Falling down

За тази цел трябва да се изпрати екип психолози, които първо да прочетат "Бит и душевност на българина". Като за начало. Защото ние сме индивидуалисти, ярки при това.
Чак след това могат да се направят филмчета, които да съответстват на нашия манталитет.
Нали се сещаш, никой няма да изхарчи толкова пари за да накара ракът да върви направо.

Не по магазините, а на работа. Само че там наглите не се изнизват.

Ами ние и сега се държим като човеци, но човеци от друг тип.

И май някой ти отговори, че трябвало да забравят робския си произход и да се освободят от стериотипа на такова поведение. Беше интересна тема.

да си заформим една Збирка за да обменим идеи и опит.
И аз съм на първа линия пред клиентите.
Три обучения ни правих а и никой лектор не можа да ми отговори на въпроса как да направя кратък и ефективен разговор с клиент, който започва "датиебамайката".
Аз ги оставям да се навикат една-две минути, след това влизам в тон с една октава по-ниско от тяхната, следващото ми изречение е още по-ниско и така го увличам докато го докараме до нормален тон.

По-спокойно.......с тез нерви да не се редиш на опашка в аптеката за 'апове скору време........е те там кви ще те предреждат и нема да имаш сили да им окнеш наоборот въпреки живописните мозъчни картини дет е та обземат

по-добре да си го изкаже на момента, отколкото да до гържи в себе си, държи, държи, пък като се сцепи по шефовете и айде 20 жертви застреляни

расскажи Снегурочка, где была...

Queen's only

днес една малумница ме попита:
" Защо на патериците (които продаваме в магазина) нямат упътване за употреба?"
не се шегуваше, въпреки, че И се усмихнах....по-скоро я вбесих.....излезе мърмореки, защо на вносните патерици височините са дадени в инчове.....
пп. отговорих и, че рехабилитаторите ще останат без работа.....

Не се сещам за филма, но ти наистина си си изпуснал нервите.
Случвало ми се е много рядко, единични случаи в ония далечни години на инфлация, купони и дълги опашки, но не и в такава степен.

На твое място бих му казала, че и аз също чакам само за цигари и мляко и той ще разбере. Просто в такива ситуации е добре да се поставите на мястото на другия човек. Той може дори да не знае нещо, което вие ще му обясните..
Или в краен случай, само си правя изводи колко са изнервени и озлобени хората, но хич не се ядосвам, просто го констатирам и им отстъпвам.

Не съм прочела всички отговори, но тези които прочетох разбрах, че повечето хора реагират като теб и така смятат за правилно, както и че имат такива взаимоотношения с колегите си. При нас не е така, дори някой да ни лази по нервите и да е досаден или на моменти надменен, повечето не реагираме остро, а сме търпеливи и толерантни, а той след време се усеща, че е сгрешил.

Спокойствие на духа се постига с упорита практика и самонаблюдение. Но повечето хора смятат, че това е унизително за тях.


хайде едно поздравче за Новата Година
[линк]

Не е до изпускане на нерви, а до неуважение на човека до теб.
всички чакаме на опашка, ще чака и той, освен ако ситуацията не е адски екстремна, не че се сещам за типична такава с хранителен магазин.
аз също правя забележка, мисля, че чакането на опашка е случай, в който всички чакащи СМЕ с равни права. Въпреки че все казваме, че на някой му се давали повече права, отколкото на друг-този случай не е такъв.
Ще настоявам да ми зачитат правата, защото ако аз не го изисквам, следователно ще допринеса за този така или иначе всеобщ хаос и неясни правила, които самите ние правим неясни.
Не съм от викащите, губещите самообладание, далече съм от озлобена също, но си настоявам, за това, което ми полага, както и си чакам толкова, колкото трябва на една опашка.

Думи, думи и нищо повече

Аз пък винаги пускам човек пред мен само за цигари, дори и за повече, ако го виждам, че е изнервен и бърза, а на мен не са ми загорели манджите - освен когато съм оставяла децата си сами вкъщи когато са били малки

Не става дума само за случая на опашки, а въобще. Най-често отстъпвам, дори и да засягат личната ми свобода или избор (нахалните, които гледат да те "прекарат")- т.е. оставям ги да взимат нещо, което толкова много искат, но им казвам, че следващият път е мой ред.
Но и често сама отстъпвам нещо, което ми се полага, когато виждам, че отсрещната страна много го иска и ще се радва. Аз също се радвам, че тя/той са щастливи от това Какво да ги правиш...

въпрос на нагласа, според мен ако искаш да минеш/направиш нещо, когато не ти е времето, трябва да помолиш.
много се дразня, като застанат пред мен, защото "бързат".
в един момент това се превръща в манталитет-да "претаковаш" другарче и започва да се прилага повсеместно.

Думи, думи и нищо повече

ами не можеш да ги превъзпиташ с бой
а с личен пример

пък и не можеш да промениш света...

това и правя-давам личен пример, като ги карам да уважават и човека до тях, а не се свивам или премълчава, сякаш не съм го видяла. и това няма общо с това човек дали е добър или лош.:)

предполагам, че ако се бях родила преди 140 години щях да съм нещо като Панайот Волов или Панайот Хитов, щях да си имам чета, а Ястреба щях да взема за байрактар:)))

Думи, думи и нищо повече

не е точно така, ама карай

че си имам идруга по-важна работа

не е така, верно си е, но да претендирам, че бих била Левски, даже аз не смея.

Думи, думи и нищо повече