Първи януари

01 ЯНУАРИ
Мисъл за деня
Когато дойдох в АА, бях ли отчаян човек? Имах ли душевна болест? Бях ли така отвратен от себе си и от начинът си на живот, че да не можех дори да се погледна в огледалото? Бях ли готов за АА? Бях ли готов да опитам каквото и да е, което би могло да ми помогне да остана трезв и да превъзмогна душевната си болест?
Бих ли забравил някога състоянието, в което бях?

Медитация за деня
През новата година, ще живея само в този ден. Аз ще превърна всеки един ден в подготовка за добрите неща, които предстоят. Няма да живея в миналото или в бъдещето, а единствено в настоящето. Ще погреба всеки страх от бъдещето, всяка неприятна мисъл и горчивина, всички антипатии, моята неприязън, чувството ми за провал, разочарованията от другите и себе си, моето мрачно настроение и униние. Ще погреба всички тези неща и ще продължа напред, в тази нова година, в новият живот.

Молитва за деня
Моля се Бог да ме води one day at a time в новата година. Моля се във всеки един ден, Бог да ми даде мъдростта и силата, от която имам нужда.

Голям зор даде да се преведе one day at a time. Може да е знак, че стойностните неща нито могат да се преведат, нито могат да де обяснят с мозъка. Да ги изтеоретизирам какво точно означавали. Вероятно мога, но веднага се сещам как съм се чудил какво означава книжник, докато един ден ми светна. Свързано е с програмата от действия. Действие е името на играта. В една стара книга пише как те се почудили защото той им говори като някой, който има реална власт, а не като книжниците и фарисеите. Дали ако дам точно и академично определение на уан дей оф дъ тайм, това ще ми помогне реално да заживея по-добре?
Благодаря за Програмата от действия, която ми дава новият живот, новият начин на живот, в който Бог доставя всичко, от което имам нужда. И мъдростта, която не намерих в книгите, и силата, която не намерих във фалшивото напъване и ролята от поредният екшън.
Желая на всички нас една трезва година и нека не забравяме да търсим Божията воля.

01 януари

ЖИВЕЕЙКИ ДНЕС

На4алото на една Нова Година 4есто ни носи тъжни възпоминания. Това беше големия ден на абстиненции, махмурлук, угризения, обезсър4авания, 4увства на вина и срам. Но ако се стремим към нашата нова цел, запазвайки се 4исти и във връзка с Висшата ни Сила, не е необходимо повев4е да имаме боязън за Нова Година. Бог ни е простил грешките от миналото и утрешния ден още не е дошъл. Ако направим днес това, което знаем, 4е е е правилно, за вси4ко останало ще бъде погрижено.

Не винаги е лесно да правим днес това, което е необходимо, но е невъзможно да променим деня от в4ера или да имаме гаранции какво деня от утре ще ни донесе. Нашата година ще се развива по добре, ако живеем нашите дни по реда, по който се появяват, отколкото ако се втурнем да съжаляваме за миналото или се опитваме да предвидим бъдещето. Дали се нау4их да живея по един ден всеки път? (one day at a time, um dia a cada vez)

Мой Боже, направи така, 4е да придобия добрата воля (готовността?) да се справям с деня от днес, вместо да бъда обсебен от миналото или бъдещето.

Моят план да изживея деня от днес се състои от:................................................да не съм ръководена от моето АЗискане, а да бъде волята на Висшата ми Сила

Помогни ми Боже да се запазя днес 4иста и трезва!

__________________________________________________________

Дам, проблем е и за мен преводът на one day at a time, um dia a cada vez И превода, и обясняването, и по4увставането и прилагането му на практика.. Не става! Някъде преди около 2 години внезапно го открих в "слу4айно" попадналата ми пред о4ите фраза (мисля 4е е на Мартин Лутър Кинг) в смисъл, 4е ако искам да изка4а една стълба трябва да внимавам в стъпалото, което следва, а не да се втора4вам в края й Дадох си сметка за естествената ми склонност в такава ситуация, да се обсебвам от края, върха на стълбата, да се страхувам, 4е няма да я изка4а, да си ме4тая какво е хубаво на върха, да из4ислявам стъпалата и с каква бързина трябва да изка4вам, да се гневя, 4е съм бавна и т.н. И докато се занимавам с вси4ко това, току се спъна в стъпалото дето е пред мен, подхлъзна се, загубя равновесие... Едно стъпало, едно по едно.. Така и по един ден всеки път да живея.. А не бъдещето и миналото взети заедно, пропускайки сега_то Дам, зор е и да се преведе и да се обясни... Спомних си реакцията на мама преди около 2 години, когато се стараех да й предам моето ново възприемане на живота. Тя го схвана като...ден за ден И много възмутено и от4аяно ми заяви, 4е не може да ме разбере, куп проблеми да решавам, неизвестност и несигурност пред мен, безброй неща пропиляла и загубила.. а аз.. си свиркам, усмихвам се и живея ден за ден. Ре4е ми, 4е не съм в ред. (не съм, не отри4ам) Пак с усмивка спокойно я запитах, дали предпо4ита аз да пла4а и да пия, вместо да съм както сега? Да живея всеки път по един ден, САМО ЗА ДНЕС!

Моля се Бог да ме води one day at a time в новата година. Моля се във всеки един ден, Бог да ми даде мъдростта и силата, от която имам нужда.


И нека сърцата ни да са отворени за Силата!

1 януари

БДИТЕЛНОСТ

„Запазваме това, което имаме само с помощта на постоянното себенаблюдение.“

Как ние поддържаме бдителността си във възстановяването? За начало осъзнаваме, че сме болни от нелечима болест. Не е важно от колко време сме трезви, не е важно колко се е подобрил животът ни, не е важно колко здрави душевно сме станали. Въпреки всичко това ние си оставаме алкохолици. Болестта ни се е скатала и чака, готова във всеки един момент да ни набара, ако й дадем такава възможност.
Бдителността е наша ежедневна грижа. Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болестта си. Това не значи, че ще трябва да живеем в безсъзнателен страх, че ще се случи нещо ужасно, ако охлабим бдителността си. Не, просто трябва да знаем, че опасността съществува. Ежедневна молитва, редовно посещаване на сбирки, безкомпромисност с духовните принципи – това значи да сме бдителни. Правим инвентаризация и споделяме с другите, когато ни молят за това. Отнасяме се внимателно към своето възстановяване. И освен всичко това – оставаме нащрек.
Дадена ни е еднодневна отсрочка от пиенето, дотогава докогато оставаме бдителни. Всеки ден прилагаме принципите на възстановяване във всичките си дела и всяка вечер благодарим на нашата Висша сила за всеки един трезвен ден.

САМО ЗА ДНЕС: Ше бъда бдителен, като върша всичко, необходимо за моето възстановяване.
..................................................................

размишлявам си на глас... Днес е 01 януари, размисълът за днес от книгата, САМО ЗА ДНЕС. Коцето ги превежда всеки ден, потърсил е темата с размисъла от миналата година, превода направен от някой друг, споделеното от някой друг..
ТЕМАТА Е АКТУАЛНА: 1 ЯНУАРИ

Заклю4ване... Защо????? Опитвам се да прогоня мисълта, 4е виждам...предубеденост....
Коце, аз и благодаря... То4но написах нещо по темата. БДИТЕЛНОСТ, исках да го постна, междувременно..ве4е беше заклю4ена

И нека сърцата ни да са отворени за Силата!

Темата е от 01. 01. 2008 год.!
Стари теми няма да се вадят.
Нямам нищо против Бдителността.
Вече сме 2009 година, Бдителността е актуална и днес.
Спокойно може да се копира и обсъжда тук.
Казах: по една ОБЩА тема за Копирани размишления.

П.П. Поради непознаването ми на материята, моля за извинение за използвата от мен дума "размишления" , просто не знам как да ги нарека тези мисли.


usmihnise.com

1 януари

БДИТЕЛНОСТ

„Запазваме това, което имаме само с помощта на постоянното себенаблюдение.“

Как ние поддържаме бдителността си във възстановяването? За начало осъзнаваме, че сме болни от нелечима болест. Не е важно от колко време сме трезви, не е важно колко се е подобрил животът ни, не е важно колко здрави душевно сме станали. Въпреки всичко това ние си оставаме алкохолици. Болестта ни се е скатала и чака, готова във всеки един момент да ни набара, ако й дадем такава възможност.
Бдителността е наша ежедневна грижа. Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болестта си. Това не значи, че ще трябва да живеем в безсъзнателен страх, че ще се случи нещо ужасно, ако охлабим бдителността си. Не, просто трябва да знаем, че опасността съществува. Ежедневна молитва, редовно посещаване на сбирки, безкомпромисност с духовните принципи – това значи да сме бдителни. Правим инвентаризация и споделяме с другите, когато ни молят за това. Отнасяме се внимателно към своето възстановяване. И освен всичко това – оставаме нащрек.
Дадена ни е еднодневна отсрочка от пиенето, дотогава докогато оставаме бдителни. Всеки ден прилагаме принципите на възстановяване във всичките си дела и всяка вечер благодарим на нашата Висша сила за всеки един трезвен ден.

САМО ЗА ДНЕС: Ше бъда бдителен, като върша всичко, необходимо за моето възстановяване.


Лали, подхващам идеята ти да се копира старият размисъл, защото смециално този винаги е бил много важен за мен; правя го тук, защото не знам как ще се реши въпросът с общата тема за размисли, не смея да го предлагам за втори път.
Бдителността за мен винаги е била и продължава да бъде много важен елемент от възстановяването ми. Преповтарянето на този размисъл ми даде обаче възможност да разбера колко много се е променил характерът на тази моя бдителност за всичките тези години. Отначало тя представляваше главно постоянна "готовност да се справям с тревожните прояви на болестта си", после постепенно ежедневното вършене на "всичко, необходимо за моето възстановяване" се прероди просто в стила на живота, начин на мислене и функциониране в разни ситуации, стана част от мен самата, започнах да ги върша всичките тези неща вече също и заради самите тях, защото ми доставят удовлетворение, а не само като предпазни мерки против болестта ми.
Както се казва на края на Дезидерата: Бъди внимателен, старай се да бъдеш щастлив...
Тази внимателност (бдителност) ми позволява да виждам повече, да изживявам повече, да разбирам повече себе си, да постигам повече - защото не пропускам много неща (понякога дребни, незабележими, но решаващи занапред), на които без нея вероятно не бих обърнала внимание.
Така животът ми става по-пълен (а дори на моменти препълнен), по--наситен, по-пълноценен.
Тази бдителност няма вече нищо общо с първоначалния страх, тя е дар.
Макар че знам, че болестта ми е "готова във всеки един момент да ме набара, ако й дам такава възможност" - знам също, че докато живея такъв живот, какъвто живея, не й давам тази възможност. А понеже този живот страшно много ми харесва, страшно много си го обичам и за нищо на света не искам да го променям - "еднодневната отсрочка" е всъщност безкрайна...
В този контекст съм здрава - докато не давам на болестта ми възможност да се събуди.

Отнесох се в размисли и забравих:
Лали, моля те все пак да помислиш дали ще е полезно това, което си обещала на Коцето ("ВСЯКА ЕДНА СТАРА ТЕМА, извадена по този начин, за да се изкажеш в нея, ще бъде изтривана").
По този начин много лесно мога (аз или който се сети де) да те накарам да премахнеш оттук всичко, което ми е неудобно...
Не е ли достатъчно да се заключват старите теми ако са извадени? Нали в тях има (все пак!) и доста важни неща, които от време на време все пак вършат някаква работа, както често се вижда от постовете на новите посетители...

Лали, нормално е да не знаеш и няма защо да се извиняваш.
Това тук са размисли за всеки ден/поне така мисля че се превежда, при мен книжката е на руски/ от книгата "Само за днес" на Анонимни Наркозависими. В нея има размисъл за всеки ден, споделен от някой наркозависим. Както и молба да не се разпространява извън пределите на АН, явно и очевидно не чута тук.

Усмихни се, има изход!

Е, ако трябва да бъда честна аз трудно стигам до крайни мерки.

Аня, знаем се много добре всички и кой какви теми би извадил. Познаваме се. Ваденето на неудобните теми с цел, провокация, за каквато говориш - има съответно друго решение - бан.
Вярно, че ми е крайно изказването, но ще си призная. Ако се беше наложило щях да преместя такава тема в Хидъните, откъдето може да се върне, по всяко време.
Не бих си позволила да унищожа безвъзвратно нито дума, написана тук, защото знам, как всяка една дума е изстрадана от автора си.
Но и не съм съгласна да се вадят стари теми.
И съзрях провокация към мен.
А и Коцето вече изважда такива теми на първа страница, преди време.
Ще ви помоля, да се организирате, за една тема за Копираните размисли.
За другото - всеки нека да пише, каквото има нужда, за да се справи, запази и оцелее.
Без обиди, разбира се.
Коя съм аз, да се бъркам в тези неимоверни трудности, които изпитвате...ежедневно...ежечасно...
Желая ви дълга трезвеност.


usmihnise.com

Сигурен съм че винаги ще се намери нещо за кво да се говори, а и да се разтягат локуми но този форум е на Алкохолно зависими и както в мой теми тъй подобно съм сигурен, че на Алкажа няма да му е приятно в темата да се развиват други хави, който нямат нищо общо с проблема на алкохолизмът. Лично аз предпочитам да имам малко приятели, но хора дето имат желание да направят нещо за проблема си с алкохола, от колкото да занимавам цял свят с чужди идеи и експераменти. Все пак има нови форуми на Зависимите и там хората свободно може да си говорят за свий проблеми, но не виждам логика някой да се бърка в работата на други. Затуй ще ви помоля да не се мешате в теми за който си нямате представа за кво се говори, камо ли на хората акъл да се дава. За ставаше дума Бдителност, но никой за себе или в себе си грешка не вижда/съкън да ме помислят за болен/, а се напъваме да показваме и поправяме чужда. Ако ще сме бдителни дай да не философстваме и се напъваме да доказваме колко сме прави, и колко другите грешали, но над своето поведение да се замислим с надежда свойте грешки да видим. Аз имам много, и не съм сигурен дали съзнателно или несъзнателно съм ги допуснал, за което на всички се извинявам, но от ден за напред ще бдя само над себе и своето поведение, като ще гледам вместо да помагам да не навредя на други.
Направо ми писнаха от тия разправии за Арката, защото само някой кът я спомене и опала от някаде се хване стария огън. Еми имате сайт, имате форуми, има ли нужда тука да се карате и с нас да оспорвате нейната ценност? А ти, Лали, всъщност не съм сигурен като модератор на форум от различен сайт, имаш ли право да рекламираш друг? Мисля че е притив етиката на един бизнес, специялно ако има конкуренция? Не ги разбирам тези работи, и незнам защо изобщо ме интересува, след като знам че аз имам само една цел, която е и единствена....целта на форума да се помогне на болния алкохолик да се възстанови от алкохолизмът.

Иначе вчера бях цял ден на плажа с децата и успяхме да хванем 4 големи риби/едната 2 килограма/ и четри по малки, за което съм благодарен на моята Висша сила, че ми подари толкоз хубав и щастлив ден, и че почнах новата 2009 година доста успешно.
Споделяйки се замислих, как често съфорумци ме критикуват за дето съм ви занимавал само с болеста, и че не съм знал как да се радвам на живото, което е абсурд, защото знам кви сме келеши и винаги ще намерим за нещо да негодуваме дори точно преди Новата Година, когато се похвалих че ходя на плажа и си прекарвам времето с децата, имаше безуспешен опит да ме накарат да се чувствам виновен за туй че съм се радвам на свободата, а те щели да работят....дрън...дрън... имали са задалжение, което доказва мойте опасения и не напразно съм казвал, че чуждото мнение за мен не ме интересува, но винаги пиша и ще пиша само това което аз намеря да е важно. Все пак за един болен кът мен дето бил в лудници и затвори, нямал стотинка да се прекръсти, и ся 16 години по-късно имам семейство 3 красиви и здрави деца, мъдра жена за съпруга, и къща за милиони!!! Ако на туй не му викаш Програмата в Действие, еми тогаз оди му тури пепел!!!

ПП: Имам нещо да добавя затуй реших да редактирам поста. Лично аз не взимам отношение и за сега не пиша в форумите на Зависими, но имам приятели на който съм предлагал и давал линка за сайта на Арка с надежда да намерят нужната помощ там. Тъй че няма нужда да ме правите по черен от дявола!

Алки, аз тук съм модератор на Дир.Бг, на Клуб за Взаимопомощ, наречен Алкохолно Зависими.
Алкохолно зависими.
А не Анонимни Алкохолици.
В този клуб може да се говори и за други методи за помощ за справяне с алкохола, освен за тези, които разбираш и подкрепяш ти.
Защото това е клуб за взаимопомощ за зависими от алкохола.
Аз не съм модератор на Анонимни Алкохолици.
И мога да говоря за всички методи, за които съм прочела.
Аз също съм сигурна, че на Алкажа няма да му е приятно в темата му да се развиват и други хави.
И на мен ми е неприятно.
Ще ви помоля за организация относно този проблем и за установяване на правила, определени от вас, които аз ще защитавам.


Алки, понеже не разбрах да не би да визираш и сигнатурата ми, затова ще ти отговоря и за нея. Всеки потребител на Дира може да сложи в подписа си каквото прецени, стига да не уронва личното достойство на някой друг и да не е в противоречие на закона. И с тази сигнатура може да пише във всички клубове: от клуб Гоблени, до клуб Компютри.


usmihnise.com

Нагар4а ми, още... Не минава. Опитах се да заспя, но не става, необходимо да споделя, белким отпътувам в царството на сънищата. Опитах се, пробвах и ...как беше..от "Тайната" Ето защо, когато се чувстваш зле, това е съобщение от Вселената, предупреждаващо:
"Внимание! Промени веднага мисленето си! Регистрирана е негативна честота. Смени честотата!" Негативната 4естота си остана. Потърсих при4ината в себе си, неправилно приемане и разсъждаване, обсебване от мисълта за предубеденост, изкривено разбиране на нещата.. Нагар4а и нагар4а. Та само преди 2 дена, на 30.12.2008 по същия на4ин бе вдигната темата с размисъл от преди една година, РАБОТА И МОЛИТВА. Нямаше никакъв проблем... Особено ме трогна искреното, радостно неподправено завършване на темата (коце, цитирам те, приятелю):Трябва и аз да го добавя това наистина и за мен е твърде ценно това възстановяване . А и сега за втори път го виждам отделено още един алкохолик ми го прати като му пратих преводчето а го пратих на двама човека . Май не само за мен е важно . Е лек ден вече на всички . На 30.12.08... Само два дена след това, хоп, заклю4ване, темата е от преди една година, не може.. Какво ли се е слу4ило през тези 2 дена, 4е има такава реакция? Тук подставих под съмнание на4ина, по който възприемам реалността, тук се усъмних в МОЯТА глава. Ама колкото да се опитвам да потърся неправилно мислене у мене, продължава да ми нагар4а.. После про4етох това, за провокацията. Из4етох 2 пъти текстовете, да.. алкажа, алки и аз сме писали.. Да, провокация е сигурно, ама защо, не разбирам... Не ми е за мен, аз размисъла по skype го полу4авам от Коцето, няма нужда да го 4ета във форума. благодаря ти, Коце, нещо в отношението на модератора ме тревожи, то ми нагар4а, то не ме оставя да заспя.. Изведнъж, само преди 2 дена не направи никакво впе4атление 4е е повдигната темата с размисъла за ТОЗИ ДЕН, изведнъж, забранено, заклю4eнo... Аз знам, 4е мисленето ми е болно, бдителна съм към себе си, доколкото мога, опитвам се.. Ама продължава да ми нагар4а....

Соня, не съм съгласна да се вадят стари теми.
Коцето може да пусне нова тема, за всичко, което го вълнува.
Включително и за пастите.
Включително и за Бдителността.
И на мен ми нагарча.
В размисъл съм дали да се откажа от модерирането тук и да поискам от администрацията друг служебен модератор и да спра да влизам тук.
Взе нещо много да ме боли от това, че животът ви е толкова труден, зависимостта една, а агресията ви се увеличава.
А пък толерантността... къде е?
А всъщност какво беше това толерантност?

Ще ви помоля да се организирате и да пуснете една тема за Копираните размисли.



usmihnise.com
>

Лали, никаде не съм твърдял да е форум на Анонимни Алкохолици, и ако се вслушаш в думте ми аз говоря на тез дето се имат за членове на туй дружество, а те и само те дават надежда и подкрепа на други болни алкохолици, защото техния опит е най-добрия в тази област.... успяват да се възстановяват и свидетелствуват за братството на АА с надежда че болния алкохолик ще последват примера им. Иначе дай да не забравяме че благодарение на този форум и информацията дето получават от нас много хора успяха да си помогнът, та и чак почнаха и други сайти и форуми да правят. Нека проводника на информация да остане непокътнат, но хората кво ще правят с информацията си е веч тяхна работа. Лично аз не виждам да има нужда да се поправя нещо дето не е чупено, но нека да бъдем благодарни на хората че имат желание да помагат и помагат. Всъшност, лично аз искам да се отблагодаря на зомбирания Алкаж, който през последните 2 години не е пропуснал шанс да посети и подкрепи сбирките на АА в психоболницата, а и вратата на неговия дом е винаги била отворена на сумата алкохолици приятели и пациенти на болницата от гр. Раднево, повечето от който са днес членове на АА. Също ще благодаря и на Стефко, който следва примера на Алкажа и никога не е отказал да приюти наш събрат в нужда, и ако му се отдаде време патува 40 километра, за да посети братя алкохолици в психоболницата в гр. Раднево, кадето едно време сам бил пациент. Да не говорим за сестра ни Лодез, при която и аз имах шанс да гостувам и свидетелствувам за нейната доброта и готовност да помгне на всеки в нужда. Дори в момента е приютила двама събратя на нашето дружество, и им се радва че ги има, като се надява един ден и те да покажат подобна учтивост на други братя и сестри. Безплатно прието и безплатно да се даде. Мда! Има ги и други зомбирани събратя, за който няма нужда да говоря но се надявам че не греша и когато ме упрекваха да съм зомбирал сигурно моя спонсор треба да е виновен защото и той кът мен домъ си е отворил и винаги някой в нужда е добре дошъл. Ако ще бъда съден за добрините дето се опитвам да правя със смирение обръщам и другата буза, защото само аз знам себе си и на какво съм способен. Ако днес съм по различен от лъжеца, лецимера, егоцентрика и мануполивен егоист, то аз се благодаря на братството на АА и моята Висша сила, иначе алкохоликът дето е в мен ако не се промени ще почне да пие пак, а ако туй се случи то със сигурност ще умра, тъй че няма нужда да се щашкате що тъй ценим и браним Програмата на АА, и въпреки че повечето са членове на АА не на всички дъното им било на клошари, лудници и затвори, и за туй се чудят защо ли се вдига толкоз шум за нищо. За едни може да е нищо или повод да почешът езика, но за други е въпрос на смърт и живот. Тъй че ако други ден някой наш събрат се издъни и се изгубе без да успее да намери обратния път....туй ще е поради несъобразението на други и а най-веч щот не бдим върху своето поведение , но продължава да се давът акъл и правят анализи на други....грехът ще падне на нас.

Здравейте, ето ме пак - този път обещавам да не изчезвам нито от виртуалното, нито от реалното АА пространство поне до края на годината. Желая на всички форумци трезва, щастлива и благословена 2009 г.!

Признавам, че ми е много трудно да пиша тук, усещам някаква вътрешна съпротива. Тя е от години и трябва да бъде пречупена. Не харесвам настоящия си пиянски живот, макар някак да успявам да се оттласна от всяко поредно дъно и да кретам. Чувствам се като ходеща по въже, което сама размотавам пред себе си.

Като се изключат странните пререкания, изказванията в тази тема попаднаха в десятката от гледна точка на състоянието ми в момента. Изкарах кошмарни празници без алкохол, но и без контакти, без празник, заключена и самоокайваща се вкъщи. Вече втори ден от новата година, а аз не съм отворила някоя от книгите, лежа, пъшкам и ровя в миналото - защо никой не ми се обажда, как всички ме мразят, и аз тях, разбира се - и с право... Къщата ми тъне в мръсотия, още чиниите от Нова година не съм измила. Не съм се обадила да честитя на никого - вие сте първите.

Е, така трудно ще стане. Както казва Соня, нещо не е наред с мисленето и трябва да сменя честотата. Защото познавам добре тези симптоми - обикновено ги лекувам с юнашки, самоубийствен запой - а нататък знаете. Очевидно трябва да предприема някакво действие и като начало реших да пиша тук. Ще ви бъда благодарна за всякакви идеи и подкрепа. Намерението ми е този път да вървя плътно по програмата, и то без много бавене и разсъждения. А за това трябва работа, която да започна сега, като спра да се самоокайвам и тъпея. И трябва и смелост - признавам си, че ме е страх...

Като начало сега ще потърся едно много хубаво резюме на първа стъпка, което Соня направи на етапи през няколко месеца. Имам късмета поне да съм следила какво се случва тук през годините, когато не пишех, защото ме беше срам. От тази гледна точка, как си го представяте това със забраната на изваждане на стари теми, включително и повторното отваряне на дневните размисли от книжката на АН? Не съм в час със спора ви, но не забравяйте, че тук непрекъснато се включват и нови хора, а за старите може би ще е добре да направят равносметка за изтеклата година и да си сверят часовника.
Предварително благодаря за съдействието и ми стискайте палци.

Добре дошла пак, Елинор.
Радвам се, че все пак се престраши!
Желая ти тази Нова година да е Първа година на Новия ти живот.
Първа крачка към този живот си направила вече, браво!

Елинор, здравей пак. Поздравявам те за първите ти трезви дни и за трезвото посрещане на новата 2009 година. Много се надявам да те видя в неделя. Сега най-важното за теб е спокойствиено, пази си го. Най-страшното вече е зад гърба ти, сега давай напред. С малки стъпки ще стигнеш по-далече от колкото със скокове. Знам че можеш. Стискам ти палци.
П.С. Звънях ти на домашния и се чудех защо не вдигаш. Сега вече знам че си се борила с демоните и не ти е било до телефони. Затова да ти кажа сега ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Много здраве и щастие, духовно израстване, мир и любов, сила и смелост. А най-вече трезвост и нов живот. Другото си идва после едно след друго.

Усмихни се, има изход!

Мисля че ето тук е което търсиш от Соня.Събрано е на едно място.Но може и да търсиш нещо друго.Дано е дошла вече и твоята трезва година.Успех.

03 януари

ПИТАЙКИ КАК

Много пъти сме изкушени да запитаме "Защо?": Защо това ми се слу4и на мен? Защо останах сам/а/? Защо не съм разли4ен /4на/? Но "защо"_тата само ни водят до интелигентни обяснения и размишления какво сме или какво сме направили. Въпросът, който трянва да си зададем не е "защо", а "КАК".

"КАК" може да ни даде едно много подълбоко разбиране на Програмата, питаме се КАК да действаме, слушаме и разбираме Програмата на възстановяване. Питаме Висшата Сила как, как и тя ни дава необходимото ориентиране. "КАК" ни води до вси4ко, което е необходимо за духовното ли4но израстване и възстановяване. "Защо" е без зна4ение. Дали съм се нау4ил КАК трябва да живея?

Мой Боже, нау4и ме да живея, оби4ам и възприемам!

Днес ще питам как:........................................................................
да е отворено сърцето ми за Силата и светлината й

Господи, помогни ми да бъда днес 4ист/а/ и трезв/а/!

----------------------------------------------------------------------------------------------

Здравей Ели
4ЕСТИТА НОВА ГОДИНА Май по добре НОВА НОВА ГОДИНА! Ти знаеш отговора на КАК, Намерението ми е този път да вървя плътно по програмата, и то без много бавене и разсъждения. А за това трябва работа, която да започна сега, като спра да се самоокайвам и тъпея. И трябва и смелост - признавам си, че ме е страх... Нормално е да те е страх, неизвестното, непознатото, несигурното винаги плаши Та само лудите нямат страх от нищо. Само 4е НАПРЕД! Трудно е, но не невъзможно. Я виж колко сме преминали по пътя. Живи доказателства, от плът и кръв... Вяра, вярата е противоотровата на страха И съм сигурна, 4е тя е дълбоко в теб, е може да не бие на о4и...но.. Силата те води

Ели, аз много, много ти благодаря.... Ако в4ера ми нагар4аше, днес ве4е имах гор4ива утайка в душата си... заради заклю4ените думи Заклю4ени, затворени, осъдени... Думи , изстрадани и споделени, за да помогнат на някого, протегната ръка във виртуалното пространство. И заклю4ени, защото..са..стари, остарели Неактуални???? Заклю4ени думи, порязан порива и стремежа на коцето: Трябва и аз да го добавя това наистина и за мен е твърде ценно това възстановяване . А и сега за втори път го виждам отделено още един алкохолик ми го прати като му пратих преводчето а го пратих на двама човека . Май не само за мен е важно . Е лек ден вече на всички Ти разтопи гор4ивата утайка в душата ми!!!! Струва си!! Дори и до един, само де един страдащ брат или сестра да са стигнали споделените думи, да са попаднали в десятката, струва си Върна ми и мотивацията да продължавам да пиша. Дори и да ги заклю4ват думите, аз мога да продължавам да правя това, което ми диктува сърцето и Силата, а резултатите.... ? Тя, Силата знае по добре от мен!
Стискам ти палци, и НАПРЕД!

И нека сърцата ни да са отворени за Силата!

Здравей,Елинор.
Радвам се,че мога да ти споделя своя опит относно Пръва стъпка от програмата на Анонимни Алкохолици,описана в книгата „Анонимни Алкохолици”.
Аз пия от 14 годишен като почнах да спирам да пия за пръв път на 21 години.
На 24 години тръгнах по психиарти,които ми лекуваха симтомите на болестта алкохолизъм-депресии,психози и кокво ли не още.Това продължи доста дълго-около 17 години,през които аз не спрях да спирам и да почвам отново да пия.Това „лечение” ме върза освен към алкохола и към лекерства,променящи съзнанието и се оказа доста сериозна пречка в работата по програмата на АА в последствие.
Когато бях на 34-5 години за пръв път спрях да пия по-дълго/за 22 месеца/,но след това само за една седмица бях на 400гр. ракия.След това „излекуване” неусетно отворих Ада на „контролираното пиене” и така се научих „да се контролирам”,че почнах вече да губя най-скъпите си хора и ценности,които дотогава не виждах заслепен от болестта,която е в главата и тялото ми.През 2002 година жена ми се раздели с мен и оттам почнах още по-здраво да пия и болестта се засили,без никакви изгледи за подобряване.Оттогава почнах да ходя по отрезвителни в града ни и да пия все още”контролирано”,въпреки че влязох във фазата на запоите./Това го научих по-късно след като почнах да разбирам и приемам,че алкохолизма е болест,а не лиготия или липса на воля/.През 2003 година жена ми се разведе с мен,а аз си намерих чудесно оправдание да продължа да се свличам,без да мога да видя какво става с мен.Явно това е една от идеите на болестта-да ми казва,че „нищо ми няма,че мога съм да се справя,че ще успея и тн.”..
От 2002 до 2006 година освен по отрезвителни тръгнах и по болници за лечение от хепатит на два пъти.През 2003 година влязох в психиатрия с надеждата,че ще ме излекуват,но това не стана и си продължих да си пия,виждайки че просто няма изход и това е положението с мен.
През 2006 година след прекаран панкреатит и поредна кома продължих да пия и то само 20 дни след изписване от болницата.Тогава не пих около 6 месеца и отново се забих през лятото.Спрях за 50 дни и м.септемри паднах на главата си от високо.Едва не умрях и оживях,за което страшно съжалявах,тъй като много иска да умра и имах този „шанс” да се отърва то неспирния Кошмар,но не успях да го използвам.За три месеца направих три „кратки” запоя от по десетина дни и на 06.12.2006 година след поредния запой при мен дойде човек от Анонимни Алкохолици, и ми предаде посланието на АА.
Тогава спрях да пия и да работех колкото мога програмата на АА,но веднъж като бяхме на сбирка у дома аз се ядосах и развалих сбирката,която правехме заедно. Почнах и да пия лекарства като се отделих от АА
След това се върнах обратно в една терапевтична група в града ни,преди носеща името „аа”,но сега вече с друго име.Там нищо не успях да направя,като смятах да предам това,което знаех на моите събратя в групата.Върнах се в АА,но пълен с доста страхове набити в главата ми от „водещия” там.
В крайна сметка след една година без алкохол се запих и едва не умрях, и не се самоубих.
След този запой правя каквото мога и колкото мога по програмата на Анонимни Алкохолици със спонсор,който знае и може,а най-вече прави програмата така,както на него му е предадено посланието от неговия спонсор,а на него от неговия спонсор,а на него от...........................основателите на Анонимни Алкохолици през 1935 година.
За мен това е достатъчно показателно,че не мога да пия и че ако не работя програмата на АА както трябва, няма начин да не пия.
Програмата на АА е проста и аз все по-ясно виждам как Първа стъпка може да бъде практикувана по „лесния или трудния начин”.

Бъди здрава и трезвена,Ели и дано избереш „най-доброто”.
Благодаря ти за възможността да помогна и на себе си.




Бъди себе си.

Здравеите мили хора.Да ви е 4естита НОВАТА ГОДИНА .Ама като стоиа от страни и 4ета ми настрахнаха косите.ТА ТО СЕ Е ВАРНАЛО СТАРОТО ВРЕМЕ НА ЦЕНЗУРА Е СТРАХ.ЛАЛИ КАКВО СТАВА С ТЕБЕ?1989 ГОДИНА ОТДАВНА МИНА