2009 : )

понякога сънувам, че съм се изгубил във времето където живеят душите...
така пее този марио ф., а пък аз, след като се пореях из Времето където живеят душите, се посъбудих, за да ви кажа добро утро и честита нова година!
да ви пожелая здраве, щастие и любов, да ви нарека да успявате във всичко, което умеете, късмет за онези неща, които не зависят от вас, сбъдване на колкото може повече ваши мечти, за да се отвори място да си намечтаете нови и да бъдете леки, светли и весели, вие и всички, които обичате : )

Сънят на един велик поет
[линк]

А Бог молчит...

Жива и здрава да си и всичко това, което си ни го напожелавала тук, да ти се връща като сбъдване за теб:))))
Тази година посрещането на Новата година беше много хубаво за мен, чувствам се като сюнгер, поела толкова много пожелания и надежди за хубава година, ама още мога да поема:)))
А пък за сънищата, имам си коледен подарък един хубав люлеещ се стол, дето отдавна си го мечтаех, обаче още не ми е останало време да посънувам в него, но да видим:) ... подозирам го, че върви в комплект с интересни сънища:)

имам си коледен подарък един хубав люлеещ се стол, дето отдавна си го мечтаех,

Забелязал съм, за такъв стол започват да мечтаят жени, вече от другата страна на апогея си, в неспирното си желание клатенето да продължи ....
Майтап Хипотенузке. Не можах да се удържа.

Люлеещият се стол е мечтата на жени, скъсали се от работа и грижи на млади години, никога не разполагали с време за себе си.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

В отговор на:

---

Люлеещият се стол е мечтата на жени, скъсали се от работа и грижи на млади години, никога не разполагали с време за себе си.

---

Опти, не става от теб психолог:)) Общо взето винаги съм разполагала с време за себе си, и на младини и сега:) А мечтата за люлеещия се стол е точно от младини. Живеех на квартира до онкологичната болница, а факултетът ни беше на паметника Левски. Всеки ден пътувах с 80 и зяпах през прозореца. Така забелязах и Стола:) Беше на една малка тераса, на онези блокове по Цариградско шосе, малко след Орлов мост преди полиграфическия комбинат вляво. Зиме и лете Стола си седеше на терасата, не си променяше мястото, никой не видях да седне в него, нито пък видях светлина в прозореца. Беше си просто забравен на някаква тераса, на някакво жилище, в което май никой не живееше. И тогава страшно ми се прииска да е мой. Да седна в него, навън да е зимен ден, да чета някаква хубава книга, а той да проскърцва лекичко:) Даже го показах на една моя приятелка, с нея даже мислехме, че можем някой ден да слезем и да отидем до това жилище и да поискаме да го поискаме от хората, които живеят там евентуално. Струваше ни се престъпление да не го използват:) Обаче така и не го направихме. После пък с нея се хванахме на бас, първата от нас, която се омъжи, ще купи на другата такъв стол. Което също не стана:)) ... Макар че често съм й го припомняла, понеже тя ми го дължи на мен. Така или иначе ето че тази година тази стара мечта изведнъж стана реалност и беше много хубава изненада. Даже сега, като го разказвам това, отново виждам оня Стол на терасата:)

Така че за да ти вляза в тона, смятам първото ти предположение за по-достоверно:)))))))))))))))

ви превземе - най/доброто от изминалата 2008...като най-лошо!
хапвайте;) пийвайте и простейте на мах с - [линк]

джессстокооо
и на мене много ми харесва такъв стол, много ми е кефско, че твоят вече те е намерил : )))
да си насънувате заедно камари сънища
ама покажи ми го, покажи ми го, снимай го и ми го покажиии чу лиии
ама като има такъв стол трябва и котка, не знам дали знаеш
леле, така се зарадвах на твоя стол : )))))
направо си те представям : )))

моята нова страст - кривунделести такива "кухи" и едри мандарини, на които им бррррръкваш с пръсти под кожата, изтръгваш им сочната сферичка отвътре, а корите им си остават цели на вид, нали ги знаеш тези мандарини.
е, днес си купих 3 (три) кила и ти сега като каза за простеене на мах, се огледах
около мене е направо някво шантаво бойно поле
адски яки мандарини. нямат си семки и са сладки и сочни и ароматни и изобщо кеф.
не знам дали си падаш по мандарините, но ти пожелавам е сега, в тоя момент... нещо... от което да ти е толко кеф и на тебе
обаче ако не беше ти можеше даже да не го забележа; щеше да е голяма загуба :)
всъщност май на кефа тва му е цаката - да го забележи човек, не мислиш ли

Ето го моят стол:))))

Обаче това с котката май няма да стане, защото аз съм повече кучелюб, отколкото котколюб. Имала съм и котка и куче, ама повече май предпочитам куче:) Даже в новогодишната нощ на площада срещнахме една невероятна двойка, на име Барселона и Тед, които направо ни плениха и подозирам, че новата година ще ни донесе и куче. Виж ги сега, не им ли прилича и на тях един такъв стол:)
Барселона и Тед

Освен всичко това снощи сънувах един много странен сън, сънувах, че съм в някаква пустиня пред входа на една пещера. А пред нея лежи труп на голямо животно /това е от Фата Моргана на Вендерс, вчера го гледах и май доста ще ме държи/, вятър, прах и в един момент животното се вдига и аз виждам, че това е кон, бял кон с много интересна грива, на бели и черни масури, абе кон с букли няма начин да не си виждала насън:)))))). И като хукна оня ми ти кон наоколо, и и ме бута и се глези точно като куче /виж Тед, той е белият/.
Така че колко му е и кон да си взема за домашен любимец, само дето няма да може да спи под стола:)))

А Барселона е толкова черна, че дори и не може да бъде "заподозряна" в тъмната нощ. Виждат се само очите й, и то - благодарение на светкавицата на апарата. Май е по-дребничка от Тед, а?

И като излезне продукция от тези двамата дали, ще бъде шарена или само с един цвят, аджеба, а?

ЧНГ и добре да ти служи Столът!


На дядо сладурът.

Да, доста по-дребна и много игрива и закачлива, докато Тед се държеше на положение:) Не знам дали изобщо ще ги кръстосват, доколкото разбрах от стопанката им, май нямат намерение за такова нещо. Но пък ме впечатли възпитанието им, много любвеобвилни кучета, бутат се, закачат се, игриви едни такива, но само една нейна дума и застанаха за снимката:) Тези осветени от светкавицата очи, са вперени в нея:)
Барселона и Тед - 2

ЧНГ и на теб, живи и здрави за много години:)

Опти, не става от теб психолог:))
Знам. От мен вече нищо не става.

Първото ми предположение си беше майтап, докато второто беше продиктувано от спомен за майка ми. Тя така си мечтаеше за люлеещ се стол, не толкова да седне да се люля, колкото да задоволи стари желания за поне малко почивка и бездействие. Така си мисля.
Пък Америка, нали затова бяхме отишли там, да задоволяваме непостижими до тогава мечти и желания, та със сестра ми задоволихме и това желание на майка ни. Купихме й люлеещ се стол. Залюля се няколко пъти на него и така остана в хола й, неизползван повече. Но и не го махаше.
[линк]

Люлеещият се стол е мечта и на всеки американски селянин. На стари години да има изплатена къща, голяма тераса и люлеещ се стол на нея. Може и люлееща се пейка. Да има място и за бабата, до него. Символ на успешно изживян живот.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Благодаря за всички пожелания - като привърженик на "концептуалния будализъм" ги приемам лично.:)))

Благодатна и светла година за теб и за близките ти!

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Тази ми дъщеря, която живее с гаджето си вече четвърта година и наричаме на галено "любовчийката", имат куче от същата порода като този Тед - гоулдън ретривър е породата, втората по интелигентност, предпочитан избор за куче-спасител и куче-водач за слепци. Радва се даже на котки - пробвали сме нееднократно, понеже в къщи имаме ангорка.:))) Много е галена, обаче - вчера ходиха до Солун на разходка и единствено заради кучето се върнаха посред нощите, та с този снеговалеж бяхме до никое време на нокти.:)

Казва се Зера нашта мадама и от няколко месеца я сватосваме, но отхвърлихме вече двама кандидати - единият бил твърде ленив, а вторият - недостатъчно красив.:))) Ако все пак сватосването се увенчае с успех и се сдобие с поколение, в което не съм съвсем сигурна:))), ще се свържа с теб, за да те попитам дали искаш мъничко.

Което беше единствено повод да ти пожелая здрава, благодатна и пълна година!

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

От мен вече нищо не става.

Когато за първи път си помислих това, бях на седем и току що беше починал баща ми. След няма и три години си го помислих пак след много тежка катастрофа - на две места строшени ръце, трьбваше да се откажа от свиренето, а спортът можех да продължа само ако се науча да понасям болка. Научих се... колко му е, човек се учи, докато е жив.

Ще те опровергае животът, Опти, ще видиш и тогава пак ще си говорим.

Здрава и паметна година ти пожелавам!

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Имааааааам, имам аз жених за вашта мадама - Марти се казва и е изключително красив ритийвър, made in Hungary, майка и тате CAC, CACIB и кво ли не, той самият хич и не оди по изложби, ама е истински красавец.

Ако има интерес, ще ви дам телефона на батко му, че да се свържете и да се радва цял свят:)

ЧНГ, Линче:)


На дядо сладурът.

Чъ Нъ Гъ, Андро и всичко най - на теб и на Верчето!

И ще те държа в течение за кучето, понеже млазежта в този исторически момент спи - дали още, дали пак, това аз даже не знам.:)))

Мерси за шанса - ще гледам да зарадваме човечеството., то е без друго измъчено и петимно за всякакви радости.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

и аз съм му последовател на концептуалния будализъм, няма грешка
дори, разбираш ли, дотам, че се слисах като прочетох, че е било имало евентуална вероятност да не ги приемеш лично, а някакси така по-обществено
са да ме питаш що се хиля. ми де да знам. радвам ти се :)

честитановагодина, дедо андро :)
от мене и от едно от червените ми мушката, което днес, представи си, заварих цъфнало, цяпа и се чуди на снега зад прозореца : )

... абе защо човек няма фотоапарат за мигове!
ако имаше щях да ти подаря портрет на един миг : )

Ся... ако не бях така закоравял "будалист", бих си помислила, че ме третираш като една мандарина.


А може би дори като две... зависи с колко време разполагам за мислене.


Ми и аз ти се радвам, демек.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…