За Любовта

Така , от известно време и слушайки протяжния вой в клуба и многобройните теми , в които твърдо агитирате как щело да цъфнат налъмите разбирам , че сте в подходящо настроение и искам да ви питам за Любовта , дееба.
Какво е любовта , физика ли , химия ли , механика ли , кинетика ли , "пържен вятър на керемиди ли" "конектинг пиипъли " ли е?!
Любовта има ли я изобщо , тя има ли връзка с Гюро Михайлов?! Ми с Крали марко?! Ми с Мата Хари?! Братовчедка ли е на Годо?!
Любовта може ли да съществува по принцип и в нищото?!
Кое е любов, несподеленото страдание и разкървавените и съдрани ризи , или само споделеното блаженство е любов?!
И един особено важен въпрос , пречи ли Любовта на перфектния секс , или е част от него неделима?!
Любов ли е да харесаш някого на пичковци на хиляди километри , с прогноза два тека в годината и то ако му стане?!От друга страна пък постоянните тет-а-тети и фул-контакта не разрушават ли Любовта пуста? Щото нали , да обичаш сянката от някого е едно , сенките са безгрешни , а да консумираш живият човек с битовите му компоненти е напълно друго.

Дали някой не е измислил Любовта за да направи по поносимо човешкото оглупяване?!

Егоизмът хапче ли е против Любов?!

Айде , че много ще ви стане , нека скимтенето започне сега!
Аз моето мнение толко съм го писала , че тоз път ще ви го спестя , па и то ще проличи в ядните забележки и коментари по темата.Така ще си умра , изрод непознал любов , ясно е вечи....

нищо подобно!
защо бе джанъм , всичките застъпници на тежката и важна Любов сте самостоятелни лодки , а аз , с манията за величие и нуждата от психиатър кротко живея с един партньор близо 20 години?!
Някакво противоречие да виждаш между думи и дела? и то не точно в моите?
Иначе да , мога да се прегледам , в България всеки пети е за психиатър , но и да ида знам че тебе няма да те намеря на опашката пред кабинета.Не щото нямаш нужда , а защото се смяташ за здрав

Мм, чисто нова темичка! Любовта съществува и това е най-пълното доказателство , че стават чудеса. Ама било химия, изливали се там разни феромони и ни правили щастливи... Ами Господ с каквото може, с това ни докосва.

То пак си е проекция, де, да си дойда на рефрена, но не е ли прекрасно да се оглеждаш в другия и да се виждаш красив? Любовта си отива, когато вече не се виждаш такъв в очите на другия. Затова е необходима мъдрост - да виждаш отвъд остаряващото тяло, отвъд ограничения ум, чак до ненакърнимия, блестящ дух , който всички си имаме, но забравяме за това...

Обичам темите за ЛюбоФтааа

Дано не ми се разсърдите, но ще си кажа баШ кФо мисля

Любовта е Егоизъм В най-нечистата му форма.
Егоизъм прикрит под саможертва, отдаденост и взаимност.
Обичам щот ме обичат. Влюбена съм във Влюбеността му.

Глей ся...можех да ти отговорим лаконично с фразата за комунистите и безплатния секс...обаче ше развия друга сюжетна линия
Любовта е първата програма, дето ни е заложена у харда, щото треа да се репродуцираме...аде да ми обясниш кой трезв и с ума си човек ше се върже на дългогодишно съжителство, на пищящи и сополиви дечиня, на сички екстри на съвместния живот, ако не е таз уловка любов...ма кат те увъртоли, като те ошемети, си готов и главата си да сложиш сам на дръвника , да гледаш щастливо и да викаш мерси

Ако няма къде да отидеш, по-добре ела на себе си ...

Благодаря , девойко , мисля си , че ако всеки напише каквото мисли може и от темата да има полза...
дано не се превърне в диви безсмислени полемики , тъй като знам че всеки има своите аргументи

Не съм съгласна. Любовта ни изважда насилствено от егоизма, отваряме се щастливо и ставаме уязвими. После преминава омаята и пак затъваме в егоизма си , но знаем , че има и друго . И го търсим навън , в другите, а то е в нас, вътре.

обясни какво ти носи влюбването , какво ти носи лЮбовта и има ли разлика?!
Като премине омаяьта и какво , ставаме ли по-малко хора? Трябва ли постоянно да сме надрусани и под упойка , че да изтърпим живота и хората наоколо?

я сега чистосърдечно си признай - всеки който те е обичал ли си обичала?
тая теория издиша дай друга

ти дай твоята! ще е интересно

Уязвима съм когато съм нещастна и необичана.
Когат съм щастлива съм най-силна. Обичана съм, когато проявя най-добрите си страни. Проявявам най-добрите си страни, когато съм движена от егоизма . Егоизма постоянно ми диктува, че трябва да привлеча някой, който да ме обича.

Така ми се струва на мен де ....знам, че може и да бъркам...ама от малка съм така

и натрапливата потребност да се сравняваш с другите, както и нуждата Твоето мнение винаги да е вярно също са признаци за душевен недостиг.

Друг признак за психическо заболяване е увереността, че твоите мозъчни проекции и реалността са едно и също нещо. Или в конкретния случай, твоето предположение за другите е точно това, което са другите. Съмнявам се, че разплагаш с чак толкова подробни сведения относно интимния живот на всеки клубар в частност.

И последно: В продължение на две години съм бил на лечение на Четвърти Километър. Има и епикриза.

Кураж, не сме сами!

Чисто физиологично не може да има дълга любов...то тва си е едно тотално изпитание на сетивата...не може да се живее във вечна еуфория и двигателя да е на мах...от тук идват разклоненията - после страстта или квото там се нарича ударната доза, следва трансформация в обич или в разрив. Те тогава се личи колко близко е съответната емоция до идеята за "истинската любов"...идва това, за което хортува Далина...теста на ежедневието

Ако няма къде да отидеш, по-добре ела на себе си ...

аз съм на 35, които ме познават ще потвърдят че не изглеждам на повече от 26-27 г. не съм имала по-дълъг период от 3-4 месеца през целия живот без да съм била влюбена или обичаща. не казвам обичана - забележи! забелязвам връзката на младост, здраве и живот с любовта, която излъчвам. това е положителна енергия, която генерираме.
пък кога що как идва - не знам и не ме интересува, ще се развали магията ако разбера

Мен не са ме обичали чак толково много хора Даже като се замисля май само трима. Те съвпадат с тези трима, които аз съм обичала

Та може и да издиша теорията ама аз ще си я поддържам

Кой ще каже...какво е любов?
Далия ще каже!

Аз нямам отговор...
ама имам въпроси:
- Какво е ...когато поглеждайки някого имаш усещането, че е специален, различен? Какво го откроява толкова ярко от тълпата? Има и по - красиви..има и по - умни..и по - мили...тогава КАКВО???
- Какво е , когато този същият някой, прави така, че в негово присъствие ръцете ти да треперят... мислите да се блъскат хаотично и отскачат в черепа ти като топчета пинг - понг...?
- Какво е, когато несмееш да Го погледнеш в очите..защото хем те привлича..хем те заслепява ..все едно да гледаш слънцето...?
- Какво е, когато изпитваш необяснимо силно желние да Го видиш заспал, да Го чуеш как се смее високо с пълно гърло...заплакал... ядосан, гневен... рошав...?
- Какво е , когато сам се хващаш , че си се превърнал в тотален безумец...и си готов да даваш, да жертваш... да се разкъсваш ако трябва ..за да видиш Неговата усмивка...или да знаеш, че той е добре?
- Какво е , когато всяка Негова изненадваща поява води до неистова необходимост от кислородна бутилка, защото просто дъхът ти секва?
- Какво е, когато разговаряш с Него... и тези разговори те издигат..издигат... и ти се усмихваш... и си щастлив.... и искаш да знаеш ВСИЧКО за Него - какви са радостите му..какво го плаши, кое го радва..за какво мечтае...?
- Какво е, когато нечие присъствие те прави спокоен...и придава цялост и завършеност на денят ти?

Какво е Това, което те кара да лудееш и страдаш.. или да летиш от приятните емоции, които предизвиква в теб Някой си...там чужд...един от многото..., който дори не е един от близките ти?? Любов ли е ? Лудост ли е?
Болест ли е?

Ами, когато същият този някой е до теб? Приютил си го..опитомил си го... завързал си го в ежедневието си... и му гледаш сеира ( че и той твоя) ...събираш му чорапите..почистваш космите след него в банята.... гребеш с пълни шепи от лошото му настроение..от собствената му слабост и несигурност... от липсата на внимание.. или пък - от малките жестове на нежност... отпиваш на воля от смехът му... гушиш се във врата му...и вдъхваш топлината...
Какво е, когато макар и понякога вбесяващ те.. подлудяващ и нараняващ те... отегчаващ те...ти го поглеждаш... лежейки вечер до него... и ..усещаш ПЪЛНОТА...
навик? Примирение? Отстояване на собственият си избор...Любов?

Не сестро, те тва е любов
Не знам защо реших, че си жена

Ако няма къде да отидеш, по-добре ела на себе си ...

Може би защото жените по - често събират нечии чорапи?

"Слушай сега да ти разкажа за любовта. Любовта е заблуда на ума, недостиг, роден в гладно сърце. Да обичаш означава да си вечно празен и неудовлетворен."

Как мислиш, това горе дали е вярно?
Събирам мнения...

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...