Бдителност

Днес станах доста късно-около девет часа и както доста пъти в мен нещо не беше наред.Поне това вече успавям да почувствам-този лек полъх на самосъжаление,страх или гняв,който кара често косата ми да настръхва,но откъм гърба.
В мен имаше нещо от вечерта,което съвсем „с най-добри намерения” беше останало в мен и то почти от една година.Става въпрос за това,как „на шега”обвинявах една моя сестра за запоя си преди време.Нищо лошо,ако не знаех,че програмата на АА е духовна и когато наранявам някой/или по-лошото му насаждам „небрежно” чувство за вина/,това е доста вредно и опасно за мен/изключвайки събрата си/.
След това се замотах с мислите как ще го споделя на спонсора си-отново едни и същи простотии ден по ден?
Някак си успях да направя нещо по въпроса,но все още имаше доста страх в мен,знаейки какво натворих от известно време насам.Отидох в кухнята доста смачкан и си взех два бонбона,които имаха доста приятен вкус.След като ги изядох си стоях на терасата и нервно пушех,мислейки си за това как може да съм толкова ненормален за да върша постоянно едни и същи грешки?...
В това време майка отвори вратата на терасата и ми каза да не ям повече от тези бонбони.Аз я попитах защо да не го правя и тя ми отговори просто да не ям повече.Аз усетих познатото чувство на страх без да го свързвам с нещо конкретно и я попитах за пореден път защо?
Майка ми отговори,че в тях имало етилов алкохол!
Аз бях изял само два от тях,но при мисълта че съм вкарал в тялото си Алкохол се шашнах доста сериозно и веднага страха почна да се разраства в мен.В този момент се почудих какво да правя-дали да се направя,че нищо не е станало,дали да ги повърна,или пък „нещо друго”,което бързо ме дойде в главата.Толкова бързо,че нямах време да се замисля много дали е „нормално или ненормално”.Помислих си,че вече така или иначе „вече съм вкарал алкохол,реакцията е задействана-защо да не се запия?И без това вече механизма е включен”...
Слава Богу,по най-бързия начин отидох и се отървах от сладкото в себе си,като с това си припомних моменти от запоите си.Докато го правех още повече се ядосах на себе си заради своята „разсеяност”, и че ще е най-горемия резил да се запия след дълго време трезвен и то” заради два бонбона с алкохол”!
В случая това,което се случи няма никаква връзка със сладкото,а ми показа как преди да направя това мен въобще ме е нямало.Сега виждам колко лесно мога да бъда излъган от болестта,която е в главата ми за да посегна към първата чаша по същия начан както го направих и с „вкусните бонбони”.


Бъдете здрави и трезвени,приятели и нека не забравяме през тази година,че Алкохола е в бутилките,а Алкохолизма е в главите ни.
Бъдете бдителни/не страхливи/.


Бъди себе си.

Снощи на сбирката на АА имахме за топик "БДИТЕЛНОСТ", дали е сулучайност или не всеки сам може да прецини, но рано-рано с влизането във форума се изкефих да видя, че има хора дето обсъждат тази тема.
Не очаквам да бъда разбран нито се напъвам да променя нечие мнение, но аз искам да споделя само моето, за което ще помоля смирено, ако на някой не му удисва да не го чете, та камо ли с мене да се дере.
Аз съм благодарен член на АА, братство от мъже и жени, който си помагаме един на друг да се възстановим от една много коварна болест. Нашата цел е единствена да се учим да живеем трезв живот и да предаваме посланието на алкохолици, който още страдат в оковите на алкохолизмът.
Мда! Всъщност това е и целта на всяка група на АА - Пета Традиция. Но за кое послание става въпрос? И след като съм член на АА, а и се представям за такъв във форума на Алкохолно зависи, аз мисля че треба да нося посланието на АА точно както е предадено и предложено от самото начало на АА, и когато споделям за Програмата на възстановяване от алкохолизмът, винаги желая то да с свързано с принципите на АА, защото има голяма възможност да навредя от колкото да помогна, специялно ако не съм запознат с ПОСВЛАНИЕТО на АА, а то е единствено и дадено в ГОЛЯМАТА КНИГА, или тъй наречена книгата на АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ.
Историята доказва че повечето организаци и институции, царства и империи се разпадват най-вече от сърцевината, затуй и правя заключение, че най-големия враг на братството на Анонимни Алкохолици са самите алкохолици. Не напразно в книгата на „Езика на Сърцето”, Бил У. пише за Вашинтоните и техните грешки, което е довело за тяхното разпадане. Така се наричали те, „ВАШИНГТОНИ” група от алкохолици, която през години СЕ РАЗМНОЖИЛА и стигнала 500 000 на брой. Тази голяма група от трезви алкохолици бе почти отличена от историята, докът Бил У. случайно открил за общност от алкохолици да е съществувала и след като проучил и разбрал техните грешки, и знаеки от себе за егоцентризма на алкохолика той вдъхновено предложил на събратята алкохолици и основатели на братството на АА да направят всичко възможно за да опазят клубът на АА от саморазрушение, и точно за туй са ни дадени и предадени 12-те Традици на АА, който предпазват братството на АА от индивиди и личности, или по точно, лично аз знам че когато говоря за Традициите на АА и тяхното значение, то без съмнение мога да кажа че ТЕ предпазват АА от МЕН. Точно и затуй за мен бе важно да разбера, че докът не работя по 12-те Стъпки, който са предложени за програма на възстановяване, то аз никога не бих могъл пълноценно да се възстановя за да отдам нужната благодарност и уважение към братството на АА, и не бих знал стойноста на 12 Традиции и тяхното значение. Програмата на АА е предложен начин на възстановяване за един алкохолик, а 12 Традици ни учат да покажим уважение към останалите братя и сестри, без да мътим извора от дето пият жизнено важна за тях вода.
Никой не може на сила да накара някои да работи Програмата на АА, все пак е казано че 12-те Стъпки са предложени като Програма на АА, но в същото времи никой няма право да разрежда и променя тази Програма. Ние се променяме, но и не Програмата на АА, която е и Посланието на АА, описано ясно и подробно в книгата на Анонимни Алкохолици.
Братството на АА продължава да израсва в сила и брой защото практикува 12 Традици на АА, като се възползва и вслушва в мъдроста на основателите на туй прекрасно и богуогодно дружество от мъже и жени, което ми напомня и за завета на Кубрат. Сноп от стрели не се чупи, но една лесно се кърши! Тъй че щом се имам за член на АА, аз съм длъжен да внимавам и бъда БДИТЕЛЕН над моето поведение, а най-вече щот съм от онези алкохолици-банкрурани идеалисти, за който се пише в Традиция Шес:
„Научили се да живеем щастливо, ние ще покажем и на другите как да достигнат това. Нашето Сдружение може да се окаже на челото на нов духовен прогрес на човечеството. Ние ще можем да преобразим целия свят.
Да, ние мечтаехме за всичко това. Това беше напълно естествено, тъй като повечето алкохолици са банкрутирали идеалисти. Почти всеки от нас иска да носи добро на хората, да върши велики дела, въплъщавайки велики идеали. Ние всички се стремяхме към съвършенство и не можейки да го достигнем, изпадахме в другата крайност - пиянство и забвение. Провидението, действащо чрез АА, направи достижими най-високите ни очаквания. Така че защо да не споделим тайната на нашия начин на живот с всички останали хора.

Мда! Големи идеалисти сме алкохолиците. Подадът ни стълба, и ние се чудим как да се качим на луната. Хе-хе-хе!

Живей, и остави другите да живеят!

ПП: Преди малко дира ми отсвири поста, за което се осъмних да е такава Неговата воля, но често, по време на разочарование съм се заричал да не се занимавам повече с нови алкохолици в България, да не взимам участие във форума, но колкото ми се иска да се отдръпна и се моля на Бог да ми покаже Неговата воля, толкоз повече се вдъновявам и имам желание да помагам. Тъй че Неговата Воля да бъде не моята. Амин!

В петък - втори януари. Бях на село. Сутринта се успах. Първият ми ден от многомного време насам без сутрешен превод и медитация. Дали случайно стана, че едвам не полетях с колата следобед. Случайността е начинът на Бог да остане анонимен. Така че не знам засега. Станах и пих кафе. Баща ми предложи да се разходим. Валеше сняг, но нищо особено. Взехме кучето. Странната порода, която се роди от чудно превърналото се в разгонена женска Боби. Любимката на татко. Обиколихме доста из баирите около село. На високото гледахме къщите и татко си припомни някои работи от преди. Разказваше за къщите, хората, нравите. Преди зимно време. Бръснарницата пълна. Хората сутрин бързат да нахранят животните и тичат да играят карти. Четирима играят, или шестима - скамбил, петнадесет гледат. Подсказванията разрешени, стига някой да не те хване. Близане по масата с обратната страна на пръстите, за броя на козовете. Въртене на карти за намиране боята на партньора. Викът, крищът, от титюн ни си вижда нищу. Такъв е говорът в село. Спомням си доста от това време. Преди демокрацията си беше така още. Часове съм стоял там. И сега подушвам пяната и чувам как пращи твърдата брада на някой старец, докато татко рисува с бръснача по него. Имаше много за пиене, но никога не съм виждал татко, дядо или чичо пияни. Никой не харесваше тези, които нямат контрол. Мислех, че е въпрос на държеливост. Сега виждам, че те просто не пиеха много. Ама тогава си мислех, че цаката е в многото пиене, съчетано с мъжкарски контрол. Като тест. Колкото се може повече пиене и колкото се може повече самоконтрол. Откъде да знам, че не съм като тях. Но тогава още не пиех. След време паднах жертва на заблудата, че съм като другите и мога да пия като другите. Бая години всъщност се подвизавах успешно, така си мислех поне, защото нямаше много сериозни поражения, в това поприще. После почнах да плащам солено.

Та доста добре ми стана да се върна в онова старо време. Идилия. После се прибрахме и ядохме. Не прецених, че снегът затрупва. Тръгнах да си ходя в три следобед. Баща ми ме предупреждава къде и как да карам. С него сме се пързаляли поне три пъти с колата. Но нали съм си направил плана и трябва да стане точно така както съм го планирал - карам си все едно е сухо. И с природните закони не се съобразявам. С видимите. Камо ли с невидимите. Извън селото ситуацията доста ме изненада. Пътят беше затрупан. Колата се държеше. В първото село се подхлъзнах, но не ми направи особено впечатление. Само след един километър на един висок и равен участък настъпих. Нали имам план и бързам. Колата тръгна наляво. Завъртях надясно. Тръгна надясно. Завъртях наляво. Тръгна наляво и вече нищо не можеше да я спре. Чувството на загуба на контрол - такава безпомощност и удивление. Просто колата не се подчинява и си върви накъдето си ще. Буххх. Метнах се в лявата канавка. В едни тръни. Отляво е баир, а отдясно - дере. Ако се бях метнал в дерето - кой знай. Най-малкото щях да кацна върху някое дърво. Под ъгъл четиридесет и пет градуса излязох в колата и тогава се самоударих във вратата. Иначе нищо ми нямаше. Обадих се на баща ми да идва да ме вади с нещо. Хвана ме срам. Страх. Минават коли и карат внимателно. Гледат ме мене там. Срамно. Страх ме е от това какво си мислят за мене и се ядосвам на себе си. Засегнато ми е достойнството, амбициите. Ако не се мислех за голяма работа, ако не бях такъв егоцентрик и да искам да става на моята напук на законите във физиката.
Появи се спасителният екип. Баща ми - аз ти казах да внимаваш, аз ти казах да внимаваш. Шофьора на джипа, който ме мъкна. Едно хлапе, или поне преди двадесет години беше хлапе. Аз съм голямата работа. Та ме пита - какво стана. Аз - ами засилих се тука и тя тръгна накъдето си ще. Той - абе как ще засилиш тука? Аз с джипа занесох и включих четири по четири, пък ти си засилили? Опаааа. Веднага му се ядосах за тази забележка. И като реакция ми се прииска нещо да излъжа. Да замажа. Не може така да ми казва на мене това мекеренце, че съм объркал. Засяга ми достойнството, амбициите, връзките. Ами кой мой недостатък предизвиква всички тези реакции - нечестност - крия истината, страх - не искам да си призная, че съм сбъркал, защото нали се излагам по този начин и страда представата за мен, егоцентризъм - искам по определен начин да се отнасят с мене и да не ме базикат или да не ме обиждат или да се движат и да дишат по точно определен начин, защото иначе ме предизвикват и се налага да въвеждам ред. Да нападам или да се крия в ранимата си душа и да се самосъжалявам, понеже вчерашни пикльовци на мене да ми казват как се кара и той значи си е купил джип и си кара, пък аз съм против джиповете, защото много харчат гориво и са за мишоци, които нещо си мислят, че не им достига. Иначе да оправя на другите недостатъците си съм направо профешънъл. Но мойте недостатъци никой не може да ги бара и мойте грешки да ги сочи - аз съм безгрешен. Това е първата команда на мойто аз - грешникът е отвънка, врагът е отвънка, виновни са другите, само когато те поправят своето поведение и когато се научат да постъпват както трябва - всичко ще е наред. Егоизъм-егоцентризъм - това е коренът на нашите беди.

Качихме се после с баща ми, който легна да закача ауспуха. Само това беше повредата. И си спомних за първата ми катастрофа преди точно шестнадесет години. С на баща ми колата на първи януари. Пиян. Шест човека вътре и бухххх. Добре че нацелих парапета на един канал. Много голям източник на веселба и гордост беше това за мен. Качих в колата гърнето и колекторната тръба на жигулата и продължих. Не така се чувствах забавно, когато връщах колата. Но като му мина на баща ми, който всъщност нищо не ми каза. Просто аз искам хората дори да не се мръщят, когато им чупя колите или застрашавам живота си. Същата повреда. Та караме с баща ми обратно към село и той човека пак вика - казах ти да караш внимателно по високото. Тогава вече му изревах да спре да дрънка едно и също. И ми стана идеалният виновен. Ядосах му се, защото ми засяга достойнството, амбициите, сигурността. Грешката ми - страх, нечестност, егоизъм, егоцентризъм. Страх - изби ми страха и почнах да губя самообладание и да търся виновните наоколо. Нечестен, защото не си признавам вината и не си трая. Егоизъм - не мисля, че това ми е баща и естествено е притеснен за мене. Егоцентризъм - искам да командвам хората и да стоят около мене като статуи. Правя се на Бог, което не можа да свърши работа на заледеното трасе. Мога да управлявам няколко близки човека, но и те в един момент ще превъртят, като преди.

Защо го пиша всичкото това - защото искам да споделя за грешките, които допускам и на сухо. Проявите на душевната болест. Недостатъците на характера ми, които са управлявали и произвели живота ми. И същите могат да продължават да управляват и произвеждат живота ми. На сухо болестта е дори по-яка. Преди поне пиех и туширах страха, можех да приемам по-спокойно хората и себе си. Беше на моменти и до определено време дори весело. С ефекта от алкохола лекувах тези душевни изкривявания. Проявите на душевната болест.
Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм предлага да направя честен и изчерпателен анализ на живота си в Четвъртата стъпка и да продължавам да анализирам живота си и когато допускам грешки бързо си ги признавам в Десетата. Съветва да призная недостатъците си пред друг човек - Петата стъпка. Защо не и пред повече, ако мога с това да бъда полезен на някой друг. Поне един ще прилича на мен. По този начин на практика проявявам готовността си Бог да отстрани тези недостатъци, които са ме произвели и продължават да ме управляват - Шестата стъпка. Мога да съм готов, но тази вътрешна готовност би следвало да намери външно изражение. По този начин правя стъпка срещу страха - основен мой недостатък. Как съм приет? Не ставам ли за смях? Не трябва ли да съм друг, успял, спокоен, оздравял? Как ще се възприемат моите признания? Дали не като проява на лош тон? Няма значение - това е крачка срещу страха и ако не вървя срещу тези страхове, то не съм готов да бъдат отстранени. Те ще продължават да управляват живота ми и всъщност няма реално да съм поискал истински да бъда освободен от тях - в Седма стъпка. С тези споделяния бих могъл да бъда от полза и някак да възстановя отчасти причинените вреди. Причинени от мен на хора, на които директно не мога да възстановя.

Такива размисли ме водят. И най-вече ако не споделям тези недостатъци, усещам как те малко по малко печелят. Връща се старата умора. Страхът от утрешния ден. Самосъжаление, неприемане, реакции. Колкото по-малко крия от недостатъците, толкова по-малко съм подвластен на манипулациите на болестта в мен. Те губят сила, когато излязат на слънчева светлина. То това е и смисълът на самоанализа и последващото споделяне. Поне за мен.

Благодаря за късмета да ми се предложи Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Благодаря за всички възможности, които ми даде Бог да вървя по Пътя на Щастливата Съдба.
Лека нощ