Как се справяте

Как се справяте с отчаянието на близките ви, които са с онкологично заболяване. Знам, че всичко е много индивидуално, но като цяло успявате ли да ги изведете от унинието и депресията. Благодаря предварително за вдички отговори.

Назад има такава тема.
Разрови се и прочети!
В общи линии всичко е адски трудно, но аз постигнах ефект със скандал!
Наговорих най-черните и страшни неща и постигнах ефект.
Преди да спертна скандала пробвах с всякакви варианти и близка психоложка ми даде съвет да опитам и с това. Стрес след стреса!
Не ти го препоръчвам като начало, но ако нещата се задълбочат и депресията надделява, можеш да пробваш и с това, ако сърце ти дава.

Ще ти дам начина си, по който навремето отказах дъщеря ми да си прави татуировка около пъпа:
Накарах я да си представи една баба на 70 години с такова тату. Как розата се разлива по телесата й - повече няма да пояснявам, но аз продължих мнооого описателно в черни краски. Накря ми заяви, че по-гнусно нещо от моето описание на тату нямало. Отказа се!
Та така действах и със съпруга ми.

Може някой да ме обвини, че не съм съпричастна със състоянието на болния, но него това беше определено от полза.
Но, хора различни. Ти си познаваш човека до теб и трябва да намериш начина, по който да го извадиш от дупката.

Кет е права - темата вече е коментирана и ще моля да продължим да пишем в нея: [линк]

Има и други теми, свързани с психиката на болните и техните близки - те също могат да се открият в Справочника.



"Совите не са това, което са..."