паническо разстройство

Здравейте,изчетох доста неща в този форум за ПР.Аз същострадам от това заболяване.За мен това е един омагьосан кръг, в който се въртя от доста години,не са успели да ми помогнат нито лакарства ,нито психотерапевти.Моят проблем е общуването с хората преди беше само с непознати,а сега вече и с близки и познати,започвам да треперя ида заеквам,чувствам сеужасно напрегната имам чувството,че ще се пръсна.Това ме измъчва ужасно затворила съм се в себе си,изпадам в депресии особено през зимата.Сега не работя защото преживях насилие - побой с грабеж,това подсили още повече заболяването ми.Сега,когато изляза на улицата понякога усещам силно сърцебиене със световъртеж и трябва да поседна малко,за да се успокоя. Дните ми са ужасно скучни и еднообразни.Вече не знам към кого да се обърна за помощ.Разбрах,че лекарствата не помагат имат временен ефект,а когото свикнеш с тях нямат вече и ефект.Полагам страшни усилия да се държа на повърността но не успявам.Не знам на какво се дължи това мое състояние и какво ме кара да се чувствам така ужасно.Моля помогнете дайте ми някаква насока откъдето да започна да променям отношението си към света.Това треперене и заекване когато разговарям с някого не идва от гняв,а просто се чувствам подтисната и без никакво самочувствие ,а това на какво се дължи не знам.

Здравей,
много е трудно да ти се отговори еднозначно!
Прочети всичко написано до тук, не е нужно да отваряш нова тема за ПР.
Мисля си, обаче, че много често ние сами предизвикваме самотата и депресията в себе си.
Чувстово на неувереност винаги има корени, но в твоя случай не мисля, че изходът е да се втурнеш да ги търсиш.
По скоро приеми деня като едно последно усещане - приеми мисълта, че днес живееш и се радваш на сутринта, слънцето, хората и всичко, което е извън теб.
Защото ти си се вторачила в себе си и в собствената си самота, гледаш се с очите на малкия човек, без да имаш отговор на въпроса - защо и за какво съм тук. - Далеч съм от мисълта да те приканвам да си отговаряш на този въпрос, твърде сложно е да вмениш на някой друг как да разсъждава.- Приканвам те да си представиш, че се намираш в голямо изпитание и да предизвикаш духът на борбеност в себе си - да обявиш война и да събереш мислите си в положителна насока...
Как става това?
.....със съпоставка на собствения ти живот до сега -погледни се отстрани и направи сравнението с някой твой любим герой или някой познат, който ти харесва и чийто живот би искала да живееш.
Тогава може би ще стигнеш до някакъв извод - смяна на принципи, работа, среда, град или дори държава....

Ще отговориш - страх ме е да го направя, но помни, че ако наистина искаш да промениш нещо, сама трябва да го направиш!
Пиши ми!

Сега се замислих и над нещо друго, че най-страшно е да се подчиняваш или да се взимаш насериозно!
И в двата случая винаги съм страдала.
Да докараш хармонията в аза си е много трудно и изисква усилия с къртовски труд, пот, копане и др....
Опитай се да приемеш ситуацията като един вид изпит и да се оцениш сама.
Каква оценка ще си даваш пак зависи от теб - вървейки по този път от 2-ка до 6-ца, смело мога да кажа, че съм стигнала до "добър" /или задоволителен/ 4.
И нещо друго, доста важно!
Сматом, че самотата понякога дава голяма духовност!
Трудно ни е да останем насаме със себе си тогава, когато заглушаваме собственото си сърце.

Благодаря за съветите Дисана вчера след като споделих всичко се почувствах малко по добре, не знам може и да си въобразявамНяма я. тази подтиснатост изчезна и сърцебиенето ,а не съм пила хапчета никакви.Дано това да бъде едно добро начало и да започвам да решавам проблемите си.

Бихте ли ми препоръчали някаква литература,хомеопатични лекарства.Бих желала да ходя и на йога,но аз ще потърся такъв клуб в града ми,защото прочетох от другите участници,че тези неща помагат много.Благодаря предварително.

Здравей,

Аз лично чета всичко - Фройд, Е. Фром, Пиер Дако, Будизъм и медитация, Петър Дънов - всеядна съм!
Виж какво ти допада на теб.
Ходя и на юмейхо -тибетски масаж, на който ми трошат кокалите, но после съм като преродена.
Мислила ли си някога за психоаналитик? Някой все пак трябва да ти подаде ръка...
Знам, че не е лесно да се намери такъв, но ако е добър много ще ти помогне, особено за заекването и в контактите.В повечето случаи или изтласкваме лошите мисли в несъзнаваното или страдаме от несъзнато чувство за вина, ниско самочувствие и т.н. Ужасно е , но е факт, че дългото неудоволствие от живота ни погубва, изяждаме си сами хормона на щастието и от там идва дискомфорта, сърцебиенето.....

Медитациите много помагат- тук във форума можеш да говориш и със Сократ
Говориш за лекарства....
Не съм д-р, но знам от собствен опит, че те потискат определено състояние, т-е ако не успееш да се закрепиш и не промениш себе си и психиката си, просто няма как да помогнат.
Не се затваряй в себе си, и не се депресирай, просто намери някой добър професионалист да ти помогне!
Няма време, просто си заслужава да сме щастливи, а другото са уроци и трябва да ги научим.

С внимание прочетох доста по тези теми, обаче тук не съм съгласен с нещо-ами ако психоаналитика на който попадне не е добър? Той може да я довърши преди да се отскубне от него. И още, ако при теб самооценяването работи, при друг може да е като парализа, особено при ПР. Самооценката не е средство, тя е по-скоро цел. И последно, ако човек попрочете от всичко, което си посочила, може да се обърка доста яко и да се подтисне допълнително. Хората са различни. Иначе, като цяло, силно приветствувам позитивизма ти и го намирам за много важно оръжие в тази борба. Поздрави и всичко най-добро през навата 2009 г.

Здравей миличка. Много съжалявам, че си така. Господ да ти помогне! Понеже питаш за начало за промяна на отношението ти към света, нека те попитам нещо: кажи ми, като говориш с някого как го приемаш, като потенциален приятел или враг, и гледаш ли човек в очите, когато разговаряш с него или предпочиташ да отместваш погледа си? И още, слушаш ли музика изобщо и каква? С каква музика си израснала? Имаш ли любима музика и/или изпълнител? Не те разпитвам. Ако желаеш, бих дискутирал с теб. Можеш да ми пишеш и на личния мейл.
Надявам се да забравиш за този дискомфорт скоро. Много сърдечни пожелания за Новата 2009 г.!

Няма нищо случайно на този свят...не може така случайно да попадне на добър или лош психотерапевт, НЕ МОЖЕ СЛУЧАЙНО.
Щом се наемате да обяснявате тук замисимости и следствия диагнози и терапии, би трябвало да знаете, че няма случайности на този свят и да можете и това да обяснявате.
Не може на необяснимото от вас да казвате че е случайно, дори и подсъзнателно.....и в същото време убедително да да обяснявате обяснимото...
А НЕОБЯСНИМОТО СЛУЧАЙНО?

Всичко това от твоите думи:"С внимание прочетох доста по тези теми, обаче тук не съм съгласен с нещо-ами ако психоаналитика на който попадне не е добър? Той може да я довърши преди да се отскубне от него. "

Ами ако баща ни на когото попаднем не е добър?
Ами семейството в което се родим не е добро?
Ами времето когато умираме не е добро?
Тези неща могат да ни довършат...или започваме с тях?
И те ли са СЛУЧАЙНИ?
А колко въпроса без отговори има още?
Няма как да помогнем на някой объркан човек без знанието което дава отговор на тези въпроси.
Да желаяш да помогнеш на някого е Вилико желание, но не е достатъчно за помощта, освен, ако не си даваме ясна представа, че това е само форум, форум пънякога пълен с истинска и жива болка...Ако говорим за нужда от споделяне и разбиране е добре, но нека не забравяме че отсреща винаги стои една надежда.
ТРЯБВА ЛИ ДА Я ИЗЛЪЖЕМ, надеждата, само заради това че самите ние сме безсилни, невежи и слепи, безпомощни.
В Библията е написано, че ако слепец слепеца води и двамата падат в яма.
Какво исках да кажа ли... не зная!

Това, което зная...

Не разбирам, какво те е подразнило толкова. Погледни мнението на което отговарям и ще разбереш, какво съм имал предвид. И го написах именно защото отсреща стои НАДЕЖДА, а с нея най-лесно се злоупотребява. Иначе въпросът за случайността и избора е съществен и се решава според ВЯРАТА на човека. Не може да се каже, че има норми, просто по принцип.

Здравейте ,благодаря за мненията,които сте написали.Не съм се включвала,защото ме нямаше вкъщи.На въпроса как възприемам хората,когато разговарям с тях?Възприемам ги като нещо чуждо и непознато потенциална заплаха за мен имам чувството,че ще ми се присмеят за това,че съм такава.Много рядко гледам някой вочите,когато разговарям с него,за мен това е някаква защитна реакция може би.Ще се радвам ако вие хората от този форум,коитосте имали такива проблеми и сте успели да се преборите с тях,да споделите как сте успели ,какъв е пътя?Вече си направих някои изводи за мен ,които са някаква светлинка по пътя .Тези физически блокажи са в резултат на някакъв психически блокаж не знам от къде идва той сигурно и няма да мога да го открия,а може би е в резултат на възпитанието ми в детството.Аз искам да стана по позитивна,по-щастлива и с по-голямо самочувствие за себе си да не се отричам а да се възприемам такава каквато съм.Очаквам съвети и помощ от всички вас благодаря ви. Весела Коледа на всички и дано да бъдем по-щастливи през новата година.

Извини ме, моля не взимай нещата които написах за лични.
Отговорих на теб и те вместих в примерите си само за нагледност, нищо лично, не съм правил опити да те класифицирам, но наистина така изглежда.
Още веднъж те моля да ме извиниш, не съм подразнен, само така изказах мнението си, аз съм спокоен и уравновесен човек...си мисля.
Приеми искрените ми уважения към теб.
Весели празници.

Това, което зная...

Желая ти от сърце здраве и радост през 2009 г и дано нямаш поводи да се натъжаваш. Надявам се да продължим да се срещаме в някои форуми и да разменяме мнения. Поздрави!

Здравей отново, мила. Радвам се да споделя някои мисли с тебе. Преди всичко искам да те уверя, че другите хора, особено напълно непознатите, въобще не им пука за тебе. Те нямат време, желание и сили да искат да те анализират. Ти също помисли дали се интересуваш от непознати. Така, че срещите ти с тях трябва да са напълно формални-просто се е наложило да общувате. Ако по време на това "досадно" общуване забележиш нещо сбъркано отсреща, приеми го като НЕГОВА/НЕЙНА ГРЕШКА, НЕ ТВОЯ. Ти си оставаш добронамерена, значи няма от какво да се притесняваш. Проблема е отсреща.
Гледай ги в очите. В общия случай това намалява рязко потенциалната агресивност и предизвиква доверие. Започват по-внимателно да те слушат и даже да те чуват.
Имаш право на собствено мнение. Ако някой ти противоречи, погледни го в очите и му кажи: " Това е моето мнение. Не сте длъжен да се съгласявате с него !" И толкова. Тонът ти трябва да е добронамерен винаги, дори ако спориш.
За да стане това обаче, не приемай хората, вече като заплаха, защото видя, че на тях не им пука за тебе. Приеми ги като принципно добри, но подвластни на техните си КОМПЛЕКСИ. Понякога тези комплекси са по-тежки. Тогава прилагаш принципа:"МРАЗИ ЗАБЛУДАТА, ОБИЧАЙ ЗАБЛУДЕНИЯ". Защото той просто е жертва на тази заблуда, комплекс или недостатък, като всички нас. Защото всички сме комплексари в различна степен. Някои обаче по-умело го прикриват. И в това няма нищо осъдително, ако не засягат другите.
Хайде, лека и спокойна нощ! Доскоро.

Пътник, поздравления!
Приемам критиката ти, но мисля, че сам разбираш защо пиша по тази тема!
Темата за случайността много ме вълнува, и съжалявам, че понякога звуча объркано......още съм в "тунела" и се лутам, но ти определено схващаш основната ми мисъл.... с други думи това е понятието "синхроничност", създадено от Юнг. Причината и следствието на дълбоките вътрешно-съзнателни влияния и процеси. Отдавна съм стигнала до извода, че необяснимото не е случайно, а предизвикано от нашето несъзнато, което , уви, ни води и направлява в жизнения ни път. Аз определено дълбая в тази насока и търся пътя, по-който да докарам съзнание и подсъзнание в една определена точка. Дали това е другото име на интуицията ни, отдавна закърняла и до която нямаме достъп, не знам!
Все още търся отговора.

Да, студено и отчуждено племе сме ние хората......Но си мисля, че все още има надежда, и тя е се корени в нас самите. Според мен причината да се чувстваш така е недоверието ти в самата себе си, отхвърлянето на собствената ти личност /извини ме, предполагам, че го знаеш/ И така е, психичните блокажи, предизвикват и физически такива. Когато те посъветвах за психоаналитик, изхождах именно от тази презумпция, че трябва професионалист да ти помогне да стигнеш до осъзнаване на Аза си. Самоосъзнаването е добър процес само когато и ти имаш желанието да го направиш...и с помощта на добър професионалист.

Отговора е открит много преди нас.
Древните казват: "Постъпките по-лесно се контролират, отколкото думите, а думите по-лесно, отколкото мислите. "
Всички необуздани чувства заробват.
За да придобиете контрол както над сънуването, така и над реалния живот, е необходимо да промените ролята си от участник в наблюдател. Не преставайте да участвате в играта и изпълнявайте ролята си, но нека вътрешният ви Надзирател постоянно да работи, сякаш се отдавате под аренда като актьор и същевременно наблюдавате своята и чуждата игра отстрани, от зрителната зала. Надзирателят постоянно е включен във фонов режим. Той не се намесва, но следи ставащото и дава трезв отчет.
При пасивния сън наблюдателят е изключен, има само актьор. Вие изцяло сте погълнати от ролята и не виждате ситуацията отстрани. За да не „потъвате" до шия в ролята, трябва да поддържате вътрешната и външната важност на минимално равнище и постоянно да държите в готовност Надзирателя. Дори без да отчитате външното намерение, способността ви да контролирате ситуацията е правопропорционална на вашата осъзнатост. Насън степента на осъзнатостта ви е малка и затова сънят ви се „случва". А ако сте осъзнали, че спите, цялата ситуация се оказва под контрол. Правите каквото искате.



Това, което зная...

здравей Disana казваш ми да намеря добър специалист.Специалисти има много и всичките са много ,,добри ,,.Ходила съм досега при двама или трима и ефекта от терапията беше докатопродължаваше терапията и малко след това .Преди пиех лекарства след това се отказах и от тях.Цял живот ли трябва да ги пия след като няма никакъв ефект.Мисля си,че проблемът ни е всамото ни мислене във възприемането ни на света около нас и в нашата чувствителност.Мисля си че както има клуб на анонимните алкохолици така и ние трябва да създадем свой клуб където да споделяме своите проблеми да разговаряме за тях и така ще ни бъде по-лесно да ги преодоляваме.В резултат на това ,че разговарям с хората в този клуб аз успях да се справя със сърцебиенето си и със световъртежа просто вече ги няма.Сега трябва да се справя и с основния си проблем общуването.

Мисля си че както има клуб на анонимните алкохолици така и ние трябва да създадем свой клуб където да споделяме своите проблеми да разговаряме за тях и така ще ни бъде по-лесно да ги преодоляваме.В резултат на това ,че разговарям с хората в този клуб аз успях да се справя със сърцебиенето си и със световъртежа просто вече ги няма.

Самотата, подкрепям идеята ти. И на мен споделянето много ми помага. С тебе сме от една кръвна група, така да се каже. Браво на теб,че си спряла лекарствата и браво , че вече можеш и без тях. Защото само малък процент от болните, които са били на психопроменящи в-ва ( лекарствата имам предвид) ,са успяли да се отърват от тях. Имам един въпрос ти смяташ ли се болна или за здрава?

хей, здравей,
нека се включа и аз. не изглежда да си убедена в това, което ти се предлага. а възможностите не са неизброими и най-вероятно много от тях работят - стига да им се довериш. но проблем има когато самото доверие е проблем...
първо, хубаво е да си намериш терапевт, който да прави терапия, а не да е психиатър - психиатрите предписват лекарства, с което потискат симптома, а не решават проблема. освен това, в повечето случаи, психиатрите (освен ако не са станали междувременно терапевтично ориентирани, аз имам опит с такива добри хора, но те не са много...) та, повечето психиатри гледат на пациента като на обект, а не правят 'среща' с него като човек с човек. но това сигурно вече си го забелязала в опита си. така че - терапевтът, който търсиш първо трябва да гледа на теб като на 'равен', като на човек, който носи душа също като неговата.

после, колко време да продължи терапията (не говоря за лекарствата, а колко време да ходиш на терапевт) - психоаналитиците могат да работят с теб година-две-три, ако се наложи. би трябвало за това време да свършиш мноооого работа, особено ако ходиш два пъти седмично и да се отдалечиш от сиптоматиката. сигурно ще попаднеш на нещо по-старо, или на няколко още неща, които са в детството, които има смисъл да си отработваш, така че в един момент ще трябва да закопаеш в тях/едно или повече, но няма лошо - важното е да стигнеш до корена. и после просто ще намериш покой. това е белега, че си стигнала до дъно и няма какво повече да отработваш.

не се страхувай от времето, то работи за тебе. три години инвестиция в твоя живот - и после - свобода. не си ли струва?

освен аналитици има и други школи, които могат да ти свършат работа. както някой беше писал по повод ПР тук из форума, когнитивните ще те научат да се десензитивираш и да се справяш със симптома - ако това е нивото, до което искаш да спреш - ок, и това върши работа, значи. и то за кратко. но то не ти решава проблема с първопричината и е възможнос симптоматиката да се отмести към нещо друго, така че после да трябва да адресираш това новото друго нещо. от теб зависи какво искаш да постигнеш, има вариации. но при когото и да отидеш, трябва да му- и да си, на себе си- дадеш време, за да може методът да заработи, трябва да направиш доверие с терапевта си, защото терапията става, ако пациентът/клиентът - както и да го наричаме - е отворен за нея. ако не се доверяваш на терапевта си... няма да стане. и така може да си обикаляш и да си сменяш терапевти до Великия Финал. иска се сила да се довериш, но без това нищо няма да проработи.

и, разбира се, можеш да работиш като за начало сама - с медитация. медитацията балансира и успокоява невероятно! стига да можеш да медитираш. можеш да се понаучиш дори само от книжки, вероятно и в интернет има източници за това. почни първо с техники за релаксация и постепенно можеш да стигнеш и до самата същносъ на медиацията. това ще ти действа десензитивиращо, но не само. така че - може би си струва да започнеш оттук?

ако имаш нужда от съвет при кого да отидеш, как/какво да медитираш, ми пиши на бележки.

хубава и силна нова година!

сияйно и пусто отвъд