по кофти от живота с дрога се превърна . Че това , че съм с тях и си споделям е една от стъпките , която ми помага също . Да сега ще пусна и днешното преводче нали то е за тая дванадесета стъпка . Това им казах , когато момичето ми каза аз не мога . Моите думи бяха , че аз трябва да споделя какво правя , а дали някой ще поиска да го прави и да получава тези работи си е негова работа всичко е пожелание . Това е моята програма и при мен носи тези резултати . Аз споделям защото това също е част от моята програма . Дали някой ще се хване и ще пожелае това нещо не е моя работа и никога няма да бъде . Но поне едно знам хората които познавам , и които работят по тая програма и правят същите неща днес са чисти и са добре . Те всичките са на повече време по стъпките от мен . И аз от тях слушам повече какво точно правят и какви резултати им носи та го правя и аз . Та виждам и , че и при мен работи . И така много се раздрънках нещо . Лек ден ...
оп преводчето
30 януари
Отдаваики безскористно .
“Ние свободно и с благодарност отдаваме това , което свободно и с благодарност ни бе дадено на нас.”
Възстановяваики се , ще получим много подаръци. Възможно е, най хубавият подарък от тях да е – духовното пробуждане , което започва след като прекратим употребата на наркотици, ставаме все по силни със всеки изминал ден прилагаики стъпките в живота си. Новата вълна в нашият живот , е пряк резултата от отношенията ни с Висшата Сила, отношение , което започва да се развива , ако живеем по Дванадесете стъпки. Бавно в зависимост от това как прилагаме нашата програма , светло възстановяване разсеива мрака на нашата болест.
Един от начините да изразим нашата благодарност за подаръците от възстановяването се състои в това да помогнем на други да намерят , това което намерихме ние . Можем да го направим по различни начини: споделяики опита на сбирки, което е дванадесета стъпка , прилагаики спонсорство , като станем доброволци на телефона на довереието , по болници и институции. Духовният живон ни дава възстановяване , трябва да помним обаче, “че запазваме това , което имаме само като го отдаваме на другите.”
Просто за днес:Дара на възстановяването израства , когато го споделям с другите. Ще намеря някого с когото да го споделя.
оп преводчето
30 януари
Отдаваики безскористно .
“Ние свободно и с благодарност отдаваме това , което свободно и с благодарност ни бе дадено на нас.”
Възстановяваики се , ще получим много подаръци. Възможно е, най хубавият подарък от тях да е – духовното пробуждане , което започва след като прекратим употребата на наркотици, ставаме все по силни със всеки изминал ден прилагаики стъпките в живота си. Новата вълна в нашият живот , е пряк резултата от отношенията ни с Висшата Сила, отношение , което започва да се развива , ако живеем по Дванадесете стъпки. Бавно в зависимост от това как прилагаме нашата програма , светло възстановяване разсеива мрака на нашата болест.
Един от начините да изразим нашата благодарност за подаръците от възстановяването се състои в това да помогнем на други да намерят , това което намерихме ние . Можем да го направим по различни начини: споделяики опита на сбирки, което е дванадесета стъпка , прилагаики спонсорство , като станем доброволци на телефона на довереието , по болници и институции. Духовният живон ни дава възстановяване , трябва да помним обаче, “че запазваме това , което имаме само като го отдаваме на другите.”
Просто за днес:Дара на възстановяването израства , когато го споделям с другите. Ще намеря някого с когото да го споделя.
Re: 6 януари
31 януари
Доверие
“Просто за днес ще се доверя на някого от Анонимни Наркозависими , които вярва в мен и иска да ми помогне във възстановяването.”
Да се учим да се доверяваме – рискована работа. Опитът ни от годините на употреба ни научи, че не можем да вярваме на приятелите си. Още по малко да се доверим на себе си.
Сега доколкото се възстановяваме, ни е необходимо доверие, Нужен ни е някого на когото можем да се опрем , с когото да споделим, които би ни дал надежда за възстановяване . Понякога първото в което повярваме , беше в изказванията на дрнугите членове , ние чуствахме истина в думите им.
Когато намерим човек на които да вярваме е по лесно да помолим за помощ . Учим се да вярваме на себе си , колкото повече расте вярата в тяхното възстановяване.
Просто за днес: Ще взема решение да се доверя на някого. И ще направя този акт на доверие.
Да се доверя , да споделя . Това наистина беше най рискованият момент в цялото ми възстановяване досега. Мислех , че ако някой ме разбере точно какво съм правил не само ще ме отхвърли а незнам . Не мога и да го опиша това точно много пъти съм се опитвал . Но мислех , че ще е краят изпитвах неописуем срам от повечето неща дет съм правил . Задушаваха ме не исках никога да се сетя за тях , а камо ли да ги кажа на друг . И така това е Благодарен съм че тогава когато си описах тези неща бях притиснат достената нямаше на къде , и вече когато да ги споделя също нямаше на къде . Просто избрах човека доверих му се и така . Той е с над 16 години по тая програма . И в него и в още няколко човека виждах че това доверие помага . Дадох си шанс беше много страшно и много рисковано когато за първи път споделих миналото си на човек не цялото де , тогава бяха само нещата които най много ми тежеха нали , то и за това не се препоръчва да го правиш сам нали . Та аз мога да пиша с десет пръста , затворих очи и почнах да пиша и написах няколко неща , отворих очи и натиснах само изпрати и толкова после написах още някой и така . Няма да забравя следващият ден , само като знаех , че някой знае всички гадости дет съм правил . Ехе мисълта за някое от тях която нахлуваше болеше повече и от шамар . Незнам това за мен беше краят . Жив човек знае какво съм правил Мислех , че вече всички ще разберат страх ме беше де , не че мислех . Че ще остана сам . Страха беше ужасен не мога и да го опиша точно то не беше само за едно нещо . А а като идваше такава мисъл някаква и направо виках ама виках от болка . През повечето време имаше едно момче с мен и само ме питаше коце какво ти е бе . И аз а нищо нищо пея си . После и в нас тук брат ми ме пита същото . Вечерта тук седях само на компютъра и го чаках тоя човек да се впише в скаип . Както се вписа и му пратих здравей , и той искаш ли да се чуем коце . Та само му казах да , отговора му беше – бях сигурен . И то защото и той го е преживял това . Тогава ми каза видях , че си ми пратил писмо . Спокойно коце всички сме ги правили тези работи и то ако не точно тези подобни и така . Това беше не можете да си представите облекчението , което настъпи , чувството за свобода . Започнах да се чуствам добре в кожата си . Да дори си спомням как си пеех песничката –къв си ти бе нямаш никакви комплекси ти просто нямаш дубликат. Дотолкова се чуствах добре със себе си . Както ми казваше същият човек преди това коце свали маската и остави детето в теб да порасне . Ей това стана станах като едно дете . Наистина получих една свобода която сега виждам само в децата . От тогава имам много преживявания . Но ей сега ми се насълзиха очите от благодарност , че някак си това се случи с мен . Каквото и да става оттук натам аз поне поживях истински и свободно . Че и днес ми е даден тоя шанс . Благодаря . Лек и чист ден на всички ...
Доверие
“Просто за днес ще се доверя на някого от Анонимни Наркозависими , които вярва в мен и иска да ми помогне във възстановяването.”
Да се учим да се доверяваме – рискована работа. Опитът ни от годините на употреба ни научи, че не можем да вярваме на приятелите си. Още по малко да се доверим на себе си.
Сега доколкото се възстановяваме, ни е необходимо доверие, Нужен ни е някого на когото можем да се опрем , с когото да споделим, които би ни дал надежда за възстановяване . Понякога първото в което повярваме , беше в изказванията на дрнугите членове , ние чуствахме истина в думите им.
Когато намерим човек на които да вярваме е по лесно да помолим за помощ . Учим се да вярваме на себе си , колкото повече расте вярата в тяхното възстановяване.
Просто за днес: Ще взема решение да се доверя на някого. И ще направя този акт на доверие.
Да се доверя , да споделя . Това наистина беше най рискованият момент в цялото ми възстановяване досега. Мислех , че ако някой ме разбере точно какво съм правил не само ще ме отхвърли а незнам . Не мога и да го опиша това точно много пъти съм се опитвал . Но мислех , че ще е краят изпитвах неописуем срам от повечето неща дет съм правил . Задушаваха ме не исках никога да се сетя за тях , а камо ли да ги кажа на друг . И така това е Благодарен съм че тогава когато си описах тези неща бях притиснат достената нямаше на къде , и вече когато да ги споделя също нямаше на къде . Просто избрах човека доверих му се и така . Той е с над 16 години по тая програма . И в него и в още няколко човека виждах че това доверие помага . Дадох си шанс беше много страшно и много рисковано когато за първи път споделих миналото си на човек не цялото де , тогава бяха само нещата които най много ми тежеха нали , то и за това не се препоръчва да го правиш сам нали . Та аз мога да пиша с десет пръста , затворих очи и почнах да пиша и написах няколко неща , отворих очи и натиснах само изпрати и толкова после написах още някой и така . Няма да забравя следващият ден , само като знаех , че някой знае всички гадости дет съм правил . Ехе мисълта за някое от тях която нахлуваше болеше повече и от шамар . Незнам това за мен беше краят . Жив човек знае какво съм правил Мислех , че вече всички ще разберат страх ме беше де , не че мислех . Че ще остана сам . Страха беше ужасен не мога и да го опиша точно то не беше само за едно нещо . А а като идваше такава мисъл някаква и направо виках ама виках от болка . През повечето време имаше едно момче с мен и само ме питаше коце какво ти е бе . И аз а нищо нищо пея си . После и в нас тук брат ми ме пита същото . Вечерта тук седях само на компютъра и го чаках тоя човек да се впише в скаип . Както се вписа и му пратих здравей , и той искаш ли да се чуем коце . Та само му казах да , отговора му беше – бях сигурен . И то защото и той го е преживял това . Тогава ми каза видях , че си ми пратил писмо . Спокойно коце всички сме ги правили тези работи и то ако не точно тези подобни и така . Това беше не можете да си представите облекчението , което настъпи , чувството за свобода . Започнах да се чуствам добре в кожата си . Да дори си спомням как си пеех песничката –къв си ти бе нямаш никакви комплекси ти просто нямаш дубликат. Дотолкова се чуствах добре със себе си . Както ми казваше същият човек преди това коце свали маската и остави детето в теб да порасне . Ей това стана станах като едно дете . Наистина получих една свобода която сега виждам само в децата . От тогава имам много преживявания . Но ей сега ми се насълзиха очите от благодарност , че някак си това се случи с мен . Каквото и да става оттук натам аз поне поживях истински и свободно . Че и днес ми е даден тоя шанс . Благодаря . Лек и чист ден на всички ...
Редактирано от koceto22 на