виртуална зависимост

Стоиш пред компа - четеш, пишеш. Приятно е - майтапи, интересни теми, мнения, забавляваш се, ограмотяваш се допълнително. Чатиш - предимно с жени, чат пат с някой приятел, или роднина мъж, но колкото да го видиш как е, иначе не е забавно. Започваш да се привързваш, дори да харесваш тези жени, но това са просто едни никове, дори не си сигурен 100%, че зад тях стоят жени. Достига се до там , че ти не можеш без това общуване.Гледаш всяка минута да използваш да влезеш там и да общуваш. Когато си извън нета, в реалния живот не си в час с разговорите, които водиш.Четеш книга, а буквите ти бягат, не схващаш смисъла. Млада колежка те кани да изпушите по цигара - ставаш с нежелание, колкото да не пренебрегнеш момичето,а акъла ти е при виртуалните жени, клубарки, клубари, чатърки, хора от сайтове за запознанства.Иначе си нормален човек - мъж на средна възраст, с нормално семейство, без особени проблеми, с работа и нормални доходи. В нета се натъкваш на хора с по-голяма култура, по-добри познания да речем по музика, история, литература.Казваш си "как може да съм пропуснал тези неща?"..малко страдаш, чувстваш, че някои неща от живота са протекли безвъзвратно покрай теб. И ти липсва виртуалното общуване...и така отнова пред компа, четеш пишеш...
Какво е това? Виртуална зависимост? Болестта на века? И как може да бъде излекувано?

Проблемът ти май не е виртуалната зависимост. И от какво мислиш, че си зависим-от нета или от жените в нета? Знаеш ли как можеш да се излекуваш. Срещни се с 20-30 от тези жени, ако не си се срещал вече. Ще видиш че сред тях има всякакви и не са по-различни от хората около теб и ще ти омръзнат бързо. Ще се убедиш,че по нищо не се различават от твоята колежка, която те вика да изпушите по една цигара.
Зависимост е нещо, което ти съсипва здравето, семейството и реалния ти живот. А ти такива факти не заявяваш. От това което пишеш ми се струва,че си в началото на една зависимост. Все още можеш да се измъкнеш. Можеш да го лекуваш като се контролираш на принципа САМО ДНЕС. Само днес недей да висиш в нета. Използвай, че са празници и бъди с децата си, върши си нещо, но не на компа и т.н.А от утре започни да влизаш контролирано. Примерно само един път или два пъти на ден за примерно еди колко си часа . Това колко пъти и за колко часа ти си определяш сам. Важното е ти да си поставиш граници , да ги спазиш и да си доволен ,че си ги спазил. Аз например влизам само сутрин за 2 часа и после цял ден не влизам.

Срещал съм се разбира се.Дори съм имал сексуални контакти с някои от тях. Но писането продължава, с известни паузи от месеци, дори 1 година, през която си имах проблеми с роднина. Писането с нови и нови е като сперала - няма спиране.

Моя съвсем доброжелателен съвет е, да не се опитваш "да се излекуваш от таа зависимост". Още си нов у интернета и сичко ти е интересно, тва е целата работа. Бих могъл да продължа и да ти опиша кво ше ти се случи нататък, но ми се виждаш симпатяга и нема да ти развалям кефа от края на филма.

баце, от 6 г. съм тук. И кви неща са ми са се случвалиии...бедна ти е фантазията.
А не ми е до майтап сега.

Кво ще му се случи, я кажи на нас непросветените да знаем?

Проблемът е в реалното общуване на възрастните хора.

Няма центрове за развлечения.

Единствено изпъква простотията,когато се срещат много хора или
се дрогират и пиянстват,или се бият или започват сексуални забежки и гнусотии.

Това е ефекта на тълпата,влизаме в нея и ставаме животни за да оцелеем.

А в интернет сме такива каквито сме.

Докато се научим да не се поддаваме на първични реакции по-добре да сме в по-голяма степен виртуални.

Тези проблеми с роднина имат ли нещо общо с твоята виртуална зависимост?

не

болест? - зависи от интерпретацията
и зависимост да е, какво от това?
не сме ли зависими от всичко около нас, в различна степен разбира се
ако искаш да ти кажа какво мен ме държи тук вече 8-ма година и почти не пропускам ден - запълвам празните пространства - в знанията си(както ти каза), в общуването, а навярно и в душата си
щом си тук значи нещо ти липсва и си го набавяш
аз "налапах въдицата" в началото заради усещането за максимална искреност и доверие,
сякаш скрити зад анонимността всички споделяха всичко и бяха "себе си" и това ме опияняваше,
грешката ми беше, че започнах да се срещам с тях(говоря и за жени и за мъже) и илюзията се разби, въпреки че все още вярвам, че всеки от тях носи частицата, която ми е показвал когато е бил "скрит"
тя си е негова, но в ежедневието е дълбоко заровена под предубеждения, коплекси, рефлекси за самосъхранение
сега влизам за да прочета това онова, да се видя с малкото хора, които не се отдръпнаха и аз не се отръпнах от тях (нови контакти не създавам от почти 2г.)
във форумите рядко нещо може да ме провокира както сега твоята тема, вижда ми се лигаво и плитко общуването
е, това е
болест ли е?
а теб какво те притеснява? според мен можеш винаги да се откажеш стига да намериш това, което ти е необходимо извън мрежата

Виртуално зависимите са болни хора и имат нужда от помощ. А още по-зле са близките им.
Синът ми изпада в нервни кризи, когато го лишавам от компютър . Освирепява , хвърля , чупи, псува и т.н. Едва го успокоявам, почва да плаче и казва че ще се самоубие и че компютъра му е единственият смисъл на живота ,Ето я налице е абстиненцията, същата като при всички зависимости. Ако не си вземеш поредната доза алкохол, наркотик, нет, се чувстваш адски зле, направо полудяваш. А ако ме питате, аз как се чувствам след неговите кризи. Като изстискан лимон, като бита, като...не знам като какво. То си е направо болест, няма какво да се заблуждаваме. Новата болест на века.
Ти явно не си пристрастен(а )дотолкова и това не те тревожи.

според мен можеш винаги да се откажеш стига да намериш това, което ти е необходимо извън мрежата
Не ,не можеш, там е работата. Не е толкова лесно.

Здрасти,
иди на психоаналитик. сериозно. звучи си като зависимост. при зависимостите волята не работи, макар че човек си мисли, че е силен. и когато си даде сметка, че вече нещата изглеждат притеснителни, те са извън всякакъв контрол. проблема е, че човек се вкарва в света на илюзиите все повече и повече и се отдалечава от реалността все повече и все повече. и понеже човек развива, това, което упражнява, умението за живеене в реалността се загубва като неупражняван навик и обратно - каналите за живеене в илюзията се задълбочават и откопчването става по-трудно.

иди на аналитик и там ще рефлектираш какво ти липсва в реалността и какво ти дава илюзията. пак ще бъдеш във 'виртуален' свят - защото това е светът, в който си в терапевтичната рамка. но поне ще знаеш, че работиш за себе си, а не се хлъзгаш все по лесното, по инерцията и не си пропиляваш времето и живота, а бачкаш за настоящето и бъдещето си.

по-здрав!

"Синът ми изпада в нервни кризи, когато го лишавам от компютър . Освирепява , хвърля , чупи, псува"

Вида уверявам те че има голяма вероятност тази негова зависимост когато

порасне да отшуми и да не го вълнува чак толкова компютъра и интернета.


Много по-трудно човек влиза във виртуални и компютърни фантазии и реалности

отколкото в капана на злобата,завистта,алчността,и още куп други все лоши
форми на поведение.

А мислиш ли, че това, което се предлага тук може да се компенсира извън мрежата? Всичката тази информация, откровеното общуване, провокирано от анонимността,щащто казваш ти, това да общуваш едновременно с най-различни хора с най-различно местонахождение? Ами дискретните контакти с жени, които в реалния свят само биха си помислили за сексуален кантакт с теб?

а ти какво му предлагаш вместо компютъра?
да почете книжки? да си покани приятелите в къщи - всеки ден и за времето, което прекарва с тях на компютъра? или разговорите, които води с тях да ги води с теб?
ами да, ти си отговорила
общуването в мрежата е достъпно и евтино, не трябва да излизаш, да губиш време в транспорт, да търсиш място на което да се срещате и говорите,
можеш да намериш хора, които по никакъв друг начин не можеш да срещнеш в реалния живот
тук общуването е непосредствено и без условности
ето, ние с теб по никакъв друг начин не бихме провели този разговор ако не беше мрежата
на кого щеше да се оплачеш? на съседката? на колежката? на майка си?
а и я си припомни дали не беше ти тази, която оставяше сина си като малък да гледа филмчета за да имаш ти време да свършиш нещо?
водеше ли го на Витоша? на куклен театър? да спортува? на корабомоделизъм? или на танци? научи ли го да сади цветя? карахте ли заедно колела?
изобщо показа ли му с колко много неща може да се забавлява или времето минаваше много бързо между детската градина и "лека нощ"
хайде, наистина не прави дявола по-черен отколкото е
ще порастне момчето, ще си намери средата, и ще разреди
и тогава ти ще можеш да седиш колкото си искаш на компютъра и да си общуваш в мрежата

ми не, не може
колкото до сексуалните контакти тук - е това вече си е жива болест

а ти какво му предлагаш вместо компютъра?
Ами май почти нищо друго не мога да му предложа, просто защото нямам финансова възможност. Развлеченията струват пари. Тук е голямата ми вина на родител. Аз го тласнах към тази компютърна мания. Ще се опитам отсега нататък да си поправя грешката- ще го запиша на фитнес , той отдавна ми говори, че иска да работи за тялото си.
изобщо показа ли му с колко много неща може да се забавлява или времето минаваше много бързо между детската градина и "лека нощ"
Но ти пък защо ми говориш само за развлечения и забавления? Синът ми не е дете, мина приятното детство, сега е голям. Опитвам се да му покажа, че нета и компютъра са за да се върши работа, но той само игрите го интересуват. Компютърните игри имам предвид.

хайде, наистина не прави дявола по-черен отколкото е. Ще порастне момчето и ще разреди
Благодаря, ти ме успокояваш донякъде.

А! я почакай малко, каква вина те гони?!?
просто защото нямам финансова възможност. Развлеченията струват пари.
струват, но като е голям защо не работи?! та и ти "ще го запишеш на фитнес"!
сигурно пак ти плащаш интернета?!
човека е такова същество щото в повечето случаи работи по принуда, мотивира се когато трябва да си осигури комфорта - храна, дрехи, жилище, удоволствия, или с една дума - желаното
ако нямахме такива потребности(всичко, което искаме го имаме на готово) сигурно само бихме се забавлявали до без край
и ние със сина ми тези дни играхме като луди(вчера 12ч.), не бяхме играли така от години сигурно,
а иначе имаме време вечер да погледнем всеки това, което го интересува по социалните мрежи, да се видим с някой приятел в чата за малко, да потърсим някой хубав филм или музика и това е...всеки божи ден
е това зависимост ли е?!
а, пропуснах да кажа, че той си купи сам втория компютър и той плаща интернета като двамата имаме отделни трафици
ми така де, трябва да има някакъв принос и задължения в тази къща
хайде, без да се тръшкате и двамата, а като големи хора поговорете, че е време и той не само потребности да има, а и отговорности и задължения
с'еst la vie

Според мнението на психиатъра Джералд Блок, Интернет зависимостта вече е сериозен проблем и следва официално да се признае за медицинско заболяване. Той отбелязва, че прекомерното увлечение по игри и общуване чрез електронната поща и Интернет месенджърите, може да доведе до сериозни психични разстройства. Джералд Блок посочва няколко фактора, които според него определят Интернет зависимостта:

1.Злоупотребата с Интернет често е свързано със загуба на чувство за време и подтискане на обикновените психически настройки.

2.Абстинентен синдром, в това число и чувство за злоба, напрежение и/или депресивно състояние при липса на достъп до компютъра.

3.Потребност от купуване на все по-мощни компютри, инсталиране на все повече програми и прекарване на много време пред компютъра.

4.Негативни последствия като склонност към спорене, лъжа, общо намаляване на ефективността, умора и социална изолация.

В Брадфордския център за лечение на Интернет зависимостта казват, че тя все по-често
фигурира в бракоразводните процеси и при различните трудови конфликти.

Според Блок, това разстройство е толкова сериозно, че заслужава да бъде внесено в Диагностичното и статистическото ръководство по психични заболявания, които се ползват от психиатрите за диагностика и класификация на психическите недъзи.

вълнуващо е защото Инет предлага много нови неща и емоции, в Инет можеш да бъдеш всичко което наживо не можеш