???

Искам да задам няколко въпроса за хероина. Интересува ме не защото имам намерение да пробвам, а защото искам да разбера по-добре един човек.
1. Какво е усещането като друсаш хероин. А след кика, чувала съм, че не е особено приятно.
2. Как криете заниманията си от родителите си (ако още живеете с тях)?
3. Как се оправяте на работа? Как криете състоянието си от колегите и работодателите си?
4. Какво чувстваш по време на абстиненцията? Сигурно си е кофти, ама чак толкова нетърпимо колкото го описват ли е?

Nina,
Бихте ли споделила на каква възраст сте,ако не е тайна?
И още ,човекът ,който искате да разберете по-добре приятел ли Ви е,гадже,роднина..........
Така по-лесно ще Ви се помогне в търсене на истината!
Приятен ден!

nina,направо по-странен въпрос не бях чела тук,честно
Самият факт,че си тук в тоя форум,предполага просто да разлистиш страниците,да си избереш име на тема с хероин,абстиненция,или просто импровизирай,и зачети в някоя тема,и ще получиш отговори на всичките си въпроси...
Отваряш тема,която от години е дъфкана тук,скучно е да циклим пак на нея,а на тия въпроси не е възможно да се даде кратък и еднозначен отговор...какво очакваш да ти отговоря,например,на въпроса:"Какво чувстваш по време на абстиненцията?"...да ти кажа:"Ами,много е гадно,направо,предпочитам да съм умряла,отколкото жива в тоя момент.." Нещата далеч не се изчерпват с тоя отговор,защото няма думи на света,които да опишат какво е абстиненцията,просто няма думи,които да обхванат ужаса,отврата,болката,скуката,депресията....
И коментара ти:"Сигурно си е кофти, ама чак толкова нетърпимо колкото го описват ли е?",направо разцепва....
Какво мислиш,че просто драматизираме и циврим,щото нямаме дрога да се надрусаме....
Сигурно си много мъничка,за да подредиш думичките по такъв начин в твоя пост...
Обаче ти не се страхувай от абстиненцията...ако си решла да опитваш,само след един опит,после абстиненция няма да те хване...трябват много пъти,за да се докараш до нея..първо трбябва дрогата да стане част от живота ти,да стане като въздуха и водата,да се усетиш накрая,че си закачена,че чак тогава,при липсата й,да те удари криза...
От първия път няма такава опасност...
Ти как искаш да опитваш? На помпа,да пушиш,да шмъркаш?Има много начини...
Ето тук,само преди няколко дни отговорих на същия въпрос на едно друго дете...ако желаеш и те интересува мнението ми,го прочети
[линк]
поздрави от мен и си помисли добре



::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Нямам намерение да опитвам, не защото някой ме е наплашил със страшни истории, просто нямам желание.

На 19. Приятел.

Трудно ще го разбереш ...

Сигурно, но все пак не пречи да опитам.

Nina,
Много зависи точно в кой момент го видиш.
Ако е непосредствено след нацелване: силно зачервено лице,потене,влачи краката,разговорливост,приповдигнато настроение,лека дезориентация......след около 2 часа зениците силно започват да се свиват.Насъпва унесеност ,жажда, обилно потене на глава и крайници.При някои се забелязва агресивно поведение и т.н.
Питай каквото конкретно те интересува!
Успех!

Ами по-скоро чувствата и мислите в това състояние. Как го прикриваш от родители, работодатели, колеги?

Nina,
Всичко е строго индивидуално!
Зависи от дозата ,толеранса,възраст,характер ......
Проявленията са в различна степен и интензитет....
Някои успяват доста дълго да го скриват от родители,работодатели,приятели....
Манипулации,лъжи и в крайна сметка всичко излиза на яве един ден,защото в тази игра няма правила и "успешен контрол".
Също до голяма степен зависи и от средата, в която се движи този човек.
Успех!

не бе, купон е, спор няма, между бивши и активни наркоси.
в смисъл...облекчението е най-якия кик. :)
+тва е яко да видиш как живота се измерва в капки...лайна.

______________________________________
exterminate all rational thought.

следя я тази тема и се чудих дали да пиша, и реших да пиша тук за да не отварям нова. според вас прави ли абстиненция хората абсолютно аморални? бях прецакан много брутално от такъв човек, но някакси ми е жал за него защото е зависим, а незнам дали трябва. иначе искам да му хвърля някакъв брутален бой

I say high, you say low. You say slow and I say go go go!

В абстиненция не можеш да кажеш че човек е нормален. Но и надрусан човек не може да се счита за нормален.

Това не го оправдава разбира се.

И според мен абстиненцията не го оправдава.За нищо..
В крайна сметка сам си е докарал това на главата.
била съм в абстиненция няколко пъти,двата от които никога няма да забравя,беше най-отчайващото и ужасно нещо,което ми се е случвало в живота.
Обикновено,когато падам в криза,то е защото съм стигала дъното на възможностите си да се надрусам.Не съм се давала доброволно на абстиненцията,просто не съм имала вече пари,или начини да си намеря (при положение,че кризите ми са били от друго,а не от материал,понеже материала лесно и винаги се намира)...
Тогава сутрин се събуждам,а снощи съм взела за последно,и първата ми мисъл е,че аз бях до тук с дрогата,от днес вече нямам повече нищо за друсане,край,просто край.
Тогава тъжно се залежавам и чакам да дойдат кофтите симптоми,и знам със сигурност,че няма да ме подминат,и в тая ужасяваща сигурност,има нещо налудничаво: седя и чакам да дойде и да ме вземе,да ме облее гадната вълна и направо да ме прати в пета глуха, и да почнат да се редуват симптомите като по учебник.Не ми се спира на тях сега,не искам да си спомням,сега от позицията на отказваща се.
Върпосът е,че дори в най-тежките моменти,когато след 3 денонощия безсъние (редувани с частична сънливост),мускулни болки,тромор,ринолалия,от която ми изтичат очите и носа,после дните на апатия и безразличие,кофите сълзи,които изплаквам докато се самосъжалявам за това как стигах до тук...дори в тия моменти никога не си позволих да се опитам да надхитря или прекарам някого,за да си уредя доза,за да ми улекне...може би,като се има предвид ада,през който минавам,би било оправдано,знам ли-би било оправдано да открадна,да излъжа,да изнеса нещо от нас и да го продам или заложа...абстиненцията наистина е тежко нещо,сякаш непреодолимо,но не е такова всъщност,но по това време аз не го знам...
Но не съм правила нищо такова...
Първо,защото по време на кризата съм като болна,и майка ми е до мен,обгрижва ме,а аз се превръщам в едно безпомощно бебе,само плача,защото ме боли,а мама се мъчи да ми облекчи болките с Аулин,но тя,милата, не знае,че те той не помага,и все пак ми го налива в устата.През времето докато тя ми прави топла супа или картофно пюре в кухнята,чантата с протмонето й виси на закачалката в коридора,и аз като нищо бих могла да отида и да взема пари,да избягам и да се надрусам.Но никога не го направих...
И видеото,и дивиди'то,и телефоните ми още са си в нас...
Просто един път легна ли в абстиненция просто приемам нещата и оставам да си я изкарам,защото знам,че една проклета открадната доза не решава нещата,а само отлага присъдата...
Стигало се е до там,че буквално виейки от болката,която не мога да опиша с думи,се е случвало,един път,когато майка ми ми преслушваше сърцето с стетоскоп (тя е мед.сестра),чула,или по-скоро недочула сърцето ми,уплашила се,че може да ми спре и да умра,ми каза много сериозно:"Давай номера на дилъра ти,отивам да ти взема доза,не искам да умреш!" и ме гледаше толкова уплашено,че чак ми стана страшно какво търпи тя покрай мен.Не се правя на голяма работа,но това наистина ме шокира тогава,и аз отказах на тая оферта...
Така,че предвид моя опит с кризите заключвам,че колкото и да е гадно,пак човек може да се удържи да не се прояви като задник..
Явно си зависи от човека.


::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

уф, много е неприятно, признавам. хаха.
а съня кога успяваш чат пат да го оправиш?
аз седмици след абстиненцията още не можех да спя.

но и аз имам точно 2 абстиненции в пълна изолация които никога няма да забравя.

студена пот, гърч, спазми...тотална уязвимост към всякакви стимули, външни и висцерални.

най-якото е, че нищо не помага. :)

и още по-якото е като решиш да си събереш всички памуци за една последна преварка и те хване треската от всичките колонии бактерии дето са се развъдили в тях. :))

______________________________________
exterminate all rational thought.

Определено има неща които помагат. Опиятите.

Не, това с памуците е голяма гадост наистина ....

За мен най гнусното са сънищата ... Като спрат гадните сънища и знам че почвам да се стабилизирам психически. Най интересното е че си стоят доста време след като физическата абстиненция е минала. Още по интересно е че все са си едни и същи - все за хероин, все със стари познанства. Дори сега, като намалявам метадона са си същите... Поне едно добро - по тях знам кога съм стабилен на по-ниската доза . Пък и с годините човек започва да не им обръща внимание.

сънищата.....

че то пък иначе,като не друсаш,да не би 'сичко да е цветя и рози.Пак си е четвъртит отсекъде

Nina,
Мисля си ,успяхте ли да разгадаете ребуса?
Оказва се доста трудно за хора ,които и понятие си нямат от подобен род странно поведение.
Разбрахте ли истината или все още е търсите?
Тя рано или късно изплува с цялата си страховитост.
Желая Ви здраве и КЪСМЕТ!!!