Changeling

Клинт Ийстууд май е трябвало да зареже актьорството много по-рано и да ни радва по-дълго време като режисьор. Като се замисля, тоя човек един слаб филм няма. И този не е изключение.
Въпреки ограниченията, наложени от факта, че е по истински случай, режисьорът е пресъздал уникално автентична атмосфера и филмът му хваща за гърлото. Въобще за миг не те оставя да се вглеждаш в актьорите или в действията им. Което може да означава само едно - качествена режисура.
Препоръчвам горещо.

или просто вълнуваща история ?

Прекрасно режисиран и заснет, разкошна музика. Но това, което налага ограничения не е историята, а г-жа Пит. През цялото време ми напомняше на българска актриса, която се напъва да си изиграе ролята добре, а резултата е преиграване почти във всеки кадър. Изключителен екип стои за това заглавие, как не избраха някоя друга за тази роля. По-лошото е, че дядо Ийстууд ще и докара още един Оскар ...

Едва ли ще познаеш кой съм или
какво искам да ти кажа,
Но все пак ще ти нося здраве ...

мхм... очаквам с нетърпение и режисираните от Скалата романтични комедии... а слаб филм - "момиче за милион" - даже не съм сигурен, че е филм.

току що го гледах и аз. Определено съм съгласна с мнението ти.

[линк]

Мдаа, и историята е вълнуваща. Но и режисурата си я бива, това го казвам с уговорката, че ако сценарият е калпав, никой режисьор не може да спаси положението. Но Клинт добре си подбира сценаристите и сценариите.

Определено интригуваща многопластова драма с множество подвнушения и с чудесна актьорска игра. Само дето Анджи действително цивреше по-честичко от обичайното, но то и нейната ситуация си беше мрачна и безнадеждна. Страхотна роля направи Джефри Донован като полицейския капитан, отдавна не съм изпитвал такава ненавист към екранен образ, но той и външно страхотно го докарваше на подъл мерзавец.

Препоръчвам да се гледа, по-сълзливите дамички може и с носни кърпички да отидат, но задължително без пуканки и кола!

Traduttore traditore

Целият шум около Бранджелините си постигна своето и съм скептичен към филма. Надявам се скоро да имам възможност да го гледам, макар че плакатът направо ме отблъсква: джукестата жена напада Ню Йорк и яде деца. Този плакат почти догони "Хенкок" по гнусност.

Попаднах на интересна статийка със снимки за истинската Кристин, може да ви е интересно:
[линк]

И аз го гледах най-сетне.
Очаквах леко скучноват, но силен и драматичен филм.
Получих горното, но без помен от "скучноват".
Не зная дали защото е по истински случай, но историята ме хвана още от петнадесетата минута, да речем и ме държа до края, като периодично ме изкарваше от равновесие и предизвикваше желание да вляза във филма, въоръжена с автомат и да стрелям по полицаи, медицински работници и други млади мъже...
Странното беше, че изобщо не мога да преценя дали Анджелина Джоли (която не харесвам коооой знае колко) играе добре или зле - мисля, че която и средностатистическа актриса да бяха избрали, аз еднакво щях да се вълнувам от съдбата й - не, не нейната, а на героинята й. Ах, ужасно ме разтърсват такива едни ужасни положения, в които си в патова ситуация и напълно безпомощен (ситуации, присъщи на драматичните сюжети с участие на нацисти или комунисти)

спойлер


Сцената с изпълнението на смъртната присъда ми въздейства много повече от онази в "Танцьорка в мрака", например. Тук и в "Зеленият път" най-ясно съм почувствала това как ето още минута... и няма да те има вече.

Въобще изненадващо силен филм.

"мисля, че която и средностатистическа актриса да бяха избрали, аз еднакво щях да се вълнувам от съдбата й"

Това е добрата режисура, за която говоря:)

"Тук и в "Зеленият път" най-ясно съм почувствала това как ето още минута... и няма да те има вече."

За мен най-силното усещане от този род беше в "Dead man walking" на Тим Робинс. Но пък най-мощно като емоция беше когато героят на Том Ханкс в Зеленият Път каза през сълзи "Roll on two".

[линк]