Помооооооощ!

Кажете,моля ви как се излиза от ТЕЖКА любовна депресия!?? Как да забравя човекът когото обичам и който ме остави сама да си блъскам главата в стената!Не го обвинявам,знам си моите кусури и деяния довели до това,но не мога да се измъкна от това,а искам,а трябва! Деца имам да гледам,а не съм на себе си! Постоянно ми се плаче,иде ми да си разбия главата в стената наистина,иде ми да крещя!!!Просто незнам какво да правя,за да не полудея напълно!

сопокйно! Всички сме минавали през това. Ще ти кажа една истина : Времето лекува.
Оня ден бях на клуб, където Голямата ми любов работи, като охрана......сърцето ми не трепна. А бях готова да се самоубия още преди година заради него. Цели две години ми трябваха да се оправя от любовната мъка.

Уви, рецепта няма......защото познавам и такива на които не им минава цял живот......
Имаш деца, и това е твоето спасение, покрай грижите и любовта ти към тях е малко трудно да изпаднеш в самота. Сега си объркана и безпомощна, но след време може и да се чудиш на себе си колко смело си се справила със ситуацията. Ще трябва да поемеш вината и от чуждите грешки и ако го направиш безкористно ще намериш и щастие. Не допускай самосъжалението да те завладява, защото е много лош учител!

Хубаво са те посъветвали преди мен!

Преди седмица и аз бях, където си ти, а днес нито окото, нито сърцето ми трепва за този нещастен човек. Не знам как - идва един момент, в който разбираш, че онзи, когото си обичала и боготворяла не е този. Съвсем различни хора са и за нещастие точно този, който си обичала е умрял
Знаеш ли, кое е хубавото в това положение? Имаш рядката възможност да започнеш живота си отново - да флиртуваш отново, да се влюбиш отново, да целунеш някой за първи път, да усетиш пеперудите в корема си, докато го чакаш да дойде на вечеря... Ти си жива!!! И нищо лошо не си направила - останала си да отгледаш децата си!!! И най-хубавото ти предсои! НАИСТИНА

Look in the mirror and keep on shining

"знам си моите кусури и деяния довели до това"

започни от там- "сама съм си виновна!"...и гледай д ане повтаряш грешките...щом каруцата се е обърнала, файда ник'ва

La dolce vita!

След сълзите би трябвало да доиде радостта от любовта,

от спомените за твоята някогашна любов.

И чувството ти за притежание
да се замени с чувството за величие
пред спомените и мечтите които си имала някога.


И именно този стимул да те накара отново да си силна,
защото щом някога си била силна и си обичала,
значи щe можеш да бъдеш пак силна и да обичаш.

Колкото и да е силен удара,когато се съвземеш от него ще бъдеш двоино
по-щастлива.

Мне,въобще не се смятам за виновна,а за манипулирана,ама нейсе!То човек докато се осъзнае време си трябва,а моето тепърва предстои!

Здравей и от мен!
Единственият ти съюзник в тази ситуация наистина е времето! Сега е тежко, но по - добре някога да си изпитвал болка от любов отколкото да не знаеш какво е това! Моята за рецепта в подобна ситуация е работа или нещо с което да запълваш съзнанието си, грижи се за децата и така няма да имаш толкова време да страдаш за загубата! И още нещо щом вече не сте заедно, значи този човек не е точният за теб! Мисли позитивно във всяка една ситуация!

Май е време някой и да ти се поскара!
ТИ СИ СИ ВИНОВНА! Друго няма. Никой човек не е толкова велик манипулатор, нима не си усещала, че те лъже, поне мъничко? Не тук, пред себе си го признай.
Гадно ти е, разбирам това, но имаш деца и е обидно за тях, че те не могат да са ти достатъчни, за да намираш живота прекрасен. Ще си намериш нов мъж, този явно е бил говедо или просто неподходящ, но какъв е той е без значение. Каква си ти и каква можеш да бъдеш?

Усещах се,ама не исках да го повярвам!Това беше другото му аз-онова дето проповядва морал,а практикува слободия,онова дето се страхува от тесния стръмен път,защото в това число има риск да кривне от пътя.....сещаш ли се?! А аз обичах човекът,който също като мен дълбоко в душата си знае кое е правилно,обича ме и е готов да се отстоява до последно!Е,в този случай/ както в много подобни в живота/надделя нещо друго,което не бих искала да определям с една дума,тя е ясна за просветените!
Така или иначе спирам да мрънкам - имам две деца и животът е п ред мене!Нов мъж,както се изрази ти не ми трябва-вече за мен стоят под един общ знаменател и нямам намерение да се разболявам наново-няма начин!

Привет и от мен!
Никога не казвай "никога"
Нека мине време, пожелавам ти много щастие....

цък

Брей, как го описа ...чак се зачудих да не би да имаме деца от един и същи ...цензура... Но не всички са такива мила, не ги слагай под един знаменател! Има прекрасни мъже, които уважават, обичат и се прекланят пред жените си... еле пък, ако имат деца от тях! Рано ти е просто за мъж - всяко нещо с времето си! За сега дръж духа си висок и вярвай в себе си, щото тия селянии се случват само на силни хора, които могат да се справят с тях!
...и за нищо на света не го пускай обратно в живота си! Не заради себе си, а заради децата си!

Look in the mirror and keep on shining