Как?
2 отговора
0 прегледа
Как?
да избегна това, да се поддам на пагубната сила, на злобата, която за пръв път усещам в себе си.
За мен си бях жертва на емоционален и психически тормоз. След като се подадох на манипулации и развих силно чувство за вина, започна да манипулира мен и всяка една ситуация и накрая излизах аз виновна. Не само това, започнах да отричам неща, които не съм извършила. Оправдавах се, без да имам вина... Все едно съм престъпник.
Душевната перверзия насилие ли е?!
Имам нужда от помощ. Морална.
Защото:
Искам да се усмихвам отново.
Искам да мога да погледна децата си с очи, в които няма сълзи.
Искам да вярвам в хората.
Искам да вярвам в доброто.
Станах егати негативиста.
Искам себе си!
Весели празници на всички!
п.с
Ако ви се струва, че темата не е за тук - изтрийте я.
За мен си бях жертва на емоционален и психически тормоз. След като се подадох на манипулации и развих силно чувство за вина, започна да манипулира мен и всяка една ситуация и накрая излизах аз виновна. Не само това, започнах да отричам неща, които не съм извършила. Оправдавах се, без да имам вина... Все едно съм престъпник.
Душевната перверзия насилие ли е?!
Имам нужда от помощ. Морална.
Защото:
Искам да се усмихвам отново.
Искам да мога да погледна децата си с очи, в които няма сълзи.
Искам да вярвам в хората.
Искам да вярвам в доброто.
Станах егати негативиста.
Искам себе си!
Весели празници на всички!
п.с
Ако ви се струва, че темата не е за тук - изтрийте я.
Редактирано от тpън на
Re: Как?
Предполагам говориш за съпруга си или за човека, с когото живееш.
Психическия тормоз е много изтънчена форма на насилие, вменяването на чувство за вина е основен похват.
Не знам каква е ситуацията при теб от гледна точка финанси, колко големи са децата.
При всички положения имаш един единствен изход - бягай далеч, дано да ти е останало малко самоуважение и вяра в себе си /според мен е останало доста, имайки предвид поста ти, всяко поставяне на проблема означава начало на решаването му, воля да го решиш/.
Та вземи това, което имаш и гради върху него. Няма да бъде леко и градежът ще бъде бавен и постепенен, ще имаш доста ситуации,които ще те влекат назад, но не се отказвай. В свое име и в това на децата. Защото ако за теб е убийствено, за тях е още по-зле, примерът, който имат пред очите си, може да се превърне в модел на поведение за цял живот.
Не знам дали ти помогнах или още повече разрових нещата.
При всички положения изходът зависи от теб.
Имай вяра в себе си!
Човек наистина не знае какво може да преодолее.
Психическия тормоз е много изтънчена форма на насилие, вменяването на чувство за вина е основен похват.
Не знам каква е ситуацията при теб от гледна точка финанси, колко големи са децата.
При всички положения имаш един единствен изход - бягай далеч, дано да ти е останало малко самоуважение и вяра в себе си /според мен е останало доста, имайки предвид поста ти, всяко поставяне на проблема означава начало на решаването му, воля да го решиш/.
Та вземи това, което имаш и гради върху него. Няма да бъде леко и градежът ще бъде бавен и постепенен, ще имаш доста ситуации,които ще те влекат назад, но не се отказвай. В свое име и в това на децата. Защото ако за теб е убийствено, за тях е още по-зле, примерът, който имат пред очите си, може да се превърне в модел на поведение за цял живот.
Не знам дали ти помогнах или още повече разрових нещата.
При всички положения изходът зависи от теб.
Имай вяра в себе си!
Човек наистина не знае какво може да преодолее.
Re: Как?
Регистрирах се специално да отговоря на това...
Изненада ме.
От една страна хората с този проблем, толкова са затънали в него, че не го виждат, не говорят за него, затварят се в себе си, не търсят помощ... Дори бягат, ако се опиташ да ги разбереш и помогнеш.
От друга страна, проблема е изключително разпространен. Толкова, че чак е обидно да има само едно мение, за подкрепа.
Лошата новина е, че си го написала като по учебник. Мога с лекота да добавя подробностите.
Добрата новина е, че има измъкване сравнително лесно, ако се намери кой да помогне.
Обади ми се на лична бележка, ако искаш.
Мога да помогна.
Изненада ме.
От една страна хората с този проблем, толкова са затънали в него, че не го виждат, не говорят за него, затварят се в себе си, не търсят помощ... Дори бягат, ако се опиташ да ги разбереш и помогнеш.
От друга страна, проблема е изключително разпространен. Толкова, че чак е обидно да има само едно мение, за подкрепа.
Лошата новина е, че си го написала като по учебник. Мога с лекота да добавя подробностите.
Добрата новина е, че има измъкване сравнително лесно, ако се намери кой да помогне.
Обади ми се на лична бележка, ако искаш.
Мога да помогна.